№ 33
гр. К., 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510102388 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 240 ЗЗД.
В исковата молба ищеца, твърди, че с ответницата Ц. Б. П. се познават
от юли месец 2020 г. В началото на 2021 г. тя е споделила, че са й необходими
6 000 лв. за заплащане на животоспасяваща операция на баща й. Ищецът се е
съгласил да й заеме необходимите средства. В момента е имал 3000 лв., които
й е превел на ******** г. (петък) по „******“, видно от разписка №
********/******** г., тъй като тя е заминала за с. Г.И., където работела. На
******** г. е превел и останалата част от сумата в размер на 3000 лв., видно
от разписка № *********/******** г. Уговорката им била да бъдат върнати
парите в едномесечен срок от предоставянето им. След преводите са се чули
по телефона, като ответницата е заявила, че ги е получила и ги е изтеглила.
Съгласно т. 32 от Общите условия на договор с потребителите за
предоставяне на услугата – пощенски парични преводи от ****** АД,
„пощенски парични преводи, които не са получени в 20 дневен срок от датата
на издаването им, се връщат на подателя веднага след изтичането на този
срок.“ След този срок ищецът не е уведомяван от офис на „******“ АД, че
парите не са получени и съответно не са му върнати.
Ищецът сочи, че след като е изминал повече от месец от предоставяне
на сумите, е започнал да приканва ответницата да му върне заетата сума, но
до момента това не се е случило. Никога не е оспорвала задължението си, но
и не е върнала предоставената й в заем сума общо в размер на 6000 лв. към
06.03.2021 г. и 10.03.2021 г., като към тези дати е настъпил падежа на
задължението на ответницата за връщане на предоставените заеми.
Ищецът, редовно призован в съдебно заседание, се явява лично и чрез
процесуалния си представител поддържа исковата си претенция. Претендира
за постановяване на неприсъствено решение.
1
Ответницата, редовно призована, не се явява в откритото съдебно
заседание по делото, не депозира становище делото да се гледа в нейно
отсъствие.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното:
От представените заверени копия на разписка № ********/******** г.
и разписка № *********/******** г. за извършени преводи по „******“ се
установява, че ищецът М. А. А. е предоставил на ответницата Ц. Б. П. в заем
сумата от 6000 лв. От събраните гласни доказателства – свидетелски
показания, се установява, че уговорката за връщане на заетите суми е един
месец от датата на получаването им, както и че ответницата многократно е
канена чрез телефонни разговори, да върне дадените й в заем пари.
С изпращането на исковата молба и доказателствата към нея
ответницата е надлежно уведомена от съда за правото да подаде отговор на
исковата молба, за задължителното съдържание на отговора и за последиците
от неподаването му в срока по чл. 131 от ГПК и тъй като тя не е упражнила
указаното й право, като не е направила възражения по изложените от ищеца
обстоятелства, не е оспорила представените с исковата молба доказателства и
не е представила доказателства, че претендираната сума е платена на ищеца,
то правото й да направи това по-късно е преклудирано, съгласно чл. 133 от
ГПК. По тези съображения съдът кредитира представените такива от ищеца.
Договорът за заем е реален договор и произтичащите от него права и
задължения възникват от момента на предаване на паричната сума от
заемодателя на заемополучателя, със задължението последния да я върне –
арг. чл. 240 от ЗЗД. Този договор е неформален и писмената форма не е
задължителна, но тя е от значение за доказването му. В конкретния случай за
заетите суми е налице писмено доказателство за предоставянето им. По
делото се установи, че страните са уговорили срок /падеж/ за връщане на
заетите суми – един месец от предоставянето на заема.
Ответницата не е върнала заетите суми нито след устните покани на
ищеца, нито след изтичане на едномесечния срок от връчване на исковата
молба, поради което съдът приема, че задължението е ликвидно и изискуемо.
С протоколно определение от ******* г., съдът е приключил съдебното
дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира
по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.
Същият е редовно призован за съдебното заседание, като не изпраща
процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в
негово отсъствие.
От върнатите по делото призовки е видно, че на ответника са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание.
Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
2
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките по
чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените
искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество
на спора.
В хода на производството ответницата не е ангажирала доказателства,
удостоверяващи връщане на претендираната сума до приключване на устните
състезания, поради което предявения иск се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен, както следва и да бъде уважена претенцията на ищеца
за заплащане на лихвата за забава за периода от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на настоящото дело и спазване на изискванията на чл.
78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК, ответницата дължи и следва да заплати на ищеца
направените съдебни разноски в размер на 894 лв., от които 244 лв. държавна
такса и 650 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, К. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. Б. П., ЕГН **********, гр. Н., общ. Н., ул. „*****“ ***,
да заплати на М. А. А., ЕГН **********, от гр. К., ЖК „*****“ ********,
следните суми: 3000,00 (три хиляди) лв., представляваща главница по
договор за заем от ******** г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
3000,00 (три хиляди) лв., представляваща главница по договор за заем от
******** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Сумите следва да бъдат
преведени по банковата сметка на М. А. А., ЕГН **********, както следва -
IBAN ***********, открита в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД.
ОСЪЖДА Ц. Б. П., ЕГН **********, гр. Н., общ. Н., ул. „*****“ ***,
да заплати на М. А. А., ЕГН **********, от гр. К., ЖК „*****“ ********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски в размер на 894,00 лв.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3