Р Е Ш Е Н И Е
№..............
гр.
София, 24.02.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно заседание на десети февруари през две
хиляди и двадесет и втора година, в състав:
съдия:
даниела попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 2609 по описа за 2020
г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл.59 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца
процесните суми, платени от ищцата на ответника без основание, ведно с
дължимите лихви.
В исковата молба се твърди, че ищцата,
заедно с А.К.е съдружник в ответното дружество М. ООД. Твърди се, че през
2014г. във връзка с извършена доставка на стоки от Е.Б.СА към ответника,
последното дружество издало фактури на обща стойност19 520.37 евро, които
на 17.06.2015г. ищцата заплатила чрез банков превод от личната си сметка.
Твърди, че въпреки отправените покани, ответникът не възстановил заплатената от
нея сума. Претендира разноски.
Ответникът оспорва
предявените искове. Твърди, че липсват доказателства както за извършено плащане
от страна на ищеца, така и за уговорки между съдружниците в ответното
дружество. Твърди освен това, че вземането на ищеца не е изискуемо, тъй като
липсва покана, както и, че задълженията са изцяло заплатени от А.Ц.. Прави
възражение и за изтекла давност, претендира разноски.
Съдът, като прецени
относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
Претенцията
по чл. 59, ал.1 от ЗЗД, предявена от ищцата, почива
на твърденията за липса на основание за извършени от нея банков превод, в
резултат от което имуществото на ответника се е увеличило със суми, които не му
се следват. Елементите на неоснователното обогатяване по смисъла на закона са
липса на основание, обедняване на едно лице, обогатяване на друго лице и
причинноследствена връзка между обедняването и обогатяването, които в настоящия
случай са налице.
Не
се спори по делото, че ищцата, заедно с А.Ц., са съдружници в ответното
дружество М. ООД.
Установено е по делото и не е спорно и това, че за
задълженията на ответника по договори за доставка на стоки, Е.Б.СА е издало фактура № 24801448/03.09.2014
г. за 8 300, 94 евро; фактура №
24801812/19.09.2014 г. за 7 688, 30 евро и фактура № 24803374/13.11.2014 г. за
3 551, 13 евро - всички издадени на „М.“ ООД, както и
че с банков превод от 17.06.2015г., ищцата е заплатила задълженията на
ответника към Е.Б.СА, по издадените от последното дружество фактури в общ
размер на 19 520,
37 евро.
Не е спорно по делото и това, че ответното дружество е
осчетоводило плащанията и същите са отнесени за погасяване на задълженията на
ответника към Е.Б.СА.
Константна е съдебната практика, че при съдебен спор на
основание чл. 59 ЗЗД
ищецът носи доказателствената тежест да установи по делото факта, че е дал
имуществено благо на ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че
полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т. е. че
съществува правно призната причина за разместването на благата, което му дава
право да задържи полученото, което в настоящия процес не бе направено.
По настоящото дело няма спор, че ищцата е превела по банков
път процесната сума, която е получена от ответника – отнесена за погасяване на
задълженията му по фактури №
24801448/03.09.2014 г.; фактура № 24801812/19.09.2014 г. и фактура №
24803374/13.11.2014 г. Тези обстоятелства последният е признал по
делото още с отговора си по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Не е установено по делото обаче наличието на облигационна връзка между страните
по делото - основание за плащането на сумата в полза на ответника, респ. за
получаването й от него. При това положение искът е основателен и следва да се
уважи на основание чл. 59 ЗЗД,
фактическият състав на което основание е установен.
В тежест на ответника е да установи чрез пълно и главно
доказване твърдението си, а именно, че е получил сумата на правно основание,
което в настоящия процес не бе направено.При положение, че имущественото благо
е дадено от ищеца и е получено от ответника при първоначална липса на правно
основание и се претендира връщането му с иск на основание по чл. 59 ЗЗД,
без правно значение е евентуалното наличие на договорни правоотношения между
ищеца и трето, неучастващо в процеса лице или между ищеца и ответника. Поради
това съдът не обсъжда твърденията на ответника за липсата на доказателства за
разпределение дейността на ответното дружество между съдружниците, един от
които е ищцата, приемайки ги неотносими към предмета на делото. При безспорно
установеното превеждане на сумата 19
520, 37 евро от ищцата за погасяване задълженията
на ответното дружество и осчетоводяването на това плащане от ответника, без
наличие на каквото и да е правно основание за това, искът е основателен и
следва да бъде уважен.
Неоснователни са доводите на ответника, че сумите са недължими,
тъй като липсвала покана за плащането им. Вярно е, че по делото липсват
доказателства преди образуването му ищцата да е отправяла покана до ответника
за плащане. В настоящия случай обаче, исковата молба играе роля на покана,
поради което и доколкото липсват доказателства за изпълнение на задълженията на
ответника, последният дължи процесните суми.
В тази връзка неоснователни са и твърденията, поддържани в
отговора на исковата молба, за недължимост на процесните суми поради връщането
им. Вярно е, че по делото е представен договор за заем, сключен между ответника
и А.Ц., по силата на който А.К.е предоставил на ответника парична сума, която
да послужи за плащане на задълженията на дружеството към ищцата, както и това,
че А.К.е превеждал по сметка на ищцата суми. Видно от представените извлечения
от сметки обаче, при извършване на преводите не е посочено основание за това,
поради което не може да се приеме, че преводите са направени от Ц.във връзка с
извършените от ищцата плащания по фактури №
24801448/03.09.2014 г.; фактура № 24801812/19.09.2014 г. и фактура №
24803374/13.11.2014 г. Нещо повече - размерът на преведените
от Ц.суми не съответства на заплатеното от ищцата.
Неоснователни са доводите на ответника и за погасяване на
вземанията по давност. Приложим за процесните вземания е 5 –годишния давностен
срок по чл.110 от ЗЗД. Макар процесните фактури да са издадени през 2014г.,
плащането по тях е направено на 17.06.2015г., от която дата тече и давността за
погасяване на вземанията на ищцата. Броен от тогава, 5 – годищния давностен
срок изтича на 17.06.2020г. Исковата молба е подадена на 28.02.2020г., към
която дата предвиденият в закона давностен срок не е изтекъл.
Поради това съдът прие предявеният иск за основателен.
Същият следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – длъжникът
ответник по настоящето дело е изпаднал в забава с получаването й.
При
този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника
следва да се възложат сторените от ищцата разноски, в т.ч и за обезпечителното
производство в размер на 4 611.54
лева, в т.ч. и договорените и заплатени адвокатски възнаграждения в двете
производства, които съдът не намира основание да намали – същите са под
минималните размери, посочени в чл.7, ал.2 т.4 /за исковото/ и чл.7, ал.7,
вр.чл.7, ал.2, т.4 /за обезпечителното производство/ от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Разноски
на ответника не се дължат.
Така мотивиран, съдът
ОСЪЖДА
М. ООД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление ***, АТМ Център, да заплати на основание чл.59
от ЗЗД на К.Н.Т., ЕГН **********,***, сумата от 19 520.37 евро - заплатени от ищцата задължения на ответника
по фактура № 24801448/03.09.2014 г.; фактура № 24801812/19.09.2014 г. и фактура
№ 24803374/13.11.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от 28.02.2020г.
до окончателното плащане, както и 4 611.54 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ молбата на М. ООД, ЕИК *****, седалище
и адрес на управление ***, АТМ Център, за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: