№ 568
гр. Дупница, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
в присъствието на прокурора М. Ем. А.
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20231510102111 по описа за 2023 година
И. Г. В., ЕГН **********, е предявил срещу Районен съд – Кюстендил и Окръжен
съд - Кюстендил, иск с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ вр. с чл.4, §3 от Договора
за Европейския съюз /ДЕС/. Искането е за осъждане на ответниците да заплатят солидарно
на ищеца: - 10 (десет) лв., представляващи имуществени вреди за платени държавни такси за
издаване на две съдебни удостоверения, заедно с обезщетение за забава от 27.11.2017 г. до
окончателно изплащане на дължимото; - обезщетение в размер на 12 000 (дванадесет
хиляди) лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на личното му
достойнство, изживяване на негативни емоции – гняв, разочарование, недоверие в
държавните институции в лицето на съда поради липсата на справедливост и невъзможност
да защити правата си, заедно с обезщетение за забава от 13.09.2018 г. до окончателно
изплащане на дължимото.
Ищецът твърди, че в Районен съд – Кюстендил било образувано НОХД №
1150/2017г., което било прекратено на основание чл. 289 НПК с определение, потвърдено от
ОС - Кюстендил с решение по ВЧНД № 565/2018 г. С действията и със съдебните актове на
двете съдилища били извършени многократни нарушения на правото на ЕС (ПЕС),
изразяващи се в липса на справедливост и безпристрастност, неспазване на принципите на
равни процесуални възможности и на равенство пред закона. Конкретните проявление на
нарушенията на ПЕС били:
Ищецът обжалвал пред съда прекратяването от прокуратурата поради липса на
престъпление на образувано въз основа на негова жалба досъдебно производство. По
жалбата му било образувано ЧНД № 375/2015 г. по описа на КнРС. С определения
районният и окръжният съд оставили жалбите му без разглеждане като недопустими поради
липса на правен интерес, в противоречие с установената съдебна практика и нормата на
чл.286 от НК, в която елемент от фактическия състав на престъплението е наличието на
1
конкретно набедено лице.
След възобновяване на досъдебното производство бил внесен обвинителен акт, в
който ищецът бил посочен като пострадал от престъплението и е образувано HOXД №
1150/2017 г. по описа на КнРС. Първоначално, в период с продължителност осем месеца, по
делото били проведени пет открити съдебни заседания без негово участие, тъй като не бил
известен нито за образуване на делото, нито за правата му. След преглед на интернет-
страницата на съда открил данни за дело и на 27.09.2017 г. заплатил държавна такса и подал
заявление с искане да му бъде издадено съдебно удостоверение има ли образувано дело по
това досъдебно производство, какъв е неговият предмет и кои са страните по делото.
Исканото съдебно удостоверение било издадено чак след два месеца, без в него да е
посочено кои са страни по делото. Междувременно във връзка с гражданско дело отново
заплатил държавна такса за издаване на удостоверение за същите обстоятелства. Поради
липсата на реакция на първото му заявление за удостоверение относно наличието на такова
дело на 20.10.2017 г. подал заявление за конституиране като частен обвинител по НОХД №
1150/201 7г., без да е напълно убеден, че това е именно делото за набедяването му. Заради
липсата на каквато и да било реакция на заявлението присъствал като посетител на о.с.з.,
проведено на 06.12.2017 г. Ако това заседание се било провело например по време на
извънредната епидемична обстановка заради ковид-19, присъствието му щяло да е
невъзможно и нямало да има никаква представа за събитията по описвания случай. В
заседанието съдът отхвърлил искането му за конституиране като частен обвинител.
Обжалвал отказа за конституиране и окръжният съд, преразглеждайки практиката си,
изоставил разбирането за липса на пострадал при набедяване и дал указания в тази насока.
На следващото заседание районният съдия се самоотвел, мотивирайки се с несъгласието си с
това разбиране. При повторното начало на делото ищецът бил конституиран като частен
обвинител.
Новият съдебен състав провел две открити заседания, като във второто прекратил
делото. Прекратяването било извършено незаконосъобразно поради нарушение на ред
процесуални правила - не била проведена процедурата по чл. 272, ал. 1 от НПК за снемане
самоличността на подсъдимия, съдът не задал въпросите, съответно - не се чули отговори от
страна на подсъдимата относно трите имена, за датата и мястото на раждането, за нейната
народност, гражданство, местоживеене, образование, семейно положение и единния
граждански номер, както и дали е осъждана; не бил извършен разпит на подсъдимата, в
който да даде обяснения по обвинението, а също и да й бъдат задени въпроси от страните в
производството. Това не било направено дори и след изричното искане на ищеца в
съдебното заседание за провеждане на този разпит. Не бил прочетен обвинителният акт от
прокурора и така освен че ищецът нямал представа за точното съдържание на обвинението,
не било поставено и началото на съдебното следствие. Това води до недопустимо приложена
правна норма при прекратяване на производството. Всичко това било описано в жалбата на
ищеца до въззивната инстанция, но не било взето предвид.
Представената съдебно-психиатрична експертиза не била обективна, основавала се
изцяло на декларативни твърдения без конкретни измерими и проверими данни и била в
абсолютен контраст със също такава експертиза, извършена в досъдебното производство
година по-рано. Вещите лица, представили експертизата в съдебното заседание, очевидно
били предубедени и небезпристрастни, твърдели неверни неща (като например, че
подсъдимата не може да се придвижва сама, което е невярно – ищецът няколко дни преди
второто съдебно заседание видял подсъдимата да върви сама из града и да носи прозрачна
найлонова торбичка с документи и малко по-късно да влиза в сградата, в която е кантората
на защитника й в наказателното дело); вещите лица твърдели за наличие на количествени
данни от проведеното изследване, каквито няма и не били представени дори и след искане за
това и обещание на вещите лица; не били дадени конкретни и коректни отговори на
въпросите на ищеца. Поради описаното съдът не следвало да цени представената
2
експертиза, а дори сам се отказал да получи преки впечатления за поведението и личността
на подсъдимата.
Съдът не се произнесъл по искането за настаняване на подсъдимата за изследване в
психиатрично заведение. Такова изследване би потвърдило или отрекло заключенията от
представената експертиза. Вещите лица, представили експертизата в съда, твърдят, че
причина за влошено психиатрично състояние на подсъдимата е прекаран инсулт. Това
събитие обаче освен благоприятните сведения за успешното лечение е доста преди
провеждането на съдебните заседания, а след инсулта е провеждана и предната
психиатрична експертиза, която категорично заявява вменяемост и възможност за
пълноценно участие в наказателен процес. В заседанието по HOXД № 1150/2017 г. на
11.10.2017 г. подсъдимата е заявила: „Разяснени са ми правата по чл.55 от НПК, които
разбирам добре“. Интересно е и описанието на поведението на подсъдимата при опит да й
бъде връчена призовка за явяването в съда. Вследствие на това поведение съдът е
разпоредил принудително довеждане. Подсъдимата също е отказала да получи призовките,
изпратени от втория състав по НОХД 1150/2017г. и от въззивния съд. В същото време, за
което в съдебната експертиза се твърди, че има психични проблеми, водещи до
невъзможност да ръководи действията си, обвиняемата/подсъдима е упълномощавала
адвокат и по законоустановения ред е правила изявления, че разбира смисъла на
извършваните процесуални действия.
Съдът не се произнесъл и по искането съдебното следствие да бъде прекратено и
делото да бъде върнато в досъдебно производство поради недопустимо участие в съдебните
заседания на защитника на подсъдимата, който е нередовно упълномощен, ако се приема
заключението на съдебно-психиатричната експертиза.
При наличието на всичко това, представено и пред въззивната инстанция, окръжният
съд потвърдил прекратяването на делото, като също не счел за нужно да получи лични
впечатления за състоянието на подсъдимата.
Действията на ответниците са в нарушение на ПЕС заради отсъствието на
справедливост, нарушаване на правото на ищеца на справедлив съдебен процес и ефективни
правни средства за защита, незачитане на личното му достойнство и на равенството на
гражданите пред закона.
Ищецът счита, че по този начин при разглеждането на описаните дела било
допуснато нарушение на правото на ЕС, а именно – чл. 2, чл. 4, пар. 3, чл. 6, пар. 3, чл. 19,
пар. 1, ал. 2 и преамбюла на ДЕС, чл. 47, пар. 1, и 2, чл. 1, чл. 20 и преамбюла на ХОПЕС,
съобр. 9, 26, 66, чл. 2, чл. 6, чл. 10 от Директива 2012/29/ЕС на ЕП и Съвета, практиката на
СЕС – решение по дело С-896/19, т. 52-53, 61-63, решение по съед. дела С-341/06 и С-342/06,
т. 44, 54, Решение по дело С-216/18, т. 50-52.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Окръжен съд - Кюстендил, с
който е изразено становище за неоснователност на иска.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Районен съд - Кюстендил, с
който е изразено становище за недопустимост, респ. - за неоснователност на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на
закона и по свое вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от постъпилото писмо от Районен съд – Кюстендил, изисканите НОХД №
1150/2017 г. по описа на РС - Кюстендил, ВЧНД № 565/2018 г. по описа на ОС - Кюстендил
/приложено към НОХД № 1150/2017 г. по описа на РС - Кюстендил, видно от писмо от
Окръжен съд – Кюстендил/, ЧНД № 375/2015 г. по описа на РС – Кюстендил са унищожени
поради изтеклите срокове за съхраняването им.
Поради това ищецът е представил копия от материали от посочените съдебни
3
производства, включително и доказателства за извършените от него действия по участие в
тези производства, описани в исковата молба. С определение от 23.04.2025 г. по ЧНД №
375/2015 г. по описа на РС – Кюстендил е оставена без разглеждане жалба от И. Г. В. срещу
прокурорско постановление за прекратяване на досъдебно производство № 910/2014 г.,
водено срещу В. В. О.- за престъпление по чл.286, ал.1 НК. С определение по ВГНД №
67/2018 г. по описа на ОС – Кюстендил е прието, че при престъпления по чл.286 НК има
пострадал, който може да се конституира като частен обвинител, като с тези указания НОХД
№ 1150/2017 г. по описа на РС - Кюстендил е върнато на първоинстанционния съд. С
решение № 159/30.11.2018 г. по ВЧНД № 565/2018 г. по описа на ОС-Кюстендил е
потвърдено определението на РС – Кюстендил, постановено в открито съдебно заседание на
13.09.2018 г. по НОХД № 1150/2017 г. по описа на РС - Кюстендил, с което на основание
чл.289, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.5 НПК е прекратено наказателното производство по делото.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Материално-правните предпоставки (условия) на иска за вреди от нарушение на
правото на Европейския съюз са изведени в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС)
въз основа на принципа на лоялно сътрудничество между държавите-членки по чл.4,
параграф 3 ДЕС. СЕС извежда три материални предпоставки за ангажиране на тази
отговорност: - нарушената правна норма от правото на ЕС трябва да предоставя права на
частноправни субекти; - нарушението трябва да е "достатъчно съществено" или "явно
квалифицирано"; - в причинна връзка с нарушението да са настъпили вреди (имуществени
и/или неимуществени) за частноправния субект.
При нарушение, извършено от национална юрисдикция, практиката на СЕС
/решението от 30.09.2003 г. по дело C-224/01 – Gerhard Kobler/ въвежда и още една
предпоставка – вредите да произтичат от решение на окончателна съдебна инстанция. Тази
предпоставка по своята правна природа е материалноправна, а не процесуалноправна.
Изискването актът, с който на ищеца са причинени вреди от нарушение на правото на ЕС да
е постановен от окончателна съдебна инстанция, е условие за уважаване на иска, а не
процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство. В този смисъл са
мотивите в Определение № 2131/29.04.2025 г. по гр.д. № 1421/2025 г. на ВКС, III ГО и
цитираните в него актове на ВКС.
По делото е безспорно, че актовете на Районен съд – Кюстендил по посочените дела
не са на окончателна съдебна инстанция, поради което предявеният иск срещу Районен съд –
Кюстендил е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Отделно от горното, по отношение на актовете и на двамата ответници по делото не
се установи възникнало по силата на правото на ЕС конкретно право на ищеца (т.е. първата
от предпоставките съгласно практиката на СЕС, посочена по-горе). Формалното позоваване
на общи правни принципи (правото на справедлив процес, принципите за справедливост и
правова държава и пр.) и числовото изброяване на разпоредби от различни източници на
правото на ЕС не води до извод за осъществяване на конкретни факти, при които в полза на
ищеца да е възникнало конкретно право, произтичащо от правото на ЕС.
Не представляват такива факти твърденията за допуснати от ответните съдилища
нарушения на националното законодателство при администриране и разглеждане на
описаните в исковата молба дела (чл. 76 НПК, чл. 79 НПК, чл. 84 НПК и др.), тъй като тези
пороци се отстраняват по реда на инстанционния контрол и когато са влезли в сила, те не
могат инцидентно да се проверяват (Определение № 4406 от 20.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 4239/2022 г., III г.о.). В конкретния случай твърденията на ищеца са свързани именно с
допуснати според него нарушения при администриране и разглеждане на описаните дела –
първоначален отказ да бъде конституиран като частен обвинител, несъгласие на ищеца с
начина на ръководене и протичане на съдебни заседания, както и с отхвърляне на негови
4
доказателствени искания.
Неустановяването по делото на конкретни, пряко приложими норми от правото на
ЕС, които ответниците да са нарушили, води до липса на установени обстоятелства,
обосноваващи квалифициране на нарушението като достатъчно съществено, както и на
такива, обосноваващи причинната връзка между нарушението и претендираните вреди.
Изложеното обуславя неоснователността на предявения иск и неговото отхвърляне.
При този изход от спора направеното от Окръжен съд – Кюстендил искане на
основание чл.10 ЗОДОВ да бъдат присъдени разноски за осъщественото процесуално
представителство от съдебен помощник е основателно. Съдебният помощник е служител с
юридическо образование и правоспособност. Правно значение има не наименованието на
длъжността на служителя, а качеството му на правоспособен юрист, което му дава
възможност да осъществява процесуалното представителство на юридическото лице, чийто
служител е. След като такъв служител е осъществил процесуалното представителство въз
основа на редовно пълномощно, издадено от представляващия страната, последната има
право да претендира юрисконсултско възнаграждение - Определение № 4628 от 16.10.2025 г.
на ВКС по гр. д. № 1876/2025 г., III г. о., ГК. С оглед липсата на правна и фактическа
сложност в конкретния случай, искането следва да бъде уважено за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 от
ЗОДОВ вр. с чл.4, §3 от Договора за Европейския съюз /ДЕС/ на И. Г. В., ЕГН **********,
срещу Районен съд – Кюстендил и Окръжен съд - Кюстендил, за осъждане на ответниците
да заплатят солидарно на ищеца: - 10 (десет) лв., представляващи имуществени вреди за
платени държавни такси за издаване на две съдебни удостоверения, заедно с обезщетение за
забава от 27.11.2017 г. до окончателно изплащане на дължимото; - обезщетение в размер на
12 000 (дванадесет хиляди) лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на
личното му достойнство, изживяване на негативни емоции – гняв, разочарование, недоверие
в държавните институции в лицето на съда поради липсата на справедливост и
невъзможност да защити правата си, заедно с обезщетение за забава от 13.09.2018 г. до
окончателно изплащане на дължимото.
ОСЪЖДА И. Г. В., ЕГН **********, да плати на Окръжен съд - Кюстендил сумата
200 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5