Определение по дело №376/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по молба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – Велико Търново, подадена чрез процесуалния представител юрк. В., за изменение на Решение № 4521/16.05.2025г. по адм.д. № 376/2025г. на Административен съд Пловдив, в частта за разноските. Молителят заявява, че по направеното възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар с оглед осъществената от процесуалния представител защита, съдът се е произнесъл лаконично и не е приложил решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на Съда на Европейския съюз. В настоящото дело са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, а минималният размер за дела по КСО, установен в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е 500 лева. Иска да се определи размер в границите на Наредбата.

Ответникът – Д. Г. М., чрез адвокат Г., изразява становище (подробно) за неоснователност на молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските.

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските. В конкретния случай решението е съобщено на административния орган на 16.05.2025г. по ССЕВ. В срока за обжалване е подадена касационна жалба и настоящото искане по чл. 248 от ГПК с вх. № 8832/28.05.2025г.

Молбата за изменение на решението в частта му относно присъдените разноски е депозирана в срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

При определяне размера на разноските, настоящият състав е взел предвид направеното възражение в становището от 07.04.2024 г. при определяне на адвокатското възнаграждение, но е приел, че в конкретния случай размерът на договореното между жалбоподателя и процесуалния му представител адвокатското възнаграждение от 800 лв. е справедлив и доказан, съгласно приложеният по делото договор за правна защита и съдействие, поради което възражението за прекомерност на ответника е прието за неоснователно.

В случая делото е образувано пред Административен съд Велико Търново – адм.д. № 69/2025г., по което е насрочено съдебно заседание на 17.02.2025г. Пълномощникът на жалбоподателката се е явил на съдебното заседание, на което е уважено възражението за местна подсъдност и делото е изпратено на Административен съд Пловдив.

Жалбата, с която е сезиран съдът, е съдържателно и задълбочено изготвена от адвокат Г.. Изложени са подробни аргументи и възражения. По делото пред Административен съд Пловдив е представено становище по същество, което също е ангажирало време и работа на адвокат Г.. Делото пред настоящия съд е било с едно съдебно заседание, но с оглед обема на работа и характера на производството, съдът не приема за основателни възраженията на административния орган, че делото не е с фактическа и правна сложност. Дела, по които се решава спор с „изцяло правен характер“, не означава, че обемът на свършената по тях адвокатска работа е по-малък. Уговореният и заплатен адвокатски хонорар е с малко отклонение от минимално предвидения по чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2007г., но същевременно той е определен не в процентно отношение, а във фиксиран размер. В случая съобразяването с решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС, е направено от съда в мотивите на решението. Тук материален интерес не е определен и точно поради това националната правна уредба е определила минимален размер на възнаграждението от 500 лева.

Съдът дължи да се съобрази с решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, но в тази категория дела по КСО и определените минимални адвокатски възнаграждения от националната правна уредба се преценяват от съда, че са съобразени с вида и обема на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото.

Пълномощникът на директор на ТП на НОИ Велико Търново твърди, че делото е без правна и фактическа сложност, както и че пълномощникът на жалбоподателката имал и друго дело пред Административен съд Велико Търново и Върховен административен съд и бил наясно с материята. Настоящият съдебен състав счита, че не следва да се омаловажава индивидуалността на всеки съдебен казус, обстоятелствата, че адвокатската практика рядко е профилирана, изисква внимание към всеки случай, осъществяване на адекватна и качествена защита и обосновка. В случая съдът счита, че адвокат Г. е изготвил жалба, явил се е в съдебно заседание пред Административен съд Велико Търново, представил е подробно писмено становище. Въвеждане на електронното правосъдие позволява страните да извършват надлежни процесуални действия чрез системите ССЕВ и ЕПЕП, което не налага личното явяване на адвоката в съдебно заседание, след като той е изпълнил професионалните си задължения и ги е представил в писмен вид. Извършените от пълномощника на жалбоподателката действия обосновават изплатения му адвокатски хонорар в размер на 800 лева.

Съдът е с преценка, че с оглед вида на правния спор и съществуващия материален и нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко характерът на делото, обосновават размера на договореното между жалбоподателя и процесуалния му представител адвокатското възнаграждение от 800 лв. като справедлив и отразява реално извършената адвокатска услуга по делото.

По изложените съображения искането за намаляване размера на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на директор на ТП на НОИ Велико Търново за изменение на Решение № 4521/16.05.2025г. по адм.д. № 376/2025г. на Административен съд Пловдив, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване съгласно чл. 284, ал. 3 от ГПК пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.