РЕШЕНИЕ
№ 1097
гр. Кюстендил, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20251520101326 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба с вх. № 597/22.03.2025 г., от Община
Кюстендил, адрес: гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ №1, представлявана от
кмета инж. О. А. против В. Х. С., ЕГН: **********, с адрес:
**********************.
В исковата молба се твърди, че на 16.11.2011 г., на основание чл. 33 и чл.
44 от Наредбата за реда за създаването, дейността, преобразуването и
закриването на общинските предприятия, приета с Решение №74/27.03.2008 г.
на Общински съвет – Кюстендил, ищецът сключил Договор №76 за възлагане
на управление на Общинско предприятие „Чистота“ – Кюстендил и Анекси
№1/16.11.2020 г. и №1/16.11.2023 г. към посочения договор с ответника. Със
Заповед №РД-00-292/15.02.2024 г. на Кмета на Община Кюстендил бил
прекратен Договор №76 за възлагане на управление на Общинско
предприятие „Чистота“ – Кюстендил, считано от 15.02.2024 г. Била извършена
финансова инспекция на ОП „Чистота“ – гр. Кюстендил от Агенцията за
държавна финансова инспекция и бил съставен Доклад №ДИД4-
КН6/07.10.2024 г. и заключение към него. Констатирано било, че относно
ползвания от ответника служебен лек автомобил марка „********“ с рег.
№******** са изплатени разходи за горива за 2023 г. в общ размер на 1 150, 80
лв. Установено било, че в счетоводството на предприятието, длъжностното
лице С. не съставял и отчитал пътни листи или други документи,
удостоверяващи необходимостта от ползването на служебния автомобил за
1
служебни цели, както и изминатите километри и маршрути. Наличието на
документ за покупка на гориво без пътен лист не било основание за
признаване на разход на гориво. Счита се, че на предприятието била
причинена вреда в размер на 1 150, 80 лв. за направените разходи за гориво за
посочения служебен автомобил. За посочените задължения ответникът бил
уведомен с уведомително писмо с изх. №22-83/03.12.2024 г. по описа на
Община Кюстендил, като му бил предоставен 14-дневен срок за внасяне на
дължимите суми.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което да се признае за
установено, че В. Х. С., ЕГН: **********, с адрес: **********************
дължи и следва да плати на Община Кюстендил, адрес: гр. Кюстендил, пл.
„Велбъжд“ №1, представлявана от кмета инж. О. А. сума в размер на 1 150, 80
лв. /хиляда сто и петдесет лева и 80 ст./, представляващи разходи за горива
през 2023 г. във връзка с ползвания от С. служебен автомобил „********“ с
рег. №********, за които ответникът не съставял пътни листи или други
документи, удостоверяващи необходимостта от ползването на служебен
автомобил за служебни цели, както и изминати километри и маршрути, както
и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК - 19.03.2025 г. до окончателното изплащане на задълженията.
Претендират се разноските в настоящото и в заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на
отговор. В отговора се сочи, че ответникът доброволно, след предявяване на
иска, е заплатил претендираните от него суми и прилага платежен документ за
погасено задължение в общ размер на 1 197, 80 лв., от които 1 150, 80 лв.
главница и 47 лв. лихва. Иска се делото да бъде прекратено като безпредметно
и поради погасяване на претендираните суми. Заявява, че следва да му бъдат
присъдени разноските в производството, тъй като заключението по Доклад
№ДИД-КН-6/07.10.2024 г. на АДФИ от 04.11.2024 г. не му било връчено, а се
бил запознал с него на 06.06.2025 г., доколкото то било приложено към
преписа от исковата молба, получена от него.
В проведеното открито съдебно заседание е докладвана молба с вх.
№10978/15.09.2025 г. от ответника В. С., в която същият заявява, че поддържа
писмения отговор и желае да бъде постановен съдебен акт, с който да бъдат
отхвърлени исковите претенции с аргумент, че същите са погасени
доброволно от него. Не иска да му бъдат възлагани разноски в
производството, доколкото заключението по доклада на АДФИ не му е било
връчено своевременно. Последното твърдение е оспорено от пълномощника
на ищеца. Същият заявява, че ответникът действително е погасил в хода на
производството ищцовите претенции с изключение на разноските в размер на
25, 00 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Не възразява
на становището на ответника, че искът следва да бъде отхвърлен, но счита, че
В. С. е дал повод за завеждането на делото, поради което настоява ответникът
да бъде осъден да плати разноските сторени от ищеца в производството, за
което представя списък за разноски по реда на чл. 80 от ГПК, а именно 25, 00
лева държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в определен от
съда размер.
2
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Между Община Кюстендил и ответника В. С. бил сключен Договор №76
за възлагане на управление на Общинско предприятие „Чистота“ – Кюстендил
и Анекси №1/16.11.2020 г. и №1/16.11.2023 г. към посочения договор. Видно
от Заповед №РД-00-292/15.02.2024 г. на кмета на Община Кюстендил Договор
№76 за възлагане на управление на Общинско предприятие „Чистота“ –
Кюстендил бил прекратен, считано от 15.02.2024 г.
В хода на извършена финансова инспекция на ОП „Чистота“ – гр.
Кюстендил от Агенцията за държавна финансова инспекция бил съставен
Доклад №ДИД4-КН6/07.10.2024 г. В доклада е констатирано, че относно
ползвания от ответника служебен лек автомобил марка „********“ с рег.
№******** са изплатени разходи за горива за 2023 г. в общ размер на 1150, 80
лв. Установено било, че в счетоводството на предприятието, длъжностното
лице С. не съставял и отчитал пътни листи или други документи,
удостоверяващи необходимостта от ползването на служебния автомобил за
служебни цели, както и изминатите километри и маршрути.
За посочените задължения ответникът е известен с уведомително писмо
с изх. №22-83/03.12.2024 г. по описа на Община Кюстендил, като му бил
предоставен 14-дневен срок за внасяне на дължимите суми. Видно от
приложеното по делото известие за доставяне /л.62 от делото/ уведомлението
е връчено лично на ответника на 06.12.2024г.
От приложеното от ответника преводно нареждане се установява, че В.
С. е заплатил по сметка на Община Кюстендил сумата от 1197, 80 лева на
03.07.2025г. – главница в размер на 1 150, 80 лева и законна лихва за периода
от 19.03.2025 г. до 03.07.2025 г. в размер на 47, 00 лева.
Горната фактическа обстановка се възприе на база приобщените
доказателствени материали и представените в настоящото производство
писмени доказателства.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
По допустимостта:
Производството по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е пряко обвързано
със заповедното. Тази пряка обвързаност произтича от обстоятелството, че
искът по чл. 422 от ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да
се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е
заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Тази
идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на
която съдът следи служебно. В конкретния случай сочената идентичност
между страните и предмета е налице, установителните искове са предявени в
законоустановения за това срок, поради което съдът приема, че са допустими и
3
съдът следва да се произнесе по тяхната основателност.
По основателността:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр.
с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), както и по чл. 86 от
ЗЗД.
Ответникът признава претенцията, като ищецът не оспорва факта, че
процесната сума – главница, ведно с начислената законна лихва, му е
заплатена в хода на производството. С оглед на това, доколкото
обстоятелството, че сумите, за които е образувано делото, понастоящем са
изплатени от ответника на ищеца, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен поради осъществено плащане в хода на производството.
По разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на
разноски се явява основателна. Претендират се разноски по представен в срок
списък за разноски по чл. 80 от ГПК, както следва: 25, 00 лева за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер.
С оглед извършеното плащане в хода на процеса, ищецът има право на
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, независимо от факта, че исковете са
отхвърлени изцяло, като погасени чрез плащане. В този смисъл е и
Определение № 201/19.08.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 2078/2022 г. на
ВКС, I г. о. Процесната сума е заплатена в хода на делото, т. е. ответникът е
дал повод за завеждането му с поведението си /неизпълнение на задълженията
преди депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение от
кредитора/. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че поради
невръчване на заключението по Доклад №ДИД4-КН6/07.10.2024 г. той не е
бил запознат с обстоятелствата, касаещи задължението му. В молба вх. №
10978/15.09.2025 г. ответникът заявява, че е направил възражение по този
доклад и е депозирал становище, тоест не може да се приеме, че не е бил
запознат със съдържанието му и в частност с размера на дълга си.
Ето защо не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и ответникът ще
бъде осъден да заплати на ищеца претендираните разноски, съгласно
представения в срок списък. Ищецът е представляван от редовно
упълномощен юрисконсулт, на когото съдът определя възнаграждение за
исковото производство в минимален размер от 200 лева, съгласно действащата
редакция на чл. 25, ал. 1 НЗПП и съобразно фактическата и правна сложност
на делото, както и обема на събрания по делото доказателствен материал и
извършените от пълномощника процесуални действия. На Община
Кюстендил ще бъдат присъдени разноски в общ размер на 225, 00 лева.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ иска на Община Кюстендил, адрес: гр. Кюстендил, пл.
„Велбъжд“ №1, представлявана от кмета инж. О. А. да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че В. Х. С., ЕГН: **********, с
адрес: ********************** дължи и следва да плати на Община
Кюстендил, адрес: гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ №1, представлявана от
кмета инж. О. А. сума в размер на 1 150, 80 лв. /хиляда сто и петдесет лева и
80 ст./, представляващи разходи за горива през 2023 г. във връзка с ползвания
от С. служебен автомобил „********“ с рег. №********, за които ответникът
не съставял пътни листи или други документи, удостоверяващи
необходимостта от ползването на служебен автомобил за служебни цели,
както и изминати километри и маршрути, както и законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 19.03.2025 г. до
окончателното изплащане на задълженията, поради плащане в хода на
производството.
ОСЪЖДА В. Х. С., ЕГН: **********, с адрес:
********************** да плати на Община Кюстендил, адрес: гр.
Кюстендил, пл. „Велбъжд“ №1, представлявана от кмета инж. О. А., сума в
размер на 225, 00 лв. /двеста двадесет и пет лева/, представляваща разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5