№ 10767
гр. С, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20211110127369 по описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу Х. В. П., с
ЕГН ********** и Ц. В. П., ЕГН: **********, като наследници на В. Х. К-К, починала на
01.03.2018г., за осъждане на ответниците да заплатят в условията на разделна отговорност –
по ½ част от задълженията на „ф-ма” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в размер
на 1025,67 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 01.05.2017-30.04.2019г. за топлоснабден имот на адрес: гр. С, ж.к. С, бл.22, вх.Г,
ет.5, ап.86, аб.№93377, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането, 196,43 лв. - мораторна лихва за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия от 15.09.2018г. до 15.04.2021 г., както и сума за
извършена услуга дялово разпределение в размер на 25,34 лева - главница за периода от
01.03.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането и 6,24 лева - мораторна лихва върху
главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до
15.04.2021г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение
с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, като имат качеството на
потребители по смисъла на ЗЕ по отношение на имот на адрес гр. С, ж.к. С, бл.22, вх.Г, ет.5,
ап.86. В исковата молба се сочи, че ответниците не са изпълнили задължението си, вменено
им с Общите условия на дружеството, за заплащане на стойността на потреблението в
1
сроковете, предвидени в ОУ, поради което за ищеца е възникнало право да претендира
дължимите суми по исков ред.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от Х. В. П..
Отговор е постъпил от адвокат Р. П., назначена за особен представител на Ц. В. П., с
която предявените искове се оспорват по основание и размер. Оспорва се Ц. В. П. да е
собственик или ползвател на процесния имот. Излагат се подробни съображение за
недоказаност на претенциите. Противопоставя се възражение за изтекла погасителна
давност.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 150 ЗЕ за присъждане на
дължима цена по договор за продажба на топлинна енергия:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца наличието на
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия, по силата на което
ищецът е престирал – доставил е на ответниците топлинна енергия за отопление и
подгряване на вода в претендирания обем и на уговорената цена през процесния период,
както и дължимата цена за ползваната топлинна енергия за процесния период.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е частично
основателен. Съображенията за това са следните:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
2
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия ф-мано с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.
В случая, от страна на особения представител на ответника Ц. В. П. е направено
оспорване на твърдението, че същaта се явява собственик на ½ ид.ч. от процесния недвижим
имот за исковия период. По делото е представен Договор, чиято дата не се чете, но вероятно
е от 1970г., по силата на който на В. Х. П. и В Н П. е отстъпено в обезщетение правото на
собственост по отношение на процесния имот. От писмо от 01.07.2022г. на Столична
Община, на стр.175 от делото се установява, че В. Х. П. и В Н П. са сключили граждански
брак на 03.03.1963г., като се съдържат данни за прекратяването му, но не е посочена дата на
влизане в сила на решението за развод. От справка за В. Х. К-К, на стр.43 от делото, се
установява, че след развода с В Н П. е възстановила предходното си фамилно име, като на
07.06.1995г. е встъпила в брак с М М К. Установява се, че В. Х. К-К е починала на
01.03.2018г. и е оставила за свои наследници по закон двамата ответници. От Удостоверение
за наследници на В Н П. се установява, че е починал на 09.05.2008г., като е оставил за свои
наследници втората си съпруга К С А-П. и ответниците по делото.
С оглед датата на сключване на граждански брак между В. Х. К-К /В. Х. П./ и В Н П.
процесния апаратмент е придобит от двамата в условията на СИО, прекратена с развода им,
като имота е останал в обикновена съсобственост между тях, при равни квоти. След смъртта
на В Н П., неговата ½ ид.ч. от имота е наследена от двамата ответници и преживялата
съпруга, като всеки е притежавал по 1/6 ид.ч. Видно от представен по делото Нотариален
акт за замяна на идеални части от недвижими имоти №4121, том I, рег.№2721, дело №105 от
30.08.2010г. преживялата съпруга К С А-П. е прехвърлила в полза на Ц. В. П. и Х. В. П.
своята 1/6 ид.ч. от апартамент №86, като поради това към 30.08.2010г. собствеността се е
поделяла по следния начин: 1/2ид.ч. за В. Х. К-К и по ¼ ид.ч. за Х. В. П. и Ц. В. П.. След
смъртта на В. Х. К-К на 01.03.2018г. Ц. В. П. и Х. В. П. са останали единствени собственици
на имота при равни квоти – от по ½ ид.ч. за всеки от двамата.
Поради това следва да се приеме, че за периода от 01.05.2017г. до 01.03.2018г. Х. В. П.
и Ц. В. П. в качеството им на титуляри на правото на собственост върху по 1/6 ид.ч. от
процесния имот ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по
см. на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и между тях и ищеца е възникнало и съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, за
3
описания по – горе имот, а за периода 02.03.2017г. - 30.04.2019г. отговарят за
потреблението като собственици на по ½ ид.ч. За периода до смъртта на В. Х. К-К,
ответниците отговарят и за стойността на потреблението съобразно нейния дял по реда на
наследственото правоприемство, доколкото задълженията й се явяват част от наследствената
маса.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза. От
заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно
и компетентно, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция, на който са били извършвани периодични проверки съгласно БДС 1434 – 2001.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата
през процесния период Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Oт
заключението на СТЕ се установява, че дяловото разпределение през процесния период се
осъществява от „ф-ма“ ЕООД, подизпълнител на „ф-ма” ЕАД, като за абоната се изчислява
ТЕ за отопление на имот с два радиатора с редовен отчет за процесния период и една щранг-
лира на мощност без уред за дялово разпределение. Установява се, че дяловото
разпределение, извършено от „ф-ма“ ЕООД за ЕС и процесния имот е в съответствие с
методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди за сградата и
имота. От заключението на СТЕ се установява, че изчисленията са съгласно Методиката за
дялово разпределение към Наредбата за топлоснабдяването.
С оглед изложеното по – горе, съдът приема, че за процесния имот е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно.
Доколкото ответниците дължат цената на реално потребената енергия, то при
определяне на дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите по фактури,
представляващи стойности по прогнозен дял, а тези, които се формират в резултат от
изравняване.
За определяне размера на дължимата цена съдът кредитира заключението на СТЕ, като
компетентно изготвено и обосновано.
Според заключението на СТЕ за периода от 01.05.2017-30.04.2019г. сумата за
изразходвана топлинна енергия по фактури е в размер на 870,72лв., към която следва да се
добави сумата отт 155,39лв. от изравнителни сметки или реалното потребление е в размер
на 1026,11лв.
За установяване на обстоятелството дали през процесния период са извършени
плащания от ответниците и какви задължения са погасени по делото е изслушано
заключение на съдебно – счетоводната експертиза.
4
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че към
24.03.2022г. няма данни за извършени плащания от ответниците. Непогасените задължения
за процесния период са в размер на 1026,11лв. – за топлинна енергия и 25,34лв. за дялово
разпределение. Определена е и дължимата мораторна лихва върху сумата за цена на
доставена ТЕ по размер - 186,89лв.
Следователно претенцията за дължимост на главница за потребена ТЕ се явява
доказана по основание и размер, като върху сумата от 1025,67лв. /съгласно исковата молба,
доколкото установения действителен размер е по-висок/ се дължи законната лихва, считано
от датата на подаване в съда на исковата молба – 17.05.2021г. до плащане на вземането.
Х. В. П. отговаря за ½ част от задължението или за сумата от 512,83лв.
От страна на Ц. В. П. е направено възражение за погасяване по давност на вземанията
на ищеца, което следва да се разгледа.
По отношение на вземанията за ТЕ, които се явяват периодични задължения, съдът
следва да приложи кратката тригодишна давност. За задълженията за лихви, също важи
кратката тригодишна погасителна давност – чл. 111, б. “в”, пр. 2-ро ЗЗД.
Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В настоящия случай падежът на всяко от задълженията за плащане на
потребената топлинна енергия е последното число на месеца, следващ отчетния период
(месеца на доставката), а от първо число на втория месец, следващ отчетния период,
длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви.
Задължението е срочно, така че за да изпадне в забава длъжникът, не е необходима покана
от кредитора. Задълженията за лихви върху всяка от главниците са започнали да се
натрупват от първо число на втория месец, следващ отчетния период, и се дължат за всеки
изминал ден след изпадане в забава на длъжника.
Съгласно чл. 116, б. “б” ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или
възражение – в случая искова молба от 30.10.2020г. От тази дата и докато трае съдебният
процес относно вземането, давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” ЗЗД.
В настоящия случай искова молба е постъпила в съда на 17.05.2021г., така че към
момента на подаването му вземанията на ищеца за главница за периода 01.04.2018г.–
30.04.2019г. не са били погасени по давност. Вземането за м.04.2018г. е станало изискуемо
на 30.05.2018г., поради което не е погасено по давност. От заключението на СТЕ се
установява, че задължението за цена на доставена ТЕ за периода м.05.2017г. – м.03.2018г.
/без м.04.2018г. в който потреблението е 19,13лв./ е в размер на 372,37лв. Следователно от
сумата 512,84лв., която Ц. В. П. дължи за целия период, следва да се извади ½ от 372,37лв.
или непогасеното по давност задължение е в размер на 326,65лв., до който размер следва да
се уважи иска спрямо нея.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
5
от страните.
През процесния период са били приложими Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ – 02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. /приложими по отношение на забавата в плащанията на
сумите за доставена и консумирана топлинна енергия от и след 01.05.2013 г./
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ – 02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество за
отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача, като в чл. 33, ал. 4 от ОУ изрично е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за
потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Ето защо, купувачът въпреки забавата на месечно дължимите суми не дължи лихва за забава
върху тях, а само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период.
От вещо лице по ССчЕ е установен размера на посочената лихва, до който следва да се
уважи предявения иск - 186,89лв., като Х. В. П. дължи сума в размер на 93,44лв. Поради
това, че Ц. В. П. е направила възражение за погасяване задължението за заплащане на част
от главницата за цена на доставена ТЕ и дължи по-малък размер на това задължение,
същата следва да заплати мораторна лихва само върху част от задължението – върху сумата
от 326,65лв. видно от заключението на сСчЕ – таблица на стр.4, размерът на мораторната
лихва върху сумите за цена на доставена ТЕ за периода м.05.2018г.-м.04.2019г. са в размер
на 102,07лв., като Ц. В. П. отговаря за половината от тази сума или иска спрямо нея е
основателен за сумата 51,04лв.
По отношение на сумите за дялово разпределение следва да се посочи, че съгласно чл.
61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, а в чл.36, ал.1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от „ф-ма“ ЕАД и се обявява по
подходящ начин на потребителя. По силата договорните взаимоотношения между ищеца и
третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на
търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл.13 ал.1 т.1 от Общите
условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат
възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество.
Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между
6
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно
чл. 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две
относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона.
По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по
второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 от ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на
услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията
във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че
законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях,
като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително,
впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово
разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В
производството не се спори, че услугата е била извършена, както бе установено и от вещите
лица.
От вещите лица се установява размера на задължението за такса за извършване на
услугата дялово разпределение – 25,34лв.
Х. В. П. отговаря за ½ част от сумата или за 12,67лв.
От страна на Ц. В. П. е направено възражение за давност, което следва да се разгледа.
За сумите за цена на услуга дялово разпределение също се прилага кратката погасителна
давност. Периода за който се претендира сумата е от 01.03.2018г. до 30.04.2019г. и с оглед
датата на подаване на исковата молба – на 17.05.2021г. погасено по давност е задължението
само за м.03.2018г. в размер на 0,91лв. Искът спрямо Ц. В. П. следва да се уважи за сумата
от 11,76лв.
Върху сумата не следва да се присъжда лихва за забава с оглед липсата на
доказателства, че ответниците са били уведомени за задължението и съответно поставени в
забава за заплащането му.
По разноските:
Доколкото от Х. В. П. не е подаден отговор и не са направени възражения, то същия не
носи отговорност за разноски за депозити за работа на вещи лица, като не носи отговорност
и за разноски за депозит за особен предстаител на другия ответник. Предвид изхода на
7
спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответникът Х. В. П. дължи на ищеца разноски в
производството съобразно с уважената част от исковете в общ размер на 98,74лв. за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, в претендирания от ищеца
размер от 50лв. /1/2 част от претендирания размер от 100лв./.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответникът Ц. В. П.
дължи на ищеца разноски в производството съобразно с уважената част от исковете в общ
размер на 531,20лв. за заплатена държавна такса, депозити за вещи лица по СТЕ и по ССчЕ,
депозит за особен преддтсавител, такси за издаване на съдебни удостоверения и
юрисконсултско възнаграждение, в претендирания от ищеца размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. В. П., с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. С, бл.22, вх.Г, ет.5, ап.86 да
заплати на „ф-ма“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Я №23Б
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 512,83лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2017-
30.04.2019г. за топлоснабден имот на адрес: гр. С, ж.к. С, бл.22, вх.Г, ет.5, ап.86, аб.№93377,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба на 17.05.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, 93,44лв. - мораторна лихва за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 15.04.2021 г., както
и сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 12,67 лева за периода от
01.03.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
депозиране на исковата молба на 17.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ претенциите спрямо Х. В. П. в останалата част както следва: над сумата
от 93,44лв. законна лихва за забава върху сумата за цена на доставена ТЕ до пълния
предявен размер от 98,22лв. и за сумата 3,12лв. законна лихва за забава върху сумата за цена
на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 15.04.2021г.
ОСЪЖДА Ц. В. П., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. С, ж.к. С, бл.22, вх.Г, ет.5,
ап.86 да заплати на „ф-ма“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул.
Я №23Б на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 326,65лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.05.2017-30.04.2019г. за топлоснабден имот на адрес: гр. С, ж.к. С, бл.22, вх.Г, ет.5, ап.86,
аб.№93377, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба на
17.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 51,04лв. - мораторна лихва за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 15.04.2021 г.,
както и сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 11,76 лева за периода от
01.03.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
депозиране на исковата молба на 17.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ претенциите спрямо Ц. В. П. в останалата част както следва: над сумата
8
от 326,65лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия до пълния предявен
размер от 512,83лв., над сумата от 51,04лв. законна лихва за забава върху сумата за цена на
доставена ТЕ до пълния предявен размер от 98,22лв., над сумата от 11,76лв.,
представляваща сума за извършена услуга дялово разпределение до пълния предявен размер
от 12,67лв. и за сумата 3,12лв. законна лихва за забава върху сумата за цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2018г. до 15.04.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Х. В. П., с ЕГН ********** да заплати
на „ф-ма“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Я №23Б разноски
в производството съобразно уважената част от исковете в размер на 98,74лв. за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Ц. В. П., ЕГН: ********** да заплати
на „ф-ма“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Я №23Б разноски
в производството съобразно уважената част от исковете в размер на 531,20лв. за заплатена
държавна такса, депозити за вещи лица по СТЕ и по ССчЕ, депозит за особен преддтсавител,
такси за издаване на съдебни удостоверения и юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9