№ 17707
гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110170354 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД срещу П. С. Р. и М. С. У. (съгласно уточнителна молба от 30.03.2023г. – л.27)
за осъждането им да платят поравно – по ½ част всяка една от тях от следните суми : сумата
от 4418,21 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2021г. до
имот на адрес : гр. София, ж.к. „М***, ведно със законната лихва от 23.12.2022г. (дата на
подаване на исковата молба) до окончателното плащане, сумата от 763,59 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2020г. – 26.10.2022г.,
сумата от 18,07 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.10.2019г. –
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 23.12.2022г. (дата на подаване на исковата молба)
до окончателното плащане и сумата от 3,97 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за периода 01.12.2019г. – 26.10.2022г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за
посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.
Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал
процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния
период от ищеца. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане
показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно
предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения
за извършено дялово разпределение.
Ответниците чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител са
подали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорват исковете.
Позовават се на нередовност на исковата молба поради това, че не са изпълнени
изискванията на чл.127, т.4 и т.5 ГПК поради липса на подробно изложение на фактите, на
които се основава претенцията. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.
Наведен е довод, че не е доказана облигационната връзка между страните. Претенцията не
1
била доказана и по размер.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях
и доказателствата по делото, намира следното:
По възражението за нередовност на исковата молба : Същото е неоснователно. В
исковата молба са посочени обстоятелствата, от които произтича спорното материално право
– собственически права от страна на С. Г. С. върху процесния имот, който е топлоснабден, от
което се извежда твърдение за качеството на С. Г. С. на клиент на ТЕ за битови нужди;
твърдения за доставка от страна на ищеца на ТЕ през процесния период до процесния имот;
твърдения, че ответниците са наследници на С. Г. С.. Така изложените твърдения в пълнота
очертават фактическия състав на търсената договорна отговорност.
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно
право на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за
доставка на ТЕ с ищеца, респ. че са наследници на такова лице, че през процесния период
ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна
енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС.
От приетия като доказателство нотариален акт за собственост апартамент (жилище) по
чл.55 ЗПИНМ № 197, том III, дело № 597 от 28.03.1973г. (л.124) се установява, че
процесният апартамент е придобит от П. С.С.. Същата е починала на 21.06.1990г. и е
оставила за свои наследници съпруга си Г.Н. С. (съпруг) и С. Г. С. (син), видно от приетото
като доказателство удостоверение за наследници (л.127). Г.Н. С. е починал на 21.02.2001г. и
е оставил за свой наследник С. Г. С., видно от удостоверение за наследници (л.126).
Последният е починал на 14.12.2020г. и е оставил за свои наследници ответниците по делото
– негови дъщери : П. С. Р. и М. С. У. (удостоверение за наследници – л.33 от делото). По
делото няма данни за извършени разпоредителни сделки с имота или за други обстоятелства,
които да са довели да загубване на правата върху процесния имот.
От горното следва, че Г.Н. С. е придобил процесния имот по наследствено
правоприемство от своите родители, като след смъртта на Г.Н. С. имотът е придобит по
наследствено правоприемство от С. Г. С.. При това съдът приема, че от началото на
процесния период до 14.12.2020г. С. Г. С. е бил собственик на имота, а след 14.12.2020г. до
края на процесния период собственици на имота по наследствено правоприемство са
ответниците по делото.
Предвид горното през периода 01.05.2019г.- 14.12.2020г. като собственик на имота С. Г.
С. има качеството на клиент на топлинна енергия (ТЕ) и през периода 15.12.2020г. –
30.04.2021г. качеството на клиенти на ТЕ имат ответниците по делото - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и
§ 1, т.2а от ДР на ЗЕ. Посочените клиенти на ТЕ, от една страна, и ищецът са обвързани от
облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която
се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за
продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния
период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Уредбата в ЗЕ – чл.153 ЗЕ, относно това, че договорно правоотношение между клиент
2
на ТЕ и топлопреносното дружество възниква без писмен договор е специална и изключва
общата уредба на договорните правоотношения по ЗЗД. Общите условия по договора за
продажба на ТЕ на клиенти за битови нужди влизат в сила след изтичане на 30 дни от
публикуването им, без да е необходимо изрично писмено приемане – чл.150, ал.2 ЗЕ, която
норма също е специална и не намират приложение правилата за обвързване на
потребителите от общите условия по друг вид потребителски договори – чл.147а ЗЗП.
Правото на Европейския съюз не предвижда забрана за уредения в ЗЕ начин за сключване на
договор между клиентите на ТЕ за битови нужди и топлопреносното предприятие, т.е. без
изрично сключване на писмен договор, а само въз основа на придобиване на вещни права (на
собственост или на ползване) върху имота. Директива 2011/83/ЕС относно правата на
потребителите (чл.3, пар.5) не засяга националното общо договорно право като правилата
относно действителността, сключването или действието на договора, доколкото аспектите на
общото договорно право не са уредени в тази директива. В това отношение в съображение
14 от Директивата се уточнява, че тя не следва да засяга националното право, което урежда
например материята относно сключването или действителността на договора, в частност при
липсата на съгласие за сключване на договора. При това в случая не може да става въпрос за
това, че националната уредба относно сключване на договора между страните без изискване
за писмена форма е в противоречие с европейското право. В този смисъл са и мотивите в
решение по преюдициално запитване на СЕС от 05.12.2019г. по съединени дела С 708/17 и С
725/17, което решение е задължително за настоящия съд на основание чл.633 ГПК.
Общите условия подлежат на публикуване най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите –
чл.150, ал.2 ЗЕ. В случая приетите като доказателство по делото Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр.
София са публикувани във в. „Монитор“, което е видно от отбелязването в горния ляв ъгъл
при отпечатването им (л.21 от делото). Първото публикуване на Общите условия (което е
доказано) е условие за влизането им в сила, а последващото публикуване има само
оповестителен характер - в посочения смисъл е определение № 5498 от 27.11.2024 г. на ВКС
по гр. д. № 2086/2024 г., IV г. о., ГК. Ирелевантен е въпросът за това на какъв шрифт са
изготвени Общите условия, защото този въпрос е относим към договорите за потребителски
кредит (арг. чл.5, ал.4 ЗПК). При това приетите по делото ОУ са обвързващи за страните по
делото.
От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от
съда, се установява, че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, се
установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става
по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е
извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна
енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата,
и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната
дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз
основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през
предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът,
който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита
разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и
продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се
отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този
момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за
възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.
Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост,
3
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се
разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ). Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл.142, ал.2 ЗЕ).
Според заключението на вещото лице в имота е ползвана и начислявана ТЕ за
отопление на имот, ТЕ за доставка на битово горещо водоснабдяване (БГВ) и ТЕ, отдадена
от сградната инсталация. В жилището е имало отоплителни тела – радиатори, както и е бил
монтиран 1 бр. водомер за отчитане на БГВ. ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е
определяна съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба в
областта на енергетиката. През процесния период потреблението на топла вода е
изчислявано на база „служебен отчет“ поради неосигурен достъп на база брой потребители
– в случая 4 потребители, с нормативно определен разход на денонощие в размер на 140 л.
топла вода.
Вещото лице е заключило, че стойността на начислената за имота топлинна енергия
през процесния период възлиза на сумата от 4416,09 лева, формирана като сбор между
фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 4464,21 лева и сума за
доплащане като резултат от изравнителни сметки в размер на 157,66 лева, както и след
приспадане на сума за получаване от корекцията в цените на ТЕ в размер на 205,78 лева.
Задължение на клиентите на ТЕ е да осигуряват достъп до помещенията,
отоплителните тела и средствата за дялово разпределение в имотите си – чл.52, ал.1, т.1,
чл.6, ал.1 и чл.12, т.3 ОУ, чл.45, ал.2 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за
топлоснабдяването (отм., бр ДВ 25 от 20.03.2020г.), съотв. от Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020г. за топлоснабдяването. При неосигурен достъп за отчитане на водомера за топла
вода количеството топлинна енергия се определя при норма за разход на потребление на
гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие – чл.69, ал.1, т.2 от Наредбата. Нормата
на чл.69, ал.1, т.2 от Наредбата за топлоснадбяването урежда способ за определяне на
стойността на доставената в имота ТЕ за битово горещо водоснабдяване при неизпълнение
на задължението на клиентите за осигуряване на достъп до имота за отчет на уредите за
дялово разпределение. Тя има дисциплиниращ характер и има за цел да мотивира клиентите
на ТЕ за изпълнение на задължението им за предоставяне на достъп до имотите си за реален
отчет. Както се посочи по – горе, осигуряването на достъп до имота е договорно задължение
на клиентите на ТЕ, като при неизпълнение на това задължение следва да се приложат
нормативно установените последици при неосигурен достъп, а именно изчисляване на
задължението за подгряване на вода съгласно нормативно установен разход на денонощие
според брой лица.
Плащане на задължението за цена за доставена топлинна енергия не се твърди и не се
установява.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното
предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите,
определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ),
които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се
отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок
– 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
4
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация
за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г.
на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния
сезон, то за процесния период клиентите на ТЕ са изпаднали в забава за плащане на
задълженията за цена за топлиннна енергия. При условие че общата фактура е издадена на
31 – во число на месец юли на съответната година, от тази дата започва да тече 45 –
дневният срок, защото срокът за плащане на задължението не може да започне да тече преди
установяване на окончателен размер на задължението, който се установява посредством
издаване на общата фактура.
При това за процесния период клиентите на ТЕ са изпаднали в забава за плащане на
цената за доставената топлинна енергия, като определен от съда на основание чл.162 ГПК,
размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период
върху главницата възлиза на сумата от 763,22 лева.
По възражението за погасителна давност:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични
плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим
тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№
3/2011г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на
вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За
процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г.
на КЕВР, и съгласно уговорения срок за плащане на задълженията, следва, че изискуемостта
на вземането за цена за топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от края
на месеца, за който се отнася плащането, от който момент започва да тече и погасителната
давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен
период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми
въз основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към
началния момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да
се дължи месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на исковата молба на 23.12.2022г., когато течението на
давността се прекъсва (чл.116, б.“б“ ЗЗД). При това към датата на завеждане на делото –
23.12.2022г., погасено по давност е вземането за цена за топлинна енергия за периода
м.05.2019г. - м.10.2019г., вкл. Това е така, защото изискуемостта на цената за ТЕ за
м.10.2019г. настъпва на 15.12.2019г. (предвид уговорения 45 – дневен срок за изпълнение на
задължението за плащане на месечната цена за ТЕ). Давностният срок започва да тече от
настъпване на изискуемостта – 15.12.2019г., за месечното задължение за м.10.2019г. и това е
последното погасено по давност вземане за процесния период. Непогасеното по давност
вземане за цена за топлинна енергия за периода м.11.2019г. – м.04.2022г., вкл. възлиза на
сумата от 3436,30 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК на база приетото
заключение по СТЕ.
На основание чл.119 ЗЗД погасено по давност е и акцесорното вземане, начислено
върху погасената по давност главница. Размерът на непогасеното по давност акцесорно
вземане, определен на основание чл.162 ГПК, възлиза на сумата от 593,90 лева.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 3436,30
лева за периода м.11.2019г. - м.04.2022г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на
5
исковата молба до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер и за остатъка от периода. Ответниците отговарят спрямо наследствения си дял (1/2
част всяка една от тях –чл.5, ал.1 ЗН, вр. чл.60, ал.1 ЗН) за задълженията на наследодателя
С. Г. С.. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 593,90 лева и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер. За уважената част от исковете
ответниците отговарят поравно - по ½ част.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху нея:
Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира
от цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна
сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на купувача. Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна енергия за
битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение.
Размерът, редът и начинът за заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача (ищец по делото) и се обявява по подходящ начина на купувача -
чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. При това източникът на размера на цената
за услугата дялово разпределение през процесния период са Общите условия на
топлофикационното дружество и допълнителни правила, определени от ищеца. Съгласно
клаузата на чл.36, ал.1 ОУ стойността на услугата дялово разпределение се формира : 1./ от
цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка,
2./ от цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота и 3./
от цена за отчет на уредите на допълнително определена дата. От страна на ищеца, който
носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства относно цената на
посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово разпределение. При това
искът за цена за услуга дялово разпределение е доказан по основание, като поради липса на
данни за неговия размер на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово
разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума. Няма твърдения и
данни за плащане на цената на услугата дялово разпределение.
Погасено по давност е вземането за цена за дялово разпределение за м.10.2019г. и
м.11.2019г. поради периодичността на плащане на вземането за цена за дялово
разпределение, като при липса на уговорен срок съдът приема, че изискуемостта на
вземането за месечно дължима цена за дялово разпределение настъпва на първо число на
месеца, следващ този, за който се отнася плащането (чл.111, б. “в” ЗЗД; чл.116, б.“б“ ЗЗД).
Размерът на непогасеното по давност вземане за цена за дялово разпределение за периода
м.12.2019г. – м.04.2022г. възлиза на сумата от 15,78 лева, определено от съда на основание
чл.162 ГПК.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не
бяха представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентите на ТЕ да са били
канени да платят сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2
ЗЗД. Поради това не се доказа клиентите на ТЕ да са изпаднали в забава за плащането на
цената за дялово разпределение преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 15,78
лева за периода м.12.2019г. –м.04.2022г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер и за остатъка от периода. Искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли
изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете. От разноски
6
в общ размер от 1118,15 лева съгласно списък за разноски, извършването на които е
доказано, и включващи държавна такса, депозит за вещо лице, такса за издаване на съдебно
удостоверение, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в минимален размер от 100 лева съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1
НЗПП, на ищеца се следват разноски в размер на 869,36 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. С. Р., ЕГН ********** и М. С. У., ЕГН **********, и двете със съдебен
адрес : гр. София, ул. „Родопски извор“ бл.234, вх.В, ет.2, ап.9 – адв. М., да платят
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД, поравно – по ½ част всяка една от тях от следните суми : сумата от 3436,30 лева – цена
за доставена топлинна енергия за периода м.11.2019г. - м.04.2022г., вкл., до имот на адрес :
гр. София, ж.к. „М***, ведно със законната лихва от 23.12.2022г. (дата на подаване на
исковата молба) до окончателното плащане, сумата от 593,90 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 15.09.2020г. – 26.10.2022г. и сумата от 15,78 лева –
цена за услуга дялово разпределение за периода м.12.2019г. – м.04.2021г., ведно със
законната лихва от 23.12.2022г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена топлинна енергия за разликата до
пълния предявен размер от 4418,21 лева и за периода м.05.2019г. – м.10.2019г., вкл., иска за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за доставена топлинна
енергия за разликата до пълния предявен размер от 763,59 лева, иска за цена за доставена
услуга дялово разпределение за разликата до пълния предявен размер от 18,07 лева и за
м.10.2019г. и м.11.2019г., както и изцяло иска за сумата от 3,97 лева – обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за период на
забавата 01.12.2019г. – 26.10.2022г.
ОСЪЖДА П. С. Р., ЕГН ********** и М. С. У., ЕГН **********, и двете със съдебен
адрес : гр. София, ул. „Родопски извор“ бл.234, вх.В, ет.2, ап.9 – адв. М., да платят
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК, поравно, по ½ част всяка
една от тях, от сумата от 869,36 лева – разноски.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова
сметка : IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД,
ФЦ „Красно село”.
На ответниците препис от решението да се връчи на адрес : ул. „Родопски извор“
бл.234, вх.В, ет.2, ап.9 – адв. М..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7