№ 13120
гр. ***, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110126183 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „**** и уточнена с молба с вх. №
175373/20.06.2023 г., срещу Ц. Р. Р., в качеството ѝ на наследник по закон на Р. Б. Р..
В исковата молба се твърди, че Р. Б. Р. бил потребител на топлинна енергия по
смисъла на ЗЕ и приложимите през процесния период общи условия на ищцовото
дружество в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.
*******, аб. № ***, в периода от м. май 2019 г. до м. юли 2019 г., поради което за него
били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния
период били в сила общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„*** ***“ ** на потребители в гр. ***, съгласно които бил определен 45-дневен срок за
заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече от
публикуването на издаваните от дружеството фактури на неговата интернет страница.
Р. Р. ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до процесния топлоснабден
имот, но не заплатил дължимата за нея цена. Топлоснабденият имот се намирал в
сграда в режим на етажна собственост, като услугата „дялово разпределение на
топлинна енергия“ се извършвала „***” ***. През отоплителния сезон ищцовото
дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, ползван от Р. Р., били издадени
изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот
били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. Предвид настъпилата към датата на
подаване на исковата молба смърт на Р. Б. Р., исковата претенция е насочена срещу
1
неговите наследници по закон. Съгласно уточнителна молба от 20.06.2023 г., това е
ответникът Ц. Р. Р.. Отправено е искане да бъде постановено решение, с което да бъдат
уважени изцяло предявените срещу ответницата искове за задължения за доставена, но
незаплатена топлинна енергия. Претендират се направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Ц. Р. Р. чрез
законния представител И. И. Ц.. В подадения в срок отговор на исковата молба
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответната страна сочи, че
липсвали доказателства за валидно присъединяване на сградата, в която се намирал
процесният имот, към топлопреносната мрежа на ищеца. Твърди се, че не бил налице
валидно сключен договор между „*** ***“ ** и собствениците от процесната етажна
собственост, като се оспорва истинността на приложения към исковата молба протокол
от общо събрание на етажните собственици. Поддържа, че претендираните вземания не
били доказани по основание и размер, като в тази връзка се оспорва истинността на
представените с исковата молба извлечение от сметки и съобщения към фактури.
Оспорва се редовността на воденото от ищцовото дружество счетоводство. Релевирано
е и възражение за погасяване на вземанията по давност. Отправено е искане за
отхвърляне в цялост на предявените искове.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното на 09.04.2024 г.
открито съдебно заседание, са отделени като безспорни между страните
обстоятелствата относно притежаваното от наследодателя на ответницата право на
собственост върху процесния имот, находящ се в гр. *******, аб. № ***, и качеството
на ответницата на наследник по закон на Р. Б. Р.. Тези обстоятелства се установяват и
от приетите като доказателства по делото справка за гражданско състояние, съпруг/а и
родствени връзки (л. 34) и Нотариален акт за покупко-продажба от 02.08.2019 г. (л. 10).
По делото са представени протоколи от 15.05.2019 г. и от 21.05.2020 г. за
извършена проверка и отчет на уредите за дялово разпределение – на топломер №
50961 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. (л. 25 и л. 26).
Установява се наличието на сключен договор между процесната етажна
собственост и „***“ *** от 18.02.2001 г. (вж. л. 13 и сл.) за извършване на услугата
дялово разпределение, като са представени и протоколи от проведени общи събрания
на етажната собственост, на които е взето решение за сключването на посочения
договор.
Видно от представени от трето лице - помагач документи за извършеното дялово
разпределение в процесния имот през исковия период (вж. л. 85 и сл.), в ап. 7 не е
осигурен достъп на представител на „***“ *** за отчет на топлинните разпределители
и на двете определени от дружеството дати, като за това е съставен надлежно
протокол, подписан от представител на етажната собственост.
Приложени са фактури, общи изравнителни сметки и индивидуални
изравнителни сметки, отразяващи стойността на отчетената топлинна енергия за
2
процесния период (л. 94-107 от делото).
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „*** ***“ ** на клиенти в гр. ***, приети с Решение по Протокол №
7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „*** ***“ ** и одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани на 11.07.2016 г. във в. „**“.
Съгласно изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, през исковия
период процесната сграда е била с непрекъснато топлоснабдяване, като общият
топломер е отчитан ежемесечно и е преминал метрологичен контрол. Вещото лице
сочи, че измерванията в абонатната станция, начисленията по фактури, дяловото
разпределение и остойностяването на потребената топлинна енергия за имота са
извършени в съответствие с изискванията на действащата Наредба за
топлоснабдяването и съобразно цените на топлинната енергия за исковия период, като
изравнителната сума за същия е - 7,49 лева (за получаване).
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира в цялост като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
няма данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи
процесната сума. Вещото лице констатира, че за исковия период прогнозно
изчислените от ФДР фактурирани суми за ТЕ, начислени по партидата на абонатен №
*** за процесния имот, са на обща стойност 61,24 лева, като за отоплителни периода е
налице сума за доплащане в общ размер + 14,30 лв. Общото задължение за цена на
потребената топлинна енергия през исковия период за целия имот възлиза на сумата от
93,79 лева. Няма установена дължима сума за дялово разпределение. Вещото лице е
изчислило, че дължимата лихва за забава, изчислена върху главницата за потребена
топлоенергия от 15.09.2020 г. (датата на изпадане в забава – първият ден след срока на
плащане) до 10.04.2023 г. (датата на извлечение от сметки), е в размер на 25,05 лева.
От правна страна:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на Ц. Р. Р. чрез законния представител И. И. Ц., в качеството на
наследник по закон на Р. Б. Р., да заплатят на ищцовото дружество задълженията,
начислени за топлоснабден имот, находящ се в гр. *******, аб. № ***, за цена на
доставена топлинна енергия за периода от м. май 2019 г. до м. юли 2019 г. в размер на
93,79 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, и за мораторна лихва в размер на 25,05 лева, начислена за
периода от 15.09.2020 г. до 10.04.2023 г.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
За уважаването на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
останалите кумулативни предпоставки на предявената претенция, а именно
количеството на реално доставената в процесния топлоснабден имот през исковия
период топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното за цената на
същата вземане, както и настъпването на неговата изискуемост.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
3
регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този
смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
С оглед посочената законова разпоредба, за да се приеме, че наследодателят на
ответницата е бил потребител на топлинна енергия през исковия период, е необходимо
„*** ***“ ** да докаже в условията на пълно и главно доказване, че същият е бил
собственик или вещен ползвател на процесния имот в този период.
Съдът е приел за безспорно обстоятелство относно притежаваното от Р. Б. Р.
право на собственост върху процесния имот през исковия период. На основание чл. 5,
ал. 1 ЗН, по силата на наследствено правоприемство от своя баща, ответницата Ц. Р. Р.
е придобила собствеността на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. *******.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че тя се е
разпоредила с правото си на собственост върху имота преди исковия период, поради
което, съобразно действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, същата
се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
известни общи условия, утвърдени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ. Доколкото по делото няма твърдения, нито данни
ответницата да е упражнила правото си на възражение срещу общите условия в срока
по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, следва да се заключи, че приетите от „*** ***" ** и одобрени от
комисията общи условия за процесния период са влезли в сила 30 дни след първото им
4
публикуване и са обвързващи за тях. Следователно, е доказано принципното
съществуване на облигационно правоотношение между страните. То произтича от
съществуващ валиден договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през
процесния период, а на основание чл. 155 ЗЕ ответницата, като потребител на
топлинна енергия, дължи заплащане цената на отдадената за собствения недвижим
имот такава.
Обстоятелството, че през процесния период до жилището на ответниците е
доставяна топлинна енергия, нейният обем и стойност, както и размерът на
претендираните задължения се установява от изслушаните по делото съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които съдът кредитира в цялост като
пълни, обосновани и компетентно изготвени, съобразно правилото на чл. 202 ГПК.
Въз основа на изложеното и съобразно настъпилото правоприемство между
ответницата и нейния наследодател, се налага изводът, че тя дължи заплащането на
цената за потребената през исковия период топлинна енергия, възлизаща на сумата от
общо 93,79 лева.
Ответната страна, обаче, своевременно (в отговора на исковата молба) е навела
възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, което съдът намира за
изцяло основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111,
б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите
да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл.
156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са процесните за
главници, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Задълженията на
ответницата за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като
срочни – според Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
„**** месечните суми за топлинна енергия и изравнителните вноски са били дължими
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, за всяка
една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното
заплащане.
Доколкото исковата молба е депозирана на 16.05.2023 г., то следва да се приеме,
че вземанията на ищеца за цена на потребена топлинна енергия за целия исков период
от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. включително, крайният падеж на които е настъпил на
15.09.2019 г., в общ размер за предоставената топлинна енергия от 93,79 лева са
погасени по давност.
Предвид изложеното, предявеният срещу Ц. Р. Р. иск за заплащане на цената на
доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. е изцяло
неоснователен и като такъв следва да бъде отхъврен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предявената претенция за установяване дължимостта на начислената върху
5
претендираната главница лихва за забава е обусловена от главното задължение за
заплащане цената на доставената топлинна енергия. Съгласно чл. 119 ЗЗД, при
погасяване по давност на главното вземане се погасява и акцесорното такова, макар
давността за него да не е изтекла, като в случая погасени се явяват и онези вземания на
ищеца за лихва за забава, начислени върху погасените по давност вземания за цена на
потребена топлинна енергия. Следователно, в разглеждания казус вземанията на
ищеца за лихви, начислени за периода от 15.09.2020 г. до 10.04.2023 г., също се явяват
погасени по давност, поради погасяването на главното задължение, поради което искът
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен в цялост като
неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има и ответната страна. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да се присъдят разноски за
платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, съгласно договор
за правна защита, съдействие и процесуално представителство от 20.11.2023 г.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователни предявените от „****, ЕИК: ***,
срещу Ц. Р. Р., ЕГН: **********, в качеството ѝ на наследник по закон на Р. Б. Р., ЕГН:
**********, действаща чрез законния си представител И. И. Ц., искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 93,79 лева, представляваща
цената на доставена топлинна енергия през периода от м. май 2019 г. до м. юли 2019 г.
в топлоснабден имот, находящ се в гр. *******, аб. № ***, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата
от 25,05 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 15.09.2020 г.
до 10.04.2023 г. върху претендираната главница, поради погасяване на вземанията
по давност.
ОСЪЖДА „****, ЕИК: ***, да заплати на Ц. Р. Р. , ЕГН: **********,
действаща чрез законния си представител И. Ц. И., ЕГН: **********, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 400,00 лева, представляваща сторени от ответника разноски в
хода на първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на „***“ *** като трето лице-помагач
на ищеца „*** ***“ **.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7