№ 330
гр. Пловдив, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20225300500059 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗЮЛК. Р. Ч., ЕГН ********** чрез особения
представител адв. А.К. от ПАК против решение № 2327 от 19.11.2021г., постановено
по гр. д. № 17169 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, XIX гр. с., с което се
признава за установено, че ЗЮЛК. Р. Ч., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД сумата от 405, 78 лева – главница за периода 10.10.2017г. –
13.08.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.09.2020г. до
окончателното й погасяване, както и сумата от 42, 70 лева обезщетение за забава за
периода 31.12.2017г. – 31.07.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 11282/2020г. на ПРС.С решението се осъжда ЗЮЛК. Р. Ч., ЕГН ********** да
заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД разноски за производството в
размер на 475 лева и 75 лева – разноски по ч. гр. д. № 11282/2020г. на ПРС.
В жалбата се изразява становище, че решението е нищожно, недопустимо, и
неправилно.На първо място не било доказано качеството й на потребител на ВиК
услуги.Прави и възражение, че разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Общите условия на ВиК
ЕООД е неправилно приложена.Моли за отмяна на първоинсатнционното решение и
постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения иск.
1
С отговора по чл. 263 от ГПК се изразява становище, че въззивната жалба е
неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение като правилно да бъде потвърдено.Претендират се направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирана
страна - ответник в първоинстанционното производство чрез назначения особен
представител, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм
съдържание е редовна, поради което се явява допустима и следва да се разгледа по
същество.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК
за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 407, 78 лева, включваща неизплатени задължения за консумирана питейна вода за
периода 10.10.2017г. до 13.08.2020г., както и мотаротрна лихва в размер на 42, 70 лева
за периода 31.12.2017г. до 31.07.2020г., ведно със законната лихва върху
претендираната главница от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане.
Твърденията в исковата молба са, че за претендираните суми е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 11282/2020г., III с. на ПРС.Посоченото дело е приложено
към настоящето, като от него е видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на
иск за установяване на вземането в едномесечен срок.Съобщението за това е връчено
на процесуален представител на дружеството на 23.11.2020г., а исковата молба е
подадена в срок на 22.12.2020г., поради което искът е допустим.
Твърденията на ищеца са, че за процесния период ответницата има непогасени
задължения за предоставени услуги по доставка на питейна вода в размер на 407, 78 лв.
и мораторна лихва върху тази сума за периода 31.12.2017г. – 31.07.2020г. в размер на
42, 70 лева, за обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***, за което са издадени подробно
описани фактури.Ответницата имала качеството на потребител съгласно Наредба № 4
от 14.09.2004г. и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, гр.
Пловдив, в качеството си на наемател на ОП Жилфонд на водоснабдения недвижим
имот.Монтираното измервателно устройство в имота на потребителя било
индивидуално, поради което подмяната му била задължение на потребителя на ВиК
услуги.При подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК монтираното измервателно
устройство не било сменено, нито поискана експертиза по реда на Закона за
измерванията.Потребителят знаел, че монтираното устройство е неизправно, както и за
начина на отчитане за посочения период, но в отчетите отказвал да положи подпис,
2
съгласно изискването на Общите условия.
С писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК чрез назначения особен
представител е оспорен предявения иск.Оспорени са обстоятелствата, че ответницата е
ползвател на имота, че същата се намира в договорни отношения с водоснабдителното
дружество, че водомера е бил повреден.
Първоинстанционният съд е приел в оспорваното решение, че ответникът има
качеството на потребител на В и К услуги, като ползвател на водоснабдения имот от
2017г.Приел е също, че са били налице условията на чл. 24, ал. 4 и 12 от приложимите
ОУ за служебно начисляване на потребеното количество вода.
Настоящият състав след преценка на събраните по делото доказателства и предвид
оплакванията в жалбата също намира за установено по делото, че ответницата е
потребител на ВиК услуги за обект, находящ се в сграда – етажна собственост.Същата
е ползвала процесния имот със семейството си по настанителна заповед от Община
Пловдив, за което е сключен и договор на 06.07.2017г. за наем на общинско жилище за
срок от 10 години.От приложената по делото официална справка също е видно, че З.Р.
К., ЕГН ********** през периода 27.07.2017г. – 13.03.2021г. е адресно регистрирана в
гр. Пловдив, ул. ***, където се намира процесният имот.Това се потвърждава и от
приложените констативни протоколи по делото, съставени от технически сътрудник
ОЖИ.Освен това жалбоподателката е декларирала писмено, че е потребител на ел.
енергия за същия имот, а в качеството на потребител на ВиК услуги е подписала
приложените по делото карнети за отчитане на потребената вода в имота на
09.10.2017г., 13.02.2018г., 14.05.2018г., съотв. на 12.02.2019г. и 10.04.2019г., като
истинността на подписа й не е оспорена по делото.Тези данни са достатъчни и според
настоящия състав на съда да се приеме, че въззивницата е имала качеството на
„потребител“ по см. на § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и е била обвързана от публично
известните общи условия на дружеството, респ. дължи заплащане за предоставяните
ВиК услуги в имота.Отчитането на изразходваното количество вода се извършва по
реда на чл. 32, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителната и канализационните системи, по
общия водомер на водопроводното отклонение и по индивидуалния водомер на
потребителя, който е монтиран в неговия имот.Задължение на оператора на
водоснабдителната система е само монтажът, поддръжката и контрола на водомерите
на водопроводните отклонения, но не и на индивидуалните водомери на потребителите
– арг. от чл. 32, ал. 10 от Наредба № 4/14.09.2004г.Индивидуалните водомери като
средства за измерване и разпределение на изразходваното количество питейна вода в
сгради – етажна собственост, са собственост на потребителите на ВиК услуги, като
задължение на ВиК оператора е само да пломбира холендъра на индивидуалните
водомери към водопроводната тръба и то за сметка на потребителя /чл. 33, ал. 1 от
3
Наредба № 4/14.09.2004г./, съотв. задължение на последния е да поддържа
индивидуалния си водомер в техническа изправност и за него са неблагоприятните
последици от неточно отчитане поради техническа неизправност на индивидуалния
водомер.В случая на въззивницата ЗЮЛК. Р. Ч. е било връчено известие за нередовен
водомер на 12.06.2018г. чрез представител, като е уведомена, че след връчване на
известието се задължава да изпълни дадените от инкасатора препоръки и/или
предписания съгласно Закона за измерванията - ДВ бр. 46/2002г.Отразено е, че в
противен случай за консумираната вода се заплаща съгласно чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от
Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи от 2004г., изм. 2012г.Указано е, че
след изпълнение на предписанията, следва да бъде уведомен инкасатора, който трябва
да пломбира водомера към водопроводната мрежа с пломба на дружеството с
индивидуален номер.Във въззивната жалба също не се оспорва обстоятелството, че на
12.06.2018г. З.Ч. е била известена, че измервателното устройство е
нередовно.Доколкото по делото не са налице данни за предприети действия за смяна на
водомера, законосъобразно е била прилагана методиката, определена в чл. 39, ал. 5 и
ал. 6 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съответно разликата –
по реда на чл. 39, ал. 4, т. 4-6 от същата наредба.
Предвид гореизложеното въззивната жалба като неоснователна следва да се
остави без уважение, а решението на районния съд като правилно следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, в ползва на въззиваемото
дружество следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2327/29.11.2021г., постановено по гр. д. № 17169
по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, XIХ гр. с.
ОСЪЖДА ЗЮЛК. Р. Ч., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул. *** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от
управителя С.Л.Н. сумата от 100 лева – разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3
от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5