РЕШЕНИЕ
№ 470
гр. Бургас, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:С. П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря Е. Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от С. П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120108366 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от А. Я. К. против П. С. К., с
която са предявени два осъдителни иска. С молба от 17.12.2024 г. ищецът уточнява валутата
на главния иск и размера на акцесорния иск.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор от ответника, с който исковете
се оспорват и се моли съда да ги отхвърли.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба
и моли съда да уважи исковете, като присъди на страната сторените от нея разноски по
делото.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да
отхвърли претенциите, като присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не са спорни между страните следните факти:
Сключен договор за заем от 03.08.2010 г. (за краткост Договора), клаузите на този
договор, както и че заемната сума е предадена на ответника.
Според т.1 от Договора заемната сума от 31 250 щатски долара следва да бъде
върната на пет вноски от по 6250 щатски долара всяка, като падежът на първата вноска е
06.03.2019 г., а на последната – 06.12.2019 г. Според т.2 от Договора, при нарушаване на
условията за плащане по т.1, заемателят ответник дължи незабавно и без предизвестие
цялата неплатена сума по т.1.
Не е спорно между страните, че нито една от вноските не е платена.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
1
писмените доказателства, приети по делото, неоспорени от страните.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Въведено е надлежно възражение от ответника за погасяване на главното
вземане по давност.
По иска с правно основание чл.240 от ЗЗД:
По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че
е предадена въз основа на договор за заем. Тези факти не са спорни между страните.
Според Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г.,
ОСГТК съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
Най-новата, обобщена и приложима практика на ВКС относно естеството на
предсрочната изискуемост се съдържа в решение № 200 от 18.01.2019 г. по т. д. № 665/2018
г. на I т.о. на ВКС. Според нея, разясненията в мотивите към т. 18 на ТР № 4 от 18.06.2014 г.
на ОСГТК на ВКС се отнасят не само за договора за банков кредит, но и за другите
договори, касаещи срочни задължения. Предсрочната изискуемост, уредена в нормата на чл.
71 ЗЗД, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора, което се
упражнява с едностранно волеизявление. Волеизявлението следва да достигне до
насрещната страна и поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за
предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. Договорът се
изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщането на заетата парична
сума, като се преобразува от срочен в безсрочен.
От момента на достигане на волеизявлението на кредитора до длъжника целият или
неплатеният остатък от задължението е изискуемо и за кредитора възниква възможност да
иска плащането му от длъжника. Страните могат да уговорят възможността кредиторът да
иска изпълнение на задължението за връщане на заетата сума преди първоначално
определения срок и предпоставките за предсрочната изискуемост. Изключено е обаче
предварително да уговорят, че при неплащане или настъпването на други обективни
обстоятелства целият заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление
на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост. Такава уговорка за автоматично
настъпване на предсрочната изискуемост на вземането не поражда действие, тъй като
противоречи на характера на предсрочната изискуемост на преобразуващо право на
кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие
настъпва с достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за
изгубване преимуществото на срока, уговорените в договора или предвидените в закона – в
този смисъл и Определение № 172 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3511/2020 г., III г. о.
Предвид изложеното клаузата в Договора, че предсрочната изискуемост на заема
настъпва автоматично, е нищожна, като противоречаща на закона, и не поражда действие,
като нищожността произтича пряко от Договора.
Ищецът претендира последната вноска от заема, която е в размер на 6250 щатски
долара и с падеж 06.12.2019 г.
Според Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2023 г.,
ОСГТК при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски
с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта
на съответната вноска. Следователно давността за последната вноска започва да тече от
06.12.2019 г. Давностният срок е 5-годишен (аргумент от мотивите на цитираното
тълкувателно решение), поради което ще изтече на 06.12.2024 г. Исковата молба, с подаване
на която давността се прекъсва, е входирана в съда на 05.12.2024 г., поради което главният
2
иск не е погасен по давност и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба.
По акцесорния иск:
Следва изрично да се посочи, че възражение за погасяване на вземането по
акцесорния иск по давност не е въведено в процеса. В този смисъл, началният момент на
забавата е 07.12.2019 г., защото до 06.12.2019 г. включително длъжникът може да изпълни
надлежно. Крайният момент следва да бъде дата 04.12.2024 г., защото от 05.12.2024 г.
ответникът дължи законна лихва, каквато се претендира и следва да бъде присъдена – за
един и същи ден законна и мораторна лихва не може да се присъди.
Според разпоредбата на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (за краткост Закона), в редакцията му в периода 13.03.2020 г. –
08.04.2020 г., брой 28 на ДВ, до отмяната на извънредното положение не се прилагат
последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително
лихви и неустойки за забава. Очевидно е, че законодателят не прави разлика от какво
основание са възникнали задълженията. Ето защо за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.
не може да се начислява лихва за забава върху вземането за главница.
Тъй като лихвата за забава се претендира в българска валута, съдът следва да
преизчисли главницата в тази валута. Към датата на приключване на съдебното дирене
курсът на лева към щатския долар е 1,87 лева за един долар. Предвид изложеното
акцесорният иск се явява основателен за периода 07.12.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода
от 09.04.2020 г. до 04.12.2024 г., като изчислен от съда на основание чл.162 от ГПК е в
размер на 6516,03 лева, до който искът следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до
пълния претендиран размер от 6587,20 лева, както и за дата 06.12.2019 г. и за дата 05.12.2024
г. и за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1900 лева и за
държавна такса в размер на 729,30 лева. Видно от договор за правна защита и съдействие
(л.4 от делото) възнаграждението е платено за „образуване и водене на делото“. При липса
на други уточнения следва, че ищецът е заплатил за всеки иск възнаграждение в размер на
950 лева. Тъй като главният иск бе уважен изцяло, ищецът има право на разноски по него
(държавна такса и адвокатско възнаграждение) в пълен размер. Тъй като акцесорният иск е
уважен частично, ищецът има право на разноски само за уважената част или К. има право на
разноски общо за двата иска в размер на 2616,19 лева.
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2406,69
лева. Видно от договор за правна защита и съдействие (л.20 от делото) възнаграждението е
платено за „процесуално представителство“. При липса на други уточнения следва, че
ответникът е заплатил за защита по всеки иск възнаграждение в размер на 1203,34 лева. Тъй
като главният иск бе уважен изцяло, ответникът няма право на разноски по него. Тъй като
акцесорният иск е уважен частично, ответникът има право на разноски само за отхвърлената
част или К. има право на разноски в размер на 13 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. С. К., ЕГН – **********, с адрес гр. Бургас, ул. ***, да заплати на А.
Я. К., ЕГН – **********, с адрес гр. Б., ул. ***, сумата от 6250 (шест хиляди двеста и
петдесет) щатски долара, представляваща стойност на последна вноска от дължима главница
по договор за заем от 03.08.2010 г., ведно със законната лихва върху нея от предявяване на
исковата молба на 05.12.2024 г. до окончателното й изплащане.
3
ОСЪЖДА П. С. К., ЕГН – **********, с адрес гр. Б., ул. ***, да заплати на А. Я. К.,
ЕГН – **********, с адрес гр. Б., ул. ***, сумата от 6516,03 лева (шест хиляди петстотин и
шестнадесет лева и три стотинки), представляваща дължима мораторна лихва върху
присъдената вноска от главницата по договор за заем от 03.08.2010 г. за периода 07.12.2019 г.
– 12.03.2020 г. и за периода 09.04.2020 г. – 04.12.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над присъдената сума до пълния претендиран размер от 6587,20 лева, както и за дата
06.12.2019 г. и за дата 05.12.2024 г. и за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА П. С. К., ЕГН – **********, с адрес гр. Б., ул. ***, да заплати на А. Я. К.,
ЕГН – **********, с адрес гр. Б., ул. ***, сумата от 2616,19 лева (две хиляди шестстотин и
шестнадесет лева и деветнадесет стотинки) разноски по делото.
ОСЪЖДА А. Я. К., ЕГН – **********, с адрес гр. Бургас, ул. ***, да заплати на П.
С. К., ЕГН – **********, с адрес гр. Б., ул. ***, сумата от 13 (тринадесет) лева, разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4