Мотиви
към присъда по НОХД № 3080 по описа на
ВРС за 2015год.
На 02.07.2015год. във
Варненски районен съд е внесен обвинителен акт № 459
от Варненския районен прокурор, по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу подсъдимите М.П.И. и Д.Т.И. с оглед извършени от тях
престъпления от общ характер както следва:
По отношение на подс. И. за престъпление наказуемо по чл.
209, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК за това, че на 17.05.2012 г. в гр. Варна, в
съучастие като съизвършител с Д.Т.И., с цел да набави за себе си и за другиго -
Д.Т.И. имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Павлинка К.Х. -
управител на жилищна кооперация, находяща се в ж. к. „Трошево" бл.12, вх.Д,
съгласно сключен договор № 101/17.05.2012 г. с изпълнител ЕТ „Евроголд",
представляван от М.И. и Инвеститор, представляван от Павлинка К.Х., че ще
изработи, достави и монтира ПВЦ дограма на общите части на входа, и с това
причинила на собствениците на етажната собственост: Л.П.Д., Павлинка К.Х., С.А.С.,
М.Т.М., Л.В.Л., М.Н.М., В.В.Б., П.А.П., К.Д.Л., Л.Д.Д., И.К.В., Г.С.Г., Р.А.Т.,
Н.Г.Т., П.Н.И., С.И.Н., Ю.Г.Г., А.Н.Я., М.И.Н., Б.Д.К., С.Д.К., В.Г.В., Д.П.
Енева и К.Т.И., имотна вреда в общ размер на 2 000 лева.
По отношение на подс. И. за престъпление по чл. 209, ал.1,
вр. чл.20, ал.2 от НК за това, че на 17.05.2012 г. в гр. Варна, в съучастие
като съизвършител с М.П.И., с цел да набави за себе си и за другиго - М.П.И.
имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Павлинка К.Х. - управител на
жилищна кооперация, находяща се в ж. к. „Трошево" бл.12, вх.Д, съгласно
сключен договор № 101/17.05.2012 г. с изпълнител ЕТ „Евроголд",
представляван от М.И. и Инвеститор, представляван от Павлинка К.Х., че ще
изработи, достави и монтира ПВЦ дограма на общите части на входа, и с това
причинил на собствениците на етажната собственост: Л.П.Д., Павлинка К.Х., С.А.С.,
М.Т.М., Л.В.Л., М.Н.М., В.В.Б., П.А.П., К.Д.Л., Л.Д.Д., И.К.В., Г.С.Г., Р.А.Т.,
Н.Г.Т., П.Н.И., С.И.Н., Ю.Г.Г., А.Н.Я., М.И.Н., Б.Д.К., С.Д.К., В.Г.В., Д.П.
Енева и К.Т.И., имотна вреда в общ размер на 2 000 лева
В съдебно заседание са допуснати и приети за съвместно
разглеждане граждански искове както следва:
Граждански иск предявен от В.Г.В. срещу двамата подсъдими солидарно за сума в размер на 59лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
престъплението измама.
Граждански иск предявен от Л.П.Д. срещу двамата подсъдими солидарно за сума в размер на
83.33лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат
на престъплението измама.
Граждански иск предявен от Л.В.Л. срещу двамата подсъдими солидарно за сума в размер на
83.33лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат
на престъплението измама.
Граждански иск предявен от М.Н.М. срещу двамата подсъдими солидарно за сума в размер на
83.33лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат
на престъплението измама.
Граждански иск предявен от П.А.П. срещу двамата подсъдими солидарно за сума в размер на
83.33лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат
на престъплението измама.
Граждански иск предявен от И.К.В. срещу двамата подсъдими солидарно за сума в размер на
83.33лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат
на престъплението измама.
Граждански иск предявен от Г.С.Г. срещу двамата подсъдими солидарно за сума в размер на 58лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
престъплението измама.
Граждански иск предявен от Р.А.Т. срещу двамата подсъдими солидарно за сума в размер на 59лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
престъплението измама.
Граждански иск предявен от С.И.Н. срещу двамата подсъдими солидарно за сума в размер на 45лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
престъплението измама.
Граждански иск предявен от Ю.Г.Г. срещу двамата подсъдими солидарно за сума в размер на 59лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
престъплението измама.
Граждански иск предявен от А.Н.Я. срещу двамата подсъдими солидарно за сума в размер на 59лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
престъплението измама.
Граждански иск предявен от М.И.Н. срещу двамата подсъдими солидарно за сума в размер на 59лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
престъплението измама.
Граждански иск предявен от С.Д.К. срещу двамата подсъдими солидарно за сума в размер на 59лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
престъплението измама.
Граждански иск предявен от Д.П. Енева срещу двамата подсъдими солидарно за сума в размер на
59лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
престъплението измама.
На основание чл. 76 от НПК пострадалите Павлинка К.Х., Л.Д.Д.,
В.Г.В., М.Т.М., Л.В.Л., М.Н.М., П.А.П., И.К.В., Г.С.Г., Р.А.Т., С.И.Н., Ю.Г.Г.,
А.Н.Я., М.И.Н. и Д.П. Е. са конституирани като частни обвинители.
Съдебното следствие е проведено по реда на чл.373, ал.1 от НПК като съдът е одобрил изразеното от подсъдимите, техния защитник,
гражданските ищци и частни обвинители да не бъдат непосредствено изслушвани
свидетелите Л.Д., А.Д., В.В., Л.Д., С.С., М.М., Л.Л., М.М., В.Б., П.П., К.Л., И.В.,
Г.Г., Р.Т., Н.Т., П.И., С.Н., Ю.Г., А.Я., М.Н., Б.К., С.К., Д. Е. и К.И., както
и вещото лице З. Д. изготвила съдебно-графична експертиза.
В съдебно заседание представителят на варненска районна
прокуратура, поддържа изцяло повдигнатото на подсъдимите обвинение и счита, че
същото е доказано по безспорен и категоричен начин. Моли подсъдимите да бъдат
признати за виновни като предлага на всеки от тях да бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от по две години и шест месеца, чието изтърпяване
да бъде отложено с изпитателен срок от пет години. По отношение на предявените
граждански искове представителят на държавното обвинение изразява становище, че
те са основателни и моли съда да ги уважи.
Във фазата по съществото на делото частните обвинители Х. и Д.
молят подсъдимите да бъдат осъдени като заявяват, че са съгласни с казаното от
прокурора. Гр. ищец Л.Д. моли предявеният от него граждански иск да бъде
уважен. Частният обвинител М.М. заявява, че е съгласен с казаното от прокурора.
Гражданския ищец и частен обвинител П.П. моли подсъдимите да бъдат наказани със
справедливо наказание, както и да бъде уважен предявения от него иск. Същото
искане отправя и гражданския ищец и частен обвинител С.Н.. Частния обвинител и
граждански ищец Ю.Г. заявява, че е съгласна с казаното от прокурора и моли
предявеният от нея иск да бъде уважен. Гражданския ищец и частен обвинител Д. Е.
моли подсъдимите да бъдат наказани според закона както и да бъде уважен
гражданския й иск.
Защитникът на подсъдимите във фазата по същество пледира за
оправдателна присъда като изразява становище, че повдигнатото на подзащитните й
обвинение не е доказано по безспорен и категоричен начин. По отношение на
предявените граждански искове счита, че същите не са доказани и моли да бъдат
отхвърлени.
Подсъдимите И. и И. дават обяснения по повдигнатото им
обвинение в които по същество не се признават за виновни. Не оспорват, че е
имало сключен договор за изработка и монтаж на дограма, както и че са получили
сума от 2000лв. като аванс, но изпълнение не последвало, но твърдят, че са
имали намерение и възможност да изпълнят договора. Съдебното следствие е
приключило в тяхно отсъствие.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено от фактическа
страна следното:
До 2010год. подс. И. извършвал търговска дейност като ЕТ „МД
Старт”, като дейността с която се занимавал била изработка, доставка и монтаж
на дограма и алуминиеви щори. Същият имал финансови проблеми и задължения към
различни лица (ЮЛ и ФЛ), поради което и преустановил дейността си. ЕТ не бил
пререгистриран в ТР, а двамата подсъдими заминали в чужбина.
На 13.04.2011год. в ТР бил вписан ЕТ”Евроголд-М.И.” със
собственик подс.И., която фирма на практика не осъществявала дейност.
В началото на 2012год. подсъдимите се били прибрали в РБ, но
нямали намерение да се установят трайно. Същите продължавали да търсят начини
да се препитават в чужбина като за целта били подали документи в нарочна фирма
да им търси работа. Междувременно подс.И. пуснал обява в няколко вестника, че
извършва изработка на дограма като оставил и телефон за връзка.
Св. П.Х. била управител на вход „Д" на жилищен бл.12,
находящ се в ж.к. „Трошево", гр. Варна. На 14.11.2011г. било проведено
Общо събрание на живущите във входа, на което собствениците взели решение да
бъде поставена ПВЦ дограма на общите части на входа. Във връзка с това касиера
на входа - св. Л.Д.Д. от този момент започнала да събира ежемесечни вноски от
собствениците във входа - свидетелите Л.П.Д., Павлинка К.Х., С.А.С., М.Т.М., Л.В.Л.,
М.Н.М., В.В.Б., П.А.П., К.Д.Л., Л.Д.Д., И.К.В., Г.С.Г., Р.А.Т., Н.Г.Т., П.Н.И.,
С.И.Н., Ю.Г.Г., А.Н.Я., М.И.Н., Б.Д.К., С.Д.К., В.Г.В., Д.П. Е. и К.Т.И..
През месец април 2012год. започнало и търсенето на фирма
която да извърши услугата като ангажимент за събиране на оферти имали всички
собственици с оглед възможност за избор на най-подходящата оферта.
В края на месец април 2012год. св.Л. Великов казал на св. Х.,
че е намерил фирма с изгодна оферта която може да свърши работата и човекът ще
дойде на място. Дошъл подс.И. и св.Великов го представил на Х.. Дошли ие още
няколко живущи във входа и в тяхно присъствие подсъдимият взел размерите на
всички прозорци, направил изчисления и обявил цената за изработката, доставката
и монтажа на дограмата – 3270лв. Казал, че иска капаро 2000лв. и оставил два
телефонни номера за връзка в случай, че решат да приемат офертата.
Междувременно подсъдимият оставил и мостра на дограмата с която ще работи, а
етажната собственост взела решение да наеме подсъдимия. С оглед на горното св. Х.
му се обадила по телефона и двамата се уговорили да се видят на 17.05.2012год.
за сключване на договора. На посочената дата при Х. дошли двамата подсъдими,
като подс.И. била представена като управителката на фирмата. В дома на Х., в
присъствието на съпруга й – св.Христов, бил подписан договор между ЕТ
„Евроголд” представляван от подс.И. като изпълнител и св.Х. като инвеститор
съгласно който изпълнителя следвало да изработи, достави и монтира ПВЦ дограма
със срок на изпълнение 15 работни дни считано от плащане на аванса. Постигната
била обаче устна договорка изпълнението да започне малко по-късно от
предвиденото в договора (до около месец), тъй като подсъдимият И. заявил, че
имал да довършва още няколко обекта (работа за една две седмици), а св.Х. от своя
страна заявила, че пълната сума по договора все още не била събрана изцяло. В
деня на подписване на договора св.Х. дала на подсъдимите и капаро в размер на
2000лв., поискано от подсъдимите с обяснението, че трябвало да се даде заявка
за дограмата. Подсъдимите взели парите, но заявка за дограма не била направена.
С получената от св.Х. сума подс.И. изплатил свои стари задължения. Изпълнение
на договора изобщо не започнало и св.Х. започнала да търси по телефона подс.И..
Последният обяснявал забавата със затруднения с други обекти, които трябвало да
се довършат. При проведен разговор между двамата на 20.06.2012год. подс.И.
казал на св.Х., че на 03.07.2012год. ще започне работа. Няколко дни след този
разговор подс. И. предал на св.Христов (съпруг на Х.) бележка, в която била
упомената датата на която ще се започва работата и било посочено да се освободи
терена от автомобили. Подсъдимите обаче нямали никакво намерение да изпълнят
договора. Същите били заминали в чужбина.
Когато на 03.07.2012год. никой не се появил да работи по
дограмата св. Х. отишла на посочения в договор адрес на фирма „Евроголд” и
установила, че там такава фирма няма. Имало шивашко ателие като от служители
вътре разбрала, че ателието се помещава там от около година. Свидетелката Х. се
опитала да се свърже по телефона с подс.И. като звъняла на всички известни и
телефони – на тези които той й бил дал при първоначалния ме разговор, както и
на телефоните посочени договора. Връзка не била осъществена. На някой от
телефоните се включвал секретар, а другите били с ограничен достъп на входящи
повиквания. Тогава Х. разбрала, че е измамена и на 10.07.2012год. подала жалба
в полицията.
Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното
производство СГЕ изготвена от в.л. Зл.Д. подписът на втората страница в графа
„изпълнител” от Договор № 101/17.05.2012год. с вписан в качеството на
изпълнител ЕТ „Евроголд” представляван от М.И. и инвеститор – П.Х. с предмет на
дейност изработка, доставка и монтаж на ПВЦ дограма е положен от подс.М.П.И..
В хода на досъдебното производство на няколко пъти
подсъдимите възстановили на св.Х. сума в общ размер на 500лв. от която Х. върнала на собствениците на вх.Д
на бл.12 в кв.Трошево суми както следва: на Ю.Г., Л.Л., А.Я., П.А., А.Д., Васко
В., Г.Г., М.И.Н., К.Л., Д. Е., Б.К., Р.Т. и С.К. по 25лв. на всеки. Остналата
сума от 175лв. св.Х. предала на касиера на входа св.Антон Д., който от своя
страна върнал 90лв. на В.Б. и Пламен Захариев, а към остатъка от 85лв. прибавил
още 5лв. и върнал сумата на семейство Топалови.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на отчасти обясненията двамата подсъдими,
показанията на свидетелката Павлинка Х. (в това число и тези давани в хода на
досъдебното производство) и приобщени към доказателствения материал по реда на
чл.281 от НПК), показанията на св.Христов, отчасти показанията на св.Е.,
показанията на св.А., както и показанията на свидетелите Л.Д., А.Д., В.В., Л.Д.,
С.С., М.М., Л.Л., М.М., В.Б., П.П., К.Л., И.В., Г.Г., Р.Т., Н.Т., П.И., С.Н., Ю.Г.,
А.Я.М.Н., Б.К., С.К., Д. Е. и К.И. давани в хода на д.п. и прочетени по реда на
чл.283 от НПК с оглед одобреното от съда съгласие на страните да не се извършва
непосредствено изслушване, показанията на св.А.Д. депозирани и непосредствено
пред съда досежно факти касаещи гражданските искове, заключение по назначена в
хода на д.п. СГЕ извършена от в.л. Зл.Д., Договор №101 от 17.05.2012год.
справки за съдимост и всички останали приложени по делото писмени
доказателства.
От събрания в хода на съдебното
следствие доказателствен материал съдът не кредитира обясненията на подсъдимите
в частта, в която заявяват, че са имали възможност да изпълнят договора дори и
след заминаването си в чужбина, че е имало дори организация кой ще свърши
работата, но св.Х. отказала други хора да извършат работата, тъй като в тази им
част обясненията им са в пълно противоречие с показанията на св.Х., които съдът
кредитира изцяло като последователни, логични и неизменни в хода на цялото
наказателно производство досежно основните за предмета на доказване факти.
Същата е категорична, че подобен разговор изобщо не е имало. Заявява, че след
пореден проведен разговор на 20.06.2012год. между нея и подс.И. той й казал, че
ще монтират на 03.07.2012год., но никой не се появил и тя повече не могла да
установи връзка с него. Безспорно в хода на съдебното следствие бе констатирано
противоречие между показанията на св.Х. давани в хода на досъдебното
производство и тези пред съда досежно момента в който подсъдимият е заявил, че
ще започне работата по подмяната на дограмата – пред съда свидетелката заявява,
че това е било през месец юни 2012год. – 03.06.2012год., а в д.п. е заявила, че датата е била
03.07.2012год. Посоченото противоречие обаче бе изяснено в съдебно заседание
чрез прочитане на показанията на свидетелката от д.п. и изявлението й че ги
поддържа изцяло с обяснението че е минало много време и е нормално да забрави.
Горното е и разбираемо поради което и съдът кредитира изцяло показанията от
д.п. които са били дадени в период много близък до инкриминираната дата. Тази
дата 03.07.2012год. свидетелката е посочила и в подадената жалба до полицията,
което е било сторено още на 10.07.2012год.
Съдът не кредитира и показанията на
св.Е., баща на подс.И. в частта, в която заявява, че той отишъл и залепил на
входа писмо изпратено от зет му в което пишело, че предстои монтаж, тъй като в тази част показанията му са в
противоречие с показанията на св.Х.. Последният е категоричен, че лично
подсъдимия е дошъл и е оставил бележка с дата на която ще започва работата с
молба терена да бъде освободен от автомобили.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Подсъдимите М.П.И. и Д.Т.И. са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъпление от общ характер наказуемо по чл. 209,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 17.05.2012год. в гр.Варна, в съучастие
по между си като съизвършители, с цел да набавят за себе си и за другия имотна
облага, възбудили и поддържали заблуждение у Павлинка К.Х. – управител на
жилищна кооперация, находяща се в ж. к. „Трошево" бл.12, вх.Д, съгласно
сключен договор № 101/17.05.2012 г. с изпълнител ЕТ „Евроголд",
представляван от М.И. и Инвеститор, представляван от Павлинка К.Х., че ще
изработят, доставят и монтират ПВЦ дограма на общите части на входа, и с това
причинили на собствениците на етажната собственост: Л.П.Д., Павлинка К.Х., С.А.С.,
М.Т.М., Л.В.Л., М.Н.М., В.В.Б., П.А.П., К.Д.Л., Л.Д.Д., И.К.В., Г.С.Г., Р.А.Т.,
Н.Г.Т., П.Н.И., С.И.Н., Ю.Г.Г., А.Н.Я., М.И.Н., Б.Д.К., С.Д.К., В.Г.В., Д.П. Е.
и К.Т.И., имотна вреда в общ размер на 2 000 лева.
В случая фактическия състав на престъплението измама е
осъществен от подсъдимите.
Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез
думи и действия, с които подсъдимите са възбудили и поддържали заблуждение у
св. Х. формирайки у нея неправилна представа, че ще изработят, доставят и
монтиран ПВЦ дограма за общите части на вход. „д” на бл.12 в кв.”Трошево”. Това
са постигнали пускайки обява в вестник че се занимават с тази дейност. Подс.И.
отишъл на място на среща с представители на входа в това число и св.Х., взел
размери направил изчисления и обявил
цена, а след това двамата с подс.И. отишли втори път когато е бил сключен
договор подписан от И., като поискали сумата от 2000лв. капаро веднага за да се
даде заявка за дограмата. Заблудена именно от тези техни думи и действия св. Х.
е извършила фактическо разпореждане с имуществото на съсобствениците, давайки
на подсъдимите сумата от 2000лв. със съзнанието, че сумата е капаро, гаранция
за изпълнение договора за подмяна на дограмата и ще служи за заявка на
необходимото количество дограма. В резултат на формираното и поддържано у св. Х.
заблуждение и в пряка причинно-следствена връзка е и настъпила за всеки от
съсобствениците подробно описани по-горе имотна вреда доколкото сумата
предадена на подсъдимите е събрана от всички съсобственици, а с това
вредоносният резултат е осъществен и престъплението е довършено.
От субективна страна при
осъществяване на деянието подсъдимите са действали с пряк умисъл и с користна
цел. Съзнавали са, че с думите и действията си въвеждат в заблуждение св.Х. по
отношение на това, че ще изработят доставят и монтират дограма на общите части
на вх.”д” на бл.12 в кв.”Трошево” на гр.Варна и са предвиждали осъществяването
на имущественото разпореждане от нейна страна със съответната сума, която са поискали,
както и че в резултат на това ще настъпи имотна вреда като пряко са целели да
се облагодетелстват от тази сума.
Умисъла на подсъдимите се извежда по
категоричен начин от техните действия. Искат пари като капаро с обяснение, че
сумата ще служи за заявка на дограмата, сключват договор в който е посочен офис
на фирма, какъвто на практика няма (повече от година преди това посочения офис
не се е ползвал от подсъдимите) и след като получават същата погасяват стари
задължения с нея и заминават в чужбина, каквото е било и първоначалното им
намерение. Още към момента на сключване на договора подсъдимите са били подали
документи за работа в чужбина и са премълчали този факт. Всеки от подсъдимите е
съзнавал участието на другия в изпълнителното деяние.
В съдебно заседание защитникът на
подсъдимите е изразил становище, че няма умисъл за престъпление, а се касаело
за граждански правоотношения – неизпълнен договор.
Това становище не се споделя от съда
по следните съображения:
Вярно е, че не всяко неизпълнение на
договор следва да бъде квалифицирано като престъпление, като измама. На лице е
обаче константна съдебна практика, че договорните отношения могат да бъдат
използвани като способ за измама (Решение № 51/09.02.2012год. на ВКС І н.о. по
н.д. № 3085/2001год.; Решение № 1/01.02.2012год. на ВКС ІІ н.о. по н.д. №
2923/2011год.; Решение № 59/30.03.2010год. на ВКС ІІІ н.о. по н.д. №
669/2009год.; Решение № 62/18.04.2013год. на ВКС І н.с. по н.д. № 2352/2012год.
и мн.др.) като настоящият случай е именно такъв. Подсъдимите са сключили
договора за поръчка именно с оглед създаването на невярна представа у св.Х. за
действителното си намерение, а то е било да вземат парите и да се разпоредят с
тях в свой интерес.
Що се касае до обясненията на
двамата подсъдими в съдебно заседание, че са имали намерение и възможност да
изпълнят договора, че са организирали изпълнението дори и в тяхно отсъствие те
не се кредитират от съда и се приемат за защитна теза доколкото са нелогични,
вътрешно и взаимно противоречиви.
Безспорно подс.И. е имал фирма която
се е занимавала със същата дейност. По категоричен начин обаче както от
неговите обяснения, така и от приложените от страна на защитата писмени
доказателства – договори, фактури и други се установява, че тази фирма е
преустановила дейност в края на 2010год. от който момент двамата подсъдими са
се препитавали в чужбина. От друга страна видно от обясненията на подс.И. и
показанията на св.Е., подсъдимите са били в затруднено финансово положение. Св.
Е. им помагал с пари, а получената от св.Х. сума е използвана за погасяване на
стари задължения.
На следващо място по категоричен
начин от обясненията на двамата подсъдими се установява, че те към 2012год. не
са се занимавали с тази дейност - други договори за поръчка в този период не са
имали сключени.
На следващо място съдът отчете като
твърде наивно обяснението на подс.И., че можели да изпълнят поръчката докато са
в чужбина защото синът им се занимавал в България с тези неща и имал готовност
да постави дограмата. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че видно
от приложения от защитата и приет към доказателствения материал по делото акт
за раждане на сина на подсъдимите към инкриминираната дата, а и след това към
месец юли 2012год. синът им е бил непълнолетен - ученик на 17 години (роден е
на ***год.).
Не кореспондира с доказателствата по
делото и твърдението на подс.И., че с изпълнението на договора щял да се
занимава и тъста му – св.Е.. В тази връзка видно от показанията на последния,
той изобщо не е бил наясно, че дъщеря му и зет му са имали някакъв поет
ангажимент преди заминаването им във Франция. Що се касае до показанията на св.Е.
в частта в която заявява, че Д. му се обадил по телефона от Франция, че имало
поет ангажимент за поставяне на прозорци, че изпратил писмо на сина си (внука
на Е.) в което пишело какво трябва да се прави, че писмото дошло юни месец и
той отишъл и го залепил те не се кредитират от съда по изложените вече по-горе
съображения (досежно залепване на обявата) както и поради това, че досежно тези
факти за които няма спор, че този свидетел е решил да свидетелства показанията
му са объркани и вътрешно противоречиви. Така например веднъж заявява, че в
писмото пишело какво трябва да се прави, пишело че И. се бил обадил на
бригадата, а след това твърди, че в писмото подробности за монтажа нямало, а Д.
му казал, че имало някаква бригада която му била обещала да свърши работата. За
съда няма никакво съмнение, че безспорно разговор между Е. и подсъдимите по
този въпрос е имало, но той определено не е бил докато са били във Франция, а в
хода на съдебното производство и то след даване обяснения от страна на
подсъдимите като показанията му досежно разговорите по телефона, писмото,
залепването му целят изцяло обслужването на защитната версия лансирана от
двамата подсъдими.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
чистото съдебно минало на двамата подсъдими, както и възстановяване на част
макар и неголяма от сумата получена по измамен начин.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът не
констатира.
При определяне размера
на наказанието което следва да понесе всеки от подсъдимите съобразно нормата на
чл. 54 от НК, съдът отчете от една страна високата степен на обществена
опасност на извършеното престъпление (едно от най-често извършваните
престъпления в последните години) и от друга ниската обществена опасност на
подсъдимите и като съобрази наличието само на смекчаващи отговорността
обстоятелства прецени, че за постигане целите на наказанието предвидени в
нормата на чл.36 от НК на всеки от подсъдимите следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер към минималния предвиден в закона, а
именно лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. И като отчете
размера на наложените наказания от една страна и от друга данните за личността
на подсъдимите (неосъждани до момента) съдът прецени, че за постигане целите на
наказанието и най-вече за поправяне на подсъдимите не е наложително така
наложените им наказания да бъдат изтърпени от тях ефективно, поради което и
приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и определи на всеки от подсъдимите
изпитателен срок от три години.
Съдът счете, че така наложените на подсъдимите наказания са
съответни на извършеното от тях деяние и ще постигнат в пълнота целите както на
специалната така и на генералната превенция предвидени в нормата на чл. 36 от НК.
По гражданските искове.
Доколкото съдът прие че подсъдимите са извършили престъплението
измама за което са предадени на съд съдът счете, че предявените от гражданските
ищци В.В., Л.Д., Л.Л., М.М., П.П., И.В., Г.Г., Р.Т., С.Н., Ю.Г., А.Я., М.Н., С.К.
и Д. Е. предявени срещу двамата подсъдими солидарно за претърпени в резултат на
престъплението измама имуществени вреди са доказани по основание.
По отношение на размерите на исковете съдът като отчете, че
от инкриминираната сума 2000лв. всеки от съсобствениците, пострадали от
деянието притежава 83.33лв. прецени следното:
По отношение
на гражданския иск предявен от гр. ищец В.Г.В..
Ищеца е предявил иск за сума в размер на 59лв. Видно от
показанията на св.Х. от възстановената и от подсъдимите сума в общ размер на
500лв. същата е върнала на гр.ищец В. сума в размер на 25лв. Този факт се
потвърждава и от него в съдебно заседание проведено на 12.10.2015год..
Отчитайки горните обстоятелства съдът счете, че предявеният от ищеца В.
граждански иск е доказан до сума в размер на 58.33лв. (разликата между предявената
сума и върнатото от св.Х.), поради което и осъди подсъдимите да заплатят
солидарно посочената сума на гр.ищец В. като обезщетение за претърпени
имуществени вреди. За горницата над тази сума от 58.33лв. до предявената от
59лв. съдът счете, че искът е недоказан по размер поради което и го отхвърли.
По отношение
на гражданския иск предявен от гр. ищец Л.П.Д..
Ищеца е предявил иск за сума в размер на 83.33лв. Видно от
показанията на св.Х., както и тези на св.Д. на когото тя е предала остатъка от
сумата която не е върнала на съсобствениците никой от тях не е давал на ищеца
сума от възстановената от подсъдимите. Отчитайки горните обстоятелства съдът
счете, че предявеният от ищеца Д. граждански иск е доказан в пълен размер,
поради което и осъди подсъдимите да заплатят солидарно посочената сума на
гр.ищец Д. като обезщетение за претърпени имуществени вреди.
По отношение
на гражданския иск предявен от гр. ищец Л.В.Л..
Ищеца е предявил иск за сума в размер на 83.33лв. Видно от
показанията на св.Х. от възстановената и от подсъдимите сума в общ размер на
500лв. същата е върнала на гр.ищец Л. сума в размер на 25лв. Този факт се
потвърждава и от него в съдебно заседание проведено на 22.02.2016год..
Отчитайки горните обстоятелства съдът счете, че предявеният от ищеца Л.
граждански иск е доказан до сума в размер на 58.33лв. (разликата между
предявената сума и върнатото от св.Х.), поради което и осъди подсъдимите да
заплатят солидарно посочената сума на гр.ищец Л. като обезщетение за претърпени
имуществени вреди. За горницата над тази сума от 58.33лв. до предявената от
83.33лв. съдът счете, че искът е недоказан по размер поради което и го
отхвърли.
По отношение
на гражданския иск предявен от гр. ищец М.Н.М..
Ищеца е предявил иск за сума в размер на 83.33лв. Видно от
показанията на св.Х., както и тези на св.Д. на когото тя е предала остатъка от
сумата която не е върнала на съсобствениците никой от тях не е давал на ищцата
сума от възстановената от подсъдимите. Отчитайки горните обстоятелства съдът
счете, че предявеният от ищцата М. граждански иск е доказан в пълен размер,
поради което и осъди подсъдимите да й заплатят солидарно посочената като обезщетение
за претърпени имуществени вреди.
По отношение
на гражданския иск предявен от гр. ищец П.А.П..
Ищеца е предявил иск за сума в размер на 83.33лв. Видно от
показанията на св.Х. от възстановената и от подсъдимите сума в общ размер на
500лв. същата е върнала на гр.ищец П. сума в размер на 25лв. Отчитайки горните
обстоятелства съдът счете, че предявеният от ищеца П. граждански иск е доказан
до сума в размер на 58.33лв. (разликата между предявената сума и върнатото от
св.Х.), поради което и осъди подсъдимите да заплатят солидарно посочената сума
на гр.ищец П. като обезщетение за претърпени имуществени вреди. За горницата
над тази сума от 58.33лв. до предявената от 83.33лв. съдът счете, че искът е
недоказан по размер поради което и го отхвърли.
По отношение
на гражданския иск предявен от гр. ищец И.К.В..
Ищцата е предявила иск за сума в размер на 83.33лв. Видно от
показанията на св.Х., както и тези на св.Д. на когото тя е предала остатъка от
сумата която не е върнала на съсобствениците никой от тях не е давал на ищцата
сума от възстановената от подсъдимите. Отчитайки горните обстоятелства съдът
счете, че предявеният от ищцата В. граждански иск е доказан в пълен размер,
поради което и осъди подсъдимите да й заплатят солидарно посочената сума като
обезщетение за претърпени имуществени вреди.
По отношение
на гражданския иск предявен от гр. ищец Г.С.Г..
Ищцата е предявила иск за сума в размер на 58лв. Видно от
показанията на св.Х., от сумата възстановена от подсъдимите същата е дала на Г.Г.
сума в размер на 25лв., който факт се потвърждава и от последната в съдебно
заседание проведено на 12.10.2015год. Отчитайки горните обстоятелства съдът
счете, че предявеният от ищцата Г. граждански иск е доказан в пълен размер,
поради което и осъди подсъдимите да й заплатят солидарно посочената сума като
обезщетение за претърпени имуществени вреди.
По отношение
на гражданския иск предявен от гр. ищец Р.А.Т..
Ищцата е предявила иск за сума в размер на 59лв. Видно от
показанията на св.Х. от възстановената и от подсъдимите сума в общ размер на
500лв. същата е върнала на гр.ищец Т. сума в размер на 25лв. Този факт се
потвърждава и от последната в съдебно заседание проведено на 12.10.2015год..
Отчитайки горните обстоятелства съдът счете, че предявеният от ищцата Т.
граждански иск е доказан до сума в размер на 58.33лв. (разликата между
предявената сума и върнатото от св.Х.), поради което и осъди подсъдимите да
заплатят солидарно посочената сума на гр.ищец Т. като обезщетение за претърпени
имуществени вреди. За горницата над тази сума от 58.33лв. до предявената от
59лв. съдът счете, че искът е недоказан по размер поради което и го отхвърли.
По отношение
на гражданския иск предявен от гр. ищец Ю.Г.Г..
Ищцата е предявила иск за сума в размер на 59лв. Видно от
показанията на св.Х. от възстановената и от подсъдимите сума в общ размер на
500лв. същата е върнала на гр.ищец Г. сума в размер на 25лв. Този факт се
потвърждава и от последната в съдебно заседание проведено на 12.10.2015год..
Отчитайки горните обстоятелства съдът счете, че предявеният от ищцата Г.
граждански иск е доказан до сума в размер на 58.33лв. (разликата между
предявената сума и върнатото от св.Х.), поради което и осъди подсъдимите да
заплатят солидарно посочената сума на гр.ищец Г. като обезщетение за претърпени
имуществени вреди. За горницата над тази сума от 58.33лв. до предявената от
59лв. съдът счете, че искът е недоказан по размер поради което и го отхвърли.
По отношение
на гражданския иск предявен от гр. ищец А.Н.Я..
Ищецът е предявил иск за сума в размер на 59лв. Видно от
показанията на св.Х. от възстановената и от подсъдимите сума в общ размер на
500лв. същата е върнала на гр.ищец Я. сума в размер на 25лв. Отчитайки горните
обстоятелства съдът счете, че предявеният от ищеца Я. граждански иск е доказан
до сума в размер на 58.33лв. (разликата между предявената сума и върнатото от
св.Х.), поради което и осъди подсъдимите да заплатят солидарно посочената сума
на гр.ищец Я. като обезщетение за претърпени имуществени вреди. За горницата
над тази сума от 58.33лв. до предявената от 59лв. съдът счете, че искът е
недоказан по размер поради което и го отхвърли.
По отношение
на гражданския иск предявен от гр. ищец М.И.Н..
Ищцата е предявила иск за сума в размер на 59лв. Видно от
показанията на св.Х. от възстановената и от подсъдимите сума в общ размер на
500лв. същата е върнала на гр.ищец Н. сума в размер на 25лв. Този факт се
потвърждава и от последната в съдебно заседание проведено на 12.10.2015год..
Отчитайки горните обстоятелства съдът счете, че предявеният от ищцата Н.
граждански иск е доказан до сума в размер на 58.33лв. (разликата между
предявената сума и върнатото от св.Х.), поради което и осъди подсъдимите да
заплатят солидарно посочената сума на гр.ищец Н. като обезщетение за претърпени
имуществени вреди. За горницата над тази сума от 58.33лв. до предявената от
59лв. съдът счете, че искът е недоказан по размер поради което и го отхвърли.
По отношение
на гражданския иск предявен от гр. ищец С.Д.К..
Ищцата е предявила иск за сума в размер на 59лв. Видно от
показанията на св.Х. от възстановената и от подсъдимите сума в общ размер на
500лв. същата е върнала на гр.ищец К. сума в размер на 25лв. Този факт се
потвърждава и от последната в съдебно заседание проведено на 12.10.2015год..
Отчитайки горните обстоятелства съдът счете, че предявеният от ищцата К.
граждански иск е доказан до сума в размер на 58.33лв. (разликата между
предявената сума и върнатото от св.Х.), поради което и осъди подсъдимите да
заплатят солидарно посочената сума на гр.ищец К. като обезщетение за претърпени
имуществени вреди. За горницата над тази сума от 58.33лв. до предявената от
59лв. съдът счете, че искът е недоказан по размер поради което и го отхвърли.
По отношение
на гражданския иск предявен от гр. ищец Д.П. Е..
Ищцата е предявила иск за сума в размер на 59лв. Видно от
показанията на св.Х. от възстановената и от подсъдимите сума в общ размер на
500лв. същата е върнала на гр.ищец Е.сума в размер на 25лв. Отчитайки горните
обстоятелства съдът счете, че предявеният от ищеца Е. граждански иск е доказан
до сума в размер на 58.33лв. (разликата между предявената сума и върнатото от
св.Х.), поради което и осъди подсъдимите да заплатят солидарно посочената сума
на гр.ищец Е. като обезщетение за претърпени имуществени вреди. За горницата
над тази сума от 58.33лв. до предявената от 59лв. съдът счете, че искът е
недоказан по размер поради което и го отхвърли.
По отношение
на гражданския иск предявен от гр. ищец С.И.Н..
Ищцата е предявила иск за сума в размер на 45лв. Видно от
показанията на св.Х., както и тези на св.Д. на когото тя е предала остатъка от
сумата която не е върнала на съсобствениците никой от тях не е давал на ищцата Н.
сума от възстановената от подсъдимите. Отчитайки горните обстоятелства съдът
счете, че предявеният от ищцата Н. граждански иск е доказан в пълен размер,
поради което и осъди подсъдимите да заплатят солидарно посочената сума на
гр.ищца Н. като обезщетение за претърпени имуществени вреди.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на всеки от
подсъдимите припадащата му се част от направените по делото разноски в хода на
досъдебното производство (по 31.35лв. за назначена СГЕ) и ги осъди да заплатят
припадащата им се част от дължимите държавни такси по предявените граждански
искове (по 350лв.)
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: