Решение по дело №55770/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4114
Дата: 7 март 2024 г.
Съдия: Владимир Станчев Кънев
Дело: 20211110155770
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4114
гр. София, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20211110155770 по описа за 2021 година
Ищецът “У Г” ЕООД е търговско дружество – застрахователен
брокер. Твърди, че на 09.07.2018 год. е склюючил договор за
партньорство с ответника - Р. С. В.. По силата на договора тя се
задължила срещу възнаграждение да осъществява партньорство като
насочва към “У Г” ЕООД в качеството му на брокер потенциални
клиенти за сключване на застрахователни договори, предлагани ог
дружеството. В това си качество Р. С. В. е получила възнаграждения,
една част от които следвало да върне съгласно клаузите на договора.
Съгласно клаузите на Приложение №1 към Договора и по-
конкретно чл.4 - в случай на прекратяване на застрахователен договор
или когато застраховката е прекратена преди изтичане на 2 години от
сключването й, или когато премията по нея не е изцяло платена за
първите 24 месеца от датата на влизане в сила на застрахователния
договор, или от датата на влизане в сила на изменение на договора,
партньорът бил длъжен да върне пропорционална част от изплатеното
му възнаграждение. При такава хипотеза партьорът дължал и законна
лихва.Според исковата молба за ответника е възникнало задължение
да върне *********** лева – „сторнирани“ възнаграждение по
договори, които ищецът е конкретизирал след указание на съда.
Ищецът моли съда да осъди
1
Ищецът е посочил и евентуално основание на дълга, като
претендира същата сума позовавайки се на неоснователно
обогатяване.
В писмен отговор ответната страна оспорва иска на няколко
основания.
На първо място оспорва, че приложението, на което се позовава
ищецът е част от договора между страните. От една страна тя твърди,
че не е поемала задължение да връща суми при посочените от
дружеството обстоятелства, а от друга се основава на текст от
договора гласящ : „Партньорът не носи отговорност при
неизпълнение на задълженията от клиенти на Брокера...“
Посочва, че не били приложени доказателства за прекратяване,
изменение или неизпълнение на договори, за които Р. С. В. е
съдействала да бъдат сключени, нито за причините за прекратяване на
договорите. Оспорва и извършените от ищцовата страна изчисления
по сметки.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните
доказателства, намира следното:
Договорното отношение не се оспорва, с изключение на
съдържанието на Приложение 1 към договора, който ответникът
оспорва да е подписвал. Спорната клауза на чл. 4 се съдържа в това
приложение.

Въпреки дадената му възможност ищецът не установи по
безспорен начин, за какво точно договорно неизпълнение ответникът
дължи връщане на ************ лева – „сторнирани“ възнаграждение
по договори с трети лица.
Случаите, в които се носи договорна отговорност за действия и
бездействия на трети лица са ограничително посочени в закона.
Поначало, такава отговорност е гаранционна – длъжникът следва
лично да изпълни задължение на третото лице или да заплати
обезщетение за вредоносно поведение на третото лице.
От анализа на приложения към доказателствата „Договор за
партньорство“ се установява, че по същество ответникът е поел
задълженията на търговски помощник, чиято дейност се изчерпва с
насочване на клиенти към ищеца. Р. В. не се е ангажирала с действия
спрямо и отношения с потенциалните клиенти след сключване на
договора. Тя не е поела права и задължения на търговски
представител делкредере по смисъла на чл. 35 от Търговския закон.
2
Вън от това в договорните отношения страните носят
отговорност само за лично неизпънение. Уговорката в чл. 4 от
Приложението към договор от 09.07.2018г. възлага на Р. В.
отговорност, която не нито лична, нито гаранционна. Очевидно е, че
В. не може да встъпи лично в застрахователния договор и не е
уговорено тя да заплаща дължимите по застрахователния договор
вноски. Тя не е поемала и задължение да поддържа контакти с лицата,
за които е била посредник при сключване на застрахователен договор
и да ги убеждава да заплатят дължимото по договора.
Следователно, единствено възможното тълкувание на спорната
клауза е, че тя предвижда санкция без да е налице конкретно
договорно неизпълнение. Подобна уговорка противоречи на основен
принцип на договорното право – че договорни санкции се носят само
за конкретно договорно неизпълнение. Уговорка, която противоречи
на този принцип е недействителна, независимо от съгласието на
страните. При това протниворечието е ис добрите нравиу които също
изключват санкция без конкретно основание. Доколкото
предпочитаното от ищеца договорно основание се основава на
уговорка, която съдът намира за недействителна, то иска следва да се
отхвърли изцяло.
Искът е неоснователен и на претендираното от ищеца
неоснователно обогатяване. Независимо дали евентуалната претенция
се разглежда по чл. 55 или по чл. 34 от Закона за задълженията и
договорите, то по силата на спорната уговорка ответникът не е
получил отделно заплащане или облага, която да подлежи на връщане.
Плащанията, които ответникът е получил по силата на самия договор
за партньорство не са предмет на настоящия иск доколкото
валидноста на целия договор за партньорство не се разглежда.
Искът следва да се отхвърли на всички основания, а ищецът да
заплати на ответника 1650лв. разноски. Съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО иска на “У Г” ЕООД ЕИК *********** за
осъждане на Р. С. В. ЕГН ********** да върне сумата -
*********лева – „сторнирани“ възнаграждение по договори както на
основание чл. 4 от Приложение № 1 към договор между страните от
09.07.2018г., така и на евентуално предявените основания по чл. 55 и
чл. 34 ЗЗД, както и ОТХВЪРЛЯ искането на присъждане на законна
3
лихва върху горната сума от 28.09.2021г. до изплащане и сторените по
делото разноски.
ОСЪЖДА ищеца да заплати на ответника 1650лв. разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4