РЕШЕНИЕ
Номер 16109.11.2020 г.Град гр. В**
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – В**I-ви въззивен граждански състав
На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:В** А. В*
Членове:АН* М. П*
В* Й. М*
Секретар:А* А. Т*
като разгледа докладваното от В* А. В* Въззивно гражданско дело №
20201300500423 по описа за 2020 година
В** окръжен съд,гражданска колегия в открито
заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: В* В*
Членове: Ан* П*
В* М*
при секретаря А* А* като разгледа докладваното от съдия В* В* въззивно
гражданско дело №419 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на ГД „Г*
п*“ – МВР гр.С* против решение №240 от 02.04.2020г. постановено по гр.д.
№2013/2019г. по описа на В* Районен Съд.Поддържа се във въззивната
жалба, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и е необосновано. Поддържа се, че страните по делото са в служебно
1
правоотношение, регламентирано от ЗМВР в който закон няма препращаща
норма към КТ и издадените към него подзаконови нормативни актове.
Поддържа се, че поради това ВРС неправилно е приел, че на ищеца се дължи
допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд
предвидено в НСОРЗ, която не може да намери приложение в настоящия
случай. След като е приел обратното БРС е постановил незаконосъобразно
решение за което се иска да бъде отменено изцяло, като се приеме че
предявените искове са неоснователни.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, чрез
адв.Соня Иванова, с който се оспорва изцяло въззивната жалба и се
поддържа, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано.
Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната
жалба, становището на ответната по жалба страна и събраните доказателства
приема за установено следното :
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна и в законният срок,
поради което е допустима.
По същество Окръжният съд приема въззивната жалба за
неоснователна.
Спорът между страните е основан на разпоредбата на чл.178 във вр.с
чл.187 от ЗМВР. Ищецът,след направеното изменение на размера на иска,
претендира за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
посочен период, получен в резултата на преизчисляване на положен нощен
труд при превръщане на нощните часове в дневни съобразно определен
коефициент, общо в размер на 262,65 лева и обезщетение за забава в размер
на 66,78 лева.Ответната страна е подала отговор на исковата молба в който се
поддържа, че исковете са неоснователни и недоказани по размер, тъй като
спрямо ищеца не е положен извънреден труд и не е работил извън
установеното работно време, тъй като осъществява трудовата си дейност по
утвърдени графици.При разглеждане на делото пред ВРС са събрани писмени
доказателства, изслушана е съдебно икономическа експертиза, въз основа на
които с обжалваното решение съдът е приел, че са налице условията при
които претендира ищеца за заплащане на допълнително възнаграждение,
2
съобразно чл.178, ал.1, т.3 във вр. С чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР за положен труд
през нощта. Съдът на база установената по делото фактическа обстановка,
която се базира на събраните по делото доказателства е направил съответните
правни изводи ,които са пространствени и обосновани.От събраните по
делото доказателства се установява, че през исковия период 19.07.2016 г. –
19.07.2019 г., ищецът е работил на сменен режим като е полагал и нощен
труд. Ответникът не е направил възражения и не се е противопоставил на
полагането на извънреден труд. Не се оспорва и ищеца да не е отработил
нормативно установените работни часове.
При така установената фактическа обстановка ВОС приема за
установено от правна страна следното :
Районният съд правилно е дал правна квалификация на правата на
ищеца- чл.140 КТ е във връзка с чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от
ЗМВР.За да бъде уважена такава искова претенция в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, следните правно
релевантни факти: фактът на възникване на служебно правоотношение с
ответника , че е полагал нощен труд за исковия период , който не е
преобразуван, чрез преизчисление с коефициент 1.143, както и размера на
претендираното възнаграждение за положения нощен труд след
преобразуването му със съответния коефициент .Искът се явява доказан
изцяло поради следното :Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР -
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително
месечно възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал.1, т.З ЗМВР. Според
нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.В процесния период
са действали последователно Наредба № 8121 з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от
министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
3
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл. 3, ал.З
и в трите наредби са идентични и са в смисъл,че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата
на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент 1.143. Районният съд законосъобразно е приел ,че
липсата на такава норма не да следва да се възприема като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.Правилен е и изводът ,че в случая при
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в
МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9,
ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.Законодателят е възприел подхода ,установен в Кодекса на труда и в
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата . Във
въззивната жалба се поддържа ,че бил неправилен изводът на Съда са
субсидиарното приложение в процесния случай на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата.Горните доводи са неоснователни .
Съдът подробно е обсъдил възраженията на ответната страна за
недопустимост на превръщане на нощните часове в дневни, като обосновано
е приел, че в случая разпоредбата на чл.9,ал.2 от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските няма отношение към начина на
преизчисляването на положения труд и дължимостта на претендираното
възнаграждение за извънреден труд, тъй като въпросната разпоредба касае
единствено отчитането на такъв труд пред Инспекцията по труда.
4
По тези съображения окръжния съд приема оплакванията във
въззивната жалба за неоснователни, като възприема изцяло изложените в
обжалваното решение мотиви, които се основат на събраните по делото
доказателства и нормативната уредба за конкретните трудови
правоотношения, поради което обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено, като законосъобразно и обосновано.
По претендираните за тази инстанция разноски на ответника по жалба
в размер на 700 лева жалбоподателя е направил възражение за прекомерност
на възнаграждението, което се приема за основателно от настоящата
инстанция, преценявайки, че адвокат пълномощника на ответната по жалба
страна е изготвил само отговор на въззивната жалба, без да е осъществил
процесуално представителство, поради което определя възнаграждение в
размер на 300 лева.
По изложените съображения окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №228 от 27.03.2020г. постановено по
гр.д.№2031/2019г. по описа на Видински Районен Съд.
ОСЪЖДА ГД „Г** п**“ – МВР гр.С**,бул.“К** М** Л*“№** да
заплати на Б** М** Г** от гр.В**,ЕГН **** направените по делото разноски
в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5