Решение по дело №109/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 юни 2020 г.
Съдия: Росица Димитрова Басарболиева
Дело: 20207200700109
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

                                          

 

гр. Русе, 15.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Русе, в публично заседание на 10 юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ИНА РАЙЧЕВА

ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА

 

 

при секретаря               МАРИЯ СТАНЧЕВА                  и с участието на прокурора          ГЕОРГИ МАНОЛОВ       като разгледа докладваното от съдия         БАСАРБОЛИЕВА   КАН дело 109 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Русе против Решение № 44 от 13.01.2020 г., постановено по АНД № 2179/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено НП № 18-1085-000193 от 14.02.2018 г., издадено от Началник на Сектор ПП при ОД на МВР - Русе, с което на С.Б.А. *** на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 400 лева. В жалбата се навеждат основания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови ново решение, с което да реши спора по същество като потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответната в производството страна, чрез процесуален представител, оспорва основателността на жалбата. Претендира и присъждане на разноски.

         Прокурорът от Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

         Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

По същество, касационната жалба е неоснователна.

Районният съд е приел, че отговорността на С. А. е била ангажирана на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ. С посочената разпоредба се санкционират с „глоба” в размер на 400 лева физически лица, които не са собственици и управляват моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С обжалваното пред РС - Русе наказателно постановление обаче на С. А. не е наложено предвиденото в посочената норма административно наказание „глоба”, а „имуществена санкция“, която може да се налага само на юридически лица. По този начин било издадено НП при неправилно приложение на материалния закон, което налагало и неговата отмяна.

Касационният съд напълно споделя изводите на първата съдебна инстанция. В настоящия случай неправилно АНО е наложил на физическо лице административно наказание „имуществена санкция”, вместо „глоба”. Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, видът и размерът на наказанието са част от задължителното съдържание на всяко НП, тъй като санкционираното лице следва да е наясно както с вмененото му административно нарушение и със законните разпоредби, които АНО счита за нарушени, така също и с вида и размера на наложеното му наказание. Макар и двете наказания да имат парично измерение, те са различни по вид и е недопустимо единият вид да бъде налаган вместо другия. Не е допустимо също така некоректно посоченият вид на наказанието за извършено административно нарушение да бъде изясняван, променян или поправян в процеса на съдебното обжалване на наказателното постановление.

С оглед гореизложеното съдът счита, че оспореното решение на РС - Русе е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид неоснователността на касационната жалба и на основание чл.63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК, на ответника в настоящото производството се следват сторените разноски в касационната инстанция. Те възлизат на 360 лв. – договорено и заплатено в брой възнаграждение за адвокат, с начислен ДДС (видно от приложените договор за правна помощ и фактура  №619 от 30.03.2020 г. на л. 21 и л. 23 от делото).

Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

                                                    

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 44 от 13.01.2020 г., постановено по АНД № 2179/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено НП № 18-1085-000193 от 14.02.2018 г., издадено от Началник Сектор ПП при ОД на МВР - Русе.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Русе да заплати на С.Б.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 360 (триста и шестдесет) лева - разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                        

                                                                                       2.