Р
Е Ш Е Н И Е
№
град Враца, 20.07.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, VII наказателен
състав, в откритото съдебно заседание на
шестнадесети юли, две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Росица Ангелова
при участието на секретаря Ваня
Василева, като изслуша докладваното от съдията н.а.х.д. № 160 по описа за
Производството е
по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
във връзка със Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и е образувано по жалба на
И.Х.Д. *** ЕГН ********** против наказателно постановление (НП) № 19-0967-001530
от 22.11.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР Враца, сектор „Пътна
полиция” Враца, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание на
чл.53 от ЗАНН и на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 2 000.00 лева и е лишен от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца.
Въззивникът оспорва НП като
незаконосъобразно и неправилно, издадено при неправилно установена фактическа
обстановка и поради допуснати „множество процесуални нарушения”. Прави искане
за неговата отмяна. Основно жалбоподателят твърди, че не е управлявал той
автомобила и същата вечер не му е съставян АУАН в негово присъствие и съответно
не му е връчван такъв.
Процесуалният
представител на жалбоподателя – адв. С. поддържа
жалбата и изложените в нея съображения, като развива допълнителни доводи и прави
искане за отмяна на атакуваното постановление.
Ответната страна
– началник група към ОД на МВР Враца, сектор „Пътна полиция” Враца, редовно
призована, не се явява и не се представлява, в становището си по случая предлага на съда да потвърди НП.
Районен съд
Враца, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото доказателства,
доводите и съображенията на страните, намери за установено от фактическа страна
следното:
Административнонаказателното
производство е образувано на 05.11.2019 г. със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA,
бл.№ 122803 за това, че на същата дата 05.11.2019
г., в 22:35 часа, на път III-1306, в района на км
41 900 с посока на движение към гр.Враца, жалбоподателят управлявал
собствения си лек автомобил Джип Гранд Чероки с рег. *********, като отказал да му бъде
извършена проверка
за употреба на алкохол с техническо средство алкотест дрегер 7510 с фабр. № ARВА-0153.
Издаден му е талон за медицинско изследване № 0031915. АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя и на двама свидетели – очевидци на нарушението, които са подписали акта. В АУАН е
отбелязано, че жалбоподателят е отказал да подпише акта, като е отбелязано следното:
„имам възражения”. В законоустановения тридневен срок въззивникът не е
представил писмени възражения по констатираното от проверяващия орган в АУАН
пред наказващия орган, но е подал писмена жалба вх.369000-16583 от 07.11.2019
г. до директора на ОД МВР Враца във връзка с извършената проверка.
Въз основа на
горния акт за установяване на административно нарушение, след преценка на
събраните доказателства по случая, при идентично словесно описание на извършеното
нарушение, административнонаказващият орган е издал
атакуваното НП 19- 0967-001530 от 22.11.2019 г., издадено от началник група към
ОД на МВР Враца, сектор „Пътна полиция” Враца, с което
за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание на чл.53 от ЗАНН и на чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя И.Х.Д. *** ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000.00 лева и е лишен
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
При обжалването
на НП пред Районен съд Враца са събрани гласни доказателства, като са допуснати
до разпит актосъставителя и двамата свидетели – очевидци на нарушението, които с
показанията си установяват, че на посочената в АУАН дата и място – 05.11.2019
г. на път III-1306, на пътя за село Веслец, жалбоподателят
управлявал собствения си лек автомобил Джип Гранд Чероки
с рег. *********, когато бил спрян от полицейските органи със стоп палка, лъхал на алкохол и отказал да му бъде извършена
проверка
за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест
дрегер 7510 с фабр. № ARВА-0153.
Свидетелите Ф. и И. – полицейски служители категорично установяват с дадените
пред съда показания, че жалбоподателят И.Д. е управлявал процесното
МПС когато е бил спрян за проверка, като в автомобила са били само две лица –
жалбоподателя и неговия син. Свидетелите установяват, че преди жалбоподателя са
спрели и друг водач на МПС, който също е отказал да даде проба за алкохол,
както и обстоятелството, че в един момент на мястото на проверката са дошли от
близкото заведение пеша още няколко човека, за да гледат какво се случва.
Съдът
дава вяра и кредитира показанията на тримата свидетели, като обективни, логични,
последователни, достоверни и припокриващи се едни с други и с останалите кредитирани
от съдебния състав писмени доказателства по случая.
По
делото са разпитани и посочените от жалбоподателя свидетели – Т.Б. /зет на жалбоподателя/,
П.Т. /водач на другия спрян за проверка автомобил/ и св.Д.Т. /собственик на хранителен
магазин във Врачанските лозя/. Същите твърдят с показанията си пред съда, че жалбоподателят
И.Д. не е управлявал автомобила си същата вечер, а неговият зет - св. Т.Б. го е управлявал, тъй като самия Д.
е употребил алкохол. Свидетелят Б. е в
роднинска връзка по сватовство с жалбоподателя Д., поради което и същият е
заинтересован от изхода на делото и съответно неговите показания са подложени
от съда на критична преценка. Свидетелят Т. от своя страна също е бил спрян за
проверка и също е отказал да бъде изпробван за алкохол, като той заявява пред
съда, че св.Б. е управлявал автомобила на жалбоподателя. Свидетелят Т. е
пристигнал на мястото на проверката на по-късен етап, при което същият по време
на спиране на процесното МПС за проверка не е присъствал,
но твърди, че от заведението автомобилът е потеглил, управляван от св.Б..
Съдът
не кредитира показанията на свидетелите Б., Т. и Т. досежно
обстоятелството, че жалбоподателят Д. не е управлявал процесното
МПС, а същото да е било управлявано от св.Т.Б.. В тази част показанията на
цитираните свидетели са неубедителни, изолирани и неискрени.
По
делото са приети и съответно приложени писмени доказателства: Заповед 8121з-515
от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи; АУАН Серия GA, бл.№ 122803 от 05.11.2019
г.; НП 19-0967-001530 от 22.11.2019 г., издадено от началник група към ОД на
МВР Враца, сектор „Пътна полиция” Враца; Жалба вх.369000-16583 от 07.11.2019 г.
до директора на ОД МВР Враца във връзка с извършената проверка, подадена от
жалбоподателя И.Д.; Талон
за медицинско изследване №0031915, от който се установява, че
водачът Д. е отказал да се подпише за това, че е уведомен да се яви в ЦСМП гр.Враца
до 120 минути от връчването на талона в 23:40 на 05.11.2019 г., за вземане на
кръвна проба;
Протокол за медицинско изследване, от който се установява, че нарушителят, за
когото дежурният лекар в СО Враца установил наличие на мирис на алкохол, е
отказал да му бъде взета кръвна проба за употреба на алкохол или друго упойващо
средство; Справка за нарушител / водач И.Х.Д., от която се установява, че
жалбоподателят е извършвал и други нарушения на ЗДвП, за които има влезли в
сила НП и ЗППАМ-и, както и влязла в сила присъда на РС – Бяла Слатина за извършено
престъпление по чл.343б, ал.1 НК; Справка от 20.05.2020 г. от началника на
сектор ПП към ОД МВР Враца-л.46 от делото ведно с три броя листа ксерокопие на
информация за служебен автомобил с рег.
СВ9931КА.
При гореустановената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Процедурата по установяването на административно
нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е
уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН
препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в
предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление
от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са съставени съгласно
изискванията съответно на чл.37, ал.1, б.„б” от ЗАНН и на чл.47, ал.2 от ЗАНН,
във връзка с чл.47, ал.1, б.„а” от ЗАНН от материално компетентни органи, видно от
приетата и приложената по делото Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018
г. Актосъставителят е надлежно оправомощено лице, понеже отговаря на т.1.3. от
заповедта, че след като заема длъжността „младши автоконтрольор” в ОД на МВР
Враца, в правомощията му е да съставя актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП. Материалната компетентност да издава наказателни
постановления на Началника на група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
Враца, действащ като административнонаказващ орган (АНО), произтича от т.2.11.
от представената заповед.
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен съобразно изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН – в присъствието на нарушителя и на двама свидетели-очевидци на
нарушението; подписан
е от актосъставителя и от свидетелите, посочени в него съгласно разпоредбата на
чл.43, ал.1 от ЗАНН. Настоящата инстанция намира, с
оглед на изложеното и данните по делото, че при съставяне на АУАН и издаване на
НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на последното на това основание. От описаната в АУАН и впоследствие в
наказателното постановление фактическа обстановка е видно, че същите съдържат
изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Констатираното от проверяващия
орган обжалвано административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като
са посочени дата и място на извършване, съдържа се изчерпателно описание на
нарушението от фактическа страна, посочена е нарушената законова разпоредба и
съответната норма, въз основа на която следва да се ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Посочени са всички
необходими елементи, които определят и индивидуализират оспорваното
административно нарушение, вменено във вина на нарушителя.
Извършването на
нарушението на разпоредбата по чл.174, ал.3 от ЗДвП,
която предвижда, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв., се доказа по
категоричен и безспорен начин, както от свидетелските показания, така и от
писмените доказателства. От гласните и писмените доказателства несъмнено се установи, че на 05.11.2019 г.,
около 22:35 часа, на път III-1306, в района на км
41 900 с посока на движение към гр.Враца, жалбоподателят управлявал собствения
си лек автомобил – Джип Гранд Чероки с рег. *********, като отказал да му бъде
извършена проверка
за употреба на алкохол с техническо средство алкотест дрегер 7510 с фабр. № ARВА
0153.
С оглед
гореизложеното, се мотивира извод, че административнонаказващият орган правилно
и законосъобразно е установил, че жалбоподателят е осъществил състава на
нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, предвид
което административната му отговорност е ангажирана основателно. Наложените
наказания глоба в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, предвидени в разпоредбата на чл.174, ал.3
от ЗДвП, са фиксирани по вид, размер и продължителност, поради което отпада
необходимостта да се обсъжда въпросът за индивидуализацията им. Случаят не е
маловажен предвид високата степен на обществена опасност на деянието, свързана
с риска за здравето и живота на участниците в движението и предвид високата обществена опасност на дееца, свързана с oсъществени от същия
и други нарушения на правилата на ЗДвП, за които има
влезли в сила НП и присъда. Ето защо така
наложените наказания с настоящото НП, съдът приема за справедливи, съответни на
извършеното нарушение и от естество да съдействат за постигане целите на
наказанията, визирани в чл.12 от ЗАНН.
Възражението
на жалбоподателя, че са били нарушени
административно-производствените правила при издаването на НП, тъй като АУАН не
му е бил съставен и връчен е неоснователно. Доказателства в подкрепа на
тези твърдения не се събраха, дори напротив свидетелите Н., Ф. и И. бяха
категорични, че акт е съставен и то на мястото на проверката, както и е издаден
талон за медицинско изследване. Разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП
санкционира отказа на водача да бъде проверен с техническо средство за употреба
на алкохол, предл.2 от същата – неизпълнението от страна на водача на предписанието за изследване с доказателствен
анализатор, а предл.3 от нормата неизпълнението на предписание за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. В конкретния
случай от описаната в акта и наказателното
постановление фактическа обстановка е видно, че въззивникът е
отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство
алкотест дрегер 7510 с фабр. № ARВА 0153. На
същия е издаден и талон за медицинско изследване, като издаването на талон за
кръвна проба по никакъв начин не влияе върху материалната законосъобразност на
НП. Фактът, че контролният орган е издал на нарушителя и талон за медицинско
изследване по време на проверката по никакъв начин не означава, че последният
не е извършил нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП в неговото първо предложение.
Дори изобщо да не беше издаден такъв талон - това обстоятелство по никакъв
начин не се отразява на извършеното от жалбоподателя нарушение и
законосъобразността на наложеното му наказание. Видно е, че санкционираното лице е осъществило състава
на административно нарушение на чл.174, ал.3, предл.1
от ЗДвП и е наказан именно за това нарушение, с посочване от страна на АНО
конкретно на разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП в диспозитивната
част на НП. Неотбелязването на съответното предложение на горепосочения член в
обстоятелсвената част на НП не е съществено нарушение на процесуалноправните и
материалноправните норми, което да ограничава правото на защита на наказаното
лице и да води до отмяна на НП на това основание.
С оглед гореизложеното,
съдът
намира въззивната жалба за изцяло неоснователна, тъй като извършването на оспорваното
административно нарушение от обективна и субективна страна от страна на
санкционираното лице е безспорно и категорично установено и доказано, спазени
са правилата на процесуалния и на материалния закон при издаването на АУАН и НП
в атакуваната им част, поради което съдебният състав прецени, че следва да
потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Врачанският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-0967-001530 от 22.11.2019 г., издадено от Началник група към
ОД на МВР Враца, сектор „Пътна полиция” Враца, с което
за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП на И.Х.Д. *** ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева и е
лишен от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд
Враца по реда на гл.XII АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: