Р Е Ш Е Н И Е
23.04.2010 година, град Монтана
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в СЪДЕБНО заседание ПРИ ЗАКРИТИ ВРАТА от
25.03.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при
секретаря Р.М. и с участието на прокурора ........................ ...................................,
като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 497 по описа за 2009 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ал. 1
от Семейния кодекс.
На основание чл. 321 ал. 5 ГПК производството
е преминало за разглеждане за развод по взаимно съгласие – чл. 50 от Семейния
кодекс.
Ищцата С. xxx, сочи, че с ответника са
сключили граждански брак на 23.08.1997 година, първи и за двама им.
От брака имат две деца – П. М. З., роден на xxx
година, и М. М. З., роден на xxx година.
След сключване на брака се установили да
живеят в жилище – лична собственост на съпруга и, находящо се в град Монтана, ЖК
xxxx , където живели самостоятелно.
Към датата на сключването на брака им
ответникът не работел. Работил няколко месеца в началото на 1998 година по
трудов договор, след това напуснал и оттогава до 2009 година не е работил.
След раждането на xxx година на сина им П., съпругът
и започнал да отсъства от дома продължително време. Понякога обяснявал, че ходи
при родителите си на село, а друг път изобщо не и давал обяснение.
Сама се грижела за малкото дете.
На 25.03.2000 година се родил синът им М.. Големият
им син бил на годинка и половина.
При раждането на второто дете имала сериозни
здравословни проблеми и се нуждаела от помощта на родителите и, които също
живеят в град Монтана. Ответникът категорично забранил те да идват в жилището.
Продължавал да отсъства от дома, без да дава
обяснения. Сама се грижела за двете малки деца.
Майка и, ако трябвало да я види или да донесе
нещо необходимо на децата, звъняла по телефона и тя слизала до входа на
жилищния блок, където живели със съпруга и.
В края на лятото на 2002 година ответникът
заминал за три месеца в Испания. Върнал се в края на м. ноември същата година.
И след раждането на първото им дете съпругът и
употребявал алкохол, но било в рамките на поносимото. След завръщането си от
Испания, въпреки че децата са били много малки, започнал да събира у дома им
приятели, с които да употребяват алкохол в големи количества. Съпругът и
започнал да се напива. Стояли до късно в жилището, а понякога излизал с гостите
си и се връщал на следващия ден в 3-4 часа в нетрезво състояние.
При събирането на такива шумни компании в дома
им, ограничавала децата да стоят в една единствена стая. Заради шума, евентуално
по сигнал на някого от жилищния блок, на ответника му е съставен акт за
нарушаване на обществения ред.
Тежестта по отглеждането и възпитанието на
децата била изключително нейна.
Децата ангажирали цялото и време. Търпяла
компаниите и регулярната употреба на алкохол на съпруга и с надеждата, че ще
промени поведението си, нещата се влошили.
Въпреки честите отсъствия на съпруга и, той
започнал да я обвинява, че докато него го няма в къщи, може да идват чужди мъже.
Такива обвинения и отправял и в присъствието на родителите и. Явно това се е
било превърнало в негова натрапчива идея, защото въпреки обясненията и, че е
изцяло ангажирана с децата, в нетрезво състояние продължавал да повтаря тези
обвинения.
Родителите и се опитвали да убеждават съпруга
и, че обвиненията му са безпочвени, че трябва да промени поведението си и да
участва в грижите по отглеждането и възпитанието на децата, но тези техни опити
останали без резултат.
Ответникът си позволявал в нетрезво състояние за
управлява лекия им автомобил. С присъда на Районен съд Монтана, постановено по
нох дело № 90/2005 година, съпругът и е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 343Б ал. 1 НК, на основание чл. 78А НК/ преди изменението
на чл. 78А ал. 6/ е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и му е
наложена глоба 500 лв.
На 06.07.2006 година ответникът се прибрал
около 20.30 часа в къщи много пиян и ядосан. Още с влизането и заявил да си
събира багажа и да отива в дома на родителите си. Децата казали, че отиват с
нея. Събрала вещи от първа необходимост за нея и синовете им. Ответникът ги
закарал заедно с вещите до жилищния блок, където живеят родителите и, оставил
ги и си заминал.
От датата на фактическата раздяла и до сега тя
сама се грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата с помощта на
родителите си. Ответникът не дава никакви парични средства, за да участва в
тази издръжка.
През 2008 година, с присъда районния съд град
Монтана, постановено по нох дело № 55/2008 година, М.И.З. е признат за виновен
в извършване на престъпление по чл. 194 ал. 1 НК и му е наложено наказание.
Изложените по-горе основания са причина за
промяна в състоянието на брака им.
Този брак е дълбоко и непоправимо разстроен. Запазването
му не е в интерес нито на тях, като съпрузи, нито в интерес на малолетните им
деца.
Моли съда да постанови решение, с което
допусне развод и прекрати брака им поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство, по изключителна вина на ответника.
Да се постанови, на основание чл. 59 ал. 2 СК
родените от брака им с ответника малолетни деца, да живеят при нея, в град
Монтана, ЖК xxxx и да и
се предоставят за упражняване родителските права по отношение на малолетните им
деца, а на ответника да се определи режим на лични контакти с тях.
Да бъде осъден ответника да и заплаща, в
качеството и на майка и законна представителка на малолетните П. М. З., ЕГН xxxxxxxxxx
и М. М. З., ЕГН xxxxxxxxxx, ежемесечна издръжка, както следва: за П. М. З. в
размер на 110 лв., а за М. М. З. в размер на 90 лв., считано от 26.10.2009
година, ведно със законната лихва на всяка закъсняла вноска, считано от датата
на настъпване на падежа до окончателното и изплащане.
Ползването на семейното жилище, находящо се в
град Монтана, ЖК xxxx , да се предостави на ответника.
Моли да се постанови, че с ответника не си
дължат издръжка до три години от прекратяване на брака.
Занапред да носи предбрачното си фамилно име К..
Да и се присъдят направените по делото
разноски.
Ответникът М.И.З.,xxx, не бе намерен на
регистрирания постоянен адрес за връчване на исковата молба с доказателствата и
на същия, по реда на Закона за правната помощ му е назначен особен представител
в лицето на адвокат С.Г.,xxx.
Адвокат С.Г., като особен представител на
ответника в предвидения от закона срок представя писмен отговор и изразява
становището си.
Сочи, че предявеният иск е допустим, но на
този етап от производството смята, че е неоснователен и недоказан и заявява, че
го оспорва.
Не възразява да бъде прекратен брака между
страните по делото, ако бъдат събрани доказателства за дълбокото му и
непоправимо разстройство. На този етап от производството счита, че вината за
развода е и на двамата съпрузи, а не изключително на ответника.
Не възразява да се приемат представените с
исковата молба писмени доказателства; както и относно упражняването на
родителските право по отношение на родените от брака деца; възразява срещу
размера на поискана месечна издръжка и счита, че исковете са прекомерно
завишени и с оглед възрастта на децата – 11 г. и 9 години и факта, че тази
издръжка може да бъде завишена за в бъдеще. Предлага издръжка от 80 лв. за П. и
70 лв. за М.; не възразява семейното жилище да се предостави за ползване от
ответника; както и ищцата да носи предбрачното си фамилно име. Не възразява и
срещу допускането на гласни доказателства и събиране на информация от НАП. Възразява
срещу исканията за прилагане на заверени преписи от присъдите по сочените
наказателни дела, като счита, че те нямат връзка с претендираното разстройство
на брака между страните по делото и са неотносими към спора, а така също и за
събиране от МВР Монтана справки и информация за съставени на ответника актове и
наказателни постановления и други, като неотносими към настоящето дело.
Предлага, на основание чл. 49 ал. 4 СК делото
да приключи със споразумение, след изразено от ищцата становище.
Към отговора е приложено споразумение.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени доводите на молителите, представените
писмени доказателства и установени обстоятелства, процесуалната възможност
назначения особен представител, предвидена в чл. 29 ал. 5 ГПК, приема следното:
Молбата е
допустима и основателна.
Молителите са
съпрузи, сключили граждански брак, единствено признат за официален такъв за
страната, на 23.08.1997 г., за което е издаден АКТ за граждански брак № 0172 от
23.08.1997 г. на Община Монтана, като съпругата е приела да носи фамилното име
на своя съпруг.
Установено е
също така, че в молителите е налице сериозно и непоколебимо желание да се
прекрати брака им.
Единственото
основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в
брака.
Дълбоко е
разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на
взаимност, уважение, доверие и другарски взаимоотношения между съпрузите, при
което брачната връзка е само формална и не съответства на закона.
Непоправимо е
разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните
съпружески отношения.
В настоящият
случай, сериозното и непоколебимо решение относно прекратяването на брака и
отчуждението между съпрузите, е предизвикало дълбоко и непоправимо разстройство.
Горе
изложената фактическа обстановка се потвърждава от изложените лични обяснения
на съпругата, представени непосредствено пред съда. Молителката е категорична, че
решението и да се прекрати брака е сериозно и непоколебимо и постигнатото между
тях споразумение по предвидения в чл. 51 от СК ред не противоречи на закона.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че бракът на М.И.З. и С.И.З. е дълбоко и
непоправимо разстроен, поради което следва да допусне развод. Бракът на
страните е лишен от съдържанието, което законът и моралът влагат в него. Съществуването
на такъв брак е формално, той не допринася за създаване на добра атмосфера в
семейството, липсва топлотата в отношенията, вниманието, грижата, уважението и
обичта, което и обуславя извода, че следва да бъде прекратен.
Съпрузите, ответникът
чрез назначения му особен представител адв. С.Г., са постигнали споразумение. Съдът
счита, че следва да бъде одобрено и утвърдено постигнатото между страните
споразумение, тъй като с него се уреждат всички последици от прекратяването на брака
и отговаря на изискванията на закона.
Предвид
горното и на основание чл. 50 от Семейния Кодекс, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между С.И.З., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx
и М.И.З., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и ПРЕКРАТЯВА
брака им, сключен на 23.08.1997 г. в град Монтана, с Акт № 0172 от 23.08.1997 г.
на Община Монтана, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, при
условията на чл. 50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните
СПОРАЗУМЕНИЕ, по силата на което:
УПРАЖНЯВАНЕ
на родителските права, личните отношения и издръжката на родените от брака
деца:
Родените от
брака деца: П. М. З., роден на xxx година,
и М. М. З., роден на xxx година след развода ще живеят при майката, на адрес:
град Монтана, ЖК xxxx .
ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права по отношение на децата П. и М. М. З., на
майката С.И.З..
Бащата М.И.З.
ИМА ПРАВО да вижда децата П. и М. М. всяка втора и четвърта събота в месеца, във
времето от 08.00 часа до неделя до 17.00 часа/, по местоживеене на децата/, както
и да ги взема при себе си 30 дни през лятото, което време не съвпада с
ползването на платения годишен отпуск от майката, като се съобразява с нужното
им време за подготовка на училище и със здравословното им състояние.
Бащата М.И.З.,
се ЗАДЪЛЖАВА да ЗАПЛАЩА на С.И.З., като майка и законен представител на децата П.
и М. М. З., месечна издръжка в размер на 80.00 лв. ЗА П. и 70.00 лв. за детето М.,
считано от 26.10.2009 година, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
съобразно падежа и вноска, до окончателното изплащане, до настъпване на законни
причини за изменяване или прекратяване на издръжката.
ОТНОСНО
ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Семейното
жилище, находящо се в град Монтана, ЖК xxxx , се
предоставя за ползване от М.И.З..
ОТНОСНО
ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ:
Съпрузите не
си дължат издръжка един на друг до три години от влизане в сила на съдебното
решение за развода.
ОТНОСНО
ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА
След
прекратяването на брака С.И.З. ще носи предбрачното си фамилното име К..
ОСЪЖДА М.И.З.,
ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати по сметка на Районен съд Монтана държавна такса
по постигнатото споразумение за развод, в размер на 25.00 лв. ; 108.00 лв. за
размера на договорената издръжка и 5.00 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА М.И.З.,
ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати на С.И.З., ЕГН xxxxxxxxxx, с посочен адрес, следните
суми: 12.50 лв., представляващи половината от платената държавна такса за
допускането на развода и прекратяването на брака; 120.50 лв. за назначения му
особен представител; 466.33 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.И.З.,
ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати по сметка на Районен съд Монтана държавна такса
в размер на 15.00 лв. за допуснатата промяна във фамилното име и 5.00 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на
сумите.
РЕШЕНИЕТО НЕ
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: