Решение по дело №37066/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2049
Дата: 12 февруари 2023 г. (в сила от 12 февруари 2023 г.)
Съдия: Мирослава Ангелова Йорданова Великова
Дело: 20211110137066
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2049
гр. София, 12.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ. Й.

ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. Й. ВЕЛИКОВА
Гражданско дело № 20211110137066 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД срещу Й. И. Н.,
Д. Й. Н. и И. Й. Н.,в качеството на наследници на С.Д.Н.., с която са предявени осъдителни
искове искове, в условията на разделност, с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД както следва:3279,80 лева,представляваща 1/3 от общия размер на
9839,40 лева,главница по Договор за кредитна карта BG MC CASH от 04.06.2003г.,изменен
и допълнен с Допълнително споразумение от 07.04.2017г.;152,54 лева,представляваща 1/3
от общия размер на 457,62 лева,възнаградителна лихва за периода от 13.11.2020г. до
22.06.2021г.;147.87 лева,представляваща 1/3 от общия размер на 441.26 лева,дължими такси
за периода от 13.11.2020г. до 22.06.2021г.,ведно със законната лихва за забава,считано от
25.06.2021г.-датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на
задължението.Претендира разноски.
Ищецът твърди,че на 04.06.2003г. е сключен Договор за кредитна карта BG MC CASH
между "Бългериън Ритейл Сървисис"АД -кредитор и С.Д.Н..-кредитополучател, въз основа
на който е предоставен кредит под формата на кредитна карта с кредитен лимит в размер на
1000 лева. На 07.04.2017г.,договорът е
изменен и допълнен с допълнително споразумение. Кредитополучателят е преустановил
плащания на 13.11.2020г. Светла Н. е починала на 06.06.2020г.
Ответниците Й. Н. и И. Н. чрез адв.К. депозират отговор, с който оспорват предявените
искове.Претендират разноски.
Ответникът Д. Н. не депозира отговор на исковта молба в срока по чл.131 от ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
1
По исковете с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
ищецът носи тежестта да докаже възникването на договорното отношение с ответника с
посоченото съдържание, изпълнение на собственото си задължение да предостави
уговорения заем, че за ответника е възникнало задължение за връщане на заетата сума в
размер на процесната, че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата, заедно
с възнаградителна лихва в уговорения размер, че длъжникът е изпаднал в забава и размера
на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки ответникът следва да докаже, че е погасил
задълженията си на падежа.
За да се уважат предявените искове дружеството-ищец следва да установи вземането си на
претендираното договорно основание /договор за заем/ и в претендирания размер,а именно
наличието на валиден сключен договор за паричен заем,който обвързва страните и по който
е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума.Следва да докаже и конкретния
размер на дълга ,който се претендира.Ищецът следва да докаже и,че е уговорена в договора
договорна лихва , като следва да докаже и размера и периода на претенцията за договорна
лихва,както и изпадането в забава на ответника и размера на претендираната мораторна
лихва.
По смисъла на чл.240 ал.1 от ЗЗД с договора за паричен заем, заемодателят предава в
собственост на заемателя определена сума пари,срещу насрещното задължение на заемателя
да ги върне.Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а
не от постигане на съгласие на страните ,за това независимо че е налице писмен акт между
тях или само устна уговорка,само с предаванета на съответната сума е завършен
фактическия състав на съглашението.Доколкото договорът за заем е реален договор ,то по
делото не се установява заплащане на заемната сума.Не се представиха доказателства,че
процесната сума е реално усвоена от ответника,също така и Договор за кредитна карта BG
MC CASH между "Бългериън Ритейл Сървисис"АД -кредитор и С.Д.Н..-кредитополучател
от 04.06.2003г.
Именно предвид реалния характер на договора ,писменото обещание за връщане на
паричната сума,ако не съдържа в себе си признаие ,че тя е получена от задължено в заем
лице,не може да се цени като доказателство за сключен договор.
Тежестта на доказване на съществуването на такъв договор е на страната ,която търси
изпълнение по него,в случая на ищеца,който твърди,че ответниците не са върнали
съответната сума.Ето защо с оглед реалния характер на договора за заем, съдът намира за
недоказано наличието на сключен между страните договор за кредитна карта BG MC CASH
от 04.06.2003г.с описаните в исковата молба параметри.
Гореизложеното представлява самостоятелно основание за отхвърляне на исковата
претенция.
По изложениет съображения за липса на доказателства за предаване на заемна сума
предявения иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК в полза на ответниците следва да се
2
присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в общо размер на
920 /деветстотин и двадесет/ лева по 460 лева за всеки един от ответниците.
С оглед изложеното, съдът












РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, чрез адв.Е. против Й.
И. Н.,ЕГН:**********, Д. Й. Н., ЕГН:********** и И. Й. Н.,ЕГН:**********, в качеството
на наследници на С.Д.Н..,ЕГН :********** искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ
и чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане в условията на разделност сумата от 3279,80
лева,представляваща 1/3 от общия размер на 9839,40 лева,главница по Договор за кредитна
карта BG MC CASH от 04.06.2003г.,изменен и допълнен с Допълнително споразумение от
07.04.2017г.;152,54 лева,представляваща 1/3 от общия размер на 457,62
лева,възнаградителна лихва за периода от 13.11.2020г. до 22.06.2021г.;147.87
лева,представляваща 1/3 от общия размер на 441.26 лева,дължими такси за периода от
13.11.2020г. до 22.06.2021г.,ведно със законната лихва за забава,считано от 25.06.2021г.-
датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на задължението.

ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* на основание на основание чл.78,
ал.3 ГПК да заплати на Й. И. Н.,ЕГН:**********, и И. Й. Н.,ЕГН:**********, сумата от 920
лева /по 460 лева / – разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.






3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4