№ 1458
гр. София, 16.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петя Георгиева
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело №
20211100901654 по описа за 2021 година
Съдът намира, че производството по делото следва да се прекрати, като
недопустимо, на основание чл.298 от ГПК, поради отвод за пресъдено нещо.
За да се произнесе съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:
Обективните предели на силата на присъдено нещо обхващат искането и
основанието на спорното право - чл. 298 ГПК, тоест фактите на които основава своето право
и търсената с иска защита. Силата на присъдено нещо се формира по отношение на
спорното право, с белезите които го индивидуализират юридически факт, който го поражда,
страни и правно естество и индивидуализирано посредством основанието и петитума на
исковата молба. Субективните предели на СПН са ограничени между страните по делото и
техните правоприемници, които по двете производства съвпадат. Когато е постановен
съдебен акт, разрешаващ материалноправния спор със сила на пресъдено нещо ищецът не
разполага с процесуална възможност отново да предяви и да поддържа същия иск.
В случая с решение № 2303/19.12.2019 г. постановено по търг.
дело № 686/2019 г. на СГС, ТО VI-18 състав е уважен предявения с
искова молба с вх. № 2032248 от 28.11.2018 г. по която е било
образувано гр.дело № 75409/2018 г. на СРС, ГО, 48 състав и
изпратено по подсъдност на СГС, като е признато за установено по иска с
правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление – гр. София, ул.“****, срещу „ДКЦ V-СОФИЯ“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление – гр. София, район „Студентски“, ул.“****, че ответникът
„ДКЦ V-СОФИЯ“ ЕООД дължи на ищеца сумата от 34 247,55 лв. – главница,
представляваща цена на топлинна енергия за процесния период – от ноември 2016г. до март
2017г., както и сумата от 4112,09 лв., представляваща лихва за забава за периода от
31.12.2016г. до 26.04.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 04.06.2018г. от СРС, 48 състав по гр.д.№ 28076/2018г.,
ведно с включена в заповедта законна лихва от 03.05.2018г. до окончателното изплащане и
разноски, на основание чл. 78 от ГПК, които „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление – гр. София, ул.“****, да заплати на „ДКЦ V-СОФИЯ“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление – гр. София, район „Студентски“, ул.“****, сумата от
1767,19 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото производство,
както и сумата от 817,19 лв. – разноски за заповедното производство, които са включени в
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.06.2018г.
1
от СРС, 48 състав по гр.д.№ 28076/2018г. Решението е влязло в законна сила на
21.04.2021 г.
Възоснова на писмо изх.№ 69744 от 22.07.2021 г. по гр.дело
№ 75409/2018 г. на СРС, 48 състав, постъпило с вх. № 12671 от
12.08.2021 г. в СГС повторно е образувано исково производство по
предявените искове, спрямо които е било постановено определение №
75883 от 26.03.2019 г. на СРС, 48 състав за изпращането им по
подсъдност на СГС, предмет на настоящото търг. дело№ 1654/2021 г.
по описа на СГС, ТО, VI-14 състав. Така - делото погрешно е било изпратено за
разглеждане отново, въпреки постановеното и влязло в сила към момента на образуване на
настоящото дело решение и след като вече е имало формирана сила на пресъдено нещо по
повдигнатия спор, поради което пререшаването му е недопустимо.
Ето защо, съдът намира, че е налице процесуална пречка за допустимостта на
настоящето производство от категорията на абсолютните и то следва да се прекрати, без да
присъжда разноски в тежест на ищеца. Разноските в производството следва да се понасят от
страната, по чиято вина са сторени. В случая ищецът не е предявил втори път един и същи
иск, нито пък е предявил нов иск след постановяване на съдебното решение и при липса на
правен интерес от съдебна защита, поради което не носи отговорност за сторените от
ответника разноски в образуваното пред СГС производство по настоящето дело.
Водим от горното, на основание чл.299, ал.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по търг. дело № 1654 по описа за 2021 г. на СГС,
ТО VI-14 състав, като недопустимо.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2