РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Бургас , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Даниел Н. Марков
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
в присъствието на прокурора Дарин Велчев Христов (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно
наказателно дело № 20212100600501 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
С Определение № 260407 от 23.04.2021 г., постановено по ЧНД №
175/2021 г., Бургаският районен съд е определил и наложил на осъдения Г. А.
С., ЕГН ********** едно общо най-тежко наказание измежду наложените му
по НОХД № 4857/2019 г., НОХД № 675/2020 г., НОХД № 4534/2020 г. и
НОХД № 4738/2020 г., всичките по описа на БРС, а именно 10 (десет) месеца
лишаване от свобода.
Със същото определение, съдът на основание чл. 24 от НК е увеличил
така наложеното общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 (десет)
месеца с още 3 (три) месеца, до общо една година и един месец „лишаване от
свобода“, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определил същото
1
да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК и на основание чл. 59, ал. 1 от НК е
приспаднал от така определеното общо най-тежко наказание лишаване от
свобода за срок от една година и един месец времето, през което С. е бил
задържан и през което е търпял наказание „лишаване от свобода“ по
осъжданията, включени в съвкупността.
С определението, Районен съд – гр. Бургас е оставил без разглеждане
искането на прокурора за привеждане в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1
от НК на наложеното на Г. А. С. по НОХД № 420/2018 г. на РС – Нови Пазар
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 (четири) месеца.
По делото е постъпил въззивен протест, с който се изразява недоволство
от горепосоченото определение в частта, с която е оставено без разглеждане
искането за привеждане в изпълнение на наказанието, наложено на С. по
НОХД № 420/2018 г., по описа на РС – Нови пазар, в размер на четири месеца
лишаване от свобода. Излагат се подробни съображения, като се моли
атакуваното определение да бъде изменено в частта, с която е оставено без
уважение предложението на БРП, с което на основание чл. 68, ал. 1 от НК е
направено предложение условното наказание „лишаване от свобода“ за срок
от четири месеца, наложено по НОХД № 420/2018 г. на РС – Нови Пазар да
бъде изтърпяно ефективно при първоначален „общ“ режим на основание чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. В останалата част се моли съдебното определение,
като обосновано и законосъобразно, да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред въззивния съд, осъденият се явява лично.
Защитникът му – адв. Иванова от БАК моли въззивният протест да бъде
оставен без уважение, а постановеният съдебен акт, като правилен и
законосъобразен, да бъде потвърден.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас поддържа
подаденият въззивен протест, като моли същият да бъде уважен като
основателен.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен
акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и
2
пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намери за
установено следното:
Въззивният протест е процесуално допустим, но разгледан по същество е
неоснователен.
Въз основа на оценката на събраните в производството по чл. 306, ал. 1,
т. 1 от НПК доказателства се обосновават следните фактически констатации,
касаещи наличието на осъждания на Г. А. С., ЕГН ********** с различни
влезли в сила съдебни актове, а именно:
1. С определение № 73 от 07.04.2016 г. за одобряване на споразумение за
решаване на НОХД № 303/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, за
престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, извършено на 27.10.2015 г., му е наложено наказание
„обществено порицание“. Определението е влязло в сила на 07.04.2016 г.
2. С определение от 17.02.2017 г. за одобряване на споразумение за
решаване на НОХД № 1713/2016 г. по описа на Районен съд – Сливен, за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 и
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, извършено на 26.03.2016 г., му е наложено
наказание пробация, при следните пробационни мерки: 1. Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца, с явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично и 2. Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от осем месеца. Определението е влязло в сила на 17.02.2017
г.
3. С определение № 12 от 15.02.2018 г. за одобряване на споразумение за
решаване на НОХД № 43/2018 г. по описа на Районен съд – Кубрат, за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал.
1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, извършено на
03.02.2018 г., му е наложено наказание пробация, при следните пробационни
мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година,
с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице три пъти седмично и 2. Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година. Определението е влязло в сила
3
на 15.02.2018 г.
4. С определение № 185 от 18.07.2018 г. за одобряване на споразумение
за решаване на НОХД № 1460/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен, за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, извършено
на 05.02.2017 г., му е наложено наказание пробация, при следните
пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от осем месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице три пъти седмично и 2. Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца.
Определението е влязло в сила на 18.07.2018 г.
5. С присъда № 22/11.07.2019 г., постановена по НОХД 420/2018 г. по
описа на Районен съд – Нови Пазар, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4
и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 и
чл. 58а, ал. 1, т. 1 от НК, извършено на 04/05.02.2017 г., му е наложено
наказание четири месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.
Присъдата е влязла в сила на 27.07.2019 г.
6. С определение № 577/22.11.2019 г. за одобряване на споразумение за
решаване на НОХД № 4857/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, 55,
ал. 1, т. 1 от НК, извършено на 22.10.2019 г., му е наложено наказание пет
месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС
да изтърпи при първоначален общ режим. Определението е влязло в сила на
22.11.2019 г.
С определение по НОХД № 4857/2019 г. по описа на Районен съд –
Бургас на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнени наложеното
по НОХД № 420/2018 г. на Районен съд – Нови Пазар наказание лишаване от
свобода за срок от четири месеца. Определението е влязло в сила на
10.12.2019 г.
7. С присъда № 97/08.07.2020 г. постановена по НОХД № 675/2020 г. по
описа на Районен съд - Бургас, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т.
4
7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, извършено на
27.06.2019 г., му е наложено наказание десет месеца лишаване от свобода,
което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да се изтърпи при
първоначален общ режим. Присъдата е влязла в сила на 24.07.2020 г.
8. С определение от 08.01.2021 г. за одобряване на споразумение за
решаване на НОХД № 4534/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, за
престъпление по чл. 195 от НК, извършено на 16.07.2019 г., му е наложено
наказание десет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.
Определението е влязло в сила на 08.01.2021 г.
С определение № 77/21.01.2020 г. по ЧНД № 5480/2019 г. по описа на
БРС съдът е определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените
на С. по НОХД № 303/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и НОХД №
1713/2016 г. по описа на Районен съд – Сливен, а именно пробация, при
следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от осем месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и 2.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем
месеца. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднал от така наложеното
наказание „пробация“, изтърпяната от С. част от наказанието , като на
основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединил към определеното най-тежко
наказание „пробация“ и наказанието „обществено порицание“, наложено му
по НОХД № 303/2016г. на БОС. Със същото определение е наложил едно
общо най-тежко наказание измежду наложените на С. наказания по НОХД №
43/2018 г. на Районен съд – Кубрат, НОХД № 1460/2018 г. на Районен съд –
Шумен и НОХД № 420/2018 г. на Районен съд – Нови Пазар, а именно четири
месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от НК е
приспаднал от така наложеното наказание от четири месеца лишаване от
свобода изтърпяната от С. част от наказанията по всяко едно от осъжданията,
включени в съвкупността. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е
определил първоначален общ режим на изтърпяване на така наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца. Със същото определение,
БРС е постановил наказанието по НОХД № 4857/2019 г. на БРС в размер на 5
месеца лишаване то свобода да се изтърпи отделно, като е приспаднато на
основание чл. 25, ал. 2 от НК изтърпяната от С. част от наказанието.
5
Определен е на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален общ
режим на изтърпяване на наказанието от пет месеца лишаване то свобода.
Определението е влязло в сила на 06.02.2020 г.
С определение № 1332/13.10.2020 г., постановено по НЧД № 3300/2020
г. на БРС е наложено едно общо най-тежко наказание измежду наложените на
С. по НОХД № 4857/2019 г. и НОХД № 657/2020 г., двете по описа на БРС, а
именно 10 месеца лишаване то свобода, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване на така
наложеното наказание.
9. С присъда № 260020/29.01.2021 г., постановена по НОХД №
4738/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, за престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вр. чл.
54, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, извършено на 09/10.09.2019 г., му е
наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, като на основание чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване
на така наложеното наказание.
Въззивният съдебен състав намира, че при така установените
обстоятелства от фактическа страна относно осъжданията на Г. А. С.,
правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице
законовите основания за формиране на съвкупност, включваща
престъпленията по осъждания на лицето, а именно по НОХД № 4857/2019г.,
НОХД № 675/2020 г., НОХД № 4534/2020 г. и НОХД № 4738/2020 г., всички
по описа на Районен съд – Бургас, поради което и в съответствие с
материално правните предпоставки по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е
наложил на осъдения С. едно общо наказание измежду наказанията, наложени
му по посочените НОХД-та, в размер на най-тежкото от тях, а именно
лишаване от свобода за срок от десет месеца.
Правилно и законосъобразно БРС е приел, че групирането на
наказанията, наложени на осъдения с присъдите по НОХД № 675/2020 г. на
БРС, НОХД № 4534/2020 г. на БРС и по НОХД № 420/2018 г. на РС – Нови
пазар от една страна и тези по НОХД № 4857/2019 г. и НОХД № 4738/2020 г.,
двете на БРС, би търпял наказание лишаване от свобода за срок от 18 месеца,
което не е най-благоприятния за него вариант. С оглед на това е приел, че
6
извършеното групиране с Определение № 77/21.01.2020 г. по ЧНД №
5480/2019 г. на БРС, споделено и в Определение № 1332/13.10.2020 г. по НЧД
№ 3300/2020 г. на БРС е най-благоприятно за осъденото лице, постановено е
при известните към момента на постановяването им осъждания и не се налага
прегрупиране на деянията, включени в първата и втората съвкупност, а следва
да се групират единствено осъжданията, посочени в предложението на БРП,
включително и последното му осъждане по НОХД № 4738/2020 г. по описа на
БРС, включено в допълнителното предложение. В този случай осъденият по
всички осъждания ще търпи наказание лишаване от свобода в размер общо на
14 месеца.
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че по отношение на
определеното общо най-тежко наказание по така формираната съвкупност са
налице основанията по чл. 24 от НК за увеличаване на размера на общото
наказание. Г.С. е осъждан многократно за извършени умишлени
престъпления основно против собствеността (кражби), като предходните
осъждания не са оказали необходимия превъзпитателен ефект и при осъдения
са налице трайно установени престъпни навици и упоритост. Въззивният съд
счита, че в случая е налице висока обществена опасност както на
съвкупността от престъпленията, така и на личността на осъдения, предвид
демонстрираната трайна склонност от С. към извършване на престъпления
против собствеността, както и явно неуважение към обществото и незачитане
установения в страната правов ред. Показателен за този извод е фактът, че
деянието по НОХД № 4857/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас е
извършено в изпитателния срок и няколко месеца след влизане в сила на
присъда по НОХД № 420/2018 г. по описа на Районен съд – Нови Пазар. При
тези съображения, въззивният съдебен състав намира, че за поправянето и
превъзпитанието на осъдения така определеното общо най-тежко наказание
измежду присъдите за деянията, включени в съвкупността – лишаване от
свобода за срок от десет месеца, правилно е било увеличено на основание чл.
24 от НК с три месеца. Така определеният размер на наказанието съответства
на целите на генералната и специалната превенция по чл. 36 от НК.
При определяне първоначалния режим за изтърпяване на наложеното
общо най-тежко увеличено наказание – лишаване от свобода за срок от една
година и един месец, първоинстанционният съд е приложил точно закона,
7
като се е съобразил с изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Правилно първостепенният съд на основание чл. 25, ал. 2 НК и на
основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднал от така определеното общо най-
тежко увеличено наказание лишаване от свобода за срок от една година и
един месец времето, през което С. е бил задържан и през което е търпял
наказание „лишаване то свобода“ по осъжданията, включени в съвкупността.
Досежно искането на прокурора за приложение на чл. 68 от НК по
отношение на наложеното на осъдения по НОХД № 420/2018 г. по описа на
Районен съд – Нови Пазар наказание в размер на четири месеца, настоящата
инстанция намира същото за неоснователно. Приложението на чл. 68 от НК,
относно посоченото наказание, е било предмет на разглеждане и произнасяне
по ВЧНД № 1182/2020 г. на Окръжен съд – Бургас, като съдебния акт -
Решение № 185/30.11.2020 г. е влязло в сила на 30.11.2020 г. В случа не са
налице нови данни и обстоятелства, по които съдът да се произнесе в
производството по приложение на чл. 23 – 25 от НК, а и такова произнасяне
се явява неоснователно, тъй като отложеното наказание вече е било
приведено, както и е изтърпяно изцяло. Посочените в протеста съдебни
решения са неотносими към претендираното нарушение на материалния
закон.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338 от НПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260407/23.04.2021 г., постановено по
НЧД № 175/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на
страните, че въззивното решение е изготвено.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9