РЕШЕНИЕ
№ 19496
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на се...ря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110145070 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове: с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ /частичен иск/
за сумата от 5000,00 лева, част от сума в общ размер на 247 706,00 лева, представляваща
незаплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за имуществени вреди,
претърпени в резултат на произшествие, настъпило на ... г. в с. ..., общ. ..., на ул. „...“, заедно
със законната лихва от датата предявяване на иска – 15.05.2023 г., до погасяване на
задължението, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 356,98 лева,
представляваща мораторно обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от
... г. до ... г.
Ищецът ... твърди, че на ... г., в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско”, сключен с ответника, е настъпило събитие –
пътнотранспортно произшествие, вследствие на което бил увреден застрахованият товарен
автомобил, както и че размерът на вредите възлиза на сумата от 247 706,00 лева – пълната
застрахователна стойност на увреденото имущество, от която в настоящото производство
претендира част в размер на 5000,00 лева. Поддържа, че след покана ответникът не е
заплатил дължимото обезщетение, неправилно позовавайки се на наличие на основания за
изключване на риска – проявена груба небрежност от водача. Сочи, че водачът на товарния
автомобил не е проявил груба небрежност, доколкото е навлязъл в ЖП прелеза след като се е
уверил, че не приближава влак, като поддържа, че звуковата и светлинната сигнализация на
прелеза не са били изправни, както и, че прелезът не е бил ограничен посредством
поставени бариери. Поддържа, че ударът е настъпил със задната част на ремаркето, т.е.
когато товарната композиция се е била почти изнесла от линията, така че водачът вече е
1
нямал видимост и техническа възможност да следи какво се случва на нея. Сочи, че
доколкото водачът не е възприел приближаващия се влак, последният се е движел с
превишена скорост, като така е допринесъл за настъпване на вредите. Претендира мораторно
обезщетение за забава върху главницата, считано от датата, на която ответникът е отказал да
му заплати застрахователно обезщетение – ... г., до ... г. – датата, предхождаща датата на
депозиране на исковата молба пред съда, съгласно уточняваща молба с вх. № .../... г., както и
сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание ищецът поддържа исковете.
Ответникът ... оспорва иска, като поддържа, че в случая е налице основание за
изключване на риска, тъй като вредите са причинени от служител на ищеца при груба
небрежност, което основание е предвидено в Общите условия на застрахователя. Сочи, че
вината на водача на застрахованото превозно средство се установява от наложения му акт за
установяване на административно нарушение. Поддържа, че водачът е преминал по затворен
път, евентуално, че е преминал през железопътния прелез при мигаща червена светлина на
светофара или включена звукова сигнализация, като с последното си действие е допринесъл
за настъпване на вредите. Излага твърдения, че уврежданията са настъпили поради
неспазване на установените технически и технологични правила при управлението и
експлоатацията на товарния камион, което съставлява отделно основание за
неоснователност на претенцията. Счита, че претендираното обезщетение надхвърля размера
на действителните вреди. С оглед определяне размера на застрахователното обезщетение, в
условията на евентуалност твърди, че е налице „тотална щета“. Оспорва исковата претенция
за мораторна лихва. Релевира възражение за прихващане със сума в размер на 1014,74 лева,
претендирана като дължима от ищеца четвърта вноска от застрахователната премия по
имуществената застраховка. Претендира разноските по делото. В открито съдебно заседание
ответникът поддържа възраженията си срещу исковете.
Третото лице - помагач на страна на ответника – ... в открито съдебно заседание
изразява становище, че е осъществено нерегламентирано преминаване на товарния
автомобил през ЖП прелеза при редовно задействана звукова и светлинна сигнализация.
Поддържа, че последното се установява от представения по делото окончателен доклад № ...,
изготвен от независим орган, който се произнася при тежки железопътни произшествия, като
в него са взети предвид всички показания и обяснения на служители относно механизма на
настъпване на произшествието, и при анализ на събраните доказателства в хода на
проверката, е формиран извод, че сигнализацията на процесния прелез е била изправна.
Моли исковете да бъдат отхвърлени, като съдът приеме, че водачът на товарния автомобил е
проявил груба небрежност при управлението му, вследствие на която ищецът е претърпял
вредите, чието обезщетяване претендира.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
2
За основателността на иска в тежест на ищеца е докаже в кумулативност следните
предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение; настъпване в срока
на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи
риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди в претендирания размер, както и
факта на прекратяване на регистрацията на застрахованото моторното превозно средство
поради настъпилата тотална щета /установява се с удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията, в което изрично е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета/.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
дълга, както и обстоятелствата, на които основава възраженията си за изключване на риска,
включително да докаже пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на
конкретно задължение, предвидено в Общите условия към застраховката като значително с
оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие.
С определение от 28.10.2024 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че
между страните е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществено застраховане „Каско” на МПС на товарен автомобил марка „...“ с рег. № ...; че
договорът за имуществена застраховка е сключен при общи условия за застраховка „Каско“
на МПС, представени към отговора, с които ищецът е бил запознат и се е съгласил; че в
срока на действие на договора, на ... г., е настъпило събитие – ПТП, както и че ищецът
незабавно е уведомил органите на МВР за настъпилото събитие. Ето защо и по аргумент от
противното на предвиденото в чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Видно от представената застрахователна полица договорът е сключен при условията
на клауза „Пълно Каско“. Неразделна част от съдържанието на застрахователния договор
съставляват правилата, установени за страните в изготвените, одобрени и действащи към
сключването му Общи условия по застраховка „Каско“. В раздел Х. „Общи изключения“ са
въведени редица специални изключения за рискове, по отношение на които изрично е
предвидено, че застрахователят не покрива щети, настъпили в резултат на тях, като в т. 1.4,
сред тези изключени рискове, е хипотезата, в която щетите са причинени в резултат на
умишлени или причинени с груба небрежност действия на застрахования, на членове на
неговото семейство или на упълномощения водач, както и на лицата на работа при
застрахования или на които той е предоставил МПС под наем, за послужване, на лизинг и
други.
По делото не е спорно, че застрахованият товарен автомобил е предоставен от
застрахования на водача М. Б. Л. на годно правно основание. М. Б. Л. е изпълнявал
трудовите си задължения, като служител на ищеца тогава, управлявайки товарния камион,
участвал в процесния инцидент.
Между страните по делото не е спорно, а и от представените по делото писмени
доказателства, в т. ч. Протокол за ПТП № ... от ... г., се установява, че около 13:45 часа,
товарен автомобил „...“ с рег. № ..., се движи в с. ..., общ. ..., където водачът – М. Б. Л.,
предприема маневра за преминаване през ЖП прелеза на линията гр. ... – с. ..., при която
3
реализира ПТП с идващото от дясната му страна, движещо се в посока от гр. ... към с. ...,
релсово ППС с теглеща машина (локомотив) с № ....
Видно от представения по делото протокол за ПТП, процесното събитие е настъпило
по вина на водача на товарния автомобил, който без да се увери, че не приближава релсово
превозно средство, преминава през ЖП прелеза. На виновния водач е връчен АУАН серия ...
№ .../... г., съгласно който водачът не се е убедил, че преминаването през ЖП прелеза е
безопасно, независимо от състоянието на светлинните сигнали, с което виновно е нарушил
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДвП, като с Наказателно постановление от ... г. на водача е
наложена глоба в размер на 150,00 лева и са му отнети 5 контролни точки.
От представените по делото писмени доказателства, в това число Разшифровка на
контролна лента на влак № ..., локомотив № ..., както и окончателен доклад № ... от
заседание на РРК(н) – София, проведено на 09.02.2021 г., за събитие, реализирано на ... г. –
13:43 часа на междугарие ... – РП ..., се установява, че на ... г. в 13:39 часа процесният влак №
... /БДЖ ПП/ заминава от гара ... за гара ... по път .... Дежурният ... в гара ... – Е. Д. Д.,
нарежда маршрут за гара ... по път ... на влак № ... по втори прав коловоз, без спиране в
гарата. В междугарието ... – ..., на км 84+..., се намира железопътен прелез, съоръжен с
автоматична прелезна сигнализация (АПС). Установява се, че същата е в зависимост с
показанията на изходните светофари на гара ..., страна гара ..., и е редовно задействана, като
на шосейните светофари мигат последователно две червени светлини. След заминаване от
гара ..., влак № ... се движи със скорост до 72 км/ч, при максимално разрешена скорост на
движение за участъка от 80 км/ч. Установява се, че в 13:44 часа, на около 3600 метра след
гара ..., скоростта на влака от 72 км/ч рязко спада на 0 км/ч. ГВП регистрира екстрено
задържане, като влакът изминава разстояние от около 400 м от задържането до окончателно
спиране. Въпреки екстреното задържане, последва удар между дясната страна на
локомотива, по посока на движението му, и задната част на товарния автомобил. Комисията,
след анализ на приобщените доказателства по преписката, е излязла с окончателно
становище, че товарният автомобил е предприел нерегламентирано преминаване през
железопътен прелез на км 84+..., в междугарието ... – ..., при задействана звукова и
светлинна сигнализация на прелеза.
Обстоятелството, че сигналната система на горепосочения ЖП прелез е работила към
момента на настъпване на произшествието, се потвърждава и от изслушаните по делото
свидетелски показания на свидетеля Е. Д. Д., който към момента на процесното събитие е
изпълнявал длъжността „...“ в гара ..., и с оглед характерните функции за длъжността си, е
осигурил транзитното преминаване на процесния влак № ... през гарата в поска .... От
показанията на свидетеля се установява, че управлението на движението на влаковете през
гарата се осигурява чрез табло за далечна информация. За да може свидетелят да се разреши
редовен изходен сигнал за преминаване през гарата, трябва първо да задейства процесния
железопътен прелез, на км 84+..., така че до таблото за далечна информация (наричано и
пулт за далечно управление), да се върне информация, че прелезът е затворен, което ще
деблокира пулта за управление и ще му позволи да нареди преминаването на влака.
4
Установява се, че когато е задействан прелезът – т.е. звуковата и светлинната му
сигнализация работят, на таблото при дежурния ръководител свети червена светлина, а
възникнали повреди в сигнализацията му се отразяват на таблото с червена мигаща
светлина. Установява се, че ако свидетелят не може да отвори изходен сигнал и да изпрати
влака, последният спира на гарата и със съседната гара сменят способа на движение от
автоблокировка на телефонен способ. От показанията на свидетеля Д., конкретно за случая,
се установява, че същият е пуснал процесния влак № ... да премине гарата, след като е
задействал прелезната система на железопътния прелез, на км 84+.... По правило, след като е
дал изходен сигнал, при задействан прелез, свидетелят е излязъл навън и е дал сигнал за
транзитно преминаване на влака, като го е наблюдавал, докато премине последната стрелка
и може да го вижда. Установява се, че след като влакът е напуснал гарата, свидетелят се е
върнал в апаратната, и на таблото за далечна информация е продължавала да свети червена
светлина, индикираща задействаната прелезна система.
По делото са ангажирани и показанията на свидетеля М. В. Ц. на длъжност „...“ в
поделение „...“ към ..., посетил мястото инцидента след събитието. От показанията на
свидетеля се установява, че когато има произшествие се събира комисия, оперативна група,
която се назначава от Регионална инспекция „Безопасност на превозите–София“, и започва
техническо разследване на случая. Установява се, че при извършената на място техническа
проверка, в която свидетелят е участвал, повреда на прелезната сигнализация не е
констатирана. Установява се, че прелезният шосеен светофар на мястото, както тогава, така
и сега, представлява един фар с жълта, мигаща светлина, която обозначава, че автоматичната
прелезна сигнализация работи и е задействана, като едновременно с него светят и двете
червени светлини на светофарната уредба и се подава прекъснат звуков сигнал. От
показанията на свидетеля се установява, че сигнализацията на прелеза се следи от табло за
далечна информация, по електрически път, което е монтирано при дежурния ръководител в
гара ..., и по него последният се ориентира за състоянието й. Свидетелят Ц. потвърждава
механизма на задействане и работа на прелезната система, установен от показанията на
свидетеля Д., а именно, че за да излезе редовен изходен сигнал от гара ..., трябва преди това
да бъде задействана сигнализацията на прелеза, тъй като сигнализацията е в електрическа
обвръзка с маршрутно – релейната централизация, елинсталацията в гара ..., която управлява
влаковете. Потвърждава се и изложеното от свидетеля Д., че повреди или неизправности на
прелеза се отразяват на таблото за далечна информация на дежурния ръководител със
светлина индикация, така че същият да осигури движението на влаковете чрез други
разрешени способи.
Прието по делото е неоспореното от страните в срока по чл. 200 ГПК заключение на
съдебно-техническа експертиза от 24.09.2025 г., което съдът кредитира, като обективно и
компетентно изготвено. В открито съдебно заседание, вещото лице допълва експертното
заключение, като посочва, че за конкретната гара, в това направление (...-юг Лютиброд), за
да може да се нареди редовен изходен сигнал, трябва да се върне информация към пулта за
далечно управление, че прелезът е затворен, т.е. че е задействана прелезната сигнализация,
5
което ще деблокира пулта за управление и ще разреши на дежурния ръководител да нареди
редовен изходен сигнал. Изложеното изцяло потвърждава механизма на работа на
автоматичната прелезна сигнализация на процесния прелез, изложен от свидетелите Д. и Ц.,
като по този начин прави показанията им логични и достоверни относно фактите, които
същите съобщават във връзка с процесния инцидент.
Вещото лице е посетило мястото, където е възникнало произшествието, и е
установило, че към момента на огледа ЖП прелезът е оборудван с автоматично прелезно
устройство, като по направлението на движение на ППС, е сигнализиран с пътен знак А34.2
(железопътен прелез с два и повече коловоза) от ППЗДвП, разположен на метален стълб, и
допълнителна табела Т17 от ППЗДвП с изписан текст: „Спри! Огледай, ослушай се и ако не
идва влак премини“. ЖП прелезът е изграден без бариерни греди, т.е. без бариерни
устройства. На пътя, намиращ се вдясно, гледано по посока на движението на товарния
автомобил, вдясно от десния край на асфалтовото покритие, в тревната площ, гледано към Т-
образното кръстовище, вещото лице е установило наличието на метален стълб с монтирана
светофарна уредба с две светлини, с формата на кръг, разположени хоризонтално една до
друга, предназначени да излъчват последователно мигащи червени светлини. По време на
огледа се установява, че когато към прелеза приближава подвижен железопътен състав
(ПЖС), светлините работят в изправност и излъчват червена мигаща светлина, придружена
от звуков сигнал. Установеното на място от вещото лице, касателно обозначаването на
прелеза, съответства и на констатациите на свидетеля Ц. към момента на извършената от
него проверка на прелеза непосредствено след инцидента.
По делото са изслушани свидетелите М. Б. Л. – водач на товарния камион, и В. И. Т. –
негов колега към датата на инцидента, който се е движел зад него, управлявайки друг
автомобил. Свидетелите са изпълнявали трудовите си задължения за дружеството ищец, в
рамките на които им се налагало често да ходят до базата му, позиционирана в
непосредствена близост до процесния прелез. Поради това, съдът приема, че същите имат
непосредствени впечатления как работи сигнализацията на прелеза. Свидетелите заявяват,
че по принцип прелезният светофар на прелеза работи със светлинен и звуков сигнал.
Същите, обаче заявяват, че в деня на инцидента сигнализацията на прелеза не е работела.
Съдът не кредитора показанията им в тази им част, защото противоречат на логичните,
безпротиворечиви, последователни показания на свидетелите Д. и Ц., чиято достоверност е
проверена при съпоставянето им с изводите на вещото лице. Освен това водачът на товарния
автомобил има интерес да се установи, че прелезният светофар не е работел, доколкото по
принцип носи имуществена отговорност пред работодателя за причинените му вреди, т.е. в
известна степен показанията му следва да се третират като защитна версия и затова с много
ниска степен на достоверност. В този смисъл съдът отказва да зачете и формира изводи на
база показанията на тези свидетели относно относимите спорни факти по делото.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото безспорно се установи, че към
момента на настъпване на процесното събитие, автоматичното прелезно устройство на
железопътен прелез, намиращ се на км 84+..., в междугарието ... – ..., е било изрядно и е
6
работело.
В пълнота на изложеното, дори и съдът да кредитира показанията на свидетелите Л. и
Т., приемайки, че е имало повреда в сигнализиращата уредба на прелеза, следва да съобрази,
че за водача Л., по силата на нормата на чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, съществува
задължение, преди да премине през железопътния прелез, независимо от състоянието на
светлинната и на звуковата сигнализация, да се убеди, че към прелеза не се приближава
релсово превозно средство и че преминаването през прелеза е безопасно. Като не трябва да
започва преминаването на железопътния прелез, ако не е предварително убеден, че няма да
се наложи спиране върху релсите или на разстояние по-малко от 2 метра от тях. Свидетелят
Л. твърди в показанията си, че е спрял преди прелеза, огледал се е и е продължил с бавна
скорост през него, след като не е видял, съответно чул, приближаваща влакова композиция.
Тези му показания се опровергават и дискредитират от заключението на съдебно-техническа
експертиза от 24.09.2025 г. и изложеното от вещото лице в открито съдебно заседание на
02.10.2025 г. Видно от отговора на въпрос № 1, за водача на товарен автомобил марка „...“ и
за локомотивния машинист на бърз влак № ... е съществувала техническа възможност да се
възприемат чрез директна видимост, когато са били на около 550 метра един от друг. Вещото
лице е категорично, че от момента, когато теглещата машина на влак № ... е навлязла в
правия участък преди прелеза, преминавайки покрай входния светофар, предназначен за
движещите се по железопътния път в обратното направление (към гара ...), за водача на
товарния автомобил, спрял на два метра преди първата релса, вече е съществувала
техническа възможност да наблюдава предната част на приближаващия се локомотив, както
и за локомотивния машинист и помощник локомотивния машинист също е съществувала
техническа възможност да наблюдава предната част на спряло преди прелеза ППС. В
открито съдебно заседание, и на база на наличните изходни данни по делото, вещото лице
категорично заявява, че за преминаване през прелеза, на товарния автомобил са му
необходими 8,2 секунди, от което и предвид настъпилия сблъсък между двете превозни
средства, прави несъмнен извод, че челото на локомотива (това е най-предната част от
локомотива) се е намирало на около 160-170 метра от мястото на удара към момента, в който
водачът на товарния автомобил е предприел действия за преминаване през прелеза. От
изложеното следва несъмненият извод, че водачът на товарния автомобил е могъл и бил
длъжен да възприеме приближаващия влак, като е следвало да спре на 2 метра преди
първата релса на прелеза и да го изчака да премине, след което да предприеме действия по
безопасно преминаване през прелеза.
В съответствие с нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие.
Както бе посочено по-горе, в раздел Х. „Общи изключения“ на приложимите Общи
условия по застраховка „Каско“, са въведени редица специални изключения за рискове, по
7
отношение на които изрично е предвидено, че застрахователят не покрива щети, настъпили
в резултат на тях, като съгласно т. 1.4, сред тези изключени рискове е хипотезата, в която
щетите са причинени в резултат на умишлени или причинени с груба небрежност действия
на застрахования, на членове на неговото семейство или на упълномощения водач, както и
лицата на работа при застрахования или на които той е предоставил МПС под наем, за
послужване, на лизинг и други. В т. 24 от Общите условия е дадена дефиниция чрез
неизчерпателно изброяване за „груба небрежност“, а именно: „преминаване през
железопътен прелез при мигаща червена светлина на светофара или включена звукова
сигнализация“, като в началото дефиницията е формулирана общо така: „поведение на
застрахования, при което той съзнава последиците от извършването или неизвършването на
определено действие, но се надява, че предвижданите от него последици по една или друга
причина няма да настъпят“.
Съдът намира, че така постигнатото съгласие, преценено в контекста на чл. 408, ал. 1,
т. 3 от КЗ, валидно обвързва страните.
В законодателната уредба не е залегнало легално определение относно
термините небрежност и груба небрежност. В теорията и практиката се приема,
че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото
надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на
изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от
обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност,
изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която
би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-
елементарна степен на загриженост. Изводът за наличие или липса на груба небрежност в
поведението на даден правен субект е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на
всеки отделен случай. Неспазването на основни правила за безопасност на съответната
дейност винаги се квалифицира като „груба небрежност“.
В случая, съдът намира за установено по безспорен начин, че процесното ПТП е
реализирано по вина на водача на застрахования товарен автомобил, който в нарушение на
правилата за движение по пътищата, не се е убедил, че преминаването през ЖП прелеза е
безопасно, независимо от състоянието на светлинната и на звуковата сигнализация, с което
поведение е станал причината за настъпване на ПТП, и в резултат от него са причинени
процесните вреди. Това поведение на водача – предприемане на маневра за пресичане на
ЖП прелеза, при реална и безспорно установена възможност да възприеме приближаващия
влак, включително при работеща прелезна сигнализация, съдът намира за извършено при
проявена от водача на товарния автомобил груба небрежност – при несъобразяване с
основни правила за движение по пътищата, при неполагане на грижа, която и най-
небрежният, зает с такава дейност, човек би положил за безопасността и сигурността си,
тази на пътуващите в автомобила и на останалите участници в движението. Съдът счита, че
в случая на практика се касае за проявена съзнавана непредпазливост от водача, доколкото
челото на локомотива на приближаващия влак е било само на около 160-170 метра от
8
прелеза, т.е. няма как водачът на товарния камион да не го е видял, и въпреки че е
предвиждал какви последици могат да настъпят, е мислил, че ще може да ги предотврати,
като премине и се изнесе бързо от прелеза, но преценката му се е оказала погрешна.
В изложения смисъл, съдът приема, че се доказа безспорно неизпълнение на законово
задължение от страна на водача на застрахования при ищеца товарен автомобил, което се
явява и съществено неизпълнение по смисъла на горепосочените норми от Общите условия,
с оглед интереса на застрахователя, при което поведението на водача, в разрез с
установените правила, се явява единствена причина за настъпилия инцидент и произтеклите
вреди от него.
Съдът приема, че в случая безспорно се доказва правото на застрахователя да откаже
плащане, следователно исковата претенция за заплащане на застрахователно обезщетение се
явява неоснователна, без да се налага обсъждането на останалите законови предпоставки.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната
претенция на ищеца по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху
претендираната главница за процесния период.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се следват
единствено на ответника. Последният е сторил разноски в общ размер на 500,00 лева, от
които 100,00 лева – депозит за вещо лице, и 400,00 лева – юрисконсултско възнаграждение
(съдът, при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение, съобразява
значителната фактическа и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни
заседания – 3, в които са изслушани четирима свидетели и две заключения на експертизи,
както и приложимия към приключването на устните състезания минимален размер на
възнаграждението, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г., от 200,00 лева).
Ищецът е останал задължен за разноски в полза на съда за възнаграждение на вещо
лице в размер на 422,53 лева. Въпреки предоставената му възможност да ги заплати
доброволно, с разпореждане в открито съдебно заседание на 02.10.2025 г., в предоставения
му срок, не е последвало изпълнение. Ищецът е бил предупреден за последиците при
неизпълнение. Поради това, сумата следва да бъде събрана принудително по реда на чл. 77
ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „...“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище
и адрес на управление: ..., против ЗЕАД „...“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр. ..., иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ /частичен иск/ за сума в размер
на 5000,00 лева, предявена като част от сума в общ размер на 247 706,00 лева, претендирана
9
като незаплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС за
имуществени вреди, нанесени на товарен автомобил „...“ с рег. № ..., претърпени в резултат
на произшествие, настъпило на ... г. в с. ..., общ. ..., на ул. „...“, заедно със законната лихва от
датата предявяване на иска – 15.05.2023 г., до погасяване на задължението, и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 356,98 лева, претендирана като мораторно
обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от ... г. до ... г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „...“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и
адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „...“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес
на управление: гр. ..., сума в размер на 500,00 лева, представляваща сторени разноски в
производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, „...“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: ..., да заплати на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, сума в размер на 422,53 лева,
представляваща сторени от бюджета на съда разноски за заплатено възнаграждение на
вещото лице по допусната съдебно – техническа експертиза по задачите на ищеца.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника – ....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10