№ 3644
гр. Варна, 28.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501632 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 10672/07.02.2024г. по регистратурата на ВРС
подадена от Ж. Д. Р., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител срещу Решение
№ 129/11.01.2024г. постановено по гр.д.№ 4273/2023г. по описа на ВРС, поправено по реда
на чл.247 от ГПК с решение № 2198/12.06.2024г., с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от
жалбоподателя искове с правно основание чл.128 от КТ за осъждане на „Е*****" ЕООД,
ЕИК **** да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение в размер на по 945 лева
за всеки от месеците от февруари 2020г. до декември 2020г. включително, дължимо трудово
възнаграждение в размер на 236,25 лева за периода от 01.01.2021г. до 10.01.2021г., ведно със
законната лихва начислена върху всяка от главниците за периода от завеждане на исковата
молба в съда – 04.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението; ОТХВЪРЛЕН е
иска на жалбоподателят за осъждане на „Е*****" ЕООД, ЕИК **** да заплати на ищеца
сумата от 945 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2020г., ведно с лихва за забава, начислена върху главницата за периода от завеждане на
исковата молба – 04.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането; ОТХВЪРЛЕН е
предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на „Е*****"
ЕООД да заплати на ищеца сума в размер на 216,88 лева, представляваща законна лихва
върху сумата на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2020г. в размер на
945 лева, начислена за периода от 11.01.2021г. до 03.04.2023г.; ОСЪДЕН е жалбоподателя да
заплати на „Е*****" ЕООД съдебно-деловодни разноски в размер на 1700 лева, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Въззивникът – Ж. Д. Р., чрез процесуалния си представител оспорва решението с
твърдения за неправилност и незаконосъобразност. Излага, че при постановяването му
1
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като е обосновал крайните си
изводи с анализ на събраните гласни доказателства, които счита за недопустимо събрани
предвид забраната по чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. Дори да биха били допустими в хипотезата на
чл.165 от ГПК, в случай, че документите са били изгубени или унищожени счита, че
свидетелските показания следва да установяват съдържанието на самите документи
удостоверяващи получаването от работника на трудовото му възнаграждение, а в случая
показанията са за други обстоятелства. Отделно от това посочва, че показанията на св.И***
М*** установяват, че той, а не ищеца е получавал трудовото си възнаграждение от
управителя във въпросния фургон. Възразява и срещу достоверността на показанията му
предвид на това, че свидетелят е сключил трудов договор на 21.09.2020г., т.е няма лични
впечатления за началото на исковия период. По аналогични съображения се възразява и
срещу показанията на св. В*** Д*** която е поела счетоводството на ответното дружество
едва от 01.01.2023г. Оспорва и представените писмени доказателства като недостоверни и
съставени за нуждите на процеса, а отделно от това като неподписани от ищеца. Излага, че
работодателят не е ангажирал доказателства за използването на платен годишен отпуск от
ищеца за 2020г., поради което счита за необосновани изводите на съда за неоснователност на
исковата претенция за заплащане на обезщетение по чл.224 от КТ. Възразява и срещу
изводите на съда, че вземанията за трудово възнаграждение за м.02.2020г. и за м.03.2020г. са
погасени по давност, като посочва, че давността евентуално започва да тече от 31.03.2020г.,
от когато се дължи плащане на първото претендирано трудово възнаграждение, а отделно от
това посочва, че съдът преди исковата молба е бил сезиран и с молба по чл.390 от ГПК за
обезпечаване на предявимите бъдещи искове. Моли обжалваното решение да бъде отменено
изцяло, а предявените искове да бъдат уважени. Претендира за присъждане на сторените по
делото включително и по обезпечителното производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – “Е*****“ ЕООД, чрез процесуалния му представител. Заявява
становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Счита, че
първоинстанционният съд не е нарушил процесуалните правила като е събрал и кредитирал
свидетелските показания предвид доказаното изгубване на ведомостите за заплати, не по
вина на работодателя, с който факт е преодолЯ. забраната по чл.164 от ГПК. Поддържа, че
показанията на св.М*** и св.Дичева установяват процедурата по заплащане на трудовото
възнаграждение на служителите – от управителя Иван Пасев, в брой и срещу положен
подпис във ведомостите, които са съхранявани в преместваем офис на дружеството на
площадката на ТЕЦ Варна. Поддържа възраженията, приети и от съда в обжалваното
решение за изтекла погасителна давност за вземанията на ищеца за трудово възнаграждение
за периода от м.02.2020г. до м.04.2020г. Моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, както и да бъдат присъдени сторените
съдебно-деловодни разноски.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от получаване на съобщението от процесуалния
2
представител на ищеца, съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията
по чл. 261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Страните се представляват от пълномощници
с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка
на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
Към въззивната жалба са представени писмени доказателства– протоколи от поведени
съдебни заседания от 27.09.2023г. и от 05.12.2023г. по гр.д.№ 4144/2013г. по описа на ВРС,
както и постановеното решение по същото дело касаещи спор между ответника и друг
ищец, поради което нямат доказателствена стойност за настоящото дело. Аналогично и за
протокола съставен между „Е*****“ ЕООД и „Вайс Акаунт“ ЕООД – същият касае книжа от
трудовото досие на лицето Кръстьо Стамберов, а не на ищеца по настоящото дело.
Представените обезпечителни заповеди № 77/29.03.2023г. и № 58/06.03.2023г.
издадени по ч.гр.д.№ 2666/2023г. по описа на ВРС, в качеството си на влезли в законна сила
съдебни актове касаещи страните по настоящото производство следва да бъдат приобщени
към доказателствения материал.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 10672/07.02.2024г. по
регистратурата на ВРС подадена от Ж. Д. Р., ЕГН **********, чрез процесуалния си
представител срещу Решение № 129/11.01.2024г. постановено по гр.д.№ 4273/2023г. по
описа на ВРС, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 2198/12.06.2024г.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1632/2024г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 09.10.2024г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните,
чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение. На въззивника да се
изпрати копие от депозирания писмен отговор на въззивната жалба.
ПРИЕМА като доказателства по делото обезпечителни заповеди № 77/29.03.2023г. и
№ 58/06.03.2023г. издадени по ч.гр.д.№ 2666/2023г. по описа на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за приемане като
доказателства по делото на протоколи от поведени съдебни заседания от 27.09.2023г. и от
05.12.2023г. по гр.д.№ 4144/2013г. по описа на ВРС, както и протокол съставен между
„Е*****“ ЕООД и „Вайс Акаунт“ ЕООД касателно документи от трудовото досие на лицето
Кръстьо Стамберов.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4