Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен,
20. 11. 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенският районен съд, тринадесети
граждански състав в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при
секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от ЗАМФИРОВА гр. д. № 5905, по описа за 2019 г, за да се
произнесе, взе предвид:
Иск
по реда на чл. 422 от ГПК.
Постъпила е искова молба от И.Ф. ***
ЕИК/БУЛСТАТ ***, против Г.В.Д., ЕГН **********,
с която е предявен иск с правно
основание чл. 415 от ЗЗД и цена на иска 994, 31 лв. В молбата се твърди,
че по повод подадено заявление по чл.
410 от ГПК от ищеца по делото е образувано ч.
гр. д № 1748 / 2019 г. по описа на РС – Плевен и е
издадена Заповед за изпълнение за сумата. Длъжникът по делото е подал в двуседмичния
срок от връчването на заповедта писмено възражение, което е породило
необходимостта ищецът да предяви иск за съществуване на вземането си. Съдът е
сезиран с искане да признае за
установено по отношение на ответника, че вземането съществува и да му се
присъдят и направените по делото разноски. Предявеният иск е родово и местно
подсъден на ПлРС.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника, който признава иска.
ИЩЕЦЪТ, редовно призован, не се представлява.
ОТВЕТНИКЪТ, редовно призован, не се представлява.
По делото е безспорно, че съдът е разпоредил длъжникът Г.В.Д., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора И.Ф. ***, ЕИК ***, , сумата главница – 814 лв.,
лихва 40,29 лева за периода 29.06.2018 г. до 29.07.2018 г., неустойка по т. 3
от Договора 140,02 лева за периода 29.06.2018 г. до 29.07.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 21.03.2019 г. до изплащане на
вземането, както и 25 лева за деловодни разноски и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Вземането произтича
Договор за предоставяне на кредит от разстояние.
Съдът, като взе предвид направеното писмено изявление на ответника за
признание на иска и че ищецът моли съдът да се произнесе с решение по
чл. 237 от ГПК, но претендира разноските, тъй като ответникът е станал причина
за завеждане на делото, намира, че не са налице пречки за постановяване на
решение в съответствие с разпоредбата на
чл. 237, ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 от ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се
основава на признанието на иска.
В случая са налице всички процесуални предпоставки за постановяване решение по реда на чл. 237, ал.1 от ГПК, тъй
като в представения писмен отговор ответникът е признал иска по основание и
размер, а ищецът е заявил искане да се постанови решение при признание на иска.
Горното обуславя извода, че искът на основание чл. 237 от ГПК, следва да бъде
уважен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
и чл.81 от ГПК и в съответствие с направеното от ищеца
искане, в негова полза следва да се присъдят и разноски по делото, съобразно представените доказателства за
извършването им.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.В.Д. ЕГН **********,*** дължи
на И. Ф. *** ***
чрез юрк. А. ***сумата от 994. 31 лв, от които: 814 лв, главница по предоставения кредит, 40.29
лв, претендирана със заявление по заповедно производство договорна /възнаградителна
лихва за периода 30. 05. 2019 г. - 29. 07. 2018 г, 140. 02 лв, представляващи
неустойка по чл. 3 от Договора за кредит, ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство до
пълното погасяване на дължимата сума, за което
вземане има издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 1748
/ 2019 г. на РС - Плевен.
ОСЪЖДА, на
основание чл. чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г. В. Д. ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ
на И. Ф. *** с ЕИК ***, представлявано от ***чрез юрк.
А. ***направените разноски в заповедното
производство в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и
платената държавна такса в размер на 25 лв. в заповедното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК, Г. В. Д.
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на И. Ф. ***
с ЕИК ***, представлявано от ***чрез юрк. А. ***направените разноски в исковото
производство за платената държавна такса в размер на 50 лв. и в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: