МОТИВИ
към Присъда № 94 от
17.10.16 г.
по НОХД № 1039/16
Производството
е по реда на чл. 370 и сл. от НПК.
Обвиненията
срещу подс. И.В.М. са:
-
по чл. 343б, ал. 1 от НК за това, че на 31.05.2016 г. в гр. Павел баня, обл.
Стара Загора, по ул. „Бяла чешма“ до дом № 2 е управлявал МПС лек автомобил м.
„Т.А.” с рег. № *****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,
а именно 2,44 на хиляда, установено по надлежен ред с Протокол за химическа
експертиза № 339 от 01.06.2016 г. на БНТЛ при ОДМВР Стара Загора; и
-
по чл. 343в, ал. 2 от НК за това, че на 31.05.2016 г. в гр. Павел баня, обл.
Стара Загора, по ул. „Бяла чешма“ до дом № 2 в едногодишния срок от наказването
му по административен ред с НП № 14-0284-003032 от 16.07.2014 г. на РУМВР
Казанлък, влязло в сила на 01.09.2015 г. за управление на МПС без съответното
свидетелство за управление, е извършил такова деяние – управлявал е МПС лек
автомобил м. „Т.А.” с рег. № **** без съответното свидетелство за управление.
Подсъдимият
в с.з. изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти.
Защитникът
му – адв. К. в с.з. пледира за налагане на наказание, съобразно установените по
делото смекчаващи вината обстоятелства.
Представителят
на РП Казанлък в с.з. пледира за налагане на наказание около шест месеца
лишаване от свобода и глоба.
На
осн. чл. 373, ал. 3 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
На
31.05.2016 г. свидетелите В.М. и Т.А., и двамата служители на РУ МВР-Казанлък,
изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред на
територията на гр. Павел баня. Около 21.30 часа двамата свидетели извършвали
пеши обход в централната градска част. По ул. „Тодор Мазаров“ двамата свидетели
видели да се движи лек автомобил марка „Т.А.“ с рег. № СТ 0731 ВС, като на
тавана на автомобила се возили две лица. Автомобилът преминал много бързо
покрай свидетелите С и А., и същите не могли да реагират и да го спрат за
проверка, но и двамата разпознали возещите се на тавана лица - свидетелите М.К.
и И. Й.. След около 10 минути двамата свидетели с патрулен автомобил се върнали
в централната градска част и видели, че горепосочения автомобил е паркиран пред
заведение „Евбет“ в гр. Павел баня. С и А. останали в близост до заведението и
видели, че около 22.10 часа от заведението излезли св. М.К. и лице, което
двамата не познавали и което впоследствие се оказало подс. И.М.. Св. М.К. се
качил в автомобила и седнал на предна дясна седалка, а подс. М. се качил на
шофьорското място и привел автомобила в движение. Свидетелите С и А. последвали
управлявания от подсъдимия автомобил с патрулния автомобил и на ул. „Бяла
чешма“ пред дом № 2 го спрели за проверка. Тогава именно било установено, че
водач на автомобила е подс. И.М.. Тъй като М. бил във видимо нетрезво
състояние, бил откаран до сградата на РУМВР Казанлък, където същият бил тестван
от св. М. М. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер
7410+“ с фабр. № ARSM
0189, като уредът отчел 2.30 ‰ в кръвта на подс. М.. Св. М. проверил също, дали
подс. М. е правоспособен водач, тъй като същият не представил СУМПС. Било
установено, че подс. М. е неправоспособен водач, на когото не е било издавано
СУМПС. Св. М. съставил АУАН серия Г с бл. № 129921 от 31.05.2016 г. за
констатираните нарушения по ЗДвП и издал на подс. М. талон за медицинско
изследване с № 0046280 от 31.05.2016 г. Малко по-късно подс. М. бил отведен от
свидетелите А. и С до ФСМП-Казанлък, където му била взета кръвна проба.
Впоследствие св. Т.Б. извършил проверка във връзка със съставения АУАН и
констатирал, че подс. М. освен, че е неправоспособен водач, има издадено
наказателно постановление № 14-0284-003032 от 16.04.2014 г. на Началника на РУМВР
Казанлък, влязло в сила на 01.09.2015 г., с което на подс. И.М. било наложено
административно наказание за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Осъщественото от подс. М. деяние е било извършено в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за същото деяние.
В
хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена химическа
експертиза № 339 от 01.06.2016 г., от която е видно, че в кръвта на И.В.М. е
било установено наличие на алкохол в концентрация 2.44 ‰.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Т.Б., И. С. Й.,
М. В. К., В. Б. С, Т.А. А., М М. и Т. Х. Н., както и от Заповед за задържане на
лице, акт бл. № 129921 от 31.05.2016 г., НП № 14-0284-003032 от 16.07.2014 г.,
акт бл. № 3032 от 18.06.2014 г., НП № 14-0284-003308 от 05.09.2014 г., акт №
3308 от 09.08.2014 г, справка за нарушител от региона, експертно заключение на
химическа експертиза, медицинско направление, талон за медицинско изследване,
протокол за мед. изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество,
извлечение от паметта на техническо средство, лабораторна справка и извлечение
от дневник на техническо средство, които кореспондират на направеното от подс. М.
самопризнание.
Имайки
предвид установената фактическа обстановка съдът намира, че подс. М. от
обективна и субективна страна е осъществил съставите на чл. 343б, ал. 1 и 343в,
ал. 2 от НК..
Престъпленията
са от вида на формалните.
Привеждайки
в движение МПС-во с рег. № СТ 0731 ВС подс. М. е осъществил изпълнителното деяние
„управлявал“ от съставите на престъплението.
Към
момента на деянието подсъдимият е бил неправоспособен водач и същевременно е
бил наказан с НП № 14-0284-003032 от 16.04.2014 г. на Началника на РУМВР
Казанлък, влязло в сила на 01.09.2015 г., за управление на МПС-во без
свидетелство за управление. Деянието по настоящото дело е било извършено на
31.5.2016 г., т.е. в едногодишен срок от наказването на подс. М. по
административен ред.
Освен,
че е бил неправоспособен, водачът е управлявал МПС-во под въздействието на
алкохол 2,44 ‰, т.е. с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 ‰.
Тестването
с техническо средство, съставянето на АУАН, издаването на талон за медицинско
изследване, вземането на кръвна проба с риванол и освидетелстването от лекар,
своевременното ѝ изпращане в химическа лаборатория, дава основание на
съда да счита, че надлежния ред за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта на подс. М., е бил спазен съгл. Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства.
От
обективираните действия на подсъдимият следва извода, че към момента на
извършване на двете деяния е действал с пряк умисъл.
Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е знаел и
съзнавал, че неправоспособен водач и управлява МПС-во под въздействието на
алкохол.
Имайки
предвид изложените дотук съображения, съдът намира, че подс. М. следва да бъде
признат за виновен и наказан и по двете обвинения.
За
извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева.
При
определяне вида и размера на това наказание, съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства – необремененото съдебно минало, изразеното критично
отношение и добрите характеристични данни.
Като
отегчаващи вината обстоятелства следва да се приемат допуснатите други
нарушения на ЗДвП, което е видно от справката за нарушител, включително и това,
че е неправоспособен, както и високата концентрация на алкохол в кръвта, която
значително надхвърля границата за наказуемост от 1,2 ‰ и съответства на почти тежка
степен на алкохолно опиянение 2,50-3,00 ‰ (0,5-1,5 ‰ – лека степен; 1,5-2,5 ‰ –
средна степен) по медицинските критерии.
На
подс. М. следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, но над предвидения в закона минимум, като съдът счита, че целите
на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при наказание в размер на една година и
шест месеца лишаване от свобода и кумулативно наказание глоба в размер на 200
лв., чийто размер е съобразен с имотното му състояние.
Предвид
направеното самопризнание наложеното наказание лишаване от свобода съгл. чл.
58а, ал. 1 от НК следва да се намали с 1/3 до размер една година лишаване от
свобода.
Съгласно
чл. 56 от НК направеното самопризнание не се взе предвид от съда като
смекчаващо вината обстоятелство.
За
извършеното престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста
лева.
При
определяне вида и размера на това наказание, съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства – необремененото съдебно минало, изразеното критично
отношение и добрите характеристични данни.
Като
отегчаващо вината обстоятелство следва да се приеме допуснатите други нарушения
на ЗДвП, различни от тези за неправоспособност, което е видно от справката за
нарушител.
На
подс. М. следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, но над предвидения в закона минимум, като съдът счита, че целите
на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при наказание в размер на една година и
шест месеца лишаване от свобода, както и при наказание глоба в размер на 500
лв., чийто размер е съобразен с имотното му състояние.
Предвид
направеното самопризнание наложеното наказание лишаване от свобода съгл. чл.
58а, ал. 1 от НК следва да се намали с 1/3 до размер една година лишаване от
свобода.
Съгласно
чл. 56 от НК направеното самопризнание не се взе предвид от съда като
смекчаващо вината обстоятелство.
Престъпленията
са били извършени в условията на идеална съвкупност, поради което на осн. чл.
23, ал. 1 от НК за всяко по вид наказание следва да се определи общо такова до
размера на най-тежкото, а именно лишаване от свобода за срок от една година и
глоба в размер на 500 лв., което съгл. чл. 23, ал. 3 от НК следва да бъде
присъединено към наказанието лишаване от свобода.
С
оглед необремененото съдебно минало на подсъдимия, наказанието лишаване от
свобода не следва да се изтърпява ефективно, нито да се увеличава съгл. чл. 24
от НК, а изпълнението му да се отложи за срок от три години на осн. чл. 66, ал.
1 от НК.
В
хода на съдебното производство не се установиха многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, нито изключителна причина подс. М. да извърши престъпленията.
Ето защо в случая чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е неприложим.
На
осн. чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски в размер на 37,10 лв.
за химическа експертиза, следва да се заплатят от подсъдимия по сметка на ОДМВР
Стара Загора.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия,