РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 26.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4214 по описа за 2013 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248 и 251 от ГПК.
С молба вх.
№ 9075 от 22.01.2018 г., подадена от
ответницата Д.М.А., се иска изменение на постановеното решение по настоящето
дело, в частта за разноските, като се сочи, че неправилно съдът е присъдил
сумите за разноски и адвокатски хонорар,
защото е налице отхвърлителна част в съдебното решение.
Алтернативно
се моли да бъде постановено решение за тълкуване на постановеното решение по
настоящето дело, в частта за разноските, като бъде изрично определено всеки
един от ответниците каква част съразмерно дължи. В тази връзка се поддържа, че
не е ясно всеки от ответниците каква част дължи за сумите, като същите не са
солидарни длъжници, видно от събраните по делото доказателства и съдебния акт.
Ответникът
по молбата З.К.К., е депозирал отговор, обективиран в молба вх. № 25465 от
21.02.2018 г., в който излага подробни съображения за неоснователност на
исканията по чл. 248 ГПК и чл. 251 от ГПК.
Съдът като
съобрази изложените доводи в молбата на Д.А. и в отговора на ищеца К., както
съдържанието на постановеното съдебно решение (мотивите и диспозитива на същото)
от 14.12.2017 г., по гр.д. № 4214/2013 г. по описа на СГС, І -16 състав, намира
следното:
Относно искането
по чл. 248 от ГПК.
Видно от
постановеното решение от 14.12.2017 г. по настоящето дело, е уважен изцяло
предявения ревандикационен иск спрямо тримата ответници (постановен е установителен
диспозитив спрямо Д.М.А., А.М.П. и А.В.М.), като
обстоятелството, че в частта, касаеща предаването на владението, са съобразени
извършените разпоредителни сделки, и е осъден единствено ответника М., е
ирелевантно за отговорността за разноски, доколкото се касае за един иск по чл.
108 ЗС, който включва произнасяне с
установителен и осъдителен диспозитив.
Следователно, не са налице основания за изменение на
решението, в частта за разноските, тъй като искът по чл. 108 ЗС не е отхвърлен
спрямо ответницата А..
Относно
искането по чл. 251 от ГПК.
Съдт
намира, че няма основание за тълкуване на решението (отделно от това същото е
преждевременно подадено), като диспозитивът на същото е ясен (присъдените в общ
размер разноски са дължими разделно от
тримата ответници – всеки един от ответниците дължи по 1/3 от общия размер), като определянето на точния размер следва да
се извърши при изпълнението, но не и по реда на тълкуване на решението.
Следователно
молбата за тълкуване на постановеното решение по настоящето производство,
следва да се остави без уважение.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 9075 от 22.01.2018 г., подадена от ответницата Д.М.А., в която е обективирано искане по чл. 248 ГПК и чл.
251 ГПК, за изменение на постановеното решение от 14.12.2017 г. по настоящето
дело, в частта за разноските и за тълкуването му, в частта за разноските.
Решението
(което, в частта по искането по чл. 248 от ГПК има характер на определение)
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: