Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Ловеч, 31.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на четвърти ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА
РАБАДЖИЕВА
при секретаря……………ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА.....……………...и в присъствието на
прокурора…………………………………………………………...като разгледа докладваното от
съдията гр.дело №2406 по описа за 2018 год,за да се произнесе съобрази:
Иск
с правна квалификация по чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с ИМ, подадена от Й.К.М.,***,
чрез договорно упълномощения си процесуален представител адв.М.В. против С.П.М.,
заместена по реда на чл.227 от ГПК от своите наследници Ю.Д.И./дъщеря/, с адрес: *** и А.Д.М./син/, с
адрес: ***.
Ищцата излага в исковата молба, че
със съпруга си живеели в гр.Ловеч, но след пенсионирането й заминали в
наследствената й съща в с.Пресяка, на адрес: ул.”Калето”№18. До смъртта на
съпруга й през
Ищцата твърди, че преди около 10-12
години /преди да почине синът й/ той и снаха й се преместили да живеят в имота
в с.Пресяка, а след смъртта му снаха й С.М. останала в имота. Живеели отделно,
всеки за себе си в едно домакинство. Твърди, че снаха й често отсъствала,
ходела при децата си, налагало се също и да се лекува за продължително време,
като никога не давала обяснение къде ще ходи и колко време ще отсъства.
Ищцата твърди, че през
Наведени са твърдения, че след продажбата на земеделските имоти
поведението на ответницата С.М. към ищцата рязко се променило. Започнала да й
говори на висок тон, да й се кара, че нищо не прави в къща и държи мръсно. Това
й поведение често разстройвало и натъжавало ищцата и често плачела насаме.
Твърди се още, че ответницата взимала пенсията на ищцата и на въпроса какъв е
размерът й и има ли увеличение, същата не отговаряла, а се сопвала и това
обиждало ищцата. Последната не разполагала с никакви средства, за да поръча на
някой да й купи нещо или да направи опит да отиде сама до магазина. Твърди, че
ответницата често отсъствала за дни или седмици, като в периода на отсъствията
си не й оставяла никакви пари да се издържа, наред с това се налагало сама да
си пали печката и да си нанася дърва. Споделя за случаи, в които я е молила да
я придружи до лекар, но ответницата отказвала под предлог, че й няма нищо.
Твърди,че само веднъж, когато снаха й ходила във Варна при децата си, била
извикала дъщеря й А. да я гледа през това време, но през другите отсъствия на
ответницата оставала сама за дълго време.Имало период от време, в който я била
записала на социален патронаж, но не можела да приема тази храна, казвала това
на снаха си, но последната заявявала, че се преструва.
Ищцата твърди, че с годините
нагрубяването и скандалното държане на ответницата ставало все по-непоносимо и
тъй като вече не издържала, започнала да се оплаква на свои роднини, вкл. и на дъщеря си. При
разговор с техен братовчед дъщеря й разбрала, че С.М. е прехвърлила къщата, в
която ищцата живее, на себе си, като прехвърлянето било срещу гледане и
издръжка,, да й осигури нормален живот, грижи при болест и старческа немощ.
Останала изненадана от този факт, като заявява, че след продажбата на земите
ответницата не се грижела за нея , не я издържала, а напротив – оставяла я без средства,
храна, спокойствие, топлина и напълно сама за продължителен период от време,
държала се грубо и скандално и й се карала без всякакъв повод. Едвам издържала
до м.април и, когато по нейна молба, дъщеря й дошла да я вземе пред погледа на
ответницата и с нейно знание.
Наведени са твърдения, че след
придобиване собствеността върху имота ответницата фактически не е започнала и
не е изпълнила нито едно от поетите задължения. Дори и след като дъщеря й я
прибрала в с.Дебнево, ответницата нито един път не отишла да види ищцата или да
се обади и да се поинтересува има ли нужда от нещо, как е със здравето, има ли
условия за живеене, отопление и прочие.
Счита, че е налице неизпълнение на договора от нейна страна, като през този
период е могла да иска трансформиране на поетите от нея задължения в друг вид,
но и това не е направила.
В петитумната част е изведено
искане съдът да постанови решение, с което да развали поради неизпълнение
сключения договор с нотариален акт №183, том 13, дело № 2686 от 10.09.2015 г.
на АВп – Ловеч,с който ответницата е прехвърлила сама на себе си срещу
задължение да гледа и издържа при нужда прехвърлителя като му осигури спокоен и
нормален живот, грижи при болест и старческа немощ, подробно описания поземлен
имот, с адрес в с.Пресяка, ул.”Калето”№18, заедно със сградите попадащи върху
имота, като осъди ответницата да й заплати и съдебно-деловодните разноски по
делото.
Съгласно разпоредбата на
чл.131 от ГПК ответницата е изпратен препис от исковата молба заедно с
приложенията, като е указана възможността да подаде писмен отговор в
едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването на такъв или неупражняването на права.
В едномесечния срок от връчване на
исковата молба и приложенията към нея ответницата С.М., чрез своя пълномощник -
адв. Д.Н. е подала писмен отговор, в който е изразила становището си по
допустимостта и основателността на заявената искова претенция и е направили
доказателствени искания. Едновременно с отговора, на основание чл.211 от ГПК
ответницата е предявила насрещен иск против ищцата по първоначалния иск Й.К.М..
В петитума на насрещната искова
молба е изведено искане: при евентуално уважаване на иска на Й.К.М. за
разваляне на договора между страните, съдът да постанови и решение, с което да
осъди Й.К.М. да заплати на С.П.М. сумата в размер от 8 704,60 лв.,
представляваща стойност на извършените от М. подобрения в имота и сторените
разноски по снабдяване с Констативен нотариален акт № 75/10.09.2015 г. по описа
на Нотариус А.Ц.с район на действие – Района на ЛРС. С уточнителна молба вх.№
3199/2019 г. претендираните подобрения са конкретизирани стойностно поотделно.
С Определение от 28.01.2019 г.съдът
е допуснал, на основание чл.211 от ГПК за съвместно разглеждане в настоящото
производство насрещния иск, предявен от С.П.М., чрез адв.Н. против Й.К.М. и е
постановил на основание чл.131 от ГПК на ответницата по насрещния иск да се
изпрати препис от исковата молба заедно с приложенията.
В законоустановения едномесечен
срок от връчване на насрещния иск е
постъпил писмен отговор от Й.М., чрез
договорно упълномощения адв.М.В.. По същество оспорва изцяло исковата претенция
по насрещната искова молба. Възразява претендираните подобрения да са правени в
имота. Счита, че ако има някакви извършени подобрения, то те не са подобрения, а такива дейности свързани
с ежедневното обитаване на имота от страна на ищцата по този иск. Излага, че
издаването на КНА е дейност, която впоследствие е ползвана от ищцата по този
иск за прехвърлянето на имота на нейно име. Заявява, че Й.М. никога не е давала
права по упълномощаването за наемане на адвокати за това и за такива разходи.
Освен това, с оглед възрастта й никой не й е обяснил и прочел какво подписва,
подписала е на доверие необходимите декларации и пълномощни. Отбелязва, че ако
са направени някакви разходи било по поддръжка на имота, било за такси за
нот.акт, то плащането им от страна на ищцата по настоящия иск не значи, че
средствата са били нейни. Твърди, че това е така, защото идентично с издаването
на пълномощно за оспореното прехвърляне на имота, С.П. е участвала като
пълномощник през същата година на Й.М. и
при продажба на земеделски имоти, при които получените средства полагащи се на Й.М.,
ги е получила по упълномощителната сделка без да има впоследствие отчетна
сделка или да върне полученото. Посочва Нот.акт № 181, том 4, дело
№815/07.04.2015 г. за покупко – продажба и нот.акт №112, том 9, дело №1788 от
29.06.2015 г. за покупко-продажба. Твърди, че такъв е случая и с третата
сделка, по която упълномощител на Й.М. е бил лицето С.С., действащ и като
пълномощник на Й.М., който заедно със С.М. са продали имоти на значителна сума,
без парите да бъдат отчетени от упълномощения.
Поради смъртта на ответницата С.М.,
настъпила на 25.03.2019 г. в хода на процеса, съдът е конституирал на основание
чл.227 от ГПК, като ответници по делото нейните правоприемници –Ю.Д.И./дъщеря/
и А.Д.М. /син/.
В хода на процеса ищцата Й.К.М. не взема лично участие. Представлява се от договорно упълномощен адвокат М.В.. По същество изразява становище за основателност и доказаност на предявения иск. Навежда довод, че в периода, в който ищцата се е установила да живее при дъщеря си, покойната С.М. е можела да иска трансформиране на задължението си в парично, за да бъде изрядна страна по договора, което не е сторила. Моли съдът да съобрази и фактите, настъпили в хода на процеса, а именно настъпилата смърт на ответницата, както и това, че ищцата по никакъв начин не би могла да бъде задължена да приема грижи от трети лица. Намира за неоснователен предявеният насрещен иск по съображенията, изложени в отговора на същия. Представена е писмена защита, в която са развити подробни фактически и правни доводи.
Ответниците Ю.Д.И. и А.Д.М. се представляват от адв. Д.Н.. Оспорва исковата молба по съображения, изложени в отговора. Поддържа предявения насрещен иск.
Съдът, като обсъди доводите на
страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
заключенията на допуснатата съдебно-техническа експертиза, преценени поотделно
и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че на 10.09.2015 г. между
Й.К.М., действаща чрез пълномощника си С.П.М., е сключен алеаторен договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален
акт № 76, том V, рег.№ 6095, дело № 634/2015 г. на нотариус с рег.№ 565 А.Ц.с
район на действие РС - Ловеч, вписан в Службата по вписвания с вх.рег.№5486 от
10.09.2015 г., Акт №183, том 13, дело №2686/15г., с който договор прехвърлителят
Й.К.М. е прехвърлила на С.П.М. средния собствен недвижим имот, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 58308.180.198, находящ се в с.Пресяка,
обл.Ловеч по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18-41/18.03.2008 г. на Изп.директор на АГКК, адрес на поземления имот: ********,
площ 2129 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване – до
Не е спорно, че преди изповядване на алеаторната сделка ищцата Й.К.М. се е снабдила с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит въз основа на давностно владение № 75, том V, рег.№ 6094, нот.д.№ 633/2015 г. на нотариус с рег.№ 565 А.Ц.с район на действие РС – Ловеч, с който е призната за собственик въз основа на давностно владение върху процесните имоти.
По делото е налично пълномощно с нотариално
удостоверени подпис и съдържание, по силата на което Й. К.М. е упълномощила С.П.М. да извършва
всякакви фактически и правни действия от нейно име и за нейна сметка, като я
представлява пред нотариус, във връзка със снабдяването й с констативен нотариален акт за собственост
върху процесния недвижим имот, находящ се в с.Пресяка, обл.Ловеч; да я
представлява пред Нотариус, като съставя и подписва всякакви документи и
декларации от нейно име във връзка с имота; да извършва всякакви фактически и
правни действия във връзка с имота, като извършва разпоредителни, учредителни /
в залог/ действия чрез правен способ, условия и цена, каквито намери за добре /
да дарява срещу задължение за издръжка и гледане, заменя изцяло или на части,
включително като договаря сама със себе си по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗЗД/,
като за целта подписва всякакви документи и декларации при упражняването на
горепосочените права пред Нотариус.
По искане на ищцовата страна, към доказателствата по делото са приобщени нотариални дела №453/2015 г. и № 454/2015 г. по описа на нотариус Найда Тодорова, рег.№ 481, с район на действие РС – Ловеч, както и копие от нот.акт № 84, том І, рег.№ 946, дело № 63/2015 г. на нотариус Нели Хаджикръстева, рег.№ 139, с район на действие РС – Ловеч, от които е видно, че преди сключването на алеаторния договор, ищцата се е разпоредила по възмезден начин със земеделски имоти, като и по трите сделки пред нотариуса е била представлявана от упълномощени лица. Така, на 07.04.2015 г. при сключване на договор за покупко-продажба на земеделски имот за сумата от 100.00лв. е представлявана от снаха си Й.К.М., а на 29.06.2015 г. по нот.дела №51 и 52/2015 г. с предмет покупко-продажба на земеделски земи нейн пълномощник е било лицето С.Н.С.. Констатира се, че по при изповядването на сделката по нот.дело № 51/2015 г. С.П.М. е участвала като пълномощник на други двама от съсобствениците - новоконституираните ответници по делото и внуци на ищцата А.Д.М. и Ю.Д.И.. Съгласно съставените нотариални актове, платената на продавачите по двете възмездни сделки цена е в общ размер на 22276.30 лв.
По искане на страните по делото са
събрани и гласни доказателства. По инициатива на ищцовата страна са разпитани
свидетелите: А.Т.П., М.Х.М., ГА. П. М. и
С.М.Х..
Показания като свидетел е дала А. П.-
дъщеря на ищцата, при която последната живее от м.април
От показанията на св.Митю Христов
се установява, че живее близо до процесния имот. Споделя, че с покойната С. се
виждали редовно магазина и самата тя казвала, че взима пенсията на свекърва си, като я чувал да казва: ”те не й
трябват пари, аз й оставя 10 лв.” Пред него споделяла, че баба Й. можела, но не
искала да си помете, че от 6 месеца не се била къпала. Свидетелят сочи, че С. пеела в самодеен хор и пътувала постоянно,
отсъствала с дни и оставяла бабата сама, като я наглеждали комшиите. Когато С.
се разболяла и пътувала да се лекува, също уговаряла две комшийки да наглеждат бабата. А., дъщерята на
Й., също идвала периодично при майка си. По мнение на свидетеля, бабата била
много стресирана и имала страх от С.. Спомня си, когато в негово присъствие
казала на снаха си:”Да поканим А. на сбора”, а С. се развикала: „Ти ли ще я срещаш, ти ли ще й
готвиш”. Изтъква, че двете не са живели в една стая, макар през зимния период
денем да ги е сварвал заедно в голямата стая. Не знае за ремонт на стаята на
баба Й., но е видял, че С. е правила ремонт на къщата и му споделила, че за
ремонта е дала около 3-4000 лв. В същия смисъл са и показанията на св. ГА. М..
Свидетелката посочва, че в началото С. готвела, но след това записала бабата на патронаж. Дъщерята А.
идвала да гледа майка си, когато С. отсъствала за по-дълго време. Изтъква, че
за прехвърлянето на къщата, А. научила по Йордановден. Тя също отбелязва, че в
къщата е правен ремонт. В стаята на Й. било направено освежаване и са закупени
легло и шкаф, като е направен и частичен ремонт на покрива.
Св.С.Х.притежава вилен имот в
с.Пресяка, находящ се в близост до процесния. Заявява, че до преди няколко
години е живяла там и много пъти е чувала как С. вика на баба Й. да отива при
дъщеря си да я гледа, защото не може да се разправя с нея. Знае, че в момента
баба Й. вече живее при дъщеря си. Споделя, че със С. заедно били в певческата
група на селото и заедно ходели по участия. В последните години чула, че С. се
разболяла. Казва, че баба Й. и снаха й обитавали различни стаи с общ коридор и
тоалетна. Зимата обаче повече се отоплявала стаята на С. и там през деня седяла
и свекърва й, а само вечер палели печката на баба Й.. В началото за прехраната
на ищцата се грижела С., свидетелката я виждала да й сипва ядене като наготви и
да й носи в стаята, тъй като се хранела отделно. Впоследствие разбрала, че баба
Й. е записана на социален патронаж. Свидетелката заявява, че нейните
впечатленията са, че контактът между свекървата и снахата не е бил много добър.
По искане на ответниците съдът е разпитал свидетелите: П.С.Г., А. П. П. и Яна В. М.. Св. Г. заявява, че е имала пряк поглед върху съжителството на С. и баба Й.. Твърди, че работи като секретар към Читалището, като заедно със С. са участвали в певческата група. През последните години С. имала здравословни проблеми и по-трудно се придвижвала.Споделя, че докато била добре, често ги е посрещала в дома си и била много добра домакиня, грижела се за свекърва си. След като здравословното й състояние се влошило и се налагало често да ходи по болници, записали баба Й. на патронаж Пред нея ищцата не се е оплаквала, че С. не я гледа. Във връзка с прехвърлянето на къщата си спомня, че заедно с кметицата ходили в дома й, като „Кметицата прочела подробно какво е написано в пълномощното и попита баба Й. дали разбира за какво става на въпрос и тя каза, че всичко й е ясно. Тогава баба Й. си положи подписа върху пълномощното”. Свидетелката дава показания, че действително е правен ремонт на покрива, дренаж на пътя, защото избивала влага в имота. Направен е също навес на къщата, където стояли баба Й. и С., за да не вали. Правен е ремонт и на стаята на ищцата, като е закупено ново легло и шкаф, бил подменен балатума.
Св.
М. изтъква, че познава С. от дете и заедно са израснали, а впоследствие станали
и роднини, тъй като мъжете им са първи братовчеди. Твърди, че С. е полагала
грижи за баба Й.. В началото пазарувала всичко необходимо, като свекърва й
имала достъп до хладилника и стаята на снаха си. Когато по линия на
самодейността ходили някъде, винаги С. поръчвала една порция и за свекърва си.
Твърди, че снаха и свекърва през деня са стояли в една стая, заедно са се
хранели, а вечер баба Й. отивала да си
ляга в нейната стая. Твърди, че между двете пререкания не е имало. Когато С. се разболяла, записали
ищцата на патронаж. Свидетелката е в известност, че в имота е правен ремонт,
като твърди, че същият е бил наложителен. „С. реши да продаде някакъв имот, за
който аз не знам и даде на Анчето 5 000 лв. и с останалите 5 000лв.
направи покрива да не капе, направи вътрешна тоалетна, направи като навес да не
влиза снега, отгоре, стъпала, отвън мивката. Ремонт направи и на баба Й. на
стаята, защото беше стара.”. Уточнява, че ремонтът е правен на „главната” къща,
едноетажната и там правили дренажа, а на другата къща бил махнат покрива – преди
били плочи, а сега са цигли.
От показанията на св. П. се
установява, че след като починал
съпругът й, С. продължила да се грижи за баба Й.. Двете живеят заедно и заедно
се хранят. Посочва, че С. заболяла,
правили й тежка операция и тогава записала свекърва си на патронаж. Споделя, че
по време на ремонта, С. поискала от нея в заем сумата от 250.00лв, защото не й достигали
парите да плати на майстора.
С отговора ответната страна е ангажирала
писмени доказателства в подкрепа на релевираните с отговора възражения и
твърденията по предявения в условията на евентуалност насрещен иск. Представени
платежни документи за разходите,
направени във връзка със снабдяването на ищцата с Констативен нотариален акт в
общ размер на 704.60 лв.
По делото са представени
медицински документи - 3 бр. епикризи,
Амбулаторен лист, от които се установява, че през м. август
По делото е допусната
съдебно-техническа експертиза, като след оглед на имота вещото лице е дало
заключение, че е извършван ремонт на покрива на сграда 2 и сграда 3. Подменени
са ребра и шипки, циглите са пренаредени, изпълнен е улук и водосточна тръба,
обшивка около калкан и комин. На пода в стая на сграда 3 е изпълнена циментова
замазка и постлан балатум, стените са боядисани с латекс, а зад леглото е
поставен фибран. Съгласно заключението, не е изпълнена топлоизолация на
външните страни на имота, като единствено има поставен фибран зад леглото в
стаята на сграда 3. Според експертизата, извършените в имота СМР са на обща
стойност 5 830 лв. с ДДС. Стойността на имота преди ремонта би била
12 600 лв, а след ремонта е – 13 200 лв. В отговор на допълнително
поставено от ответника задача експертът е дал заключение, че стойността на
циглите, използвани за ремонт на сгради 2 и 3 се определя на сумата от 290 лв.
При установената по-горе фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Ищцата Й.К.М. и ответницата С.П.М., заместена по реда
на чл.227 от ГПК от своите наследници по закон Ю.Д.И. и А.Д.М., са били валидно
обвързани по силата на алеаторен договор за прехвърляне на собственост върху
недвижими имоти срещу поемане на задължение за гледане и издръжка от страна на
приобретателката спрямо прехвърлителката докато е жива. Срещу еднократната
престация на ищцата, приобретателката се е задължила да я гледа и издържа при
нужда, като й осигури спокоен и нормален живот, грижи при болест и старческа
немощ, като прехвърлителката си запазила правото да обитава и ползва имота,
предмет на договора, пожизнено и безвъзмездно. Установява се, че в договора липсва уговорка поетите задължение да бъдат
изпълнявани чрез трети лица, от което следва, че С.М. дължи лично изпълнение на
задълженията по гледането и издръжката на свекърва си. Съдебната практика е
категорична, че не може без изричното съгласие на кредитора приобретателят да
изпълнява поетите по договора задължения чрез трето лице./ Решение №
1297/23.11.1993 г. по гр.д.№ 655/93 г, ІІ г.о./.
Договорът
за гледане и издръжка няма изрична
регламентация в закона, поради което се разглежда като вид ненаименован
алеаторен договор, като по естеството си е двустранен и възмезден. Съдържанието
на насрещните права и задължения по договора
се определят по съгласие на страните, които съгласно чл.9 от ЗЗД могат
свободно да определят това съдържание, доколкото то не противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави. При липса на други уговорки, издръжката се дължи винаги
в пълен обем, независимо какви са възможностите на продавача по алеаторния
договор и с какви собствени средства за
издръжка същият разполага. Задължението на приобретателите е с продължително
действие, като изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и
непрекъснато.
При докладване на делото по реда на чл.146 от ГПК с
оглед приетата правна квалификация на заявената от ищеца претенция – чл.87,
ал.3 от ЗЗД, съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните и е указал кои релевантни за спора
факти следва да бъдат установени. С оглед характера на предявения иск, а именно
конститутивен иск, насочен да предизвика правна промяна, в тежест на ищеца по
делото е да докаже, че между страните е бил сключен твърдения договор за
издръжка и гледане, а в тежест на ответната страна е да докаже, че са приобретателят
е изпълнявал задълженията си по договора точно и в обема, уговорен при
сключване на сделката. Прехвърлителят не е длъжен да сочи в какво се състои
неизпълнението, нито да доказва липсата на изпълнение /в този смисъл
Решение №217 /26.05.2011г. по гр.д.№999/2010г., ІІІ г.о., постановено по реда
на чл.290 от ГПК/.
В настоящия процес с предявения иск ищцата търси разваляне на сключения договор поради неизпълнението му от приобретателката С.П.М., като твърди, че приживе същата е била неизправна страна по договора и не е изпълнявала пълно и точно задълженията си по договора, отсъствала е и не е задоволявала нуждите на кредиторката от спокоен и нормален живот. Наред с това, поддържа, че до предявяването на иска е налице проодължителен период на бездействие от нейна страна, в който липсва каквото и да е изпълнение.
От събраните по делото доказателства съдът приема за
установено, че ищцата Й.М. и покойната ответница С.П.М. са живеели съвместно в
имота и преди прехвърлянето му през
По делото са налице убедителни доказателства, че с оглед лошото състояние на имота /теч от покрива, влага и мухъл в стаите/ приобретателката С.М. е предприели редица ремонтни действия, от които се е възползвала и прехвърлителката. Вещото лице е установило, че СМР-та са налични в имота –ремонтиран е покрива на две от сградите и са пренаредени циглите, изпълнен е улук и водосточна тръба, обшивка около калкан и комин. На пода в стаята на сграда 3/стаята на ищцата/ е изпълнена циментова замазка и е постлан балатум, стените са боядисани с латекс, а зад леглото е поставен фибран. Закупено е ново легло и шкаф. Констатациите на вещото лице изцяло се потвърждават и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
При анализа на доказателствата съдът достига до извод, че в отношенията между страните по алеаторния договор настъпила съществена негативна промяна с появата на здравословни проблеми при приобретателката С.М.. По повод лечението си се налагало същата често да отсъства от дома и да оставя свекърва си сама. Записала я на социален патронаж, като при отсъствията си уговаряла съседките да я наглеждат и да й носят хляб. Ответницата започнала да се държи по-грубо, все по-често казвала на баба Й., че не може да се разправя с нея, че е по-добре да ходи да живее при дъщеря си в с.Дебнево. Ищцата живеела във всекидневен страх от кавги, била „много стресирана,”/св.Митев/.
През м.април
В случай, че ищцата с поведението си е демонстрирала отказ за съдействие на длъжника С.М. да престира грижи и издръжка, то същата е следвало да предприеме незабавно действие по трансформиране на натуралната престация в нейния паричен еквивалент, в противен случай носи последиците от разваляне на договора поради неизпълнение. В съдебната практика трайно е възприето разбирането, че длъжникът по алеаторния договор дължи изпълнението му и когато кредиторът е променил местоживеенето си, като в този случай изпълнението следва да се престира в паричен еквивалент. В процесния казус обаче задължението не е трансформирано в парично, като такова искане не е заявено от ответната страна, поради което в случая е налице хипотеза, в която договорът за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане подлежи на разваляне поради неизпълнение.
По изложените причини съдът приема, че за ищеца е възникнало потестативното право за разваляне на договора за гледане и издръжка, поради което предявеният иск с основание чл.87, ал.3 от ЗЗД се явява основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
ПО НАСРЕЩНИЯ ИСК.
Едновременно с отговора на исковата молба ответниците са предявили евентуален насрещен иск, по който съдът дължи произнасяне с оглед изхода на спора по главния иск. Заявени са насрещни претенции за заплащане на следните суми: 8000.00лв. – представляваща стойността на извършените от приобретателката С.М. подобрения в имота и сумата от 704.60 лв. – сторени разходи по снабдяване с Констативен нотариален акт № 75/10.09.2015 г. по описа на Нотариус Анна Ценкова.
Основанието на насрещните претенции произтича от ретроактивното действие на постановеното разваляне на договора за прехвърляне на имотите срещу задължението за гледане и издръжка. По силата на изричната разпоредба на чл.88, ал.1 от ЗЗД, развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Независимо, че при договора за гледане и издръжка изпълнението е с продължително действие, то съдебната практика приема, че същият няма характера на договор с продължително или периодично изпълнение и за това неговото разваляне има основание за реституция, тъй като една от насрещните престации е еднократна.С развалянето на договора за издръжка и гледане настъпва ново правно положение - възстановява се съществуващото от преди сключването на договора правно положение и това ново правно положение задължава страните да си върнат това, което са си разменили по договора. Трайната съдебна практика приема, че с развалянето на договора за издръжка и гледане правото на собственост преминава автоматично в патримониума на прехвърлителя по разваления договор, а само относно претенциите за фактическото връщане на имота и на даденото от другата страна по договора, съдът се произнася при нарочно искане от страните. С развалянето на договора за издръжка и гледане праводателят получава в своя патримониум собствеността върху имота. При тази хипотеза той дължи връщане на това, с което се е обогатил.
С отговора са ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че сторените разходи по снабдяване с Констативен нотариален акт са в общ размер от 704.00 лв. прехвърляне на имотите – нотариални такси, такси за снабдяване с документи, заплащане на МДТ. Съдът намира, че тези разходи не следва да се възлагат в тежест на ищцата. В тази връзка съдът съобразява, че приложения констативен акт и нотариалния акт, с който е оформена алеаторната сделка, са съставени в един и същ ден – 10.09.2015 г., което налага извод, че снабдяването с нот.акт по обстоятелствена проверка е предназначено да послужи за целите на прехвърлянето на имота в полза на С.М.. Констатира се, че част от документите, послужили при обстоятелствената проверка –удостоверение за данъчна оценка, скица на имота, изискуемите се декларации с нотариално удостоверени подпис и съдържание впоследствие са представени и при изповядване на възмездната сделка. В случая, доколкото алеаторният договор се разваля поради неизпълнение, ответната страна няма право да претендира тези разходи като обезщетение за вреди от развалянето на договора по арг. от чл.87 и чл.88 от ЗЗД. От друга страна, следва да се съобразят и доказателствата по делото, според които С.М. не е разходвала лични средства, сумите, необходими за покриване на разноските по снабдяването с нотариален акт, са били осигурени от предхождаща продажба на собствен на ищцата земеделски имот за сумата от 1000.00лв, която изцяло е била получена от приобретателката, като няма данни за последваща отчетна сделка.
По отношение на предявения насрещен иск за заплащане на сумата от 8000.00 лв, представляваща извършени от приобретателката С.П.М. подобрения в имота, изразяващи се в ремонт на покрива, замазка на пода, измазване и изолиране на стените, закупуване на нов балатум, закупени и доставени нов диван. Съдът отбелязва, че постилането на нов балатум и закупуването на нови мебели са дейности, които нямат характер на подобрение или СМР, поради което следва да бъдат изключени от предметния обхват на претенцията. След анализ на доказателствения материал по делото съдът приема, че от претендираните СМР единствено не се доказва изпълнена топлоизолация на външните страни на имота. Видно от заключението на експертизата, налице е единствено поставен фибран зад леглото в стаята, която е ползвала ищцата. СМР по ремонта на покрива на сграда 2 и сграда 3, както изпълнена замазка в стаята на ищцата са установени безспорно и са налични в имота. Събраха се доказателства, че ремонтът е бил продиктуван от износването и овехтяването на сградите, като целта е била да се приведат същите в състояние годно за ползването им по предназначение. С оглед лошото състояние на покрива на сгради 2 и 3 е имало теч, появили се влага и мухъл в стаите, поради което ремонтът е бил наложителен. Установява се, че този ремонт е бил планиран, действително е извършен от приобретателката, но по делото не се доказва за това да са разходвани нейни лични средства. Напротив, установи се по несъмнен начин, че за да бъдат осигурен паричен ресурс за ремонта, С.М. е инициирала продажба на притежавани от ищцата Й.М. наследствени земеделски земи, като припадащите се според дела на същата суми са получени от нея и използвани за ремонта. В този смисъл са и дори и показанията на разпитаната по нейно искане св. Яна М.: „С. реши да продаде някакъв имот, за който аз не знам и даде на Анчето 5 000 лв. и с останалите 5 000.00лв. направи на покрива да не й капе, направи вътрешна тоалетна, направи като навес да не влиза снега отгоре. Ремонта направи и на баба Й. на стаята, защото беше стара”. Изцяло кореспонсиращи на тези показания са и дадените показания от св. П., която заявява: „ „За прехвърлянето на имота обади ми се снаха ми С.П.М. за продадем 20 дка ниви за 10 000 лв. и да си разделим по 5 000 лв. Тя да си направи на старата къща – паянтовата – в с.Пресяка ремонт. Поиска ми данните на личната карта и аз й ги съобщих по телефона. Минаха няколко месеца, тя се обади, че трябва да се иде при нотариус, арендатора е оправил скиците. Отидохме при нотариуса…”. Предвид изложеното съдът счита, че в конкретния слуай от факта, че приобретателката С.М. е наемала майстори за ремонта и е извършвала фактическото плащане на вложените труд и материали, не следва автоматично извода, че същата е плащала със собствени средства. Горното се опровергава от доказателствата по делото, тъй като същата е разполагала изцяло както с пенсията на ищцата, така и със сумите, получени от осъществените възмездни сделки със земеделски земи и именно с тези средства са покрити всички разходи по ремонта. С оглед на изложеното съдът счита, че ищцата не се е обогатила неоснователна за чужда сметка и не следва да се ангажира нейната отговорност, респ. предявеният насрещен иск ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че следва да разпредели разноските по делото.
По главния иск: С оглед изхода на спора по главния иск с основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата сума в общ размер на 773.00лв, от които: 73.00 лв.- държавна такса и 700.00лв.-адвокатски хонорар, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 16.11.2018 г .
По насрещния иск: С оглед изхода на
спора по предявените насрещни искове и предвид тяхното отхвърляне,като
неоснователни и недоказани, ответниците
– ищци по насрещния иск ще следва да заплатят на ищцата Й.К.М. разноски по делото в размер на 765.00
лв. – платено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 05.02.2019 г.
Мотивиран от горните съображения съдът
Р Е Ш
И :
РАЗВАЛЯ, на
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД договор за издръжка и гледане, сключен с
нотариален акт №76, том V, рег.№ 6095, дело № 634/2015 г. на нотариус Анна
Ценкова, с рег.№ 565 на НК, с район на действие РС – Ловеч, вписан в Службата
по вписвания при РС – Ловеч с вх.рег.№ 5486 от 10.09.2015 г, Акт № 183, том 13,
дело № 2686 от 10.09.2015 г., по силата на който Й.К.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, действаща чрез пълномощника си С.П.М., ЕГН **********, с пост.адрес: *** е
прехвърлила на С.П.М. следния собствен недвижим имот, а именно:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
58308.180.198, находящ се в с.Пресяка, обл.Ловеч по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-41/18.03.2008 г. на
Изп.директор на АГКК, адрес на поземления имот: ********, площ 2129 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване – до
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от С.П.М., с ЕГН **********, с пост.адрес: ***, починала в хода на процеса и заместена по реда на чл.227 от ГПК от наследниците си по закон Ю.Д.И./дъщеря/, ЕГН **********, с адрес: *** и А.Д.М./син/, ЕГН **********, с адрес: ***, против Й.К.М., ЕГН **********, с адрес: *** насрещен иск – за заплащане на сумата от 8 704,60 лв., представляваща стойност на извършените от С.П.М. подобрения в имота и сторените разноски по снабдяване с Констативен нотариален акт № 75/10.09.2015 г. по описа на Нотариус А.Ц.с район на действие – Района на ЛРС.
ОСЪЖДА Ю.Д.И./дъщеря/, ЕГН **********, с адрес: *** и А.Д.М./син/,
ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството им на наследници на С.П.М., с ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на Й.К.М., ЕГН **********, с адрес: *** разноски по делото в общ размер на 1538.00 лв, от които: 773.00 лв. –
разноски по главния иск и 765.00 лв.- разноски по насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: