Решение по дело №772/2017 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 18.04.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публичното заседание, проведено на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:         ИВАЙЛО Г.

                                                                                            ВАНЯ И.

 

при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия И. адм. дело № 772 по описа на съда за 2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното.

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл., вр. чл. 221, ал. 3 от АПК.

 

В него се разглежда повторно делото, образувано по жалба на Л.Ф.П. против заповеди № ТС 143/02.06.2006 г. и ТС 151/20.06.2006 г. н.к.н.о.Б. с които е признато правото на М. З. К. да придобие собствеността върху 600 кв.м. от имот № 001153 по картата на землището на с. Г., представляващи нива с площ 1.033 дка с граници: имот № 001147 на Л.Ф.П., имот № 001145 на Б. А. К., № 000075 - населено място, № 00008 - полски път, който имот бил признат за възстановяване на жалбоподателя с решение № 3302 от 2005 г. на ОСЗГ – Б.. С втората от обжалваните заповеди била утвърдена оценка на имота.

В жалбата се  излага оплакване, че заповедите били издадени в нарушение на чл. чл. 7, ал. 2, 11, ал. 1, 15 и 17, ал. 1 от ЗАП/отм./, параграф 4а, ал. 1 и ал. 6 от ЗСПЗЗ, определената цена била многократно по-ниска от пазарната.

С решение № 1/22.08.2016 г. по гр.д. № 1/2015 г. на Софийски окръжен съд обжалваните заповеди са отменени.

Така постановеното решение на СОС е обжалвано с касационна жалба от заинтересуваното лице Й.М.Н., по която е образувано административно дело № 13158/2016 г. на Върховния административен съд.  С решение № 15438/14.12.2017 г. е обезсилено решението на Софийски окръжен съд и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Прието е, че решението е недопустимо, той като за съдебно заседание пред СОС е била призована като ответник по жалбата Община Б., а не к.н.О.Б. издал оспорения по делото административен акт, с указание за извършване на надлежно конституиране на страните.

В съдебно заседание при новото разглеждане на делото пред Софийски окръжен съд жалбоподателката Л.П. поддържа жалбата.

Ответникът по жалба – к.н.О.Б. оспорва жалбата. Заявява становище за законосъобразност на обжалваните заповеди като издадени в съответствие с материалния закон и при спазване на административно-производствените правила.

Заинтересованото лице Й.Н., чрез пълномощника си адв. Г., оспорва жалбата. Заявява, че поддържа становището, дадено при първото разглеждане на делото.

Представителят на СОП изразява становище за основателност на жалбата.

Софийски окръжен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно е от удостоверение № 152/26.10.1989 г., издадено от ОНС - гр. Б. по силата на ПМС № 58/ 04.12.1987 г. и на решение на ИК на ОБНС № 17/ 24.03.1989 г., че на М. К., чийто наследник е заинтересованото лице Й.Н., е предоставено правото на ползване върху слабопродуктивна земя с площ от 600 кв.м., находяща се в землището на с. Г., в. м. „Стопански двор", при граници: улица, път, блок на АПК. Посочено е, че земята може да се ползва за построяване на стопанска сграда за отглеждания вид животни, установен по сключения договор с АПК - Б..

С молба вх. № 5654/10.11.1992 г. М. З. К. е поискал от к.н.о.Б. разрешение да подаде документи за оценяване на мястото си, предоставено му по реда на ПМС 58 от 04.12.1987 година.

С протокол от 30.03.2006 г. на комисия, назначена от к.н.о.Б. по молбa на М. З. К. от 28.10.2005 г., е констатирано, че не са представени документи за построяването на сграда в предоставения за ползване имот до 01.03.1991 година.

Със заповед № ТС 143/02.06.2006 г. н.к.н.О.Б. е признато правото на придобиване на собствеността върху имота при условията на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ и & 62, ал. 3 ППЗСПЗЗ съгласно протокол на комисията по § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ от същата дата, обективиращ становище, че ползвателят може да придобие правото на собственост върху имот, който не е индивидуализиран с никакви белези. Възприемайки констатациите на комисията, кметът на община Б. е признал на заинтересованата страна правото да придобие собствеността върху земеделска земя в м. „До стопански двор”, землище с. Г., в размер на 600 кв.м., по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е възложил и извършването на оценка на имота.

Със заповед № ТС 151/20.06.2006 г. н.к.н.о.  Б. е утвърдена оценката на гореописания имот в размер на 949 лева. С платежно нареждане от 05.07.2006 г. М. З. К. е заплатил сумата от 949 лева - определената оценка на земята за поземлен имот в с. Г..

С решение № 3302/15.06.2005 година на ОСЗГ - гр. Б. е възстановено правото на собственост на наследниците на Л. К. М., чийто наследник е жалбоподателят Л.П. (видно от удостоверение за наследници № 82/30.11.2005 г. на кметство с. Г.), в съществуващи стари реални граници върху нива с площ от 1,033 кв. м., находяща се в землището на с. Г., местността „Село”, четвърта категория, съставляваща имот № 001153 по картата на землището. По делото е представена и скица № 724/15.06.2005 г. на имот № 001153 по картата на землището на с. Г., неразделна част от решението на ОСЗГ .

С нотариален акт № 94, т. І, н. д. № 96/23.02.2006 г. Л.Ф.П. и С. Ф. И. – наследници на Л. М., са признати за собственици на следния недвижим земеделски имот, а именно: нива с площ от 1,033 дка, четвърта категория, в местността „Село”, имот № 001153 по картата на землището на с. Г..

Със заповеди № № ТС - 360/19.12.2006  г.  и ТС - 18/10.01.2007 г. на кмета на община гр. Б. е одобрено попълването на кадастралния план на новозаснет имот пл. № 34.11 в местността „До стопанския двор" в землището на с. Г., с площ от 600 кв.м., и е наредено М. З. К. да придобие правото на собственост върху този имот.

От удостоверение № РД – 20–15/13.06.2013 г. на ОСЗ – гр. Б. се установява, че част от имот № 001153 с площ от 1. 033 дка в м. „Село” – нива по КВС за землището на с. Г., е идентичен с имот № 34.11, м. „До стопански двор”, по плана на новообразуваните имоти за землището на селото, одобрен с посочената по-горе заповед № ТС – 360 ат 19.12.2006 г. н.к.н.о.Б.

Съгласно удостоверение № BC - 22 31 от 28.01.2011 г., издадено от началника на ОСЗ - Б., имот № 001153 по КВС на с. Г. не попада в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ.

В писмо № М – 1335/1/19.08.2008 г. на община Б. се сочи, че за построената в имот № 1153 в землището на с. Г. къща няма издадено разрешение за строеж и документи за законност на сградата.

Представено е удостоверение за търпимост № ТС – 1994 – 1 от 23.12.2015 г. на община Б. относно сграда в поземлен имот № 34.11 в м. „Стопански двор”,  с. Г. – посочено е, че са налице условията за приложимост на & 16, ал. 1 и & 127, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗУТ, както и че строежът е допустим като основно застрояване.

От заключението по основната и допълнителна съдебно-техническа експертиза на вещото лице Г. Г., се установява, че имотът, предмет на оспорената заповед от 02.02.2006 г., с част от 478 кв. м. съвпада с част от нива, възстановена с решение № 3302/15.06.2005 година на ОСЗГ - гр. Б., като наличната жилищна сграда е разположена в територията на земеделски имот № 001153.

От препис-извлечение от актовата книга на община Б. за 1991 г. се установява, че на 10.04.1991 г. срещу М. З. К. е съставено наказателно постановление за извършено нарушение, изразяващо се в изменение проекта за стопанска сграда чрез изграждане на вила в парцел, даден по ПМС № 58.

Според показанията на свидетелите К. и Й., процесната сграда е строена в периода 1990 – 1992 година.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

 Разгледана по същество, жалбата е основателна.

    Обжалваната заповед № ТС - 143/02.06.2006 г. е незаконосъобразна. Хипотезите на преобразуване на правото на ползване в право на собственост са уредени в § 4а, ал. 1, § 4а, ал. 5 и § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Основна предпоставка за трансформиране на правото, относима към всяко от посочените основания, е правото на ползване върху земеделската земя да е придобито по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет (§ 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ). Наличието на това условие обуславя и преценката на останалите, установени от закона предпоставки, за възникване на правото на собственост върху земеделската земя, респ. за изпълнението на процедурата по оценката и заплащането на стойността на земята като елемент от фактическия състав на придобиването на собствеността. От представеното по делото удостоверение № 152/26.10.1989 г. се установява, че на заинтересованата страна на основание ПМС № 58/1987 г. е предоставена за ползване слабопродуктивна земя от 600 кв. м. в землището на с. Г., местност "До стопански двор". Това ПМС е сред изрично изброените в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ актове, поради което дава право по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на ползвателя на трансформация на правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята. Ето защо съдът приема за доказан факта на придобиването от М. З. К. на правото на ползване върху земеделската земя. Законосъобразността на обжалваната заповед следва да бъде преценявана съобразно условията за преобразуване на правото на ползване по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Разпоредбата обвързва придобиването на правото с построяването на сграда върху земята до 1 март 1991 г. Спорен по делото не е въпросът дали в предоставения на М. З. К. имот е построена сграда, която отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове, а това кога сградата е  изградена, който въпрос обуславя и заключението относно възникването на правото по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За установяване на този факт са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, от анализа на които категоричен извод за това сградата да е построена до 01.03.1991 г. не може да бъде обоснован. В този смисъл и констатациите по актовата книга на община Б. не могат да бъдат отнесени и към релевантния за спора момент.

По гореизложените съображения съдът намира за основателно оспорването и на заповедта за определяне на оценка за земята, предвид изхода на делото по законосъобразността на заповедта, с която е признато правото на придобиване на собствеността върху имота при условията на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ и & 62, ал. 3 ППЗСПЗЗ.

С оглед изхода на спора ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените в предходното разглеждане на делото разноски в общ  размер 820 лева, от които 20 лева  - заплатени държавни такси, 600 лева - възнаграждение за адвокат, както и сумата от 200 лева - заплатено възнаграждение за вещо лице.

 

Воден от горното, Софийски окръжен съд  

 

Р Е Ш И :

 

            ОТМЕНЯ по жалба на Л.Ф.П. заповеди  № ТС 143/02.06.2006 г. и №  ТС 151/20.06.2006 г. н.к.н.о.Б.

*** да заплати на Л.Ф.П. сумата от 820 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщението му пред Върховния административен съд.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.              2.