№ 3654
гр. Варна, 14.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502412 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 419 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 281 611/02.04.2021 г. на М. М. В., гр. Варна,
срещу Разпореждане № 13962/27.04.2020 г., в частта с която е постановено незабавно
изпълнение спрямо нея на Заповед № 1724/27.04.2020 г. за изпълнение на парично
задължение, поправена с определение No 265 713 / 15.09.2021г., издадена по ч.гр.д. №
4082/2020 г. по описа на ВРС, XIV-ти с-в, в полза на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА
БАНКА“ АД (в несъстоятелност)
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното
разпореждане за незабавно изпълнение и е отправено искане за отмяната му в частта, с която
е допуснато незабавно изпълнение спрямо частния въззивник. Посочено е, че не са били
налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
тъй като видно от заявлението по чл. 417 от ГПК заявителят е поискал издаването им срещу
жалбоподателката и бившия й съпруг Д. А. В. за заплащане на сумата от 1 670 687.55 евро,
представляваща вземане по договор за банков кредит от 28.12.2011 г., сключен между
„ГенТо Милл“ ООД (в нес.) и „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (в нес.)., по
който те не са страни, а единствен кредитополучател е „ГенТо Милл“ ООД (в нес.). Сочи се,
че на 28.12.2011 г., в качеството си на ипотекарен гарант, жалбоподателката, чрез бившия си
съпруг като неин пълномощник, е обезпечила задълженията по посочения договор за кредит
чрез ипотека върху собственото им жилище, находящо се в гр. София, представляващо към
този момент СИО. Счита, че след като не е страна по сключения договор за кредит, а
1
единствено е обезпечила със съсобствената й вещ чужд дълг, то не притежава и качеството
длъжник, респ. солидарен длъжник, съответно неправилно районният съд е издал срещу нея
процесната заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземанията по договора за кредит.
Частният въззиваем „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (в нес.), в срока
по чл. 276, ал. 1 ГПК депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на
частната жалба. Сочи, че посочването в поле 12 от заявлението на основанието за
отговорността на длъжника, а именно солидарна такава не е основание за цялостна отмяна
на разпореждането, като се позовава на съответна практика. По същество отправя искане за
оставяне в сила на атакувания акт, в условията на евентуалност за потвърждаването му в
частта, отнасяща се до отговорността на жалбоподателя като ипотекарен гарант.
По допустимостта: Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна,
при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По основателността: След запознаване с писмените доказателства по делото и като
съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната
жалба за основателна, по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 4082/2020 г. на ВРС, XIV-ти с., е образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист,
подадено от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (в нес.) срещу Д. А. В. и М. М.
В., за следните суми: сумата от 1 670 687.55 евро - главница, дължима по договор за банков
кредит от 28.12.2011 г., който е обезпечен с договорна ипотека, учредена с нотариален акт
№ 137 от 28.12.2011 г., том III, рег.№, 9482, дело № 472/2011 г. на нотариус Габриела
Йорданова-Даскалова, с рег.№ 343 при НК; сумата от 156.80 евро, представляваща дължими
разноски по кредита за периода 25.12.2016 г. – 20.03.2019 г.; сумата от 234 824.43 евро,
представляваща законна лихва върху главницата за периода 27.11.2018 г. – 15.04.2020 г.
Представените от кредитора (въззиваем) към заявлението по чл.417 от ГПК
документи – нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 28.12.2011 г.; извлечение
от счетоводните книги, Договор за кредит от 28.12.2011 г., както и пет броя анекси към него,
преценени в тяхната съвкупност са редовни от външна страна, но видно от съдържанието им
същите не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника – частен
въззивник в настоящото производство.
В раздел VII oт процесния договор за кредит са уредени обезпеченията му, като в чл.
33.1, бук. „Б“ е предвидено учредяването на договорна ипотека върху недвижим имот,
находящ се в гр. София, собственост на Д. А. В. и М. М. В.. Не са уговорени други реални
или лични обезпечения на дълга, които пряко да касаят настоящия жалбоподател. При
преценката на съдържанието на акта, с който посочената договорна ипотека е учредена,
съдът констатира, че в него е удостоверено обезпеченото вземане само като дълг на
2
кредитополучателя „ГенТо Милл“ ООД (в нес.). По отношение на жалбоподателя актът
удостоверява само ипотечното право на кредитора да се удовлетвори предпочитително от
цената на дадения в обезпечение на този дълг ипотекиран имот (т. 5 от нотариалния акт),
което може да бъде реализирано принудително без предварително съдебно установяване при
неизпълнение на обезпеченото вземане (чл. 173, ал. 3 от ЗЗД). Солидарната отговорност с
кредитополучателя в случая не е налице.
Правата, които заявителят удостоверява спрямо жалбоподателя, съответстват само на
отговорността на гарант, задължен реално със стойността на ипотекирания имот до размера
на неговата цена. Тази категория длъжници не отговарят с цялото си имущество за
обезпеченото вземане, поради което насочване на принудително изпълнение върху други
техни имущества, освен ипотекираното, е недопустимо. Съгласно установената съдебна
практика (напр. Определение № 603/04.07.2012 г. по ч. т. д. № 168/2012 г. на II-ро т. о. на
ВКС, Определение № 531/25.09.2012 г. по ч. т. д. № 498/2012 г. на I-во т. о. на ВКС),
ипотечният акт може да послужи на кредитора да се снабди със заповед и спрямо такова
лице – гарант, като удостовери ипотечния си иск за да реализира ипотечното право за
удовлетворяване на неизпълнен обезпечен дълг (чл. 173, ал. 3 от ЗЗД). Доколкото самата
заповед удостоверява материалното право, обуславящо акцесорното обезпечение, заповедта
срещу гаранта като съдържание следва да е идентична с тази срещу длъжника, но
ограничението на процесуалната принуда, произтичащо от особеността на вещното
обезпечение за чужд дълг следва да намери отражение при издаване на изпълнителния лист
по тази заповед. Заявлението на кредитора спрямо тези длъжници може да се уважи само
отчасти, като при допускане на незабавното изпълнение чрез издаване на изпълнителния
лист, следва да бъде удостоверено, че ипотекарните длъжници отговарят за задължението на
друго лице, за обезпечаването на което са учредили ипотеки върху свой имот, но само с този
конкретен имот и за сума не по-голяма от размера на стойността на този имот.
В конкретния случай, районният съд е бил сезиран с искане за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за изискуемите вземания по договора за кредит, като,
издавайки исканата заповед за изпълнение по чл. 417, т. 6 ГПК и изпълнителен лист срещу
ипотекарния гарант, без да ограничи отговорността му единствено до стойността на
имуществото, обект на обезпечението, заповедният съд неправомерно е разширил обхвата
на отговорността му. Последвалата поправка на очевидна фактическа грешка в издадената
заповед за изпълнение, допусната с определение № 265713/15.09.2021 г., с което се
възпроизвежда текста на заповедта и се добавя, че длъжниците по нея имат качеството на
ипотекарни такива, също не преодолява горния порок при издаването на заповедта.
Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно
изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл. 418, ал. 2 ГПК. С
оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт следва да се отмени спрямо
частния въззивник като неправилен и незаконосъобразен, а издаденият въз основа на него
изпълнителен лист спрямо жалбоподателя да се обезсили.
3
Ръководен от изложените съображения и на основание чл. 278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 13962 от 27.04.2020 г., в частта, в която е допуснато
незабавно изпълнение по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 4082/2020 г. на Варненски районен
съд, XIV-ти с-в, за сумите: 1 670 687.55 евро /един милион шестстотин и седемдесет хиляди
шестстотин осемдесет и седем евро и петдесет и пет евроцента/ - дължима главница по
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 28.12.2011 г., № 137, том III, per. №
9482, дело № 472/ 2011 год., с който е обезпечен Договор за банков кредит от 28.12.2011 г.,
сключен между „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (в нес.) и „Ген То Милл“
ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 16.04.2020 год. до окончателното изплащане на задължението; сума в
размер на 156.80 /сто петдесет и шест евро и 80 евроцента/ евро – дължими разноски по
кредита за периода от 25.12.2016 г. до 20.03.2019 г.; сума в размер на 234 824.43 /двеста
тридесет и четири хиляди осемстотин двадесет и четири евро и 43 евроцента/ евро – законна
лихва върху главницата , съгласно Определение от 25.01.2017 г. по т.д. № 53/2016 год. на
ОС - Ямбол, както и разноските по делото в размер на 50 /петдесет/ лева – юрисконсултско
възнаграждение, в частта относно М. М. В., ЕГН **********, с адрес гр. ********.
ОТХВЪРЛЯ подаденото от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (в нес.),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10,
заявление с вх. No 24914 / 16.04.2020г. за допускане по реда на чл. 418 от ГПК на незабавно
изпълнение на заповедта за изпълнение и издаване на изпълнителен лист В ЧАСТТА
спрямо М. М. В., ЕГН **********, с адрес гр. ********, като длъжник по договор за банков
кредит от 28.12.2011 г.
ОБЕЗСИЛВА частично – само по отношение на М. М. В., ЕГН **********, с адрес
гр. ********, изпълнителен лист № 1903/28.04.2020 г., издаден в полза на
„КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (в нес.), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, на основание Разпореждане №
13962 от 27.04.2020 г. на Варненски районен съд, XIV-ти с-в, постановено по ч.гр.д.№
4082/2020 г. за сумите: 1 670 687.55 евро /един милион шестстотин и седемдесет хиляди
шестстотин осемдесет и седем евро и петдесет и пет евроцента/ евро - дължима главница по
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 28.12.2011 г., № 137, том III, per. №
9482, дело № 472/ 2011 год., с който е обезпечен Договор за банков кредит от 28.12.2011 г.,
сключен между „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (в нес.) и „Ген То Милл“
ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 16.04.2020 год. до окончателното изплащане на задължението; сума в
размер на 156.80 /сто петдесет и шест евро и 80 евроцента/ евро – дължими разноски по
кредита за периода от 25.12.2016 г. до 20.03.2019 г.; сума в размер на 234 824.43 /двеста
тридесет и четири хиляди осемстотин двадесет и четири евро и 43 евроцента/ евро – законна
4
лихва върху главницата , съгласно Определение от 25.01.2017 г. по т.д. № 53/2016 год. на
ОС - Ямбол, както и разноските по делото в размер на 50 /петдесет/ лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5