Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 23 08.03.2021 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Разградският
районен съд състав
На седемнадесети февруари две
хиляди и двадесет и първа година
в
публично заседание в състав:
Председател: НЕЛИ
ГЕНЧЕВА
секретар Ганка
Атанасова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№2601 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.341 и сл. от ГПК
във вр. с чл.34 от ЗС – делба във фазата на извършването.
С решение от 16.06.2020 г.,
влязло в сила на 14.07.2020 г. Съдът е допуснал до делба недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
61710.504.151.1.132 /шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка,
петстотин и четири, точка, сто петдесет и едно, точка, едно, точка, сто
тридесет и две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Разград, одобрени със заповед №РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, находящ се в град Разград, община Разград******града №1 /едно/,
разположена в поземлен имот с идентификатор 61710.504.151. /шестдесет и една
хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и четири, точка, сто петдесет и
едно/, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ
62,51 кв.м. /шестдесет и две цяло и петдесет и една стотни квадратни метра /,
състоящ се от: дневна, спалня, кухня и
сервизни помещения, пирсъседни самостоятелни обекти: на същия етаж :
61710.504.151.1.133, 61710.504.151.1.131, под обекта: 61710.504.151.1.129, над
обекта: 61710.504.151.1.135, ведно с прилежащото му избено помещение №5 /пет/ с
полезна площ 4,59 /четири цяло и петдесет и девет стотни/ квадратни метра/, при
съседи: ляво – изба №4, дясно – изба №6, ведно с 3/73 % /три цяло седемдесет и
три стотни процента/ идеални части от общите части на сградата и 7,32% /седем
цяло и тридесет и две стотни процента/ идеални части от правото на строеж между
В.В.Е., ЕГН ********** *** и Ц.Н.Н., ЕГН ********** с адрес *** при права 7/18
/седем осемнадесети/ за първата и 11/18 /единадесет осемнадесети/ идеални части
за втората, като преди това е намалил на осн. чл.33 от Закона за наследството
договор за дарение от 09.04.2015 г., с който ответницата Ц.Н.Н. е придобила 4/6
от недвижимия имот.
В
първото по делото о.с.з. след допускане на делбата – на 09.09.2020 г. ответницата
е предявила срещу ищцата искания по сметки за сумата 15 000 лв. Конкретно сочи,
че през 2011 г. е положена вътрешна изолация /вата/, гипсокартон и замазка на
целия апартамент, подменена ПВЦ дограма, остъкление на тераса, подмяна на
санитарен възел, че през 2013 са подменени изцяло всички вътрешни врати,
ламинат, частично теракот, изцяло подменена кухнятаи външната входна врата с
блиндирана, а през 2015 г. – основен ремонт на едната – детската стая – смяна
на пода с пресован талашит, сложен окачен таван, подменена е ел. инсталацията,
направена замазка и боядисване на стените. Сочи, че ищцата е знаяла за тези
подобрения и не се е противопоставяла на извършването им.
В
първото о.с.з. след получаване на препис от молбата на ответницата
процесуалният представител на ищцата е направил възражение за изтекла
погасителна давност. Същият от името на ищцата признава, че подобренията в
имота са извършени от ответницата.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:
Според заключението на съдебно-техническата експертиза пазарната стойност на недвижимия имот е 57 000 лв. без ДДС. Същият не е реално поделяем съобразно правата на страните и техническите правила и норми на ЗУТ. Според второто от заключенията подобренията, претендирани от ответницата са изпълнени и са налични в имота. Посочените от същата години на извършване са възможни. Общата стойност на вложените средства за ремонт са в размер на 10 302,74 лв. Същите са увеличили стойността на имота с 10 600 лв. Съответно за подобренията, извършени по години тези стойности са: за 2011 г. – 4 143,31 лв. и 4 261,16 лв., за 2013 г. – 4 758,99 лв. и 4 884,92 лв. и за 2015 г. – 1400,44 и 1450,92 лв.
От разпита на свидетелите Тодоров и Н. е установено, че ответницата е извършвала ремонти в процесния апартамент. Преди да започне с тези ремонти тя разговаряла с майка, с баба си и с ищцата, която е нейна леля. Според свид.Н., който присъствал на разговора ищцата заявила, че няма нищо против ремонта и дори давала идеи как може да бъде направен такъв. След първите два ремонта ищцата посетила апартамента. Последният ремонт бил през лятото на 2015 г.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:
По отношение на начина на извършване на делбата: Предмет на делбата е един единствен имот, същият е неподеляем и не е направено искане за изкупуването му /предвид естеството на имота същото би било и неоснователно/ , то единственият възможен начин за извършването на делбата е имотът да бъде изнесен на публична продан и съответно получената цена да бъде поделена между страните.
По отношение на останалите претенции според задължителното тълкуване, дадено в ППВС № 6/1974 г. и ТР № 85 от 1968 г. в неотменената с постановлението част, касаеща отношенията между съсобственици, когато съсобственик или част от съсобствениците извърши подобрения в съсобствен имот, се провежда разграничение между различните хипотези на извършени от съсобственик необходими разноски или подобрения в общия имот. Съгласно посочената практика /в т. ч. и решение № 193 от 30.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 842/2016 г., III г. о. ГК, докладчик съдията Д. С., решение № 743/11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1811/2009, III г. о., ГК, докл. съдията Л. Б./ по отношение на правата на съсобственика, извършил подобренията, намира приложение чл. 30, ал. 3 от ЗС, когато те са извършени със съгласието на останалите съсобственици, съответно чл. 60-63 ЗЗД – правилата за водене на чужда работа без поръчка, ако са извършени без съгласие на останалите съсобственици, но без противопоставяне от тяхна страна и по правилата на чл. 59 от ЗЗД, ако останалите съсобственици са се противопоставили.
В случая безспорно се касае не за необходими разноски /такива, без чието извършване вещта би погинала или би влошила съществено своите качества/, а за подобрения, които реално повишават цената на вещта. Тъй като по делото бе установено, че ищцата е посещавала имота, съдът намира, че тя е знаяла за извършването на подобренията. Не е доказано обаче същата да е давала съгласието за извършване на тези подобрения. Ето защо съдът приема, че тя е знаяла за тях, не се е противопоставяли, но не е заявила и изрично съгласие. Така отношенията между съсобствениците следва са се уредят съобразно разпоредбите, предвидени в ЗЗД за водене на чужда работа без поръчка и по-специално разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, тъй като работата е била предприета и в чужд и в собствен интерес/за да бъде по-удобно на ответницата и нейното семейство/, другата съделителка следва да отговаря само до размера на обогатяването, т.е. до размера, с който съответното подобрение е увеличило стойността на имота, и по специално стойността на техния дял.
При
установяването на границите на отговорността за подобренията, следва да се
вземе предвид възражението за изтекла погасителна давност, направено от ищцата чрез
нейния процесуален представител в съответния срок – в първото о.с.з. след
получаването на препис от молбата, с която са уточнени съответните подобрения и
годината на извършването им.
Възражението на ищцата, че претенцията за заплащане на подобрения частично е погасена по давност е основателно. По делото не бяха представени доказателства за владение на процесния недвижим имот, а за вземанията за подобрения в чужд имот /какъвто е бил съсобствения до сключването на договора за дарение/ и в съсобствен имот /какъвто е бил той след тази дата/ се прилага т. 5 ППВС №6/1974 г. на ВС на РБ и давността започва да тече от момента на извършване на тези подобрения. /В този смисъл са и определение № 266/08.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 127/2009 г., 1 г. о., определение № 124/19.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3365/2014 г. 2 г. о. ГК, определение № 190/23.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 142/2012 г., 2 г. о. /
Следователно към 09.09.2020 г., когато са предявени претенциите по сметки, по отношение на подобренията, сочени за извършени до 09.09.2015 г. от ответницата в имота, е изтекла общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. В случая бе установено, че последният ремонт е бил през лятото на 2015 г. Ето защо целият предявен иск за сумата 15 000 лв. следва да бъде отхвърлен, като в размера до 6 477,77 лв. поради погасяването на вземането по давност, а в останалата му част като неоснователен.
Всяка от двете съделителки дължи държавна такса в размер на по 4% от стойността на дела си, който е съответно 22 244,44 за ищцата и 34 955,55 лв. за ответницата на основание чл.8 от Тарифа за държавните такси, събиране от съдилищата по ГПК.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е Ш
И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
61710.504.151.1.132 /шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка,
петстотин и четири, точка, сто петдесет и едно, точка, едно, точка, сто
тридесет и две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Разград, одобрени със заповед №РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, находящ се в град Разград, община Разград******града №1 /едно/,
разположена в поземлен имот с идентификатор 61710.504.151. /шестдесет и една
хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и четири, точка, сто петдесет и
едно/, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ
62,51 кв.м. /шестдесет и две цяло и петдесет и една стотни квадратни метра /,
състоящ се от: дневна, спалня, кухня и
сервизни помещения, пирсъседни самостоятелни обекти: на същия етаж :
61710.504.151.1.133, 61710.504.151.1.131, под обекта: 61710.504.151.1.129, над
обекта: 61710.504.151.1.135, ведно с прилежащото му избено помещение №5 /пет/ с
полезна площ 4,59 /четири цяло и петдесет и девет стотни/ квадратни метра/, при
съседи: ляво – изба №4, дясно – изба №6, ведно с 3/73 % /три цяло седемдесет и
три стотни процента/ идеални части от общите части на сградата и 7,32% /седем
цяло и тридесет и две стотни процента/ идеални части от правото на строеж, като
получените при публичната продан суми следва да бъдат разпределени между В.В.Е., ЕГН ********** *** и Ц.Н.Н., ЕГН **********
с адрес *** в съотношение съответно 7/18
/седем осемнадесети/ за първата и 11/18 /единадесет осемнадесети/ за втората.
Пазарната оценка на имота е 57 200
лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ иска, предявен
по реда на чл.346 от ГПК от Ц.Н.Н., ЕГН ********** с адрес *** срещу В.В.Е.,
ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 15 000 лв. за извършени подобрения в
имота поради погасяване на вземането по давност до размера на 6477,68 лв., а в
останалата част – като неоснователен.
ОСЪЖДА Ц.Н.Н., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Разград сумата 1398,22 лв. /хиляда триста деветдесет и осем
лева и двадесет и две стотинки/ държавна
такса по чл.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА В.В.Е., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Разград
сумата 889,73 лв. /осемстотин осемдесет
и девет лева и седемдесет и три стотинки/ държавна такса по чл.1 от Тарифа за
държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: