№ 408
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110139688 по описа за 2023 година
Ищецът Х. С., гражданин на РГ., роден на ********** г., е предявил срещу „Б. Еър“ АД,
ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. София, .........., искове за признаване за
установено, че ответникът му дължи сумите 250,00 евро обезщетение на основание чл. 7 от
Регламент (ЕО) 261/2004 за отмяна на полет ..... от 15.01.2020 г. по направление София-
Варна, ведно със законна лихва за период от 22.03.2023 г. до изплащане на вземането, и
сумата 158,00 лева лихва за забава за период от 24.01.2020 г. до 20.03.2023 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
15043/23 г. на СРС, срещу която ответникът възразил. Твърди се в исковата молба валидно
сключен договор с ответника за въздушен превоз и отмяна на полета по причина в рамките
на компетентността на превозчава за отсраняването й, което ангажира отговорността му за
заплащане на обезщетение на пътниците. Конкретно се сочи, че ищецът имал закупен билет
за полет ..... от 15.01.2020 г. по направление София-Варна, който бил отменен, за което
ищецът разбрал явявайки се на летището. Въпреки отправените покани, ответникът не
извършил плащане на дължимото обезщетение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор. За съдебно заседание депозира
молба-становище, в която оспорва исковете като неоснователни.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа страна:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.5, вр. чл. 7, пар. 1, б.
„а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на ЕП и Съвета относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (Е.) № 295/91, за обезщетение за отменен
1
полет, и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава.
Няма спор, че Регламент 261/2004 г. е приложим в конкретния случай. Съгласно член 3, пар.
1, регламентът се прилага спрямо пътници, заминаващи от или пътуващи до летище,
намиращо се на територията на държава-членка, към която Договорът се прилага, какъвто е
настоящият случай.
Според чл. 5, б.“в“, при отмяна на полет, пътниците имат право на обезщетение от
опериращия въздушен превозвач по член 7. В чл. 7 от регламента е предвидено право на
обезщетение, като съгласно т. 1, б. "а", при прилагането на този член пътниците получават
обезщетение, възлизащо на 250 евро за всички полети до 1500 километра. Съгласно чл. 5,
опериращият превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако пътникът е бил
уведомен /при посочените условия/ или ако превозвачът може да докаже, че отмяната е
причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са
били взети необходимите мерки.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна облигационна връзка по договор за
въздушен превоз за конкретен полет, отмяна на полета, размер на обезщетението на база
разстояние на полета.
В тежест на ответника е да докаже наличието на правоизключващи отговорността му
възражения или плащане.
По делото са безспорни обстоятелствата относно валидно сключен договор между страните
за въздушен превоз за осъществяване на полет ..... от 15.01.2020 г. по направление София-
Варна, който бил отменен. Горното е видно и от приетите по делото писмени доказателства.
Не е спорно, че разстоянието между двете летища /начално и крайно/ е до 1500 км. – 365 км.
При така установеното, се налагат следните правни изводи:
По делото се установи възникнало облигационно правоотношение между страните по
сключен договор за въздушен превоз на пътници, по силата на който за ответника –
превозвач е възникнало задължение да осигури превоза на пътника за посочения полет.
Не се спори и че полет ..... от 15.01.2020 г. бил отменен, за което пътникът не бил уведомен.
Т.е. налице са всички предпоставки за възникване правото на обезщетение по чл. 7 от
Регламента, в размер на 250 евро съобразно полетното разстояние.
Твърдените от ответника основания за изключване на отговорността му съгласно чл. 5 от
Регламента са преклудирани като непредявени в срока за отговор, но и неоснователни, тъй
като тежестта за доказване е на превозвача, който не установи такива обстоятелства /отделно
в становището твърди сблъсък с птица за предишен полет, а в разпечатката от имейл лоши
метеорологични условия, като следва да се има предвид, че и последните не са непременно
причина за освобождаване от отговорност, а само ако отговарят на изискването за
извънредност, което във всички случаи подлежи на доказване/.
Искът е основателен и следва да се уважи в цялост, като се присъди законната лихва от
подаване на заявлението.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Като взе предвид, че претенцията на ищеца за обезщетение е приета от съда за основателна,
и ответникът не е извършил плащане, то предявеният иск за мораторна лихва е установен в
2
своето основание. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В настоящия случай
задължението на ответното дружество няма отнапред определен падеж. Поради това ищецът
е изпратил на 24.01.2020 г. ел. покана до ответника за изплащане на дължимата сума.
Въпреки получаването на поканата, което ответникът не оспорва /включително по реда на
чл. 184 ГПК разпечатката от ел. съобщението/, той не изпълнил задължението си, с което е
изпаднал в забава. За периода от 24.01.2020 г. до 20.03.2023 г. обезщетението за забава в
размер на законната лихва възлиза на 158.32 лв., като искът следва да се уважи за
претендираните 158 лв.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на направените разноски по делото в цялост,
а именно за държавна такса 75 лв. и платено адвокатско възнаграждение 400 лв. /което не е
прекомерно, тъй като е в минимален размер/, и в заповедното производство за 25 лв.
държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Х. С., гражданин на РГ., роден на
********** г., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 5, вр. чл. 7, пар.1, б.“а“ от
Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на ЕП и съвета, и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че „Б. Ер“ АД,
ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. София, .............., дължи сумите 250.00 евро
обезщетение за отменен полет ..... от 15.01.2020 г. по направление София-Варна, ведно със
законна лихва за период от 22.03.2023 г. до изплащането й, и 158.00 лева лихва за забава за
период от 24.01.2020 г. до 20.03.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15043/23 г.
ОСЪЖДА „Б. Ер“ АД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. София, .............., да
заплати в полза на Х. С., гражданин на РГ., роден на ********** г., на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, сумата от 475.00 лв. разноски в исковото производство и сумата от 25.00 лв.
разноски в заповедното производство.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3