Решение по дело №7892/2021 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
към Решение № 2264/14.12.2021г. по АНД № 7892/2021г. по описа на
ПРС, ХХІІ н.с.
Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
С постановление от 01.12.2021 год. Районна прокуратура гр. Пловдив е
внесла в ПРС материалите по досъдебно производство - БП № 750/2021 г. по
описа на І РУ – ОДМВР - Пловдив, водено срещу К. Р. В., ЕГН **********,
за извършено престъпление по чл. 343в, ал.3, вр. ал.1 от НК за това, че на
03.11.2021 г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Субару“, модел „Форестер“ с регистрационен № ..., в срока
на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство,
наложена му със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-0432-000130/17.04.2021 г., издадена от Началник РУ към ОДМВР
- Пловдив - 01 РУ Пловдив, влязла в сила на 28.10.2021 г., с Предложение
ПРС да освободи обвиняемия от наказателна отговорност като му наложи
административно наказание по смисъла на чл.78а от НК.
Районна прокуратура - гр. Пловдив – редовно призована, не изпраща
представител.
Обвиняемият К. Р. В., редовно призован, се явява в съдебно заседание,
признава вината си и заявява, че описаните в обстоятелствената част на
постановлението фактически положения са верни. Досежно наказателната му
отговорност моли за налагането му на административна глоба в минимален
размер.
Упълномощеният защитник на обв. В. - адв. Т., моли Съда да го
освободи от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание „глоба” по реда на чл.78а от НК в минимален размер, като моли да
не му бъде налагано допълнително наказание лишаване от права, тъй като
към момента на самото деяние той е бил лишен от право да управлява МПС.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият К. Р. В. е роден на ..., живущ в ..., ..., българско
гражданство, средно образование, работещ, женен, осъждан - реабилитиран,
ЕГН **********.
Обвиняемият К. Р. В. бил правоспособен водач на превозни средства
категория В от 2005 г. На 17.04.2021 г. полицейски служител при I РУ гр.
Пловдив установил допуснато нарушение на разпоредбите на Закона за
движение по пътищата от страна на обв. В. и му съставил Акт за установяване
на административно нарушение № АА862671 от 17.04.2021 г. На същата дата,
във връзка със съставения на обв. В. АУАН, била издадена Заповед за
1

прилагане на принудителна административна мярка № 21-0432-000130 по
чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП от Началника на 01 Районно управление гр.
Пловдив, с която на обвиняемия била наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП - временно отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач, до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Освен това,
впоследствие, на 21.05.2021 г. било издадено и Наказателно постановление №
21-0432- 000597 на Началника на I Районно управление гр. Пловдив, с което
било наложено административно наказание за допуснатите от обв. В.
нарушения на Закона за движение по пътищата. Заповедта за прилагане на
принудителна административна мярка, издадена на 17.04.2021 г., била
връчена на обв. В. лично на 13.10.2021 г. и влязла в сила на 28.10.2021 г., като
с посочената заповед му било отнето свидетелството за управление на
моторно превозно средство. Въпреки че свидетелството му за управление на
МПС било отнето, обв. В. продължил да управлява автомобил. На 03.11.2021
г. свидетелите С. Г. Т. и М. Г. Б., които работели като м. а. в сектор "Пътна
полиция" при ОДМВР гр.Пловдив били на смяна за времето от 07:00 часа до
19:00 часа. Около 08:35 часа двамата изпълнявали служебните си задължения
в района на ул. „Скопие“ в гр. Пловдив. Забелязали лек автомобил марка
„Субару“, модел „Форестер“ с регистрационен номер ..., който се движел по
платното за движение, и решили да го спрат за проверка. Подали светлинен и
звуков сигнал и водачът на автомобила спрял на ул. „Скопие“ пред имот под
№ 17. Полицейските служители установили, че водач на автомобила бил обв.
К. Р. В., който пътувал сам в превозното средство. Свидетелите Т. и Б.
поискали документите на водача, а той им представил само лична карта и
талон за регистрация на МПС. Те поискали и свидетелство за управление на
МПС, но обвиняемият им заявил, че същото му било отнето преди няколко
месеца. Тогава полицейските служители направили справка в ОДЧ и
установили, че свидетелството на обв. В. било временно отнето по реда на
чл.171, т.1 б.„б“ от ЗДвП, както и че на 13.10.2021 г. на обв. В. била връчена
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0432-
000130 по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП от Началника на I Районно управление
гр. Пловдив. Освен това обвиняемият заявил пред тях, че бил наясно с
отнемането на свидетелството. Тогава свид. Тиков съставил на обв. В. Акт за
установяване на административно нарушение cep. GA № 524336 за
установените нарушения и иззел свидетелството за регистрация на моторното
превозно средство и двете регистрационни табели.
Гореописаната фактическа обстановка се установи по безсъмнен начин
от следните събрани по делото доказателствени материали – от писмените
доказателства, събрани на досъдебното производство, прочетени на
основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал – свидетелските показания, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, наказателно постановление, АУАН, справка за
нарушител/водач, справка за съдимост и характеристична справка за
2

обвиняемия.
От наличните по делото доказателствени материали, събрани и
проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по безсъмнен начин
се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото
производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване,
както и авторството.
За да стигне до този извод съдът анализира показанията на свидетелите
С. Г. Т. и М. Г. Б. като намери същите за подробни, изчерпателни,
последователни и правдиви, поради което и ги възприе при постановяване на
решението. В тази връзка, същите хронологично, последователно и
еднопосочно изясняват факти и обстоятелства, така както са станали известни
в съответни моменти от развитието на процесния казус, които са относими
към предмета на доказване в настоящото производство. Гласните
доказателства кореспондират и на писмените такива, които съдът кредитира в
цялост като обективни, достоверни и неоспорени от страните.
В тази насока и при постановяване на решението си, съдът се ползва от
самопризнанието на обвиняемия, което в контекста на гореобсъденото изцяло
се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При тази, установена по несъмнен начин и неоспорена фактическа
обстановка, Съдът зае становище, че с деянието си от обективна страна на
03.11.2021 г. в гр. Пловдив, ул. „Скопие“ № 17 обвиняемият К. Р. В. е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Субару“,
модел „Форестер“ с регистрационен № ..., в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство
за управление на моторно превозно средство, наложена му със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0432-
000130/17.04.2021 г., издадена от Началник РУ към ОДМВР - Пловдив - 01
РУ Пловдив, влязла в сила на 28.10.2021 г.
От обективна страна извършените от дееца действия по придвижване с
процесното МПС представляват управление на такова, доколкото е безспорно
установено, че обвиняемият е бил спрян за проверка, докато е шофирал,
посредством светлинен и звуков сигнал. На следващо място съдът приема за
доказано, че за обвиняемият е действала принудителна административна
мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС,
наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 21-0432-000130 по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП от Началника на I Районно
управление гр. Пловдив, влязла в сила на 28.10.2021г. за нарушение на чл.
174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. След като не са събрани данни за окончателното
решаване на отговорността за нарушаването на посочената разпоредба, то
спрямо обвиняемия е била в действие принудителната мярка от датата на
влизане на заповедта в сила – 28.10.2021г., и към момента на извършване на
деянието също.
3

От субективна страна обвиняемият е извършил деянието виновно и при
форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал, че управлява МПС в срока на
наложена и действаща принудителна административна мярка, с която правото
му да управлява МПС е било отнето и въпреки това е управлявал такова, като
е предвиждал, че с действията си ще наруши обществения ред регулиращ
транспорта и е целял настъпването на тези съзнавани и желани от него
последици.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Съобразно възприетата от съда правна квалификация на осъщественото
от обвиняемия престъпление, предвиденото в особената част на НК наказание
за същото към инкриминирания момент е лишаване от свобода до 3 години и
глоба от 200 до 1000 лева. Обвиняемият, който е пълнолетно лице, не е
осъждан за престъпления от общ характер, тъй като видно от справката за
съдимост обвиняемият към датата на деянието е реабилитиран за
извършеното от него престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, поради което и
съгл. чл. 85 от НК се счита за неосъждан. Също така той не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел IV на гл.VIII от НК и от
престъплението не са настъпили материални щети, които да са съставомерни.
Ето защо Съдът зае становище, че са налице основанията на чл.78А от НК,
поради което освободи обвиняемия от наказателна отговорност като му
наложи административно наказание ГЛОБА. При обсъждане на размера на
наложената на обвиняемия глоба съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства ниската степен на обществена опасност на дееца
и деянието, добрите характеристични данни – семеен е и се грижи за
отглеждането на две деца, трудово ангажиран е и е с чисто съдебно минало,
доколкото същият е реабилитиран, като отчита като отегчаващи вината
обстоятелства единствено наличието на други нарушения на ЗДвП.
Съобразявайки посоченото дотук, както и фактът, че от престъплението не са
настъпили съставомерни материални щети, подлежащи на възстановяване,
обвиняемият признава вината си, има критично отношение към извършеното
и съдейства за разкриване на обективната истина, то Съдът счете, че целите
на наказанието, предвидени в чл.12 от ЗАНН и чл.36, ал.1 от НК биха могли
да се постигнат чрез определяне размера на глобата в минималния такъв,
предвиден в чл.78а от НК, при граници от 1000лв до 5000лв, поради което и
му наложи „Глоба” в размер на 1000лв, предвид установения превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства.
С оглед постигане на генералната и личната превенция съдът намира, че
обвиняемият К. Р. В. следва да понесе и санкцията, предвидена в
разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 във връзка с чл. 343г, във връзка с чл. 37, ал. 1,
т. 7 от НК, поради което го лиши от право да управлява МПС за срок от ТРИ
МЕСЕЦА. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
процесуалния представител на обвиняемия, че тъй като последният е лишен
от право да управлява МПС поради наложената ЗППАМ, той не следва
отново да се лишава от това право. В случая обвиняемият само временно е
4

лишен от право да управлява МПС поради отнемане на свидетелството му за
управление, но същото ще му бъде върнато при наличие на определени от
закона предпоставки. Видно от заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка от 17.04.2021 година и справка за нарушител/водач
СУМПС на обвиняемия В. е отнето на 17.04.2021 година с връчено и влязло в
сила наказателно постановление № 21-0432-000597/21.05.2021 година,
издадено от Началника на 01 РУ на МВР – Пловдив и същото не му е върнато,
тъй като той не е изпълнил разпоредбите на чл. 159, ал. 2 от ЗДвП.
Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира, че обвиняемият следва да
бъде лишен от право да управлява МПС в какъвто смисъл е разпоредбата на
чл. 343г от НК. Вярно е, че законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.
78а, ал. 4 от НК, че в случаите на освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност за извършени престъпления, за които се предвижда
и наказание лишаване от право да упражнява определена професия или
дейност, съдът не е длъжен да наложи и това наказание, но в конкретния
случай предвид обстоятелството, че на обвиняемия до момента са налагани
множество наказания за извършени нарушения на ЗДвП и въпреки всичко
същият продължава да върши такива, съдът намира, че той следва да понесе и
тази санкция на закона като бъде лишен от право да управлява МПС за срок
от три месеца.
Според преценката на Съда именно тези наказания се явяват съответни
на степента на обществена опасност на деянието и дееца и изпълняващи
целите на наказанието, поради което са и справедливи.
Причините за извършване на престъплението са незачитането на
установения законов ред, занижен самоконтрол и ниска правна култура.
По делото няма приложени веществени доказателства и направени
разноски.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	2264
Дата:	14 декември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия:	Елена Димитрова Герцова

Дело:	20215330207892
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	3 декември 2021 г.

Решение по дело №7892/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите