Мотиви към присъда № 4 от 24.07.2020 г., по н.
о. х. д. № 117
по описа на районен съд Своге за 2019 година
Производството
пред РС Своге е образувано по внесен от Районна прокуратура Своге Обвинителен
акт срещу лицето:
В.Г.Д., ЕГН **********, роден на *** ***,
настоящ адрес ***, адрес за призоваване : ….., българин, български гражданин, с
основно образование, месторабота …., неженен, неосъждан.
с който му е повдигнато обвинение за това,
че:
За периода от 08.10.2010 г. до 11.03.2019
г. в гр. Своге, ул. …, след като е осъден с влязло в сила на 08.10.2010 г.
Решение № 119 от 03.09.2010 г. по гражданско дело № 158/10 г. по описа на РС
Своге да издържа свой низходящ – да заплаща на непълнолетното си дете А.В.Д.,
ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 70 /седемдесет/ лева чрез
нейната майка и законен представител Д.Б.Г. ***, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две и повече месечни вноски – 78 бр. месечни вноски
в размер на 5 489.80 /пет хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и
осемдесет стотинки/ лева.
И за това, че в периода от 08.10.2010 г. до
07.05.2018 г. в гр. С., ул…., след като
е осъден с влязло в сила на 08.10.2010 г. Решение № 119 от 03.09.2010 г. по
гражданско дело № 158/10 г. по описа на РС Своге да издържа свой низходящ – да
заплаща на непълнолетното си дете Б.В.Д., ЕГН **********, навършила пълнолетие
на 07.05.2018 г. ежемесечна издръжка в размер на 70 /седемдесет/ лева чрез
нейната майка и законен представител Д.Б.Г. ***, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две и повече месечни вноски – 68 бр. месечни
вноски, в размер на 4 789.80 /четири хиляди седемстотин осемдесет и девет
лева и осемдесет стотинки/ лева,
или всичко в размер на 10 279.60 /десет
хиляди двеста седемдесет и девет лева и шестдесет стотинки/ лева, което се
равнява на 146 бр. месечни вноски.
Престъпление по чл. 183, ал. 1, пр. 3 от НК;
Обвинението е разгледано в съдебна фаза по
общия ред.
С протоколно определение от 13.11.2019 г.,
пострадалите лица Б.В.Д. и А.В.Д. са конституирани като частни обвинители.
След приключване на съдебното следствие, в
хода на съдебните прения от страна на РП Своге се поддържа обвинението срещу
подсъдимия В.Д.. Изразява становище, че събраните доказателства са
достатъчни за извод подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. Иска признаването му за
виновен и определяне на наказание „пробация“ с пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от две години, изразяваща се в явяване и
подписване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от две години, както и
поправителен труд за срок от две години, при удръжка на 10% от трудовото му
възнаграждение.
Частните обвинители се представляват от
упълномощен представител – адвокат З.Н., която иска признаване на подсъдимият
за виновен в това, че съзнателно не е изпълнил законовото си задължение да
заплаща издръжка на низходящите си, като му бъде наложено предвиденото в закона
наказание. Като отегчаващи вината обстоятелства изтъква че подс. е бил в
състояние да реализира доход, но въпреки това не го е правил, че е налице
продължителни периоди от време, които обхващат почти целия съзнателен период от
живота на частните обвинители. Счита, че вредните последици са многоизмерни и
децата са живели в недоимък. Счита, че наказанието следва да бъде определено
при превес на отегчаващите вината обстоятелства.
Защитата на подс. Д. се осъществява от
упълномощен защитник – адвокат В.Ц., която иска признаването му за невиновен.
Счита че доказателствата не са достатъчни за категоричен извод за осъществяване
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. Позовава се на образуваното през
2018 г. изпълнително дело, по което са удържани суми от възнаграждението му –
по 140 лева месечно, като паралелно с това подс. е започнал да изплаща
издръжката, за която са се споразумели по делото за увеличението й. Счита, че липсва елемента съзнателно неизпълнение на
задължението. Твърди нередовност на ОА, изразяваща се в липса на диференциране
на задълженията. Твърди, че в ОА не е посочено по категоричен начин, нито
размера на вноските, нито периода за дължимите вноски. Позовава се на
доказателства, че през 2016 . подс е претърпял ПТП, поради което е бил в
болница дълго време, както е бил дълъг и извънболничния период на
възстановяване.
Предвид
чистото съдебно минало иска освобождаване на подсъдимия от наказателна
отговорност с приложение на чл. 78а от НК.
Подсъдимия Д. не взема становище в хода на
съдебните прения.
При
упражняване на правото си на последна дума подс. Д. посочва, че не се чувства
виновен, тъй като е давал средства, но няма нищо документирано.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното:
Подс.
Д. и свидетелката Д.Г.Б. живеели на съпружески начала в периода 1999 - 2004 г.,
в който период са родени децата Б.В.Д., ЕГН ********** и А.В.Д., ЕГН **********.
С
Решение № 119/03.09.2010, г., постановено по гр. дело № 158/2010 г. по описа на
PC Своге, в сила от 08.10.2010 г., подс. Д. е осъден да заплаща на малолетните си към този момент деца
месечна издръжка в размер на 70 лева месечно, считано от завеждане на исковата
молба – 09.03.2010 г. до настъпване на причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Без
съществено значение е факта, че с този съдебен акт подс. е осъден да заплати и
издръжка за минал период – една година преди завеждане на исковата молба, а
именно сумата от 840 лева на всяко от децата. По отношение на всички дължими от
подс. суми е постановено изплащането им законният представител на малолетните
деца – св. Д.Б..
В
периода от 08.10.2010 г. до м. 07.2018 г. подс. Д. не е заплатил доброволно
никакви суми на законният представител на малолетните деца.
Считано
от м.07.2018 г. до 20.05.2019 г. подсъдимият чрез единадесет пощенски записи е
превел на св. Б. обща сума в размер на 2 180 лева.
С
издаден изпълнителен лист по решението от 2010 г., на 14.09.2010 г. е
образувано изпълнително дело № 28/2010 г. по описа на ДСИ при РС Своге, като по
това дело са направени плащания за издръжка в полза на св. Б. в общ размер на 1 010.40
лева.
През
2018 г. е водено дело за увеличение на издръжката, като с протоколно
определение от 15.05.2018 г., в сила от 23.05.2018 г., е одобрена спогодба,
съгласно която считано от 15.05.2018 г. подсъдимия е следвало да заплаща
месечна издръжка на всяка от частните обвинители Б.В.Д. и А.В.Д. в размер на
150 лева месечно, считано от 15.05.2018 г. до настъпване на обстоятелства за
прекратяване или изменение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
През
2018 г. – на 22.03.2018 г. е образувано изпълнително дело № 412/18 г. по описа
на ЧСИ Р.М. В. с район на действие СГС, по което са направени плащания за
издръжка в полза на св. Б. в общ размер на 1 145.55 лева.
През
2016 г. подсъдимия Д. е прекарал общо
дванадесет дни за лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, както медикаментозно, така
и оперативно след претърпяно ПТП, при което е пострадал.
Съгласно
заключение на ВЛ по назначената в хода на съдебното следствие допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза са отчетени всички плащания, извършени от подс. Д.
както по изпълнителните дела, така и с пощенски записи, като заключението на Вл
е че с тези плащания са погасени задълженията на подс. Д. за издръжка към Б.В.Д.
и А.В.Д. за периода от 08.10.2010 г. до 08.05.2013 г. или за всяак от тях обща
сума от 2 167.77 лева, като от този момент до настъпване на пълнолетие на Б.Д.
на 07.05.2018 г. е налице неизплатена издръжка в размер на 4 199.89 лева,
а за А.Д. за период със същата начална дата – 08.05.2013 г., до 11.03.2019 г.
неизплатената издръжка е в размер на 5 699.98 лева /повдигнатото обвинение
е за неизплатена сума на този ЧО в размер на 5 489.80 лева, като не е
поискано изменение на обвинението за разликата/.
При тези факти, установени без никакви
съществени противоречия от показанията на свидетелите Д.Б., Р.Г., В. Р., Б.Д.
както и от изслушване на непълнолетната А.Д. при условията на Закона за закрила
на детето, както и от приложените в цялост изпълнителни производства пред ДСИ
Своге и ЧСИ Р. М., а така също и от приобщените на основание чл. 183 от НПК
писмени доказателства, събрани в хода на ДП, и представените в хода на
съдебното следствие - Удостоверение за раждане на А. л. 21; Удостоверение за
раждане Б. л. 22; Решение № 119 от 03.09.2010 г. по гр.д. № 158/2010 г. по
описа на РС Своге л.45-46; Справки за деклариран осигурителен доход, за
регистрирани трудови договори, за изплатено парични обезщетения за временна
нетрудоспособност, за обезщетение за безработица и за отпусната пенсия л.
48-64; Справка регистрирани трудови договори л.67; Справка за декларирано движимо
и недвижимо имущество от общ. Своге л. 69; Справка за декларирано движимо и
недвижимо имущество от Столична община л. 72; Справка РЗИ София за регистрирано
експертно досие л. 74; Декларация л. 91; Копие от изпълнително дело № 28/2010
г. по описа на ДСИ при РС Своге – отделен том; Копие от изпълнително дело №
20187900400412 по описа на ЧСИ Р. М. рег. № 790, район на действие СГС;
Приложени в съдебна фаза - Изпълнителен лист от 29.05.2018 г. л.31; Единадесет
касови бележки, ведно с квитанции и платежни нареждания, и епикриза л. 45-58,
съдът намира от правна страна, че без
никакво съмнение може да се направи извод, че подсъдимия В.Д. е осъществил
състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, след като от обективна
страна се установи, че е налице влязъл в сила съдебен акт, с който подсъдимият
е осъден да заплаща на малолетните си деца Б.В.Д. и А.В.Д. месечна издръжка от 70
лева за всяка от тях, а считано от 15.05.2018 г. е следвало да заплаща месечна
издръжка в размер на 150 лева на непълнолетната А.Д. /към момента на влизане в
сила на определението на РС Своге ЧО Б.Д. е навършила пълнолетие, поради което
за нея е без значение спогодбата от 15.05.2018 г. Плащания от страна на
подсъдимия, както доброволно след месец 05.2018 г., така и по образуваните
изпълнителни дела дават основание за несъмнен извод, че считано от 08.05.2013
г. дължимата издръжка за всеки от частните обвинители не е изплащана, като броя
на вноските е многократно надхвърлящ вноските за два месеца, какъвто е втория
обективен признак на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
От субективна
страна е необходимо подсъдимият да е съзнавал, че за него съществува задължение
да изплаща издръжка на своите низходящи и в същото време да е бездействал по
отношение на това свое задължение. Налице е такова отношение и съзнание у
подсъдимия, след като без съмнение подсъдимия е имал представи и съзнание за
вмененото му в задължение изплащане на издръжка с решението от 2010 г., а
именно по 70 лева за всяко от малолетните му към този момент деца, както и за
изменението на издръжката от 2018 г. по отношение на А.Д., след като пряко е
участвал и двете съдебни производства.
Съзнанието, че
е налице задължение да издържа своите низходящи, както и наличието на съдебен
акт, с който е определен размера на тази издръжка, наличие на пряк умисъл, след
като освен съзнанието за наличие на задължение и съдебен акт в тази насока с
бездействието си подсъдимият показва съгласие за настъпване на вредните
последици, а именно поставяне под заплаха самите деца в процеса на тяхното
отглеждане и възпитание, а от друга страна този вид обществени отношения се
защитават приоритетно от конституцията и законите с цел осигуряване на възможно
най-добрите условия за отглеждане и възпитание на децата.
Съдът не
приема за основателно възражението на защитата, че липсва субективна страна,
след като бездействието от негова страна е съзнателно, при наличието на
представи за налично задължение за издръжка на малолетно дете, в каквато насока
задължението е безусловно съгласно разпоредбите на СК.
Предвид осъществяването от обективна и
субективна страна на признаците на престъпното деяние по чл. 183, ал. 1 от НК изложеното
съдът намира, че следва да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му
общо обвинение, макар, че според личното становище на съда е било необходимо да
са налице две отделни обвинения, доколкото макар и при идентични факти относно
възникване на задължение и неговия размер са налице отделни бездействия от
страна на подсъдимия по отношение на отделни задължения към две отделни
физически лица. В тази насока обаче е налице произнасяне на въззивна инстанция
по реда на контрола, осъществяван върху актове на съда, постановени по реда на
чл. 249, ал. 3 от НПК, съответно такова обсъждане е недопустимо и безпредметно.
Предвид
изложеното подс. Д. бе признат за виновен в това, че за периода от 08.05.2013
г. до 11.03.2019 г. в гр. С., ул. …, след като е осъден с влязло в сила на
08.10.2010 г. Решение № 119 от 03.09.2010 г. по гражданско дело № 158/10 г. по
описа на РС Своге да издържа свой низходящ – да заплаща на непълнолетното си
дете А.В.Д., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 70 /седемдесет/
лева чрез нейната майка и законен представител Д.Б.Г. ***, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски – 73 бр.
месечни вноски в размер на 5 489.80 /пет хиляди четиристотин осемдесет и девет
лева и осемдесет стотинки/ лева.
И за това, че
в периода от 08.05.2013 г. до 07.05.2018 г. в гр. С., ул. …, след като е осъден
с влязло в сила на 08.10.2010 г. Решение № 119 от 03.09.2010 г. по гражданско
дело № 158/10 г. по описа на РС Своге да издържа свой низходящ – да заплаща на
непълнолетното си дете Б.В.Д., ЕГН **********, навършила пълнолетие на
07.05.2018 г. ежемесечна издръжка в размер на 70 /седемдесет/ лева чрез нейната
майка и законен представител Д.Б.Г. ***, съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на две и повече месечни вноски – 61 бр. месечни вноски, в размер на
4 199.89 /четири хиляди сто деветдесет и девет лева и осемдесет и девет
стотинки/ лева,
или всичко в
размер на 9 899.87 /девет хиляди осемстотин деветдесет и девет лева и осемдесет
и седем стотинки/ лева, което се равнява на 134 бр. месечни вноски -
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК,
Предвид
описаните по горе факти, отнасящи се до периода, за който остава дължима
издръжка, както по отношение на размера на общата дължима сума съдът намери, че
следва да бъде оправдан подс. Д. в части от обвинението, както отнасящи се до
общия размер на дължимата издръжка, така и за дължимостта й за периода от
08.10.2010 г. до 08.05.2013 г., съответно по отношение на дължимата издръжка на
Б.В.Д. - в размер на разликата над сумата от 4 199.89 лева, до пълния размер по
обвинението – 4 789.80 лева, както и за периода на неизпълнение на задължението
от 08.10.2010 г. до 12.05.2013 г., а по отношение на дължимата издръжка на А.В.Д. за периода на неизпълнение на
задължението от 08.10.2010 г. до 12.05.2013 г., след като както бе отбелязано
по горе дължимата издръжка на това лице е в размер над посочения в обвинението,
но предвид липсата на изменение на обвинението и липсата на факти в такава насока
в обстоятелствената част от ОА не може да бъде преквалифицирано и променен
общия размер на задължението.
Съответно
следва да бъде оправдан подс. Д. и по отношение на общия размер на дължимата
издръжка а именно за разликата над 9 899.87 лева, до пълния размер по
обвинението - 10 279.60 лева.
При определяне вида на наказанието съдът
намира за основателни аргументите на представителя на частното обвинение, че е
налице превес на отегчаващи вината обстоятелства, при условията на което следва
да бъде избрано съответстващото на деянието наказание измежду алтернативно
предвидените пробация и лишаване от свобода за срок до една година.
Като
смекчаващи вината обстоятелства следва да бъде отчетено липсата на предходни
осъждания, както и наличието на временно затруднение за полагане на труд и
реализиране на средства за да бъде изпълнявано надлежно съществуващото
задължение за издръжка.
Като
отегчаващо, със значителна тежест, следва да бъде отчетено действително дългият
период – от 2010 г. до 2018 г., през който подсъдимия не е положил никакви
усилия и не е изплатил доброволно никакви суми от дължимата издръжка, като
свидетелските показания на св. Г. показват липса на задължения за него да
издържа друг свой роднина, както и възможността му да полага труд през периода,
което би позволило да изпълнява задължението си да подпомага св. Б. при
отглеждане и възпитание на децата, родени по време на съжителството й с подсъдимия,
както и фактите, установени от показанията на доведения от обвинението свидетел
В. Р., която посочва, че майката на децата е била силно затруднена да осигури
тяхното отглеждане и възпитание, при което решаваща е била помощта оказвана й
от няколко близки роднини, което допълнително дава основание на съда да счита,
че извършеното от подс. Д. неглижиране интересите на децата е оказало
значително по степен и продължително във времето неблагоприятно въздействие,
което дава основание за преценка, че обществената опасност е завишена съобразно
обичайните за този вид престъпни деяния.
Предвид
това съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено алтернативно
предвиденото в разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК наказание, а именно
„лишаване от свобода” , като характера на престъплението дава основание на съда
да счита, че изтърпяването на това наказание следва да бъде отложено на
основание чл. 61, ал. 1 от НК с цел даване възможност както на осъденото лице
да съобрази поведението си с задълженията, които има към своите низходящи, а така
също и с цел върху него да се въздейства предупредително, а в същото време да
не бодат налагани санкции, които биха създали затруднения при осъществяване на
задължението да изплаща както дължимата до момента издръжка, така и дължимата
на ЧО А.Д. до навършването й на пълнолетие.
Без подробно обсъждане следва се остави без
уважение искането на защитата за освобождаване от наказателна отговорност, след
като от престъплението има невъзстановени имуществени вреди, съответно е налице
пречка за прилагане на института на чл. 78а от НК.
Относно
размера на наказанието съдът намира, че същото следва да бъде определено в
размер между минималния и средния в рамките на предвиденото за съответното
престъпление – до една година лишаване от свобода. Основание за този извод са
преди всички обстоятелствата, отегчаващи отговорността, в съответствие с което
съдът намира, че справедливото и съответстващо на обществената опасност на
деянието и дееца е наказанието лишаване от свобода за срок от четири месеца, изтърпяването
на което да бъде отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Предвид признаването на подсъдимия за
виновен по повдигнатото обвинение следва да му бъде възложено заплащане на
направените разноски в хода на ДП и в хода на съдебното следствие,
съответно в полза на ОД на МВР София бъде присъдена сумата от 98.44 лева, а в
полза на съда бъде присъдена сумата в размер на 146.40 лева.
На
същото основание следва да бъде осъден подсъдимия Д. да заплати и на частните
обвинители Б.Д. и А.Д. общата сума от 400 лева, за направените от тяхна страна
разноски по делото – заплатеното адвокатско възнаграждение.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си и изготви мотивите към нея.
Мотивите
са изготвени на 01.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: