Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.П.,
10.02.2017год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд в публично
заседание на 11.01.2017година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна
Видолова
при секретаря Г.Н.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 8453, по описа за 2016 год., за да
се произнесе, взема предвид:
Искове с правно основание чл. 422 във
вр. с чл.415 ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от
,,Топлофикация П.” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., чрез
юрк. В.В. против М.Т.Д. с искане да се признае за установено, че дължи на
сумата от 1012.68лв., от които 874.98
лв., главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013г. до
30.04.2016г. и 137.70 лв. – лихва за забава от 04.01.2014г. до 12.09.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане, за която сума има издадена
заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК, образувано е ч.гр.д. № 6991/2016г. на РС П., като съдът е уважил
заявлението и е издал заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че в срока по
чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражение. Съдът е указал на заявителя, че може
да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това, според ищеца, поражда неговия правен
интерес от предявяване на настоящия иск. Ищецът твърди, че ответникът е
ползвател на топлинна енергия, по смисъла на чл. 153 от ЗЕ. Твърди, че общите
условия на договора за доставка на топлоенергия са публикувани съгласно
изискванията на ЗЕ. Претендират се разноски.
Препис от исковата
молба и от доказателствата са връчени на ответника по делото, в едномесечния
срок след получаването им същият е подал отговор, с който твърди, че исковете
са допустими и основателни за сумите, посочени в исковата молба, а не
претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ответникът
заявява готовност да заплати претендираните с исковата молба суми, като оспорва
заплащането на разноски, твърдейки, че не е дал повод за депозиране на
исковете.
В с.з., с оглед
признанието на иска ищецът е направил искане да се постанови решение при
признание на иска.
Съдът, като обсъди
становищата и изявленията на страните и доказателствата по делото, намери за
установено следното: На 19.09.2016г. кредиторът е подал заявление до ПлРС, по
което е образувано ч.гр.д. 6991/16г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 4456/20.09.2016г. С
тази заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите – 3600.14лв.,
главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2007г.
– 30.04.2016г., лихва върху главницата в размер на 1873.51 лв. за периода от
02.01.2008г. до 12.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на заявлението– 19.09.2016г. до окончателното изплащане на вземането, както
и направените деловодни разноски в размер на 109.48лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 180лв. По тази заповед ответникът е възразил в
законоустановения срок, че част от вземането е погасено по давност, но е
конкретизирал какъв е размерът на възразената част, не е посочил и изрично,
както е указано в самото възражение, че признава част от вземането и каква е
тази част. В изпълнение на указанието на заповедния съд, ищецът е предявил иск
срещу ответника за установяване на своето вземане, като с оглед на направеното
възражение за погасяване на част от вземането, е направил корекция в
претендирания размер, като го е намалил. С отговора си ответникът е признал
предявения срещу него иск.
Съгласно чл. 237
от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза, като поради представените
в заповедното производство и по делото препис-извлечение от сметка на абонатен
номер 2932 и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
,,Топлофикация П.” ЕАД на потребителите в гр.П., съдът намира, че признатите
права не противоречат на закона и на добрите нрави и са такива права, с които
ответника има право да се разпорежда. С оглед на направеното признание на
предявените искове от страна на ответника, следва да бъде постановено положително
установително решение относно дължимостта на вземането по предявените искове. Т.к. е налице разлика между предявените искови суми и тези, претендирани по
ч.гр.д. № 6991/2016г. на ПлРС, за разликата, за която иск не е предявен,
Заповед за изпълнение № 4456 от 20.09.2016г., следва да се обезсили.
При този изход на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
разноските на ищеца. В случая е направено възражение, че на ищеца не се дължат
направените от него разноски, тъй като ответникът счита, че не е дал повод за
депозиране на настоящия иск. По това възражение съдът намира, че независимо от
признанието на иска, за да се приложи разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК и
разноските да се възложат на ищеца, следва, освен искът да бъде признат, а и
кумулативно – с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на
делото. В случая кумулативната предпоставка не е налице – сумите са дължими, те
не са платени дори и към датата на устните състезания от ответника. Ищецът е представил
списък на разноските съгласно чл. 80 от ГПК, и съдът намира, че следва да
присъди от сочените в него суми само претендираните 75.00лв. - заплатена
държавна такса и 100.00 лв. – част от претендираното юрисконсултско
възнаграждение от 360.00 лв. Относно разноските за юрисконсултско
възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното:
съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е
налице фактическа и правна сложност, напротив – налице е признание на иска,
поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в
размер на 100.00 лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното
производство. Съдът намира, че претендираното от ищеца юрисконсултско
възнаграждение в размер на 180.00 лв. в заповедното производство следва да бъде
редуцирано до размер 50.00 лв., отново на основание чл. 78 ал.8 от ГПК, и с
оглед на това, че в случая не е налице фактическа и правна сложност при
изготвяне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С оглед
обезсилването на заповедта за част от сумите и редуцираното юрисконсултско възнаграждение,
съдът следва да осъди ответника да заплати 29.51лв. – разноски на ищеца в
заповедното производство.
Воден от горното, и на осн. чл. 237 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
осн. чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД,
по отношение на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.” ЕАД с ЕИК
*********, адрес на управление гр.П., Източна индустриална зона № 128, че
ответникът М.Т.Д., ЕГН **********,***,
му дължи сумите от 874.98 лв.,
главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013г. до
30.04.2016г. и 137.70 лв. – лихва за
забава от 04.01.2014г. до 12.09.2016г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. № 6991/2016г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение № 4456/20.09.2016г,.
по ч.гр.д. № 6991/2016г. на ПлРС за
сумите над 874.98 лв., главница за незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.11.2013г. до 30.04.2016г. и 137.70
лв. – лихва за забава от 04.01.2014г. до 12.09.2016г.
ОСЪЖДА М.Т.Д., ЕГН **********,*** да
заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.” ЕАД с
ЕИК *********, адрес на управление гр.П., Източна индустриална зона № 128,
разноски по настоящото производство в общ размер на 175.00лв. и разноски в
производството по ч.гр.д. №6991/2016г. на ПлРС в размер на 29.51лв.
Решението подлежи на обжалване пред П.ски ОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: