№ 61
гр. гр. Д., 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесети март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калина Т. Димитрова
Членове:Атанас М. Каменски
Деница Кр. Петрова
при участието на секретаря Елица Вл. Александрова
в присъствието на прокурора Р. Г. Б.
като разгледа докладваното от Атанас М. Каменски Частно наказателно дело
№ 20233200200111 по описа за 2023 година
Производството е образувано по реда на чл. 32, ал.1, във връзка с
чл.16, ал.1-ал.8 от ЗПИИРКОРНФС, за разглеждане на постъпило в
Окръжен съд–гр.Д. Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, изпратено от „Bezirkshauptmannschaft
Neusiedl am See“–Областна администрация на гр.Н.А., по преписка
№BH-ND/03/201000012749/20, във връзка с признаване на глоба в
размер на седемдесет евро, наложена на българския гражданин Ю. С.-
роден на *********г., с последно известно местоживеене-гр.К.,
ул.“Н.“ 13/А.
На основание чл.3 от Наредба №14/2009г. на МП и МРРБ съдът
изиска и приложи справка относно трите имена, ЕГН,
месторождението, гражданството и адресната регистрация на
заинтересованото лице, идентифицирано като Ю. В. С. с
ЕГН:**********, български гражданин, с идентични на посочения
постоянен и настоящ адрес в гр.Д..
1
В хода на призоваването заинтересованото лице не е открито на
декларирания адрес. Призовката е върната в цялост с уведомление, че
по данни на изрично посочен съсед, живущ на №**, С. е напуснал
страната и се е установил зад граница. Съгласно изисканата от ОД на
МВР-гр.Д. справка гражданинът действително е излязъл от България
на 06.03.2023г. през ГКПП-Д. и няма данни за завръщането му.
На основание чл.16, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, във в-ка с чл.21,
т.3 от ЗПП, по отношение на С. е допусната правна помощ под
формата на процесуално представителство и защита. По същество
назначеният служебен защитник не оспорва фактическите и правните
основания за признаване на санкцията.
Представителят на ОП-гр.Д. пледира за признаване наказанието.
С Удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции е представено наказателно постановление от
14.07.2020г. по преписка №BH-ND/03/201000012749/20 на
администрацията на гр.Н. З./Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See/,
А.. Със същото на българския гражданин е наложена глоба в размер
на седемдесет евро, за това, че на 14.03.2020г. в района на гр. гр.Н. З.,
при управление на МПС с българска регистрация-К№********,
превишил с 16км/ч. разрешената за пътния участък скорост от
130км/ч. Деянието е квалифицирано като административно нарушение
по §20 Abs. 2 StVO; §99Abs. 3 lit. а StVO/Правилник за движение по
пътищата на Република А./. Постановлението е влязло в сила на
26.08.2020г. По справка на възлагащата държава давностния срок за
изпълнение на санкцията изтича на 26.08.2023г. Срокът е идентичен с
този по българското законодателство-чл.82, ал.3, във в-ка с ал.2 от
ЗАНН.
Изпратеното в ОС–гр.Д. удостоверение съдържа необходимата
информация, съответстваща на данните в приложения акт, чието
признаване се иска и е издадено по образец, съгласно Приложение №2
2
от ЗПИИРКОРНФС-в писмена форма, придружено с превод на
български език, изготвено от компетентен орган и отговарящо на
изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от
ЗПИИРКОРНФС. Касае се за деяние, попадащо в приложното поле на
чл.30, ал.2, т.1 закона, за което не се изисква двойна наказуемост,
макар същото да съставлява нарушение и по националното
законодателство/чл.21 от ЗДвП/.
Наложената санкция не е по-малка от седемдесет евро,
доколкото осъдителният диспозитив възлага парична сума в размер на
точно седемдесет евро, като подлежащото на признаване и
изпълнение вземане възлиза на сто тридесет и шест лева и петдесет
стотинки по фиксирания курс на БНБ към датата на постановяване на
решението/1,9558:1/.
Независимо от предстоящото изтичане на абсолютната давност
за изпълнение на санкцията съдът не е оправомощен да отчете този
факт като правопогасяващ, доколкото възможността за отказ от
признаване по чл.35, т.3 от ЗПИИРКОРНФС предполага казусът да е
подсъден на българския съд, т.е. съгласно чл.4 от ЗАНН да се касае за
административно нарушение извършено от български гражданин в
чужбина, наказуемо по българския закон, с което се засягат
интересите на нашата държава.
Съдът не констатира наличието и на други основания да се
откаже признаването и изпълнението на санкцията, визирани от
разпоредбата на чл.35 на ЗПИИРКОРНФС. Санкционната процедура е
действително е протекла неприсъствено, в писмена форма, но с
уведомяване на нарушителя относно сроковете и процедурата за
обжалване.
Воден от изложените констатации и съображения, на основание
чл.32, ал.1, във връзка с чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
3
Признава имущественото наказание по наказателно
постановление от 14.07.2020г., преписка №BH-
ND/03/201000012749/20 на администрацията на гр.Н.
З./Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See/, А., изпратено с
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, с
което и на основание §20 Abs. 2 StVO; §99Abs. 3 lit. а
StVO/Правилник за движение по пътищата на Република А./, на
българския гражданин Ю. В. С. с ЕГН:********** е наложена глоба в
размер на седемдесет евро, равностойни на сто тридесет и шест лева и
петдесет стотинки по фиксирания курс на БНБ към датата на издаване
на постановлението.
След влизане на решението в сила, преписи от същото, от
удостоверението и от формуляра да се изпратят на органите на
Националната агенция по приходите за изпълнение.
За допуснатото признаване и разпореденото изпълнение да се
уведомят компетентните органи на издаващата държава, като копие от
уведомлението се изпрати на Министерство на правосъдието на
Република България.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен
съд–гр.Варна в 7-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4