РЕШЕНИЕ
№ 278
гр. Перник, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500298 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. на РРС № 2027/04.04.2025 г., подадена от З. Ц. Й. с
ЕГН:********** и Л. П. Т. с ЕГН:**********, двете с адрес: *** чрез адвокат Б. Б. от АК-
*** срещу решение № 80/17.03.2025 г., постановено по гр. дело № 1363/2024 г. по описа на
Районен съд – Радомир, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателите иск с правно
основание чл. 439 ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр. София, кв. „Малинова долина“, „Рачо Петков - Казанджията“ №
6, сграда Матрикс Тауър, ет. 6, с ЕИК:********* не дължат на дружеството сумата в размер
на 3 241.90 лева - главница по договор за потребителски кредит № ***, сумата в размер на
342.17 лева - лихва за периода от 02.12.2010 г. до 23.09.2014 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.10.2014 г. до окончателното изплащане, както и сумата в
размер на 71.68 лева - платена държавна такса и 426.53 лева - адвокатско възнаграждение, за
които е издаден изпълнителен лист от 14.10.2014 г. по ч. гр. д. № 782/2014 г. по описа на РС -
Радомир и за принудителното събиране на които суми е образувано изпълнително дело №
20148410411923/2014 г. по описа на ЧСИ Н.М., с район на действие – Софийски градски съд;
както и жалбоподателите са осъдени да заплатят на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 100
лева, представляваща направени разноски по делото.
1
Жалбоподателите считат решението за порочно, постановено в нарушение на
материалния закон и при съществено нарушаване на процесуалните правила, поради което
молят окръжния съд да го отмени. Претендират присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Излагат съображения, че първоинстанционният съд допуснал съществено процесуално
нарушение като не обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост и
взаимосвързаност, доводите на страните, както и на факти и обстоятелства, от съществено
значение за повдигнатия спор, което представлявало съществено нарушение на процесуални
правила и водело до отмяна на обжалваното решение. Съдът не отговорил на доводите на
жалбоподателите, че взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД сключил договор за цесия, който
обаче не бил предявен нито на наследодателя им, нито на тях, а те били конституирани в
качеството на длъжници. Съдът не взел предвид и това, че процесните вземания били
погасени по давност - тригодишна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез юрисконсулт М.М. е подало
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поради което моли окръжния
съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано като разноски от насрещните
страни.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателите чрез адвокат Б. Б.
поддържат жалбата си и направените с нея искания. Насрещната страна „ЕОС Матрикс“
ЕООД не е изпратила представител.
Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с
доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално
допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалване и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради
следните съображения:
Производството пред Районен съд – Радомир е образувано по искова молба вх. на РРС
№ 5924/27.11.2024 г., подадена от З. Ц. Й. и Л. П. Т. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е
предявен иск да се признае за установено в отношенията между страните, че ищците не
дължат на ответното дружество следните суми, като погасени по давност, а именно: сумата
в размер на 3 241.90 лева - главница по договор за потребителски кредит № ***; сумата в
размер на 342.17 лева - лихва за периода от 02.12.2010 г. до 23.09.2014 г.; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 14.10.2014 г. до окончателното изплащане; както и
сумата в размер на 71.68 лева - платена държавна такса и 426.53 лева - адвокатско
възнаграждение; за които е издаден изпълнителен лист от 14.10.2014 г. по ч. гр. д. №
782/2014 г. по описа на РС - Радомир и за принудителното събиране на които суми е
образувано изпълнително дело № 20148410411923/2014 г. по описа на ЧСИ Н.М., с район на
действие - СГС.
2
В исковата молба се твърди, че срещу ищците било образувано по молба на взискателя
„ЕОС Матрикс“ ЕООД изпълнително дело № 20148410411923/2014 г. по описа на ЧСИ Н.М.,
с район на действие - СГС, за погасяване на дължими суми по договор за потребителски
кредит № ***, сключен между наследодателя на ищците - Ц.Й.Т. и „Юробанк България“ АД.
Цитираното изпълнително дело било образувано въз основа на изпълнителен лист от
14.10.2014 г., издаден по ч. гр. д. № 782/2014 г. по описа на РС - Радомир. Взискателят „ЕОС
Матрикс“ ЕООД сключил договор за цесия, който не бил предявен нито на наследодателя
им, нито на ищците и последните не били конституирани в качеството им на длъжници по
изпълнителното дело. След образуването на изпълнителното дело взискателят не направил
искане за предприемане на никакви изпълнителни действия, поради което вземането му било
погасено по давност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подало отговор на исковата
молба, с който оспорва иска.
Твърди, че вземането по договор за кредит № *** било прехвърлено от „Юробанк
България“ АД в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за цесия от 18.01.2016
г., като длъжникът Л. Т. била уведомена за сключения договор за цесия на 15.02.2016 г.
Наред с това, по образуваното изпълнително дело била налице процесуална активност на
взискателя, с която поддържал висящността на изпълнителния процес посредством
регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, което водело до прекъсване
на давността, с оглед на което вземанията по издадения изпълнителен лист не били погасени
по давност.
Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира
обжалваното решение за валидно и допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по същество
по предявените процесуално допустими искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, а
относно правилността на обжалваното решение въззивният съд извърши преценка в рамките
на наведените с жалбата доводи, при което намира следното:
При извършен самостоятелен анализ на събраните по делото писмени доказателства,
преценени всяко едно поотделно и в тяхната съвкупност и взаимосвързаност, въззивният
съд приема за установени следните факти и обстоятелства:
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че срещу Ц.Й.Т. в полза на „Юробанк България“ АД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 14.10.2014 г.
по ч. гр. д. № 782/2014 г. по описа на РС - Радомир и изпълнителен лист от същата дата за
незаплатени суми, произтичащи от договор за потребителски кредит № *** По молба на
банката и на основание издадения изпълнителен лист, на 04.11.2014 г. е образувано
изпълнително дело № 20148410411923/2014 г. по описа на ЧСИ Н.М., с район на действие –
СГС за следните суми: сумата в размер на 3 241.90 лева - главница по договор за
потребителски кредит № ***, сумата в размер на 342.17 лева - лихва за периода от
02.12.2010 г. до 23.09.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
3
14.10.2014 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 71.68 лева - платена
държавна такса и 426.53 лева - адвокатско възнаграждение.
С постановление от 22.04.2016 г. и във връзка с представен договор за цесия от
18.01.2016 г. ЧСИ Н. М. е конституирал като взискател по изпълнителното дело „ЕОС
Матрикс“ ЕООД и е прекратил производството по отношение на праводателя „Юробанк
България“ АД, като препис от постановлението е връчен на длъжника на 05.05.2016 г.
Съгласно удостоверение за наследници с изх. № 425/26.06.2023 г., издадено от Община
Радомир, Ц.Й.Т. е починал на *** и е оставил за наследници ищците Л. П. Т. и З. Ц. Й., като
с разпореждане на ЧСИ Н. М. от 18.10.2024 г. наследниците са конституирани като
длъжници в изпълнителното производство.
От материалите по горепосоченото изпълнително дело е видно, че в хода на
изпълнението са предприети изпълнителни действия, изразяващи се в налагане на 11.11.2014
г. на запор срещу първоначалния длъжник върху сметките му в „Юробанк България“ АД,
което запорно съобщение е получено от банката на 14.11.2014 г. Въз основа на наложения
запор, за периода от 22.12.2014 г. до 07.07.2021 г. са извършвани удръжки от трудовото
възнаграждение на длъжника.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
предявените искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за неоснователни и недоказани,
поради което следва да бъдат отхвърлени. По делото не се установи наличието на
твърдяното от ищците основание за недължимост на вземанията по изпълнителния лист от
14.10.2014 г., предмет на изпълнително дело № 20148410411923/2014 г. по описа на ЧСИ
Н.М., с район на действие – Софийски градски съд, а именно погасяването им по давност.
Достигайки до същия извод, първоинстанционният съд е изложил правилни и
законосъобразни мотиви, съответстващи на събраните по делото доказателства и
установените чрез тях факти и обстоятелства, поради което напълно се споделят от
настоящия съдебен състав, който поради това и на основание чл. 272 ГПК препраща изцяло
към тях, а с оглед възраженията по въззивната жалба отбелязва и следното:
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, че първоинстанционният съд не
бил обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната цялост и взаимосвързаност,
доводите на страните, както и на факти и обстоятелства, от съществено значение за
повдигнатия спор, което представлявало съществено нарушение на процесуални правила и
водело до отмяна на обжалваното решение.
Най-напред следва да се има предвид, че първоинстанционният съд се е съобразил с
всички събрани по делото доказателства, които са само писмени (по делото не са
ангажирани гласни доказателства, както необосновано твърдят жалбоподателите) и въз
основа на тях е направил обосновани и законосъобразни изводи от фактическа и правна
страна. На следващо място, следва да се посочи, че с оглед характера на въззивното
производство като инстанция по същество на спора, а не като контролно-отменителна
инстанция, при което въззивният съд е длъжен сам да установи релевантните факти като
4
извърши самостоятелна преценка на относимите и допустими доказателства и приложи
съответните правни норми, то дори да са допуснати такива нарушения от
първоинстанционния съд, те не са от такова естество и степен, че да са довели до съществено
нарушение на процесуалните права на ответниците и да бъдат основание за отмяна на
обжалваното решение при положение, че е налице съвпадение в крайните изводи на двете
съдебни инстанции. Цитираните от жалбоподателите съдебни актове на ВКС касаят
предходния ГПК, който в случая не намира приложение, съответно и въпросната практика
на ВКС по прилагането му е неотносима.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателите, че погасителният давностен
срок за процесните вземания е тригодишен, поради периодичния им характер.
В случая процесните вземания се погасяват не с тригодишна, а с петгодишна давност
по силата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, доколкото са установени с влязла в сила заповед за
изпълнение, която установява вземането със сила на пресъдено нещо, поради забраната за
пререшаване, освен при новооткрити и новонастъпили обстоятелства (чл. 424 и чл. 439
ГПК), в какъвто смисъл е и практиката на ВКС (определение № 2993/12.10.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 908/2023 г. на Ill-то г. о. и др.). В настоящия случая, ищците не са въвели
твърдения, че процесната заповед за изпълнение не е влязла в сила и че срокът по чл. 414,
ал. 2 ГПК за подаване на възражение срещу нея не е изтекъл.
Поради това и с оглед, че в изпълнителното производство, в периода от 22.12.2014 г. до
07.07.2021 г. са извършвани удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника, при което
всяка една удръжка представлява действие, прекъсващо давността, то и се налага извод, че
за времето от 07.07.2021 г. до датата на подаване на исковата молба - 27.11.2024 г., не е
изтекъл петгодишният давностен срок, което пък от своя страна води до извод за
неоснователност на предявените искове по чл. 439, ал. 1 ГПК.
Неоснователни са възраженията по въззивната жалба и относно това, че договорът за
цесия от 18.01.2016 г. не бил предявен нито на наследодателя на ищците, нито на самите тях.
Видно от приложената по делото разписка, уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД за
извършената цесия на процесните вземания е надлежно съобщено на длъжника Ц.Й.Т. на
15.02.2016 г., а освен това, следва да бъде съобразен дадения с решение № 209/28.11.2018 г.
по т. д. № 2530/2017 г. на І-во т.о. на ВКС отговор на въпроса, по който е допуснато
касационно обжалване, а именно, че без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК
срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор (цесионер) е
установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за
извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането – то
съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не
освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този,
който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен
това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното
производство, длъжникът се освобождава от дълга.
5
Гореизложеното налага извод, че процесното изпълняемото право (ликвидно и
изискуемо притезание) и правото на принудително изпълнение (правомощието да се изисква
от органа на принудителното изпълнение да предприеме действията, включени в съответния
изпълнителен способ) не са погасени.
По така изложените съображения и при съвпадане крайните изводи на двете съдебни
инстанции за неоснователност на исковите претенции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответното дружество сумата от 100 лв., представляваща направени във въззивното
производтсво разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
Потвърждава решение № 80/17.03.2025 г., постановено по гр. дело № 1363/2024 г. по
описа на Районен съд – Радомир.
Осъжда З. Ц. Й. с ЕГН:********** и Л. П. Т. с ЕГН:**********, двете с адрес: *** да
заплатят на „Еос Матрикс“ ЕООД, гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, с
ЕИК:********* сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща разноски във въззивното
производство – юрисконсултско възнаграждение.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6