ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 132
гр. Перник, 24.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20211700500756 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал.2, вр. с чл. 274 - 278 от ГПК и е образувано
по подадена частна жалба
ОТ: “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, седалище/адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н.,
Ц.Г.С. и Я.К. – управители
СРЕЩУ: Разпореждане № 7352 от 29. 10. 2020г., постановено по ч. гр. д. № 5523 /
2021г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта в която е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 ГПК на „Профи кредит България“ ЕООД срещу Е.Б. Л., в
частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата
от 1105.44 лв. – непогасено договорно задължение, дължимо за периода *** – ***, сумата от
516.61 лв.- възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги „Фаст“ с цел приоритетно
разглеждане и отпускане на кредита и сумата от 1498.35 лв. – неплатено възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“, предоставящо право на едностранна промяна на потребителя на
погасителния план.
За да постанови разпореждането в тази му част, Пернишкият районен съд е изходил
от разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК и е приел, че по отношение на тези
претендираните суми, е налице обоснована вероятност, искането да се основава на
неравноправна клауза в договора, сключен с потребителя, длъжник в заповедното
производство.
Недоволно от разпореждането е останало „Профи Кредит България“ ЕООД, което
чрез юрисконсулт Р.И., го е обжалвало с частна жалба, в частта с която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от сумата от 1105.44 лв. –
непогасено договорно задължение, дължимо за периода *** – ***, сумата от 516.61 лв.-
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги „Фаст“ и сумата от 1498.35 лв. –
неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“. Моли същото да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно и да бъде уважено предявеното заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и за тези две суми. Моли да му бъдат присъдени
направените разноски в настоящето производство.
1
Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в
законноустановения срок по чл. 248, ал. 3 от ГПК, от надлежна страна имаща правен
интерес от обжалване, счита същата за допустима, поради което и след като обсъди
събраните по делото доказателства, прецени и приложимото право за да се произнесе, взе
предвид следното:
Частно гр. д. № 05523/2021 г. по описа на ПРС е образувано по заявление на „Профи
Кредит България" ЕООД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Е. Б. Л.
за вземания за главница и лихви, произтичащи от договор за потребителски кредит № ***,
включително и 1105.44 лв. – непогасено договорно задължение, дължимо за периода *** –
*** и 320.02 лв. законна лихва за забава, считано от. 11.02.2020 г. до 04.08 2020г.
Към заявлението са представени: договор за потребителски кредит "Профи Кредит
Стандарт" № *** с неговите приложения и общи условия. Видно от представения ДПК и
Споразумение към него, договорът е сключен за сумата от 3000 лв., предоставена за срок от
36 месеца, при уговорени ГПР 49,21% и ГЛП 41,00%, както и при уговорено
възнаграждение за избран пакет от допълнителни услуги – 2340.00 лв. - приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; възможност за смяна на датата на падежа и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Погасителната вноска по договора за кредит, включваща
главница и лихва е 143.21 лв., а заедно със сумата по допълнителния пакет услуги е 208.21
лв.
В т. 12 на заявлението е посочено, че кредитополучателят Е. Б. Л. не е изпълнил
задължението си по договора, направил е 5 погасителни вноски и е изпаднал в забава.
Заявлението е отхвърлено от РС в обжалваната част по подробни мотиви, че претенциите се
основават на неравноправни клаузи, които нарушават императивни норми, респ. са
нищожни, тъй като констатирал нарушение на чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
При така установеното, въззивният съд съобразява, че от чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК
следва, че освен за формалната редовност, съдът е длъжен да провери служебно и дали
вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на
неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. С оглед на това
възраженията в жалбата в противен смисъл са неоснователни.
Подобни клаузи за заплащане на възнаграждение за предоставяне на доп. Услуги -
право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит и право на
промяна на погасителния план по потребителския кредит, са нищожни на осн. чл. 21, ал. 1
ЗПК, тъй като са договорени, имащи за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК.
Договореното е в противоречие с чл.10а, ал. 2 ЗПК, защото включените в договора
възнаграждение за закупена услуга Фаст и Флекси по същината си са действия за
усвояването и управлението на кредита, затова не може да се приеме, че са доп. услуги по
см. на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. В противоречие на чл. 10а, ал. 4 ЗПК в договора за тези доп. услуги
е определено общо възнаграждение за плащане, но не е формирана цена за всяка от услугите
по вида, размера, действието, за което се събират съответните такси поотделно, каквото е
изискването на императивните разпоредби на закона, а само са изброени услугите.
Клаузите са сключени и във вреда на потребителя по см. на чл. 143 ЗЗП, тъй като
съгласно погасителния план длъжникът следва да заплаща 36 месеца по 65 лв. за нещо,
което не ползва, като изискуемостта за заплащане на възнаграждението за предоставяне на
доп. услуги настъпва от датата на сключване на самия договор за потребителски кредит.
Договорено е предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, т. е. то е
дължимо само за "възможността за предоставянето" на изброените услуги и без значение е
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя, с което е нарушен принципът
на добросъвестност и справедливост при договарянето - потребителят да заплати такса за
2
реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Реално,
независимо, че тези услуги може да не бъдат ползвани, т.е да не бъдат предоставени, но това
в нито един момент няма да бъде обвързано с неплащане или намаляване на цената на този
пакет услуги и оттам следва, че уговорените клаузи поставят изпълнението на задължението
на търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля
и поради това са неравноправни съгласно чл. 143, т. 3 ЗЗП. Въвежда се задължение за
потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона, като правото да се
инициира предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските,
свободата да се договори отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до
неравнопоставеност на страните, тъй като потребителят заплаща правото си да договоря с
кредитора за изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е
гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на кредитора.
Освен това заплащането на възнаграждение за приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителски кредит е и злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя,
който очевидно има нужда от средствата. Финансовата институция е длъжна да оцени
платежоспособността на потребителя съгласно чл.16 ЗПК, за което са предоставени редица
правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да
прецени дали да предостави заемната сума. С клаузата се цели да се обезщетят вредите от
неплатежоспособност на длъжника, което е в противоречие с чл. 16 ЗПК, тъй като
заплащането на възнаграждение за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която
потребителят не дължи такси и комисиони и др. плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК.
Клаузите за допълнителни услуги са нищожни и поради накърняване на добрите нрави
- чл. 411, ал. 2, т. 2, пр. 2 от ГПК, като с приемането на чл. 19, ал. 4 от ЗПК тази морална
норма за справедливост е превърната и в правна санкция. С уговарянето на възнаграждение
за закупен доп. услуги от общо 600 лв., чийто размер надхвърля размера на предоставения
кредит от 500 лв. се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването на тези суми не
представлява плащане за услуга, а реално са прикрити разходи по кредита, което води до
съществено и неоправдано обременяване на потребителя, които ако се включат в ГПР би се
стигнало до надхвърляне на законоустановения по чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум и затова са
били отделени като допълнителни клаузи. Насрещната престация е до такава степен
нееквивалентна на дължимото възнаграждение, че практически означава, че престация
липсва. Заобикаля се и ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на доп. плащания,
чиято дължимост е изцяло свързана с усвояването и управлението на кредита. Принципите
на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати
такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава.
Неоснователен е и доводът в жалбата за индивидуално уговорени клаузи по см. на
чл.145, ал.2 ЗЗП. Видно от договора е предоставен при стандартни, предварително изготвени
и основани на общи условия клаузи, върху които потребителят не е имал никаква
възможност да влияе. Възнаграждението за допълнителни услуги е било предвидено в самия
ДПК, което означава, че длъжникът не е могъл да се откаже от сключване на това
споразумение, без да откаже сключване на самия договор за потребителски кредит, т. е.
длъжникът като кредитополучател, не би могъл да сключи договора за потребителски
кредит без да закупи предоставяне на доп. услуги.
С оглед гореизложеното, възнагражденията за предоставяне на доп. услуги
противоречат на добрите нрави и в равна степен са неравноправни клаузи, съответно са и
нищожни съгл. чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, чл. 21, ал. 1 и чл. 24 от ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2
от ЗЗП – основанията по чл. 411, ал. 2, т.2 и 3 ГПК. В съответствие със закона РС е отказал
издаване на заповед за изпълнение за вземанията, предмет на частната жалба, поради което
и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Съгласно константната практика на ВКС съобразно разпоредбата на чл. 81 ГПК, съдът
е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция. Това се следва и по частните производства, когато 1/ те самите
3
слагат край на делото по материалноправния спор или 2/ макар и да не са такива, след тях не
се следва продължаване на съдебния спор. В останалите случаи, когато няма разрешение по
същество, разноските по развилите се частни производства, се вземат предвид и се възлагат
между страните с оглед това в чия полза е решението по материалния спор. Поради което в
настоящото производство съдът не дължи произнасяне по отношение искането за разноски в
настоящото производство / в този смисъл и Определение №234/24.06.2020 по дело
№1958/2019 на II т.о./
Водим от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7352 от 29.10.2020г., постановено по ч.гр.д. д. №
5523 / 2021г. по описа на Пернишкия районен съд в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4