О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е №210
гр.Бургас, 30.01.2023г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Бургас, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
при секретар С.А., като
разгледа докладваното от съдия Галина Радикова адм.д. № 1085 по описа за 2022 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.220, ал.1 от ЗМ във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба, подадена от В.В.Д.,***, чрез процесуален представител адв. Р.В. против
Решение №32-174763/30.05.2022г. на директора на ДТ Митница Бургас.
С решението, на
основание чл. 70, § 1 и § 2 и чл. 71, § 1 буква д) подбуква i ) от Регламент
(ЕС) № 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение
с МД с MRN 19BG001008013396R4/26.11.2019г., е определена нова митническа
стойност в размер на 5 324,35 лв.; 2. на основание чл. 85, § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10 % за вносно мито,
съответстваща на декларирания тарифен код по КН 87032390/код по ТАРИК 8703 23
90 00, спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо
задължение в размер на 532,44 лв.; 3. на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във
връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2
от същия регламент данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става
изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита,
а именно 26.11.2019г. и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал.
1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено
задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на
автомобилите, в общ размер на 1194,83 лв., 4. На основание чл. 105. § 3 и § 4
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и §
4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране
вносно мито и ДДС общо в размер на 789,44 лв., от които мито в размер на 246,70
лв. и ДДС в размер на 542,74 лв., ведно със задължение за лихви, считано от
26.11.2019г. до уведомяването на длъжника.
С решението,
директорът на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“ е
задължил В.В.Д. и „Лидикар“ ООД, ЕИК ********* като длъжници за заплащане на
вносно мито в размер на 246,70 лв. и ДДС в размер на 542,74 лв.
Жалбоподателят
иска отмяна на оспорения акт. Намира същият за постановен при допусни
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител адв. В., поддържа жалбата и
направеното с нея, искане. Претендира присъждане на разноски по представен
списък. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Ответникът-
директор на ДТ Митница Бургас, чрез процесуалния си представител гл.
юрисконсулт Д., намира жалбата за неоснователна, претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна „Лидикар“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. В., намира жалбата
за основателна.
С определение,
постановено по делото на 18.01.2023г. съдът е приключил съдебното дирене и е
дал ход на устните състезания.
Това определение
следва да бъде отменено, а жалбата- оставена без разглеждане по следните
съображения:
Производството по
настоящото дело е образувано на 28.06.2022г., на която дата е подадена и
жалбата.
В хода на
съдебното производство по делото е представено решение № Р-267/32-224592/05.07.2022г.
издадено от директора на Агенция „Митници“ (л.163).
С това решение, по
жалба на „Лидикар“ООД, е отменено Решение №32-174763/30.05.2022г. на директора
на ДТ Митница Бургас и административната преписка е върната на директора на ДТ
Митница Бургас за произнасяне при спазване на нормативните изисквания и
съгласно изложените мотиви, т.е. решението е отменено в неговата цялост по отношение
на двамата солидарни длъжници, ако и производството по административно
оспорване да е било инициирано само от единия от тях.
В хода на
развилото се пред по- горестоящия административен орган, производство
жалбоподателят В.В.Д. не е бил конституиран като страна и решение № Р-267/32-224592/05.07.2022г.
не му е било съобщено.
Както бе посочено
по- горе, с обжалваното решение В.В.Д. и „Лидикар“ООД са определени като
солидарни длъжници за дължимите суми за мито и ДДС.
Според
чл. 84 от Регламент (ЕС) № 952/2013
на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза,
когато за плащането на вносни или износни мита, съответстващи на едно
митническо задължение, има повече от един длъжник, длъжниците са солидарно
отговорни за заплащането на съответния размер на митото.
Нормата предвижда
солидарност само по отношение на задълженията за мито. С Решение №32-174763/30.05.2022г.
на директора на ДТ Митница Бургас обаче, е предвидена солидарност и за
задължението за ДДС.
При това положение
следва да се приеме, че Решение № Р-267/32-224592/05.07.2022г. на директора на
Агенция „Митници“ има правно действие и по отношение на настоящия жалбоподател
за всички задължения, определени с отмененото решение.
Вярно е, че този
акт не е бил връчен на Д. и същият не е участвал в производството по
административно оспорване на акта. Тези факти обаче не предпоставят извод за
нарушено право на защита, доколкото актът е позитивен и за Д..
С отмяната на
обжалваното решение целеният от Д. правен резултат е постигнат, поради което
правният му интерес от съдебно оспорване е отпаднал.
Пак по изложените
съображения следва да приеме, че към настоящият момент не налице и акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Това е така,
защото нормата на чл.98, ал.2 от АПК разпорежда, че когато въпросът е решен по
същество, решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган
подлежи на оспорване за законосъобразност пред съда.
В случая е налице
именно тази хипотеза. Постановен е нов акт- решение на по- горестоящ орган,
който подлежи на самостоятелен съдебен контрол.
Липсата
на административен акт и законово защитен правен интерес от обжалване предпоставя извод за
недопустимост на подадената жалба на основание чл. 159, т. 1
и т. 4 АПК. Поради
това
същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на
нея съдебно производство - прекратено.
С
оглед изхода от спора на ответника не се дължи присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл. 143, ал. 3 АПК,
тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на делото.
В
хипотезата на прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 4 АПК, поради липса на правен интерес от
търсената съдебна защита, поначало жалбоподателят няма право на разноски. Това
правило обаче не се отнася за хипотезите на отпаднал правен интерес след
възникване и упражняване правото на оспорване. В този случай разноски се
дължат, като отговорността обхваща разходите, направени до настъпване на
правопогасяващия възникналото право юридически факт.
Поради
това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на В.Д. разноски в общ размер от 310 лв.(10 лв. – за внесена
държавна такса и 300
лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно представен
договор за правна защита и съдействие от 11.03.2022г.(л.128) ).
Разноски на „Лидикар“ООД, ЕИК ********* не се дължат
предвид правилото на чл.143, ал.4 от АПК, тъй като оспорения административен
акт не е благоприятен за тази заинтересована страна.
Предвид изложеното и на основание чл. 144 АПК
във вр. с чл. 253 ГПК и чл.160 във вр.
с чл.159, т.1 и 4 АПК, Административен съд Бургас, четвърти състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение, постановено на 18.01.2022г., с което
е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата, подадена от В.В.Д.,***,
чрез процесуален представител адв. Р.В., против Решение №32-174763/30.05.2022г.
на директора на ДТ Митница Бургас.
ОСЪЖДА Агенция
"Митници" да заплати на В.В.Д., ЕГН **********
сума в размер на 310 лева, представляваща разноски по
делото.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: