№ 645
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000502589 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 01.06.2021г по гр.д. № 3285/2018г. на Софийски градски съд, І-9 с-в
ЗАД „ДаллБогг :Живот и здраве“АД е осъдено да заплати на Н. В. Д. – лично и като
настойник на С. А. С. сумите от 160 000лв на първата и 200 000лв на втората,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на
тяхната дъщеря и майка А. С. Т. на 23.11.2017г. в резултат на ПТП, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 23.11.2017г. до окончателното изплащане, като исковете
над присъдените размери до пълните претендирани от 200 000лв и 250 000лв за отхвърлени
като неоснователни.
Решението е обжалвано от ЗАД „ДаллБогг :Живот и здраве“АД в осъдителните му
части като неправилно. Поддържат се оплаквания против размера на присъдените
обезщетения, които били нереално завишени и необосновани с оглед на събраните по делото
доказателства, тъй като не били установени твърдените изключително близки отношения
със загиналата. Пред първата инстанция била разпитана свидетелка, която нямала конкретни
и ясни впечатления за отношенията между майката, детето и починалата, въпреки че
живеела в близост до семейството. Изтъква се, че правилно съдът е приел наличието на
принос, но го е определил в занижен размер от 20%, защото непоставянето на предпазен
колан била основната причина за настъпване на тежките травми в областта на главата.
Твърди се още, че по делото било безспорно установено, че водачът е употребил значително
1
количество алкохол, и че не е притежавал свидетелство за правоуправление, а от факта, че
пострадалата е била с него в 05:30ч преди инцидента, можело да се направи съвсем
обосновано заключение, че е била наясно с това му състояние. И на края се твърди, че
размерът на присъденото обезщетение е прекомерно завишен и не отговаря на всички от
значение обстоятелства, включително социалния статус на пострадалата, нейните
наследници и икономическата конюктура в страната. Иска се отмяна на решението в
обжалваните му осъдителни части и вместо това постановяване на ново по същество, с
което се отхвърлят исковете или евентуално се намали обезщетението по размер.
В срок е постъпил отговор от ищците чрез пълномощници, с който се оспорват
оплакванията в жалбата против размера на обезщетенията, акцентиращи на събраните
доказателства за травмиращите изживявания на майката, загубила дъщеря си, както и на
невръстното дете, което остава лишено от родителска грижа. Поддържат се и възражения
против доводите за принос на пострадалата в по-голям размер, като се изтъква, че
определеното съпричиняване от 20% е съответстващо на доказателствата по делото.
Софийският апелативен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваните му осъдителни части /чл.269,
изр.първо ГПК/. В отхвърлителните си части решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Първоинстанционното производство е било образувано по субективно съединени
преки осъдителни искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ против застраховател
предявени от Н. В. Д. – лично и като настойник на С. А. С. за компенсация на
неимуществени вреди, търпени от смъртта на тяхната дъщеря и майка, загинала в ПТП на
2.08.2017г., причинено по вина на водача на застрахования в ответното дружество по риска
гражданска отговорност автомобил, с цена 200 000лв и 250 000лв.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответното застрахователно дружество е оспорило
исковете с възражения против механизма на произшествието и евентуално за съпричиняване
на вредите от страна на пострадалата на няколко самостоятелни фактически основания –
непоставяне на предпазен колан и с това увеличаване обема на вредите, както и съзнателно
поставяне в риск, поради това, че е пътувала при употребил ахкохол водач. Поддържани са
и възражения против обезщетенията като прекомерни по размер.
Настоящият състав след като съобрази предмета на обжалване с оглед на оплакванията
и възраженията на страните /чл. 269 ГПК / и като взе предвид, че жалбоподателят ответник
не е въвел такива против фактическите и правни изводи на първата инстанция, че е
осъществен фактическия състав на чл.432, ал.1 ЗК, приема, че спорните въпроси се отнасят
до размера на обезщетенията с оглед критериите по чл.52 ЗЗД и приноса на пострадалата по
чл.51 ал.2 ЗЗД спрямо вината на деликвента.
От фактическа страна пред първата инстанция е било изяснено настъпването на
пътното произшествие на 02.08.2017г., реализирано по вина на водача на лек автомобил
2
Рено Клио рег. № ******** И. А., който с влязла в сила присъда по НОХД № 2949/2018г на
СГС е признат за виновен за нарушаване правилата за движение /чл.20 ал.1 ЗДвП/ и в
резултат на това причиняване по непредпалзивост смъртта на А. Т. С. /на 20г/, като
деянието е извършено в пияно състояние и без необходимата правоспособност за
управление на МПС. Пред първата инстанция не е била спорна и легитимацията на
ответното дружество, произтичаща от наличието на валидна застраховка по риска
гражданска отговорност за увреждащия автомобил.
От гласните доказателствени средства пред първата инстанция посредством
показанията на св. Д., които правилно са ценени като непосредствени и житейски логични,
се установява, че загиналата жена на 20г. съжителствала в едно жилище с майка си и
дъщеря си на 3години, тя нямала съпруг и сама си отглеждала детето си. С майка си
починалата поддържала много близки отношения, разчитали една на друга, нямали дразги
помежду си. При внезапната й смърт майката Н. била в шок, дълго време не била на себе си,
приемала успокоителни, продължавала да скърби и непрекъснато да ходи на гроба на
дъщеря си. На детето не смеели да кажат за смъртта на майката, то питало постоянно за нея,
а те му казвали, че отстъства.
Настоящият състав като съобрази относимите към спорните въпроси и идентично
установени факти приема жалбата на застрахователя –ответник за частично основателна, по
следните съображения:
Първоинстанционният съд е съобразил релевантните обстоятелства за определяне
обема на вредите, понесени от ищците – майка загубила дъщеря на 20г, с която са
съжителствали заедно и са имали близка доверителна връзка и малолетно дете на 3г и
половина, загубило единствения си родител в съвсем ранна възраст и този факт неминуемо
ще даде отражение върху психиката и емоционалното му състояние. В тази връзка правилно
са ценени показанията на св. Д., която не се намира в родство с ищците и не е пряко
заинтересована от изхода на делото, а от друга нейните показания не се опровергават от
събраните по делото доказателства. Поради това се споделят изводите, че между ищците и
загиналата жена са съществували обичайните близки емоционални връзки, характерни в
отношенията между майка и дъщеря/ дете и родител, и че прекъсването им е източник на
силни по интензитет неимуществени вреди. Тези от значение обстоятелства обосновават
обезщетения за неимуществени вреди в размери от по 200 000лв за всяка от ищците, чиито
морални страдания не биха могли да се разграничат по тежест.
Първата ищца е преживяла смъртта на дъщеря си, починала по нелеп начин само на 20
години. От невъзвратимата загуба е търпяла силни по интензитет душевни страдания, които
допълнително са утежнени от факта, че вече в напреднала възраст ще следва да замести
дъщеря си в грижите по отглеждането на съвсем малко дете и сама да се справя с неговото
възпитание и осигуряване. Втората ищца е малолетно дете /на три години/, което ще бъде
завинаги лишено от грижите и присъствието на майката, която е единствен родител и този
факт ще даде отражение върху психиката и емоционалното му състояние. Спазването на
принципа по чл.52 ЗЗД изисква обстойната преценка на всички конкретни във всеки един
3
случай обстоятелства, имащи отношение към моралните страдания на пострадалото лице,
като за база при определяне на паричен еквивалент ще следва да служи икономическия
растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането. От значение за размера
на обезщетението е и създаденият в съдебната практика ориентир, относим към аналогични
случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото би
следвало да намери най-явен израз. Претърпените от пострадалите вреди са несъизмерими
по тежест, но при определяне паричен размер на обезщетението ще следва да се съобразят
икономическите условия в страната към релевантния момент /2017г./ и практиката на
съдилищата по аналогични случаи, затова настоящият състав приема, че парична
компенсация в размер на по 200 000лв за всяка от ищците е в съответствие с критериите по
чл.52 ЗЗД.
Пред първата инстанция е било разгледано и уважено възражение за принос на
пострадалата, поради непоставяне на предпазен колен и с това увеличаване обема на
вредите, който в стойностно изражение е определен в размер на 20 %. Против изводите на
съда по този въпрос не са направени възражения в отговора на ищците, поради това и
наличието на принос като основание за намаляване отговорността е извън предмета на
спора пред въззивна инстанция. При това разрешение на спора относно размера на
обезщетенията на двете ищци и признатия от първата инстанция принос в размер на 20 % ,
дължимото обезщетение ще възлиза на по 160 000лв.
Неоснователни са поддържаните в жалбата на застрахователя оплаквания за завишаване
размера на съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като непоставянето на предпазен
колан била основна причина за настъпване на тежките травми в областта на главата, и че
освен това е допринесла в много по-голяма степен за собственото си увреждане, поемайки
осъзнат риск да пътува при алкохолно повлиян и неправоспособен водач. Действително от
приетите пред първата инстанция медицинска и автотехническа еспертизи се установява, че
при поставен предпазен колан най-вероятно биха се избегнали тежките наранявания в
областта на главата, довели до летален изход. Посоченото обаче не обосновава завишаване
приноса на пострадалата, тъй като е несъизмерим с вината на деликвента, който е допуснал
множество груби нарушения на правилата за движение /управление с превишена скорост,
без правоспособност и под влияние на алкохол/, които са от естество да застрашат не само
собствения му живот и този на спътницата му, но също и на неограничен кръг лица- други
водачи и пешеходци.
Неоснователни са и доводите за завишаване на приноса, поради други две фактически
основания – поемане на осъзнат риск поради неправоспособността на водача и алкохоното
му опиянение. За да е налице принос на посочените основания пострадалата трябва
обективно е имала възможност да възприеме състоянието на алкохолно опиянение на водача
и да направи преценка, че качването й в автомобил, управляван от неправоспособно и
нетрезво лице крие сериозни и реални опасности за нейния живот и здраве /т.7 от
Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 год. по т.д. № 1/2014 год. на ОСТК на ВКС/.
4
Напълно от фактическа страна се споделят изводите на първата инстанция, че по делото не е
доказан субективния елемент на знание от страна на пострадалата относно
неправоспособността на водача, нито че последният е бил алкохолно повлиян. По делото не
са събрани доказателства, че установеното количество алкохол в кръвта на водача /1,40
промила/ с оглед на всички конкретни и индивидуални особености би било видимо за трети
лица, но също има и данни, че пострадалата жена не се е качила по собствено желание в
автомобила. Действително показанията на свидетелката в тази връзка са съвсем лаконични,
но тежестта да докаже принос на посочените основания се следва на застрахователя.
Последният не е провел главно доказване и затова като краен резултат са правилни изводите
на първата инстанция, изключващи наличието на принос на посочените основания.
Поради частично несъвпадане в изводите на двете инстанции решението в обжалваната
му осъдителна част за сумата от 40 000лв, представляваща разликата между присъденото в
полза на ищцата С.С. от първата инстанция обезщетение от 200 000лв и установеното за
дължимо от 160 000лв ще подлежи на отмяна и вместо това отхвърляне на иска над този
размер. В останалата обжалвана осъдителна част решението ще следва да се потвърди.
По въпроса за разноските.
При този изход на делото ще следва да се редуцират присъдените пред първата
инстанция разноски с оглед разпоредбата на чл.78 и сл. ГПК, като такива се дължат
съобразно отхвърлената/уважената част на исковете. Ищците са били представлявани от
адвокат, който е оказал безплатна правна защита по чл.38, ал.2 ЗАдв., като при този изход на
спора в съответствие с минималните размери в Наредба №1/2004г. ще му се следва
възнажраждение в размер на 7488лв вместо присъдените 8424лв. В полза на ответника ще се
следват – пред първата инстанция са му признати 360лв и 450лв ю.к. възнаграждение или
общо 810лв, от които ще му се дължат такива в размер на 576 лв или допълнително 414лв.
Решението в частта относно присъдената на осн. чл.78, ал.6 ГПК държавна такса ще
подлежи на отмяна над размер от 12 800лв до присъдените от 14 640лв.
Пред въззивната инстанция право на разноски ще имат и двете страни с оглед на
обжалваемия материален интерес /360 000лв/ и уважената, респ. отхвърлена част на
исковете. Ищците са представлявани от безплатно от адвокат при усл. на чл.38, ал.2 ЗАдв,
при което на адв.М.Д. ще се дължи възнаграждение в размер на 7760лв. Ответникът е
претендирал и доказал разноски за държавна такса в размер на 7 200лв и ю.к.
възнаграждение, което се определя в максималния размер по чл.25 ал.2 от НПП вр. чл.78,
ал.8 ГПК от 450лв или общо 7650лв, при който изход ще му се дължат 850лв.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 01.06.2021г по гр.д. № 3285/2018г. на Софийски градски съд, І-9 с-в в
5
обжалваната му осъдителна част, в която ЗАД „Далл Богг живот и здраве“АД е осъдено на
осн. чл.432, ал.1 КЗ да заплати на С. А. С. чрез настойника й Н. В. Д. сумата от 40 000лв,
представляваща разликата между присъденото от първата инстанция обезщетение за
неимуществени вреди вследствие смъртта на нейната майка А. С. Т. при ПТП на
02.08.2017г. в размер на 200 000лв и установеното за дължимо в размер на 160 000лв, и в
частта за разноските държавна такса и съдебни разноски в тежест на ЗАД „Далл Богг живот
и здраве“АД – за държавна такса над размер от 12 800лв до присъдените от 14 640лв и за
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. на адв.М. Д. над размер от 7488лв до присъдения от
8424лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. С. ЕГН ********** чрез настойника й Н. В. Д. ЕГН
**********, двете със съдебен адрес: гр.София, ж.к. Княз Александър Дондуков –Корсаков,
№ 5, чрез адвокати М.Д. и Й.Д. иск по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени
вреди вследствие смъртта на нейната майка А. С. Т. при ПТП на 02.08.2017г. над
установения за дължим размер от 160 000лв до присъдения от 200 000лв, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.06.2021г по гр.д. № 3285/2018г. на Софийски градски
съд, І-9 с-в в останалата обжалвана осъдителна част.
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг живот и здраве“АД да заплати на адв. М. Д. САК
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. пред въззивната инстанция в размер на 7760лв.
ОСЪЖДА Н. В. Д. – лично и като настойник на С. А. С. да заплати на ЗАД „Далл Богг
живот и здраве“АД сумите: 414лв, представляващи допълнителни разноски пред първата
инстанция и от 850лв, представляващи разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчване препис
на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7