Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………
гр. К., 29.05.2019
година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в
публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Гюрай Мурадов
с
участието на секретаря Красимира Божакова, като
разгледа НАХД № 166 по описа на Карловски районен съд за 2019 година – ІІІ н.с., докладвано от съдията, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
С наказателно постановление /НП/ № 18-0281-001143/12.11.2018
г. на Началник група към ОДМВР П., РУ „П.“ гр. К., на С.Л.С., ЕГН ********** ***
на осн. чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 200 лв., за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от горното постановление е
останал С.Л.С. и е депозирал жалба срещу него пред КРС в законоустановения
7-дневен срок. В жалбата си, чрез процесуалния представител – адв. Ш. се прави искане за отмяна на НП поради необоснованост и
незаконосъобразност, като се излагат аргументи, че не доказано авторството на
деянието.
Ответната страна РУП К. при ОДМВР П. не
взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез показанията на разпитания в качеството на свидетел
полицейски служител Т.Г.С., като актосъставител и
свидетелите Й.А.Г., Т.И.Г. и И.П., както
и приобщените писмени доказателства - Заповед № 8121к-5154/02.06.2017г.,
Заповед №
317з-4470/30.11.2017 г., Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г., АУАН с бл.№ 238326/15.10.2018г., писмо от РУП К.
№000-3768/26.03.2019г., становище от РУП К., писмо от РУП К. №103-5164/29.03.2019г.,
данни от КАТ за собственост на л.а. ***, писмо от РУП Н.№304000-4437-5164/22.04.2019г.,
справка за водач/нарушител, Наказателно постановление №
19-0281-001143/12.11.2018 г. на РУП К., НП № 16-0304-002010/03.08.2016г. на РУП
Н., писмо от РУП Н.№281р-5919/25.04.2019г., писмо от РУП К. №000-5673/13.05.2019г.,
докладна записка от 10.10.2018г., съдът намира за
установено следното:
На 10.10.2018г.
около 13.00ч. свидетелите Й.Г. и Т.Г. и двамата служители на РУП К.
изпълнявали поставена задача за издирване на лице, като се движили по ул. „С.“ в гр. К.
с необозначен служебен автомобил, като Г. бил униформен, а Г. - цивилен и той
управлявал МПС-то. Двамата забелязали, че срещу тях се движи л.а. ***с рег. № ***, управляван от
жалбоподателя С.Л.С.,
когото познавали служебно и знаели, че СУМПС му е отнето. За това решили да го
спрат и проверят. Св. Г. присветнал с фаровете на
автомобила, слязъл от него и направил знак с ръка на С. да спре. Последният
видял униформения Г., увеличил скоростта, качил се на бордюра, създал
предпоставка за ПТП, заобиколил спрелия полицейски
автомобил и продължил движението си. Г. и Г. го последвали с техния автомобил.
Преследването из улиците на гр.К. продължило около 4-5 минути. Бягайки от
полицейските служители С., с висока скорост се насочил към ул. „К.“ по която напуснал гр. К.
по черен /неасфалтов/,
трудно достъпен път. Точно в този момент го видял и св.П.. Последния спрял
полицейският автомобил движещ се след С. и казал на полицейските служители, че
поради състоянието на пътя не могат да продължат преследването. Г. и Г.
продължили издирването на С. по други маршрути и след около половин час
намерили преследвания автомобил изоставен във вилната зона на гр.К.. За
случилото се св.Г. изготвил докладна записка, която е приложена по делото. След
проверка в системата на МВР се установило, че с НП №
16-0304-002010/03.08.2016г. на РУП Н.С. е бил лишен от право да управлява МПС,
поради което СУМПС му е
отнето.
Жалбоподателя бил призован в РУП К. и на
15.10.2018г. св.С. в присъствието на св.Г. и св.Г.съставил на жалбоподателя
АУАН с бл. №238326/15.10.2018г., в който било вписано, че С. е осъществил
нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 10.10.2018г.
около 13.00ч., в гр.К., на кръстовището образувано от ул. „С.“ и ул. “Г.“
УПРАВЛЯВА лек автомобил ***с рег. № ***, собственост на В.Т.С.с ЕГН **********,
като при извършената справка в СУАНД се установило, че същият управлява автомобила
след като СУМПС е отнето по съдебен или административен ред, а именно с НП №
16-0304-002010/2016г. на РУП Н., влязло в законна сила на 03.11.2016г. АУАН е
съставен въз основа на свидетелски показания.
В АУАН С. вписал възражения, като
заявил, че не е карал колата.
Въз основа на така съставения АУАН на 12.11.2018г.
било издадено от оправомощено длъжностно лице - Началник
група към ОДМВР П., РУ „П.“ гр.К. процесното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя било наложено
административно наказание за нарушението на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като на
основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв. В
наказателното постановление били изложени обстоятелствата по нарушенията, които
са идентични с изложените в АУАН, като било посочено, че С. управлява МПС, след
като е лишен от това право по съдебен или административен ред.
Събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът кредитира като последователни, безпротиворечиви
помежду си и изцяло относими към предмета на доказване по делото. Показанията
на свидетелите Г., Г.и П. - очевидци на нарушението,
са пълни, последователни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи едни на
други и взаимно допълващи се. В показанията на посочените свидетелите не
съществуват съществени противоречия относно обстоятелствата, предмет на
доказване по делото. Същите са и свидетели, които са незаинтересовани от изхода
на делото. Показанията им са в унисон и с писмените доказателства по делото. И
тримата свидетели категорично и без колебание посочват, че именно
жалбоподателя, който им е познат на 10.10.2018г.
около 13.00ч., е управлявал автомобила.
Като въззивна
инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност.
Съдът намира, че при съставяне на
процесния АУАН и издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени
императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като се съдържат
всички необходими реквизити от задължителното им съдържание, касаещи
фактическия състав на нарушението. Изрично е посочено, че жалбоподателят
управлява автомобила след като е лишен от това право и СУМПС му е отнето по
съдебен или административен ред, като е посочено и с какъв точно акт е станало
това - а именно с НП № 16-0304-002010/2016г. на РУП Н.. Това обстоятелство се
явява категорично и безспорно доказано от събраните по делото доказателства. Че
СУМПС на С. е отнето е видно от приложената по делото от РУП К. справка за
водач/нарушител. От показанията и на тримата свидетели - Г., Г.и П. се установява, че на 10.10.2018г.
около 13.00ч. в гр. К. жалбоподателя С.Л.С. е управлявал МПС – л.а. ***с рег. №
***. Посочено е и защо същият не притежава СУМПС – защото му е било отнето, тъй
като с НП № 16-0304-002010/03.08.2016г. на РУП Н., връчено му лично на
26.10.2016г. и влязло в законна сила на 03.11.2016г. е лишен от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца /2 год./, и към 10.10.2018г.
е бил в срока на изтърпяване на това наказание.
При посочената нормативна уредба, като е
упоменал в обстоятелствата по нарушението, че жалбоподателя е управлявал лек
автомобил след като е лишен от това право по съдебен или административен ред и СУМПС
е отнето, както контролния, така и наказващия орган не са допуснали нарушение
на процесуалните правила, което да е създало неяснота за правнозначимите
обстоятелства, така че да се наруши правото на защита на наказаното лице.
Жалбоподателят е притежавал СУМПС с №*********, но същото му е било отнето, тъй
като с НП № 16-0304-002010/03.08.2016г. на РУП Н.е бил лишен от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, което лишаване към 10.10.2018г.
не е било изтекло. При това положение, съдът намира, че управлявайки процесния
автомобил на 10.10.2018г. в гр. К., същият е
осъществил нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за което правилно е наказан с относимата за деянието санкционна норма на чл.177, ал.1,
т.1 от ЗДвП. Наложеното му наказание -
глоба в размер на 200 лв. е определено в средния посочен от санкционната
разпоредба размер /от 100 до 300 лв./, като съдът счита, че тя е съобразена с
начина на извършване на нарушението и последиците от него. Няма искане за
намаляването й.
Деянието по чл.150а, ал.1 от ЗДвП не съставлява
маловажен случай. Обществената опасност на посоченото нарушение не се явява по-ниска
в сравнение с обичайната за този вид нарушения. Жалбоподателят, след като е
лишен от право да управлява МПС и СУМПС му е отнето по административен ред,
управлявайки моторно превозно средство по път, отворен за обществено ползване е
поставил в значителна опасност не само собствения си живот, но и живота и
здравето на околните, още повече, че е създал и предпоставки за ПТП.
Предвид изложеното, съдът намира атакуваното
наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което същото
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/
№ 18-0281-001143/12.11.2018 г. на Началник група към ОДМВР П., РУ „П.“ гр. К., с
което на С.Л.С., ЕГН ********** *** на осн. чл.177,
ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв., за нарушение на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от
страните пред Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Д.М.