№ 14827
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110111413 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 128, ал. 1 от Семейния кодекс СК).
Образувано е по искова молба с вх. № 68325 от 29.02.2024 г. на М. Г. А.,
ЕГН **********, срещу М. М. Ш., ЕГН **********, която се поддържа и в съдебно
заседание. Предявен е иск с правна квалификация чл. 128, ал. 1 СК, за определяне
режим на лични отношения на ищцата с децата М. Н. Ш., ЕГН ********** и М. Н. Ш.,
ЕГН : **********.
Ищцата твърди, че е баба по майчина линия на непълнолетната М. Н. Ш.,
ЕГН ********** и малолетния М. Н. Ш., ЕГН: **********, дъщеря и син на
починалата й дъщеря – Гергана Иванова Ш., починала 03.03.2018 година. Сочи се, че
бащата на децата - Николай Михайлов Ш. също е починал на 13.01.2021г., като за
настойник на децата е определена тяхната леля М. Ш., за което ищцата и съпруга й са
научили случайно. Твърди се, че след смъртта на бащата на децата ищцата не е знаела
къде са децата и едва след сезиране на ДСП – Красно село са успели да видят децата
през април 2021 г., когато лелята на децата М. Ш. ги е завела в дома на ищцата в село
Дъбравите, като тези срещи са продължили и през 2022 година и децата са прекарали
всички ваканции и празници при тяхната баба и дядо. Децата последно са останали
при ищцата от 23.12.2023г. до 02.01.23г. когато ищцата пътува до гр. София с влак и
преда внуците си на техния дядо по бащиния линия. Сочи, че от тогава не е имала
контакт с тях, тъй като лелята е блокирала всички телефонни контакти. Прекъсната е и
връзката на децата с тяхната Кръсница Ивелина Д., както и с леля им по майчина
линия М. А.. Твърди се че между ищцата и децата има изградена емоционална връзка,
тъй като те са прекарвали всички правници и ваканции в дома на ищцата, както и са
1
ходили заедно на почивки. Сочи, че желае да възстанови контакта си с децата. Отправя
претенция контакта с децата да е М.ално разширен, такъв какъвто е бил преди
02.01.2023г.
Ответницата М. Ш. в срока по чл. 131 ГПК оспорва иска, като твърди, че
в именно поведението на ищцата е отблъснало децата, като самите те не желаят да
контактуват с баба си по майчина линия, поради това, че последната се опитва да ги
манипулира, да руши авторитета на ответницата пред децата и да разколебае
доверието им към нея, което им се отразява зле психо–емоционално. Ответницата
сочи, че не оспорва привързаността на бабата към своите внуци, но твърди, че
желанието за контакт с тях е продиктувано и от загубата на дъщерята на ищцата(майка
на децата), като настоява детето М. да облича дрехите на майка си, което е особенно
стресово за детето. Потвърждава изложените фактически обстоятелсва по отношение
смърта на родителите на децата, като сочи, че и преди смърта на нейния брат тя и
баща са помагили в грижите за децата, предвид тежкото здравословно състояние на
техния баща. Твърди, че никога не се противопоставяла на контактитие на бабата с
децата, но освен нейното желание следва да се отчете желанието и на децата, като
предвид деструктивно поведение на ищцата спрямо децата, следва да се извърши
преценка изобщо дали следва и дали е в интерес на децата да се определя режим на
лични контакти на децата с тяхната баба.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните прие за установено следното:
От събраните относими към предмета на делото доказателства се
установява по безспорен начин, че родителина децата М. Н. Ш., ЕГН ********** и М.
Н. Ш., ЕГН : **********, Гергана Иванова Ш. и Николай Михайлов Ш. са починали,
като за настоиник на децата е назначена тяхната леля по бащина линия М. Ш.
(ответник в настоящото производство), при която децата живеят.(Удостоверение на
СО, р-н „Възраждане“
По делото са придставени молб и сигнал до ДСП Красно село от ищцата,
че не е виждала децата считано от 02.01.2023г., след като ги е предала на дядото по
бащина линия на Централната ЖП гара в гр. София и от тогава няма контакт с тях.
Сочи, се че лелята на децата М. Иишенкова е преустановила всякакъв контакт с
бабата, както и с лелята по майчина линия, както и с кръстницата на децата.
Предсатвено е и писмо от ДСП- Красно село от 16.03.21 г. с което уведомяватищцата,
че е проведен разговор с лелята на децата и тя е уведомена за исканията на ищцата,
както и за споделеното желание на ищцата да бъде включена в настоиническия съвет,
както и че г.жа Ш. е консултирана за правата и задълженията си.
С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт по делото е представен
социален доклад от ДСП – Красно село, която изразява становище, въз основа на
2
направеното социално проучване, че децата се отглеждат от тяхната леля Магдарена
Шиенкова, назначена за попечител, респективно настойник на децата М. и М. Ш.и, тъй
като техните родители са починали. В хода на социалното проучване е проведен
разговор с М. Ш. и с детето М., които са споделели, че децата не желаят да
контактуват с баба си по майчина линия М. А., тъй като тя постоянно говорела и
напомняла на децата за техните родители, като в резултат детето М. е получавала
нервни кризи. Пред социалния работник детето М. е споделило, че и баба
постоянно им внушава, че леля им е злонамерена и взима от парите им от
наследствената пенсия. Заявила е, че не желае да се вижда с баба си и че се чувства
добре със своята леля. Сочи, че би контактува с дядо си по майчина линия, но не и с
бабата. Ответницата М. Ш. е споделила, че не ограничава контактите на бабата с
децата, както и че през 2023г. е подписала документ, бабата на децата да осъществява
контакт с децата в защитена среда, но бабата не е предприела никакви действия. В
доклада е отразено, че при извършеното посещение на адреса в гр. София, кв.“Горна
баня“ са констатирани добри хигиенно битови условия, за децата е подсигурена детска
стая и всичко необходимо за отглеждането им, както и че децата имат личен лекар,
посещавар редовно училище и имат изградена емоционална връзка със своята леля,
която полага основни грижи за тяхното отглеждане. (л. 71-72 от делото).
По делото е представен социален доклад от ДСП – гр. Септември,
изготвен по сведениена ищцата М. А., която в хода на социалното поручване е
посочила, че контакта с децата е прекъснат, че последно се е виждала с децата на
02.01.2023г., както и че желае да поддържа контакти с внуците си и те да я посещават
през ваканциите и за праници. Сочи се, че ищцата живее в къща в с. Дъбравите,
състояща се от хол кухна и две неизлозващи се стоаи, като в едната се е използвала от
децата когато са ги посещавали. Посочено е че ищцата М. А. и дядота на децата И.А.
са пенсионери (л. 74 от делото).
По делото са събрани гласни доказателствени средства, показанията на
разпитаните свидетели И.И. Д. и П.Х.И.,
От показанията на разпитания по делото св. Ивелина Д., кръстница на
децата, които съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че след смърта на
баща им грижи за децата се полагат от тяхната лела М. Ш., както и че свидетелката не
е виждала децата от семтември 2023г., като сочи, че правила опити, но леля им не
отговаря на съобщенията. Сочи, че февруари 2023г. са имали уговорена среща с децата
и леля им по майчина линия, но М. Ш. е отказала под предлог, че децата отказват, като
не е станало ясно каква е причината да отказват да се видят с тях. Твърди, че ищцата
последно е видяла внуците си началот на януари 2023г., след тяхното готуване при нея
за ваканцията. Сочи, че децата са посещавали ищцата в с. Дъбравите често до преди
2023г., като не знае причината поради която срещите са прекъснати. Твърди, че тя
3
бабата и лелята на децата по майчина линия са подали молба до социалните служби за
контакт с децата, но молбите не са дали резултат. При преценка на показанията на св.
Д. и предвид липсата на противоречия и взаимно изключващи се твърдения, съдът не
намира пречка да ползва показанията при формиране на свободното си вътрешно
убеждение, още повече, че същите изцяло кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства и са въз основа на лични впечатления (л. 79 и л. 80 от делото).
По делото е разпитана и свидетелката Иванова, която живее на семейни
начала с дядото на децата и баща на ответницата, които съдът отново прецени по реда
на чл. 172 ГПК. От показанията на свидетелката се установява, че за децата се грижи
М. Ш., тяхна леля, тъй като родителите на децата са починали. Свидетелката сочи, че
децата са подържали контакт с баба си и дядо си по майцина линия до началото на
2023г. Свидетлката сочи, че контактите между децата и бабата и дядото по майчина
линия са се осъществявали в с. Дъбравите, като и лелята ги е карала и дядото по
бащина линия, заедно със свидетелката ги е карал и взимал, като последния път те са
пътували с влака. Свидетлката сочи, че детето М. и е споделило, че не желае да ходи
повече при баба си тъй като баба постоянно и говори, че леля им ще им вземе
парите и ще ги изостави или че ще ги открадни, тъй като няма свои деца. Детето и е
споделляло още, че баба му М. го е карала да носи дрехи на майка й. Свидетлката
разказва за случай при които бабата М. се е обадила по телефона, като при разговора
си с детето е започнало да го пита защо е в Ловеч с дядо си по бащина линия, защо не
е уведомена, казала му е че ревнува и че иска да дойде да го вземе, след което детето
затворило телефона и било разстроено. Твърди, че детето М. след смърта на баща си е
започнало да ходи на психилог. Сочи, че децата са и споделли, че не желаят да загубат
още един възрастен, визирайки тяхната леля.
По делото е изслушано и детето М. Ш. по реда на чл. 15 от ЗЗДет. При
изслушването си детето споделя, че е на 14 години, учи в 18-то училище и живее с
брат си и леля си М. Ш.. Детето заявява, че с дядо си по бащина линия и неговата жена
се срещат легулярно, но категорично сочи, че не желае да се вижда с баба си по
майчина линия- М., тъй като тя винаги се е опитвала да възбуди у нея, чувства и
емоции, които да използва срещу нея. Твърди, че баба искала да говорят за
родителите й, което я е натъжавало и разстройвало, като при тези разговори детето е
плакало, а баба й я е успокоявала, само за да изглежда добра в нейните очи. Освен това
детето сочи, че баба я е карала да носи дрехи на майка , а на барт й Маркс не е
давала да общува с негови връстници. По тези причини не се е виждала с баба си две
години и желае така да си остане.
По делото е прието и заключението на изготвената по делото СПЕ. В
хода на експертното изследване и проведеното интервю с лелята на децата М. Ш.,
последната е споделила, че още преди смъртта на бащата М. е имала особености в
4
поведение, за което е посещавала психолог, като се е споменавало за „аутизъм“, като
състоянието на М. след смъртта на бащата се е влошило драстично, дори се е
наложило да бъде оспитализирана в Детска Психиатрия „Свети Никола“ но М. и
лелята са отказали, провеждано е и лечение с медикаменти но е преустановено от М.,
тъй като пълнеела, последващото лецение е спряно поради проявена непоносимост,
като към момента не се провежда лечение. Магадалена Ш. е потвърдила, че М. се
самонаранява, което е начин да се успокои. При срещата на М. с баба си М., той
първоначално е бил сдържан, но в последсвие е изразил радостта си от това, че се
вижда с баба си, като още при самостоятелното интервю детето е споделило, че му е
мълно за баба му и дядо му по майчина линия, че не знае сестра му защо е толкова
сърдита на баба им М. и че би и искал да ги посети. Това се потвърждава и от
поведението на детето при срещата с баба му на която не е присъствала сестра му М..
При решата на М. с баба си М. реакцията и е било остра не е искала да я поздрави и
дори да я погледни. Категорично е отказала да се вижда с баба си М., когато е станало
дума за дядо Иван и за това, че го болят краката и не е дошъл но много иска да ги
види М. е изразила съжаление и му е пратила поздрави. В хода на интервюто и при
срещата на всичики бабата М. е показала писмо което М. била изпратила с остри и
обидни издрази и заплахи по което имало и кръв, което М. отрекла да е писала и
заявила, че не си спомня. По отношение на дрехите на майка които М. твърди баба
да я е карала да облича, М. отрича, като разказва, че за рождения ден на М., тъй
като нямала официални дрехи и дала нейна рокля от нейните младини, но отрича да я
е карала да носи дрехи на майка си. Освен това сочи, че М. я е молила да и разказва за
живота , нейния, не за родителите й. След като децата и лелята М. Ш. си тръгнали,
бабата изказала пред експерта своите притеснения. Заявила, че и преди да починат
родителите и М. се е държала по- особенно, дори е имало случай в които е ухапала
баща си, говорело се е за аутизъм, но не е очаквала такова поведение от нея, като е
заявила, че детето трябва да се ликува. Вещото лице от своя страна при обсъжнаето и
в заключителна част е посочило, че М. Ш. показва отхвърлящо отношение и
поведение към баба си М. , припознавайки я като човек които не я разбира и я
наранява. Посочено е още, че макар да няма категорични данни в една или друга
стемен М. е имала нарушения в ранното си нервно-психично развитие, като дали е
аустично или обща разстроинство на психичното развитие, така или иначе е дало
отпечатък на цялостното разитие.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 128 СК дядото и бабата могат да поискат от районния
съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако
това е в интерес на детето, като според предложение второ това право има и детето. С
тази разпоредба е признато отделно право на бабата и дядото да поискат от районния
5
съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки на лични отношения с него,
ако това е в интерес на детето. Семейният кодекс не съдържа легално определение на
понятието „интерес на детето". От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК ,
вр. чл. 124, чл. 125 и др. СКсе налага извода, че интересът на детето се свеждадо това
то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално
физическо,умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му
създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и
възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност,
който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени
права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Според т.
3 от ППВС № 1/12.11.1974 г. , което не е изгубило сила и при действието на сегашния
СК под „интереси на децата" се разбират всестранните интереси на децата по тяхното
отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за
общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен
гражданин.
Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето,
съобразно чл. 128 СК е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето.
Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност.
В разпоредбите на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето е дефинирано
съдържанието на понятието „най-добър интерес на детето". Начинът по който е
дефинирано съдържанието на това понятие налага извода, че подходът е
индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на
детето, като най разнообразни прояви на личността - физически, психически и
емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и др.
Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с
родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето
получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации.
Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина
страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието
му. В интерес на всяко дете е да контактува с членовете на разширеното си семейство,
да знае и познава корените си.
За да се произнесе по спора, съдът следва да изходи и от родителските
качества, възможностите за полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане и
стимулиране на придобиването на личностни, социални, трудови и образователни
умения и качества у детето, моралните и човешките качества на неговата баба, нейният
социален статус, доходи, имущество, битови условия, възрастта и пола на детето,
отношенията между баба и дете, възможността да се ползва помощта на близки и
роднини при отглеждането и др. При определяне на мерки относно грижата за децата
6
най-важния критерий, за това дали следва да се определи режим на лични отношения е
интересът на децата, какъвто интерес е осигуряването на правилното му физическо и
духовно развитие и социалното му формиране. Настоящият съдебен състав, като взе
предвид изложеното, събраните по делото доказателства, изразената от ищцата и
ответника по иска воля, становището на компетентните ДСП, и най-вече съобрази
интереса на децата, счита че искът относно определяне на режим на лични отношения
на бабата по майчина линия с нейните внуци непълнолетната М. Ш. и М. Ш., следва
да бъде уважен. Предвид спецификата на конкретния случай, установените по делото
обстоятелства във връзка и с психо- емоционалното състояние на всяко едно от децата
и заявените от самите деца различни позиции, съдъ намира, че режима на лични
контакати на всяко едно от децата следва да бъде определен, съобразно тяхната
индивидуалност и постребности. В тази връзка и с отлед декларираното от детето М.
Ш. изрично желание, да възтанови контакта си със раширеното си семество по
майчина линия, неговото поведение и в хода на експетното изследване топлото
отношение и изразената радост от срещата с баба си по отношение на детето М. Ш.
следва да бъде определен по широк режим на лични отношение, но не прекалено
доколкото да не накърнява и връзката между самите деца и те да не бъдат прекалено
дълго разделени, тъй като М. Ш. категорично заявява, че не желае дори да вижда
ищацата. Съдът намира за подходящ режим на лични отношение между М. Ш. с баба
си М. А., които да бъде следния: една събота и неделя от месеца за времето от 10:00
часа в събота до 18:00 часа в неделя; 20 дни през лятото /разделени на два периода от
по 10 последователни календарни дни/ по време, несъвпадащо с платения годишен
отпуск на неговия настойник М. Ш.; всяка четна година за зимната ваканция
определена от МОН, с изключение на дните от 24.12 до 26- ти декември; всяка нечетна
година за пролетната ваканция определена от МОН.
На ищцата следва да бъде определен режим на лични отношения с детето
М. Ш., както следва: една събота или неделя от месеца, единствено в детски контактен
център във Фондация „Център отворена врата“, адрес гр. *******, тел.: ****** и
*********, e- mail: ***************@*******.***, при следните условия: всяка една от
срещите да се провеждат в присъствието на психолог; продължителността на всяка
среща да се определя от ръководителя на детския контактен център или посочен от
него експерт- психолог в центъра, който да уведомява поне два дни предварително М.
Г. А., ЕГН ********** и М. М. Ш., ЕГН ********** за началния час на всяка от
срещите, както и тяхната продължителност, като ЗАДЪЛЖАВА М. М. Ш., ЕГН
**********да осигури присъствието на детето М. Н. Ш., ЕГН ********** в детския
контактен център, при съобразяване на предварителното уведомяване от страна на
ръководителя на центъра или на посочения от него експерт – психолог относно
времето, в което децата следва да присъстват за провеждане на всяка от срещите с
М. Г. А., ЕГН **********.
7
Съдът определи този режим на лични отношения между ищцата и децата, като взе
предвид възрастта на децата към момента, липсата на контакт между бабата по
майчина линия и внуците им за продължителен период от време, както и поведението
на М. Ш. и изричното нежелание да контактува с ищацата, което поражда
необходимостта от това детето постепенно да възстанови изгубената връзка с ищцата,
което с оглед психо емоционалното състояние следва да бъде подпомогнато и от
експерт психолог, към което и вещето лице е насочило страните за възстановяване на
връзката между баба и внучка както и за подобряване на състоянието на детето.
С оглед гореизложеното, предявеният иск с правна квалификация чл. 128, ал. 1 СК
следва да бъде уважен.
Относно направените разноски по делото.
Държавната такса за настоящото производство е внесена изцяло. Претенция за
присъждане на разноски е направена от ищцовата страна, но предвид обстоятелството,
че настоящото производство е такова по спорна съдебна администрастряция, както и
че искавата молба не е уважена в нейната цялост, така както е заявена с исковата
молба, поради което разноски в настоящото производство не следва да се присъждат.
В този смисъл е и Тълкувателно решение №3/2023 г. от 27.06.2024 год. постановено по
тълкувателно дело № 3 по описа за 2023 г. на ОСГК на ВКС, с което бе решен със
задължителна сила въпросът за присъждането на разноски по дела – спорна съдебна
администрация (по делата за родителски права, лични контакти с другия родител и
издръжка). Така мотивиран и на основание чл. 128, ал. 1 от Семейния кодекс, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 128, ал. 1 СК, следния режим на лични
отношения между М. Г. А., ЕГН **********, и малолетния М. Н. Ш., ЕГН :
**********: една събота и неделя от месеца за времето от 10:00 часа в събота до 18:00
часа в неделя; 20 дни през лятото /разделени на два периода от по 10 последователни
календарни дни/ по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на неговия
настойник М. Ш.; всяка четна година за зимната ваканция определена от МОН, с
изключение на дните от 24.12 до 26- ти декември; всяка нечетна година за пролетната
ваканция определена от МОН.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 128, ал. 1 СК, следния режим на лични
отношения между М. Г. А., ЕГН **********, и непълнолетната М. Н. Ш., ЕГН
**********: една събота или неделя от месеца, единствено в детски контактен център
във Фондация „Център отворена врата“, адрес гр. *******, тел.: ****** и *********,
e- mail: ***************@*******.***, при следните условия: всяка една от срещите да
се провеждат в присъствието на психолог; продължителността на всяка среща да се
8
определя от ръководителя на детския контактен център или посочен от него експерт-
психолог в центъра, който да уведомява поне два дни предварително М. Г. А., ЕГН
********** и М. М. Ш., ЕГН ********** за началния час на всяка от срещите, както и
тяхната продължителност, като ЗАДЪЛЖАВА М. М. Ш., ЕГН **********да осигури
присъствието на детето М. Н. Ш., ЕГН ********** в детския контактен център, при
съобразяване на предварителното уведомяване от страна на ръководителя на центъра
или на посочения от него експерт – психолог относно времето, в което децата следва
да присъстват за провеждане на всяка от срещите с М. Г. А., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9