№ 16829
гр. София, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.А
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110120239 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Ф.И“ ЕАД
срещу Г. С. И..
Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че между
ответника и „Сибанк“ ЕАД е бил сключен договор за потребителски кредит
№***/12.06.2013 г., по силата на който на ответника бил предоставен кредит в размер
на 10000 лева. Твърди, че по силата на договора ответникът се задължил да върне
дадената му в заем сума на 120 погасителни вноски, заедно с възнаградителна лихва,
която се формира по следния начин: сбора между БЛП, който към момента на
сключване на договора е в размер на 6,40% и надбавка в размер на 1,70%, т.е.
лихвеният процент към датата на сключване на договора бил в размер на 8,10%, като
същият не е променян през целия срок на договора. Сочи, че за надбавката формираща
лихвата, била прилагана отстъпка от 0,5%, тъй като при сключването на договора била
закупена от кредитополучателя пакетна програма „Премиум“ и отстъпка от 1,5 пункта
с оглед поето от кредитополучателя задължение да осигурява ежемесечно
постъпленията на средствата от възнаграждението си по разплащателната сметка в
банката. Към договорът бил приложим ГПР в размер на 9,73%, като общата дължима
сума била в размер на 15222,33 лева.
Ищецът твърди, че кредитът е бил усвоен от ответника, но последният не бил
изпълнил задълженията си за връщане на дължимите суми по него.
Ищецът твърди, че на 04.12.2015 г. между „Сибанк“ ЕАД, в качеството му на
цедент, и „Ф.И“ ЕАД, в качеството му на цесионер, бил сключен договор за цесия по
силата на който цедентът прехвърлил на цесионера портфолио от вземания, описани в
Приложение №1 към договора за цесия, между които било и процесното вземане.
Сочи, че изпратил до длъжника уведомление за извършената цесия на адреса му, но
същият не бил открит на него, а пощенската пратка се върнала като непотърсена. Ето
защо ищецът намира, че с връчването на исковата молба длъжникът следва да се счита
за редовно уведомен за извършената цесия.
По изложените съображения ищецът моли съда да признае за установено, че
1
ответникът му дължи сумите, както следва: сумата в размер на 9384,51 лева -главница
по договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, 1576,95
лева – възнаградителна лихва за периода 15.06.2014 г. - 13.06.2023 г., както и сумата в
размер на 3007,92 лева – лихва за забава за периода 11.10.2020 г. - 11.10.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *****/2023 г. по описа на
Софийски районен съд. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му особен представител. Оспорва да е усвоил сумата по процесния
договор. Оспорва представената към исковата молба извадка/справка за вземания, като
сочи, че същата била неподписана. Не било ясно дали е част от Приложение №1,
описано в договора. Било налице разминаване между датата на договора, посочена в
справката, и датата, посочена в самия договор. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на процесните вземания. По изложените
съображения моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявени за разглеждане са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по предявения
установителен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване следните групи правопораждащи факти: 1) наличието на
валидно сключен договор за потребителски кредит между „Сибанк“ ЕАД и ответника
с твърдяното в исковата молба съдържание; 2) че кредиторът е предоставил, съответно
длъжникът е усвоил сумата, отпусната по кредита; 3) да е налице валиден договор за
прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът да е придобил претендираното
вземане; 4) ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия.
По делото не е спорно, а и от представения по делото договор за потребителски
кредит №***/12.06.2013 г. се установява, че на посочената дата между „Сибанк“ ЕАД,
в качеството му на кредитодател, и Г. С. И., в качеството му на кредитополучател, е
сключен договор за кредит, въз основа на който банката се задължила да предостави на
кредитодателя потребителски кредит в размер на 10000 лева, който последният се
задължил да върне на 120 месечни анюитетни вноски, при лихвен процент в размер на
8,10% и годишен процент на разходите в размер на 9,73%.
От приложения по делото погасителен план се установява, че въпреки
предвидената възможност за промяна на лихвения процент по договора, банката не се
е възползвала от това право, като лихвеният процент е останал непроменен.
Като доказателство по делото е приложен и договор за прехвърляне на парични
вземания с рег. №ДГ-***/04.12.2015 г., сключен между „СИБАНК“ ЕАД и „Ф.И“ ЕАД,
както и приложение №1 към договора за прехвърляне на вземания. От така
2
представените доказателства се установява, че „СИБАНК“ ЕАД е прехвърлила на
ищеца по делото вземанията си по договор за кредит №***, ведно с всички
привилегии и обезпечения, включително изтеклите лихви и направените разноски за
събиране на вземания. В приложение №1 към договора за цесия, прехвърленото
вземане е достатъчно индивидуализирано чрез посочване на длъжник, правопораждащ
юридически факт №***, както и размер на вземането.
По изложените съображения съдът намира за доказано при условията на пълно и
главно доказване прехвърлянето на вземанията на „СИБАНК“ ЕАД по процесния
договор за кредит в полза на ищеца „Ф.И“ ЕАД, поради което възражението на
ответника за липса на извършено прехвърляне на вземанията именно по процесния
договор се явява неоснователно.
По делото е изслушано и заключение на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. Съгласно
заключението на вещото лице, банковата сметка на ответника Г. И.а в „СИБАНК“ ЕАД
е заверена със сумата на отпуснатия кредит в размер на 10000 лева на 13.06.2013 г.,
като на каса са изтеглени следните суми: на 14.06.2013 г. - 3000 лева, на 19.06.2013 г. -
3000 лева, на 28.06.2013 г.- 2000 лева и на 01.07.2013 г. - 1000 лева. За срока на
действие на договора кредитополучателят е внесъл сумата в общ размер от 1558,40
лева, от които: 615,49 лева за главница, 725,52 лева – за възнаградителна лихва, 17,39
лева – лихва за забава и сумата от 200 лева- еднократна такса, като с платените суми
са погасени изцяло 11 погасителни вноски с падежи от 15.07.2013 г. до 15.05.2014 г.
Съгласно вещото лице, размерът на остатъчното задължение е в размер на 9384,51
лева за главница и 3909,50 лева – възнаградителна лихва, които се включват в 109
месечни вноски с падежи от 15.06.2014 г. до 15.06.2023 г., като дължимата лихва за
забава върху просрочената главница е в размер на 2495,28 лева. Вземанията за
главница, станали изискуеми преди 25.10.2018 г. са в размер на 3712,03 лева,
включващи месечните вноски за главница с падежи от 15.06.2014 г. до 15.10.2018 г., а
вземанията за възнаградителна лихва, станали изискуеми преди 25.10.2018 г. са в
размер на 3505,30 лева, включващи месечните вноски за възнаградителна лихва за
периода 15.06.2014 г. - 15.10.2020 г. Според вещото лице, лихвата за забава върху
непогасената по давност главница за периода 25.10.2020 – 11.10.2023 г. е в размер на
1297,21 лева.
Oт изложеното дотук се установява, че са налице всички предпоставки за
уважаване на предявените от ищеца обективно съединени установителни искове, а
именно – наличието на валидно кредитно правоотношение, по което „СИБАНК“ ЕАД
е предоставило, а ответникът Г. И. е усвоил потребителски кредит в размер на 10000
лева. Установяват се параметрите на договора за кредит, а именно – че ответникът се е
задължил да върне предоставената му сума на 120 месечни вноски, с краен падеж на
3
договора 25.06.2023 г. при лихвен процент в размер на 8,10%.
В срока за отговор на исковата молба, особеният представител на ответника е
релевирал възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземания, което
предвид датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.10.2023 г. съдът
намира за частично основателно по следните съображения.
При възражение за изтекла погасителна давност на вземане, произтичащо от
договор за потребителски кредит, съдът е длъжен да вземе предвид размера на всяка
погасителна вноска и падежа й, поради следните съображения. Размерът на всяка
вноска се формира чрез сбор на главница и възнаградителна лихва. За всяка вноска с
настъпил падеж тече погасителна давност, защото банката може да се снабди с
изпълнителен лист за нея. В този смисъл е т. р. 8/19 г. на ОСГТК и решение № 45/20 г.
на ІІ ТО. Изтеклата погасителна давност е санкция за бездействието на кредитора. При
забава, и без кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем, вземането на банката
представлява вземане за просрочена главница за определен период от време
(включващ сбора от главницата по отделните вноски), вземане за възнаградителна
лихва за определен период от време, включващ сбора от лихвата по отделните вноски,
и вземане за наказателна лихва за забава за определен период от време. Вземането за
възнаградителна лихва се погасява с изтичането на 3-годишна давност съгласно чл.
111, б. "в" ЗЗД, а вземането за просрочена главница се погасява с 5-годишна давност.
В контекста на гореизложеното, предвид датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 25.10.2023 г., погасено по давност е вземането за
главницата по вноските с настъпил до 25.10.2018 г. падеж, както и за възнаградителна
лихва по вноските с настъпил до 25.10.2020 г. падеж. Погасено по давност е и
вземането за законната лихва за периода преди 25.10.2020 г., а именно за периода
11.10.2020 г. – 24.10.2020 г., претендиран с исковата молба.
Видно от заключението на вещото лице, вземанията за главница, станали
изискуеми преди 25.10.2018 г. са в размер на 3712,03 лева, включващи месечните
вноски за главница с падежи от 15.06.2014 г. до 15.10.2018 г., а вземанията за
възнаградителна лихва, станали изискуеми преди 25.10.2020 г. са в размер на 3505,30
лева, включващи месечните вноски за възнаградителна лихва за периода 15.06.2014 г. -
15.10.2020 г. От изложеното е видно, че вещото лице е дало заключение за размера на
главницата и възнаградителната лихва, станали изискуеми до 25.10.2018 г. и до
25.10.2020 г., като не е взел предвид и размерите на главницата и лихвата, включени в
погасените чрез плащане вноски с падежи от 15.07.2013 г. до 15.05.2014 г.
При отчитане на размерите на главницата и възнаградителната лихва, включени в
погасените чрез плащане вноски с падежи от 15.07.2013 г. до 15.05.2014 г., се
установява, че размерът на погасената по давност главница за периода 15.07.2013 г.
25.10.2018 г. е в общ размер от 4327,52 лева, а размерът на погасената по давност
4
възнаградителна лихва за периода 15.07.2013 г. - 25.10.2020 г. е в размер на 4230,82
лева.
Като се вземат предвид общо дължимите размери на главница и възнаградителна
лихва по договора от 12.06.2013 г. респ. 10000 лева за главница и 4635,02 лева за
възнаградителна лихва съобразно погасителния план, се установява, че непогасени по
давност са вземанията на цесионера за главница в размер на 5672,48 лева и за
възнаградителна лихва в размер на 404,20 лева, до които размери предявените искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ,
вр. чл. 432 ТЗ следва да бъдат уважени, а за разликата над 5672,48 лева до пълния
предявен размер от 9384,51 лева за главница и за разликата над 404,20 лева до пълния
предявен размер от 1576,95 лева за договорна лихва исковете следва да бъдат
отхвърлени.
От заключението на вещото лице се установява, че ответникът е преустановил
плащанията по процесния договор за кредит още през 2014 г., поради което същият е в
забава относно плащането на дължимите и непогасени по давност погасителни вноски.
Установява се от заключението по СсчЕ, че размерът на мораторната лихва върху
непогасената по давност главница за периода 25.10.2020 – 11.10.2023 г. е в размер на
1297,21 лева.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен до размера от 1297,21 лева, като за разликата
над 1297,21 лева до пълния претендиран размер от 3007,92 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът
претендира присъждането на разноски, както следва: 195,55 лева – държавна такса, 500
лева – депозит за съдебно-счетоводна експертиза, 1500 лева – депозит за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че с оглед неголямата
правна и фактическа сложност на делото, справедливият размер на юрисконсултското
възнаграждение, което следва да бъде възложено в тежест на ответника, е в размер на
100 лева. Предвид уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата в размер на 1211,73 лева.
За заповедното производство ищецът претендира сумата в размер на 363,23 лева
– държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждения, като съобразно
уважената част от исковете на ищеца следва да бъде присъдена сумата в размер на
218,13 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Ф.И“ ЕАД, ЕИК: *********
срещу Г. С. И., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: 1) сумата в размер на 5672,48 лева – главница
по договор за потребителски кредит №***/12.06.2013 г., представляваща погасителни
вноски за периода 15.11.2018 г. – 13.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.10.2023 г. до окончателното
плащане, 2) сумата в размер на 404,20 лева – възнаградителна лихва по договора за
кредит, дължима за периода 15.11.2020 г. – 13.06.2023 г., както и 3) сумата в размер на
1297,21 лева – лихва за забава за периода 25.10.2020 – 11.10.2023 г. върху непогасената
по давност главница, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№*****/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за разликата над 5672,48 лева до пълния предявен размер от
9384,51 лева – главница по договор за кредит №***/12.06.2013 г., за разликата над
404,20 лева до пълния предявен размер от 1576,95 лева – възнаградителна лихва по
договор за потребителски кредит №***/12.06.2013 г., както и за периода 15.06.2014 г. –
15.10.2018 г. като погасен по давност, за разликата над 1297,21 лева до пълния
предявен размер от 3007,92 лева – лихва за забава върху главницата по договор за
потребителски кредит за периода 25.10.2020 г. – 11.10.2023 г., както и за периода
11.10.2020 г. – 24.10.2020 г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА Г. С. И., ЕГН: ********** да заплати на „Ф.И“ ЕАД, ЕИК: *********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 218,13 лева – разноски за
производството по ч.гр.д. № *****/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, както и сумата
в размер на 1211,73 лева – разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6