№ 4688
гр. Варна, 10.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20253100502172 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 70170/12.08.2025г. /вх. No на
ВРС/, подадена от „ИзиРентБългария“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, Хотел Карлово, представлявано от Стефка Н.а
Касабова – управител, срещу решение № 2685/15.07.2025г., постановено по гр.д.№
4509/2024г. по описа на ВРС, 19 –ти състав, с което е осъден жалбоподателят да заплати на
Д. Н. С., ЕГН **********, с адрес град В., ул. „Д. Р.“ № ** сумите, както следва: 500лева,
претендирана като депозит, подлежащ на връщане по сключен между страните договор за
наем № 3835063 от 19.11.2023г. на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, рег. № **
**** ** и задържан от наемодателя и 1264лева, платена от ищеца като самоучастие и
представляваща неустойка по щета № 3835063, съгласно двустранно подписан приемо-
предавателен протокол, за което е издадена фактура с № **********/20.11.2023г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.04.2024г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 79 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Основният въпрос, който
бил намерил израз в обжалваното съдебно решение, бил този дали ищецът заплатил такса
„пълно покритие". Съдът бил приел доводите на ищеца за плащането на тази такса, което не
отговаряло на обективната действителност. Съдът неправилно приел за относим документа
за извършена резервация. На първо място периодът на резервацията (ако такава въобще била
направена) по приложения документ към тази молба бил от 28.11.2024г. до 29.11.2024г., т.е.
една година след процесния период, а дори – след подаването на молбата. От приложения
документ не ставало ясно дали била направена резервацията и кой я бил направил, т.е. не
било сигурно, че се води на ищеца. И на трето място и наемната цена (149.16 евро) се
различавала от цената по процесния договор за наем (160.00 евро). Още с първото
становище по делото, жалбоподателят възразил срещу твърдението, че ищецът заплатил
такса „пълно покритие". Видно от чл. 57 от Общите условия на ответното дружество, при
наемане на автомобил задължително се заплащали две суми - наемна цена и депозит. В
случай че има плащане на друга сума, това се отбелязвало в договора, съответно бил
издаван касов бон за плащането или разписка от ПОС терминала. Представя друг договор за
1
рент-а-кар, по който имало платена такава такса и от който можело да се види какво
отбелязване се поставяло при плащане на таксата „пълно покритие". В договора било
посочено, че се плаща „deposit", което и на български означавало депозит и по този начин
бил направен преводът на чл. 57. Таксата „пълно покритие" била преведена "full coverage"
fee в Общите условия, а по договор се срещала и под наименованието „full protection" fee.
Изложеното показвало разликата между обозначаванията на двете плащания - едното било
deposit, а другото било fee. При положение, че в процесния договор било записано „deposit",
то очевидно се било имало предвид депозит по смисъла на чл. 57 от Общите условия. Съдът
неправилно възприел и тълкувал клаузата на чл. 65 от Общите условия, която въвеждала
едно право в полза на ответното дружество - дали и при какви условия да приемело
плащането на депозита. Неупражняването на дадено право не можело да се тълкува като
санкция за правоносителя. В настоящия случай „ИзиРентБългария" ЕООД се било съгласило
плащането на депозита да стане в брой, без да изисква такса „пълно покритие". В този
смисъл договорът и по-специално това условие представлява индивидуална договорка,
която на основание чл. 16, ал. 2 от ЗЗД имала предимство пред Общите условия. С други
думи, в процесния случай клаузата на чл. 65 от Общите условия не следвала изобщо да се
тълкува, защото тя била неприложима с оглед на наличието на договорки в обратния
смисъл, които били индивидуално договорени между страните. Изложеното доказвало
неправилното приложение на закона от страна на първоинстанционния съд. Напълно
ирелевантни за процесния казус били мотивите на съда относно нищожност на клаузата на
чл. 69 от Общите условия. Тази клауза щяла да бъде приложима само ако имало платена
такса „пълно покритие". Мотивите на съда, че такава такса била платена, не почивали на
никакви доказателства. При това положение, предвид на факта, че било безспорно
установено, че на автомобила били причинени вреди по времето, когато същият бил в
държане на наемателя, и нямало обстоятелства, които да изключват неговата вина, той
следвало да понесе отговорност за тяхното поправяне. По делото било прието експертно
заключение, което не било оспорено от страните, съгласно което стойността за отстраняване
на тези щети била 1 898.00 лева към 20.11.2023 г. Сумата от 1764.00 лева не подлежала на
връщане, тъй като тя била удържана от „ИзиРентБългария" ЕООД за покриване на щетите, а
видно от заключението на вещото лице - тази сума покривала само част от стойността им.
Моли за отмяна на решението и за отхвърляне на исковете, както и за присъждане на
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение следвало да бъде потвърдено.
Съдът подробно бил обсъдил фактическата обстановка и направените от него правни изводи
се потвърждавали от последната. Решаващият делото съд бил разгледал събраните
доказателства с оглед на твърденията на страните и съобразявайки се с подкрепата на всяко
едно от тях от останалите такива. Съдът бил изложил съображения защо кредитира
събраните по делото писмени доказателства. В самия договор нямало отделна графа за такса
пълно покритие, поради което и същата била включена в общата сума като наем на
автомобил. Съгласно чл.62 от ОУ, депозитът се заплащал чрез кредитна карта (Visa или
MasterCard), издадена на името на клиента, и той служел като гаранция за изпълнение на
задълженията му по договора. Сумата на депозита зависела от избрания клас автомобил и
варирала между 200евро и 2000евро. Ако клиентът не желаел да ползва услугата „Пълно
Покритие", депозитът бил в троен размер. От съдържанието на чл. 65 от ОУ било видно, че:
депозити в брой или с дебитна карта се допускали само в случай на платена допълнителна
такса „Пълно Покритие" от клиента. От представените и приети писмени доказателства се
установявало, че депозитът бил изплатен в брой. И това било така именно, защото ищецът
бил платил допълнителна такса „ Пълно покритие". В постановения съдебен акт, съдът,
изложил подробни мотиви, въз основа на българското и европейското законодателство и
съобразявайки се с практиката на ВКС достигнал до обоснования извод, че визираната в
2
чл.65 от ОУ, разпоредба била нищожна и не следвало да се прилага. Неправилни били
изводите на жалбоподателя и по отношение на САТЕ. Видно от вида и характеристиката по
настъпилите увреждания по предна броня и средна решетка предна броня на лек автомобил
„Тойота Корола", най - вероятно същите били получени при съприкосновение с твърд
предмет, като удар с животно не оставяло дълбоки успоредни задирания върху РУС детайли.
При съприкосновение с твърд предмет, например бетонен блок, бордюр или друг значително
по-твърд от бронята детайл, можели да бъдат получени процесните увреждания. Според
показанията на разпитаната свидетелка, МПС-то, с което се движили имало
съприкосновение най-вероятно с малък клон. Нещо повече, от представените писмени
доказателства, се установило, че процесното МПС било собственост на „БИ ЕМ ЛИЗИНГ"
ЕАД, ЕИК *********. Ответното дружество било сключило на 02.04.2021 г., договор за
финансов лизинг, който съгласно чл.4 бил с краен срок 20.04.2026 г. , като в предмета на
договора бил включен и процесният автомобил. Сочи, че ответното дружество не било
изпълнило задължението си и не било уведомило лизингодателя за щета, както било видно
от предоставената информация от „БИ ЕМ ЛИЗИНГ" ЕАД, ЕИК *********. Ответното
дружество не било уведомило и застрахователя - ДЗИ АД, при който процесният автомобил
имал застраховка автокаско, както било видно от представеното удостоверение. Сочи, че ако
ответното дружество, беше изпълнило горепосочените си задължения, то не отговаряло за
нанесени щети на лизинговия автомобил и нямало да ги поправя, поради което и нямало
права да получава каквито и да било суми за поправка на щети по лизинговия автомобил.
Решението на ВРС било правилно и моли да бъде потвърдено, както и моли за присъждане
на разноски за въззивната инстанция. В случай, че съдът отмени решението, то моли
въззивната инстанция да уважи предявените в условията на евентуалност искове за
неоснователно обогатяване.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК. Жалбоподателят не се
позовава на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, като не е налице и
хипотеза, в която да се налага обезпечаване на правилното приложение на материална
норма. Следва да се съобрази, обаче, че спорът е от естество, при което съдът има служебно
задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор /вкл. и ОУ
към него/, който е сключен с потребител. Съобразно чл. 7 ал.3 изр. 2 от ГПК, съдът следва
да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси, като им укаже
изрично, вкл. и следва да се дадат нарочни указания по разпределение на доказателствената
тежест в тази връзка, доколкото първоинстанционният съд не е сторил това с доклада по
делото.
Не са направени доказателствени искания от страните.
Предвид допустимостта и редовността на въззивните и частна жалби и на основание
чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 70170/12.08.2025г. /вх. No на ВРС/,
подадена от „ИзиРентБългария“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, Хотел Карлово, представлявано от Стефка Н.а
Касабова – управител, срещу решение № 2685/15.07.2025г., постановено по гр.д.№
4509/2024г. по описа на ВРС, 19 –ти състав, с което е осъден жалбоподателят да заплати на
Д. Н. С., ЕГН **********, с адрес град В., ул. „Д. Р.“ № ** сумите, както следва: 500лева,
претендирана като депозит, подлежащ на връщане по сключен между страните договор за
3
наем № 3835063 от 19.11.2023г. на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, рег. № **
**** ** и задържан от наемодателя и 1264лева, платена от ищеца като самоучастие и
представляваща неустойка по щета № 3835063, съгласно двустранно подписан приемо-
предавателен протокол, за което е издадена фактура с № **********/20.11.2023г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.04.2024г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 79 от ЗЗД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.11.2025г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че предвид характера на предявения иск, то на основание чл.
7 ал.3 от ГПК, съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в процесния
договор и ОУ към него, тъй като е сключен с потребител.
УКАЗВА на ответника / въззивник/, в случай, че се констатират неравноправни
клаузи в потребителския договор, то в негова тежест е да установи и че същите
са уговорени индивидуално.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на
постигане на спогодба следва да уведомят съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4