№ 129
гр. Плевен , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Здравков
Членове:Красимир Ив. Петракиев
Жанета Д. Георгиева
при участието на секретаря Анелия Й. Докузова
като разгледа докладваното от Методи Н. Здравков Въззивно гражданско
дело № 20214400500257 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260 487/19.11.2020г. по гр.д. № 652/2020г. на ПлРС съдът
е осъдил на основание чл.327, ал.1 от ТЗ вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД „***"ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.*** №***, вх.
***, ап.***, да заплати на "***" ООД, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция
гр.София, ул.*** №***, ап. ***, сумата от 19 371,66 лева, представляваща
неплатена сума по фактури с № ***/23,04,2015 г., №***/30,04,2015 г.,
№***/07,05,2015г., №***/08,05,2015г. и №***/14,05,2015г./, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в
съда — 05,02,2020г., до окончателното й изплащане.
Осъдил на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „***" ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.*** № 48, вх. ***, ап.***, да
заплати на "***" ООД, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция гр.София, ул.***
№***, ап. ***, сумата от 5 865,31 лева, представляваща лихва за забавено
изплащане за периода 05,02,2017г. — 30,01,2020г.
1
Осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***" ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.*** №***, вх. ***, ап.***, да
заплати на "***" ООД, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция гр.София, ул.***
№***, ап. ***, сторените по делото разноски, както следва - 1009,48 лева за
държавна такса, 1560,00 лева за адвокатско възнаграждение и 230,00 лева за
депозит за ВЛ.
Недоволно от решението е останало „***”ЕООД, ЕИК *** гр.Плевен
чрез Управителя Н.С.М., което го обжалва в законния срок като неправилно и
необосновано. Твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно –
съдът е отказал да прекрати образуваното пред него дело и да го изпрати по
компетентност на АС при БТПП на осн. чл.8 ал.1 ЗМТА и чл.19 ал.1 ГПК.
Неправилно не е приел за доказателство Дистрибуторски договор от
22.12.20***г., видно от който в чл.10 страните са уговорили, че при
възникване на спорове помежду им същите ще се решават от АС при БТПП.
Моли въззивният съд да отмени съдебния акт на ПлРС, като вместо
него да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
Ответникът по въззивната жалба и ищец по делото пред ПлРС
"***"ООД, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция гр.София, ул.*** №***, ап.
*** чрез адв.О. Л. от ПлАК изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Излага съображения, че решението е правилно - да се потвърди и да им
присъди разноски за настоящата инстанция.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че
компетентността на PC Плевен да разгледа спора е потвърдена с определение
на ОС Плевен по в.ч.гр.д.№***/2020г. от 21,08,2020г.
2
Намерил, че от представената от ищеца по делото фактура
№00000***/23,04,2015 г. /в заверено копие/, с продавач ищеца /тогава с
наименование „*** ***"ООД/ и получател ответника, се установява, че в нея
е отразена продажбата на стоки на стойност 6118,20 лева с ДДС. От
представените в заверено ксерокопие Експедиционни листове № *** и № ***,
двата от 23,04,2015г., подписани двустранно, се установява предаването на
стоките, описани във фактура №00000***/23,04,2015г.
Видно от представената от ищеца по делото фактура
№00000***/30,04,2015 г. /в заверено копие/, с продавач ищеца /тогава с
наименование „*** ***" ООД/ и получател ответника, в нея е отразена
продажбата на стоки на стойност 3580,98 лева с ДДС. От представените в
заверено ксерокопие Експедиционни листове №*** и №***, двата от
30,04,2015 г., подписани двустранно, се установява предаването на стоките,
описани във фактура №00000***/30,04,2015г.
Видно от представената от ищеца по делото фактура
№00000***/07,05,2015 г. /в заверено копие/, с продавач ищеца /тогава с
наименование „*** ***" ООД/ и получател ответника, в нея е отразена
продажбата на стоки на стойност 6598,40 лева с ,\?\С.. От представените в
заверено ксерокопие Експедиционни листове №*** и №***, двата от
07,05,2015г., подписани двустранно, се установява предаването на стоките,
описани във фактура №00000***/07,05,2015г.
Видно от представената от ищеца по делото фактура
№00000***/08,05,2015г. /в заверено копие/, с продавач ищеца /тогава с
наименование „*** ***" ООД/ и получател ответника, в нея е отразена
продажбата на стоки на стойност 460,00 лева с ДДС. От представения в
заверено ксерокопие Експедиционен лист №*** от 08,05,2015 г., подписан
двустранно, се установява предаването на стоката, описана във фактура
№00000***/08,05,2015г.
Видно от представената от ищеца по делото фактура №***/14,05,2015
г. /в заверено копие/, с продавач ищеца /тогава с наименование „*** ***"
ООД/ и получател ответника, в нея е отразена продажбата на стоки на
стойност 7983,60 лева с ДДС. От представените в заверено ксерокопие
Експедиционни листове №*** и №***, двата от 14,05,2015г., подписани
двустранно, се установява предаването на стоките, описани във фактура
№***/14,05,2015г.
От представеното копие от Покана, изпратена от ищцовото дружество
до ответника на 29,06,2019г., получена на 12,08,2019г., се установява, че
ищецът е уведомил ответника за наличието на просрочени задължения по
цитираните фактури.
От представения от ответника Дистрибуторски договор от 22,12,20***г.
се установява, че същият е сключен между страните за срок от една година.
От заключението на ВЛ по изготвената СГЕ се установява, че подписът
за „доверител" в дистрибуторски договор от 22,12,20***г. не е положен от
Х.М.К.-З..
3
От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ, което съдът кредитирал
като компетентно и безпристрастно изготвено, приел че се установява, че
процесиите фактури са включени в „Дневниците за продажби" и СД по ЗДДС
на ищцовото дружество за съответните данъчни периоди, през които са
издадени, както и в „Дневниците за покупки" и СД по ЗДДС на ответното
Дружество за данъчните периоди, през които са издадени и са подадени в ТД
на НАП. ВЛ е установило, че в счетоводството на ищеца фигурира вземане
към ответника по процесиите фактури, а в счетоводството на ответника
съществува задължение към ищеца по процесиите фактури в размер на 19
371,66 лева. ВЛ сочи, че в счетоводствата и на двете Дружества процесиите
фактури са осчетоводени по съответните сметки, а лихвата за забава за
периода от три години преди подаване на ИМ възлиза на 5 865,31 лева.
При тези доказателства от правна страна намерил, че е предявен иск с
правно основание чл.327, ал.1 от Търговския закон за осъждане на ответника
да заплати неизплатената цена на продадена стока по фактури
№***/23,04,2015г., №***/30,04,2015г., №***/07,05,2015 г., №***/08,05,2015г.
и №***/14,05,2015г. в общ размер на 19 371,66 лева.
Основните права и задължения на страните по търговската продажба се
покриват с тези на обикновената продажба, а именно - продавачът дължи
прехвърляне на собствеността и предаването на стоката, предмет на договора
за продажба, а купувачът дължи плащането на цената и получаването на
стоката.
Фактурата като счетоводен документ не е основание за плащане, тъй
като основанието за плащане е доставка на стоката вследствие сключен
договор за продажба, а фактурата само удостоверява този факт. В случая
приел, че по делото са представени експедиционни листове, двустранно
подписани, които удостоверяват доставката на стоките.
Към това от заключението на ВЛ счел за установено, че процесиите
фактури са осчетоводени и при двете Дружества. Осчетоводяването на
процесиите фактури от ответника ценил за недвусмислено признание на
задължението по Договора.
В този смисъл се позовал на константната съдебна практика, намерила
отражение в редица решения на ВКС, някои от които Решение №***/
26.11.2009 г, постановено по т.дело №380/2009 г. на ВКС, първо
търг.отделение, Решение №42 от 19.04.2010 г, постановено по търг.дело
№593/2009 г на ВКС — второ т.отд.,Решение №23 от 07.02.2011 г,
постановено по т.д.№ 588/2010 г на ВКС — трето търг.отделение на ВКС.
Така стигнал до извод, че са налице предпоставките по чл.318, ал.1 от
ТЗ - между страните по делото има сключен неформален договор за търговска
продажба, като ищецът — продавач е изпълнил задължението си да предаде
на ответника стоката, което се установява от експедиционните листи, поради
което за ответника е възникнало задължението да заплати уговорената цена
на стоката. Ищецът твърди един отрицателен факт, а именно - че ответника не
е изпълнил изцяло задължението си по договора за продажба, обективиран в
процесната фактура. С определението по чл.140 от ГПК съдът е разпределил
тежестта на доказване, като е указал на ответника, че носи доказателствена
4
тежест да установи, че е заплатил дължимата по фактурите сума. По делото
обаче не са ангажирани доказателства, че ответникът е изпълнил
задължението си по фактурата, съдът приел, че действително не е заплатена
цената на стоката по договора и ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцовото дружество сумата от 19 371,66 лева, представляваща
неизплатено задължение по фактури №***/23,04,2015 г., №***/30,04,2015 г.,
№***/07,05,2015 г., №***/08,05,2015 г. и №***/14,05,2015 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
В последното о.с.з. ответникът е направил доказателствени искания и е
представил доказателства, които не са уважени от съда поради настъпила
преклузия. Според ПлРС ответникът е следвало СВОЕВРЕМЕННО да
ангажира доказателствени искания, чрез които да докаже правопогасяващите
или правоизключващите си възражения, но това не е сторено.
За исковата претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е приел, че
е акцесорна и като такава следва съдбата на главния иск с правно основание
чл.327 от ТЗ. При кумулативното съединяване на искове, каквото в случая е
налице, след като е уважен основния иск за заплащане на главницата по
неплатените фактури, следва да се уважи и акцесорния иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД. Така наречената „законна лихва" представлява
обезщетението в размер на законната лихва, предвидена за забава плащането
на парични задължения, съгласно чл.8б от ЗЗД. Разпоредбата на този текст от
ЗЗД обаче е диспозитивна и следва да се прилага, само ако страните по
материалното правоотношение не са уговорили друго. В случая между
страните няма уговорено изрично обезщетение за забава. От заключението на
ВЛ се установява, че лихвата за забава върху неизплатените фактури е общ
размер на 5 865,31 лева, и именно в този размер следва да бъде уважена
исковата претенция.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото
обжалваното решението е валидно и допустимо.
Отношенията между страните следва да се уредят по общите правила за
търговските сделки между търговци по ТЗ – чл.286 – чл.317 ТЗ, и правилата
на чл.327 ТЗ.
Оплакването, че ПлРС не е прекратил образуваното пред него дело и не
5
го е изпратил по компетентност на АС при БТПП на осн. чл.8 ал.1 ЗМТА и
чл.19 ал.1 ГПК е неоснователно – видно от приложеното частно гражданско
дело този въпрос е разрешен с влязло в сила определение от ОС гр.Плевен, с
което определението на ПлРС от 23.07.2020г. по този въпрос е потвърдено.
Оплакването, че съдът не е приел писмени доказателства, които са
имали значение за спора и са представени от ответника също е
неоснователно. Делото е разгледано в четири съдебни заседания – едва в
последното на 23.10.2020г. ответникът се е явил с адвокат, който е представил
Интернет кореспонденция, два договора, удостоверение и осем броя фактури,
които по възражение за настъпила преклузия от ищеца не са приети от съда и
са върнати на адвоката. Законосъобразно ПлРС е приложил чл.147 ГПК,
според който до приключване на съдебното дирене страните могат да сочат и
представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и
представят своевременно. Видно от протокола от съдебното заседание на
ПлРС такива обстоятелства не са твърдени от адвоката на ответника, а още
по-малко установени с доказателства и по тази причина съдът е приложил
Закона – ГПК като не е приел в четвъртото съдебно заседание представените
доказателства.
Като е приел, че искът с правно основание чл.327 ТЗ във вр. с чл. 79 ал.1
ЗЗД е основателен и доказан до исковата сума в размер на 19 371,66лв., а с
това и акцесорния иск за лихви за забава в размер на 5 865,31лв. за периода от
05.02.2017г. до 30.01.2020г. върху главницата също е основателен,
първостепенният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да
се потвърди поради съвпадане на изводите с тези на въззивната инстанция.
Предвид изхода на спора на ответника по жалбата се дължат разноски
за настоящата инстанция, каквито се претендират в размер на 1 560лв. и
въззивникът следва да бъде осъден да заплати същите.
Поради това и на основание чл.271 ал.1, предл.1 във вр. с чл.272 ГПК
Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 487/19.11.2020г., постановено по гр.д.
6
№ 652/2020г. на Районен съд гр.Плевен – девети граждански състав, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 ГПК „***"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, ул.*** №***, вх. ***, ап.***, да заплати на
"***" ООД, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция гр.София, ул.*** №***, ап.
***, сторените по делото разноски в размер на сумата от 1 560лв. за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
чл.280 ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7