№ 10
гр. ************, 30.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ************ в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Емилиан Бл. Венчев
СъдебниА. ЗЛ. Ш.
заседатели:М. Г. П.
при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова
и прокурора Н. З. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Емилиан Бл. Венчев Наказателно
дело от общ характер № 20225230200081 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ************, Териториално отделение - ************
се представлява от прокурора Н. Т..
Пострадалият К. Г. Д., не се явява. За него се явява адв. М. К..
Подсъдимият Т. Д. К., явява се лично и с адв. Т. К., упълномощена по делото.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРА: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът ДОКЛАДВА постъпилото от РАДИО СОТ – ************ писмо с вх. №
307/24.01.2023 г. и приложените към него документи.
ПРОКУРОРА: Да се приеме по делото.
АДВ. К.: Да се приеме.
АДВ. К.: Да се приеме.
ПОДС. К.: Да се приеме.
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото, постъпилите с писмо до
РАДИО СОТ - ************, вх. № 307/24.01.2023 г.: график на дежурствата на
служителя Г. Д. К. за м. юли 2021 г.; маршрутен лист за движението на автомобил
********** за времето от 20,00 часа на 17.07.2021 г. до 08,00 часа на 18.07.2021 г. с
водач Г. К. и Справка от GPS за движението на автомобила от 02,00 часа до 05,00 часа
на 18.07.2021 г.
Страните (поотделно): Нямаме други искания.
Съдът, на основание чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА събраните по ДП № 166/2021 г. по описа на РУ –
************ доказателства: жалба на К. Д.; протоколи за разпит на свидетелите Д., Р.,
Ф., Д., Б., С., К., З., П., К., М. и Б.; медицински епикризи; справка за съдимост на подс.
К.; криминалистична справка; характеристична справка; справка за съдимост;
ДСМПИС.
АДВ. К.: Представям договори за правна защита и съдействие.
ПО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ: Да се приключи делото.
АДВ. К. : Да се приключи делото.
АДВ. К.: Да се приключи делото.
ПОДС. К.: Да се приключи делото.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРА: Уважаеми господин съдия, уважаеми съдебни заседатели,
поддържам обвинението срещу подсъдимия Т. К. така, както е внесено. Ще се спра
накратко на фактическата обстановка. Безспорно се изясни в хода на съдебното
производството, че на 17.07.2021 г. св. Д. е бил с негови приятели на младежко парти в
дома си. На 18.07.2021 г. св. Н. С. се обадил по телефона на св. Д., като му е съобщил,
че има конфликт между него и други момчета пред дискотеката на хотел
„************“. Свидетелите Д., Б., Д., Ф. и Р. тръгнали към мястото, където С.
посочил, че се намира. Видно от показанията на св. К. същият е възприел заплаха от
приближаването на горепосочените свидетели и тръгнал да бяга в посока центъра на
гр. ************. Групата на Д., Б., Ф., Д. и Р. се разделила, като в различна
последователност тръгнали да гонят св. К.. Впоследствие К. бил настигнат в близост до
2
паркинга на РС - ************, на оградата на намиращата се от друга страна на съда
детска градина, имало физическо съприкосновение между него и настигналите го
момчета. Безспорно се доказа, че в момента, в който е възникнал боя между него и
останалите момчета, свидетелят К. Д. не се е намирал там. В тази връзка считам, че не
следва да се кредитират показанията на св. Н. П., които са нелогични и
непоследователни и изцяло се опровергават от свидетелските показания на всички
останали разпитани свидетели пред вас. Малко време, след като е започнал т.нар. бой
между св. К. и момчетата, на мястото пристигнала кола на СОТ А., в която били подс.
К. и св. Г. К.. Виждайки пристигналата кола момчетата се разбягали и на мястото
останал единствено св. К.. Считам, че показанията му изцяло трябва да се кредитират
изцяло, като последователни и отговарящи на събраните по делото доказателства, а
именно затова, че пред Т-маркет на е имало бой между него и други момчета и че той
самият не е видял никой да удря охранителите, което е заявил в съдебно заседание.
След разбягването на момчетата, подсъдимият К. със служебния автомобил подгонил
тичащите момчета, като навлязъл в насрещното движение в посока на ресторант
„************“. Стигайки близо до ресторанта се появил и свидетелят Д..
Подсъдимият и св. Г. К. видели свидетеля Д., спрели и се насочили към него.
Подсъдимият К. слязъл от колата и тръгнал към Д., като му задал въпроса „защо бият
някого”. Свидетелят Д. се опитал да обясни, че никого не е бил в същия момент
подсъдимият го ударил с ръка в областта на брадата. Д., отново се опитал да му каже да
престане да го удря, но подсъдимият нанесъл втори удар с лявата си ръка свита в
юмрук в областта на дясната страна на лицето на Д.. След получените удари Д.,
изплашен от случилото се избягал. В хода на разследването е установено, че
подсъдимият е ударил св. Б. и св. Р.. Също така не се събраха доказателства
подсъдимият да е бил провокиран по какъвто и да било начин с думи или действия от
свидетеля Д.. Същият не е присъствал на предшестващия бой с участието на К., а се е
появил непосредствено след него в другата част на улицата, пред ресторант
„************“. Не са събрани доказателства, самият Д. както и останалите свидетели
да се държали агресивни, да са използвали думи или с действия да са предизвикали
агресията на подсъдимия К., който през цялото време общувал с Д. и обиждал с обидни
епитети Боклук и олигофрен. Непосредствени свидетели на ударите нанесени от подс.
К. на св. Д. са свидетеля Ф., който е заявил в съдебно заседание – „К. удари два пъти
Д.“. Свидетелят Б., който е заявил: „Видях, че Т. К. удари два пъти с юмрук К. Д.“.
След нанесения му побой, Д. изпитал болки, бил целият окървавен, като бягайки се
насочил към сградата на полицията в гр. ************, за да подаде сигнал за
случилото се. Тъй като се намирал във влошено физическо състояние, решил първо да
потърси медицинска помощ, като се насочил към Спешно отделение при ФСМП –
************. Виждайки състоянието на пострадалия Д. бил насочен към МБАЛ УНИ
ХОСПИТАЛ за рентгенова снимка на челюстта. След излизане на резултатите, Д. бил
3
откаран с линейка в УМБАЛ „Свети Г.“ – Пловдив, където бил приет за спешно
оперативно лечение в отделение по Лицево челюстна хирургия.
Считам, че във връзка с назначената СМЕ, трябва изцяло да се кредитира
заключението на вещото лице относно получените от Д. телесни увреждания. Считам,
че от обективна и субективна страна, по така изложената фактическа обстановка
подсъдимият е извършил престъплението по чл.129 ал.2, във връзка с ал. 1 от НК, като
на посочената дата в гр. ************ е причинил средна телесна повреда на К. Г. Д..
В тази връзка считам, че показанията на пострадалия Д. следва да се кредитират изцяло
от съда като последователни, логични и подкрепени със събраните на ДП и съдебно
следствие доказателства. В тази насока следва да се кредитират показанията на св. Р.,
Ф., Д., Б. и С., както и на св. К.. Считам, че дадените обяснения от подсъдимия не
следва да се кредитират. Същите са противоречиви и неподкрепени от нито едно от
доказателствата по делото, включително и на св. К., който е бил свидетел очевидец на
случващото се, както при боя така и при нанасяне на телесната повреда. Въпреки че
свидетелите П. и К. се опитаха да създадат една защитна позиция на подсъдимия
считам, че техният опит беше абсолютно неуспешен и то неподкрепен от св. К., който
не е заинтересован от изхода на делото свидетел. Също така, по никакъв начин не се
доказа, че св. Д. е присъствал на боя и е участвал в действията, които са извършени
преди самият той да бъде нападнат агресивно от подсъдимия и пребит без никаква
причина и основание. Считам, че липсва абсолютно каквато и да било причина и
доказателства в тази насока, за да приемем, че Д. по някакъв начин е провокирал
подсъдимия да му нанесе побой, да го обижда и да се държи агресивно спрямо него.
Същият е пристигнал след като е приключил боя над К., не е участвал в него и по
никакъв начин, не е допринесъл за агресивното поведение на К., който в случая е
решил да въздаде възмездие без да има правно основание за това като охранител на А.
СОТ. Безспорно се доказа, че в служебните му задължения не влиза задължение за
охрана на обществения ред, като както от служебната характеристика, така и в
правилника за охранителната дейност в Република България при такива случаи е
вменено да уведоми органите на полицията, а не да взема решения за задържане, още
по-малко да нанася средни телесни повреди на лица, които се намират по улиците в
града, в който той извършва охранителна дейност. Безспорно се доказа, че К., след като
е участвал в боя е бил съпроводен от негови приятели, както и от св. К. и подс. К.. Бил
в добро физическо състояние, което не е налагало да отиде да му се извърши
медицински преглед. Т.е. ситуацията, преди нанесения побой над Д., не е изисквала К.
да бъде защитен с физическа сила от страна на пристигналите на място охранители от
А. СОД. В хода на ДП и съдебното производство считам, че не се събраха никакви
доказателства, опровергаващи изнесеното в обстоятелствената част на ОА.
Предвид изложеното, моля да признаете подс. Т. Д. К. за виновен в
повдигнатото и поддържано обвинение по чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК като
4
постановите осъдителна присъда спрямо него. При определяне вида и размера на
наказанието считам, че следва да се отчетат като отегчаващи вината обстоятелства
негативните му характеристични данни, а като смекчаващи – чистото съдебно минало,
въпреки, че същият е наказван за също престъпление с административно наказание
през 2018 г. Считам, че за изпълнение на целите на наказанието, както и за изпълнение
на личната и генерална превенция на закона наказание ЛС за една година, отложено с
изпитателен срок от 3 години ще изпълни своя поправителен и превъзпитателен ефект
спрямо подсъдимия, като ще бъде изпълнена и личната и генералната превенция на
закона. На подсъдимия следва да се възложат направените по делото разноски.
Предвид изложеното, моля за вашия съдебен акт.
АДВ. К.: Уважаеми господин председател, уважаеми съдебни заседатели, също
считам, че в хода на съдебно следствие се събраха достатъчно доказателства, че
подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Солидализираме се с изложената фактическа обстановка такава, каквато беше
изложена от представителя на прокуратурата. Ще се спра на доказателствата, събрани
в хода на делото. Считаме, че действията на подсъдимия са възприети от свидетелите-
очевидци: От св. Н. Ф., който заяви, че е видял как подсъдимият Т. К. е нанесъл с удар
с ръка и по-конкретно с юмрук, два пъти, по отношение на пострадалото лице К. Д..
Както и свидетелят В. Б., който също заяви, че е видял подс. К. да удря два пъти с
юмрук Д.. Показанията на двамата свидетели са последователни, логични и
кореспондират с показанията на пострадалия Д., който също заявява, че е получил два
удара в областта на лицето от страна на подс. К.. Тримата свидетели също така са
възприели, че подсъдимото лице е нанесло удари и по отношение на В. Б. и Г. Р., като
показанията им в тази насока като показанията кореспондират с тези на св. Р. и на св.
С. и дори св. М. твърди, че е видял подсъдимия К. да удря шамари на момчетата.
Обясненията на подсъдимия К., както и на св. К., че бил нанесен побой над
подсъдимото лице, остават изолирани и недоказани, тъй като никой от останалите
свидетели не е възприел някой да нанася удари по отношение на подсъдимото лице.
Приложеното по делото СМУ, удостоверява фактите на 20.07.2021 г. Подсъдимият е
имал определени травматични увреждания, като остава недоказано кога и по какъв
начин са причинени тези травматични увреждания. Същите не биха могли да са
свържат с местопрестъплението, а още по малко да е доказано да са причинени по
начина, по който твърди в обясненията си подсъдимото лице. Звучи житейски
нелогично да не потърсиш медицинска помощ и да не ти е назначено лечение в случай,
че си получил такива увреждания, и да се лекуваш с компреси, поставени от майка ти,
каквито са обясненията на подсъдимия К.. Звучи житейски невъзможно след получен
удар в областта на гениталиите, както и след затруднения да вижда, за които
подсъдимият говори, да продължиш да изпълняваш служебните си задължения още
повече да шофираш. В тази връзка следва да се приемат предвид показанията на св. З.,
5
който твърди, че К. не е ползвал болничен след случая, както и че не е забелязал
външни наранявания по него. Обясненията на подсъдимия следва да се приемат за
негова защитна позиция, тъй като същите остават изолирани от останалите
доказателства по делото. Изолирани остават и показанията на св. Г. К., дадени в
съдебното заседание по отношение на твърденията му, че колегата му Т. К. бил бит от
момчетата пред съда, докато той се опитал да ги разтърве, тъй като тези показания
коренно се различават от дадените от него в хода на ДП и не се подкрепят от ничии
други показания, включително и тези на св. К., св. М. и св. Б., поради което считам, че
следва да се кредитират само и единствено показанията му дадени в ДП, които са
приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Показанията му, дадени в съдебно заседание са
объркани и нелогични и в противоречие с останалия доказателствен материал. К.
твърди, че са спрели разбягалите се момчета към ресторант „************“, като им
казали да изчакат докато дойде полиция, но в същото време не можа да даде логично
обяснение защо те самите не са сигнализирали в Полицията. Гонили са момчетата, а
същевременно оставили св. К. да лежи на асфалта и не са се обадили на бърза помощ,
макар да твърдят, че едва ли не св. К. бил с опасност за живота си. Напротив, даже са
го оставили да се качи в автомобила си и да шофира след случилото се. Няма логика в
твърденията на св. К., който заявява, че не бил казал пред разследващия орган в ДП, че
колегата му бил бит, защото бил помагал на самия К.. В същото време самият К. още в
хода на водената проверка от полицейския орган, в своите обяснения заявява, че бил
пострадал, докато разтървавал сбилите се момчета на 18.07.2021 г., за което имал
медицински документи, и които щял да представи на по-късен етап. Тези обяснения са
снети на 16.08.2021 г., а К. е разпитан като свидетел на 02.12.2021 г., т.е. К. е разпитан
четири месеца след като самият К. е заявил, че е бил пострадал от инцидента.
Показанията, дадени от св. П. будят недоумение, тъй като той е единственият
свидетел, който твърди, че е имало бой на паркинга пред Т-маркет. Първоначално
между свидетелите С. и К., а впоследствие, твърди, че са се присъединили момчета,
вкл. и пострадалия Д. и са нанесли побой на св. К. пред Т-маркет. Всички останали
свидетели, включително св. С. и св. К. категорично заявяват, че там бой не е имало.
Недоумение буди твърдение на св. П., че се бил намесил да разтървава К. и С., а те
самите отричат това да се е случвало, още повече, че почти всички свидетели, които са
били на това място в това време заявяват, че не са възприели никакъв охранител пред
дискотеката или наоколо по улицата. Недоумение буди и твърдението на св. П., че е
видял св. Д. пред Т-маркет с кръв по лицето, тъй като тези показания противоречат на
показанията на останалите свидетели, които заявяват, че са видели подс. К. да удря Д.,
в резултат на което му е потекла кръв. Лишено от логика би било, човек със счупена
челюст да обикаля по улиците и да се чуди кого още да се сбие. Свидетелят П. е
единственият, който твърди категорично, че св. К. Д. не е бил в групата на момчетата
пред Т-маркет, което е поредно доказателство за това, че показанията му са нелогични
6
и неподкрепени с останалия доказателствен материал по делото.
По отношение показанията на св. К. прави впечатление, че също остават
изолирани от доказателствения материал, дори само поради факта, че същият свидетел
е споменат в съдебното производство. Погледнати в цялост показанията му по никакъв
начин не допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата по отношение
инкриминираното деяние. Дори следва да се отчете това, че същият говори за друга
дата, различна от инкриминираната такава, както и че е възприел друго място,
различно от посоченото от всички останали свидетели. Следва да се има предвид и че
никой от свидетелите не е възприел присъствието на местопрестъплението или в
близост до него подс. К. и св. Кацарев.
Следва да се отбележи, че същият запитан с какъв автомобил е бил на работа на
17-18.07.2021 г. и рег. номер на автомобила, категорично отговори, че е бил с лек
автомобил Дачиа рег. № ****. От събраните документи по делото, от дружеството, в
което работи, се установява, че св. К. е бил на работа с лек автомобил Дачиа рег. №
*******. От представения маршрутен лист се установява, че за времето от 04,16 до
05,42 часа са постъпили два сигнала а именно в 04,16 и в 05,15 часа, като се
установява, че при сигнала за аларма в 04,16 часа патрулният автомобил е потеглил в
този час 04,16 часа, пристигнал е в 04,21 часа и е имал престой на място от една
минута, след което е последвал отбой и се е върнал обратно на стоянката, като е
потеглил в 04,22 часа и останал там до 04,50 часа. Недоказано остана твърдението на
К., че бил спрял до съда, където забелязал спрял автомобил на А. СОТ и бил помогнал
на св. К. да изправят подс. К., тъй като този престой на спиране на автомобила не се
установява от маршрутния лист.
От Радио СОТ ООД е изискан и дружеството е представило карта за
дежурствата на автопатрул за м. юли. 2021 г., в който са определени дежурствата на
служителя Г. К.. От документа се установява, че същият е изготвен от Васил Радински
и утвърден от Иван Неделчев, като за датата на изготвяне е посочена дата 17.01.2023 г.,
т.е. графикът е изготвен година и половина след датата, за която се отнася и другата
възможност е да е изготвен специално за настоящото производство. И в двата случая
представеният документ чуди съмнение за лъжливо документиране или за подправяне
на документ.
От обективна и субективна страна считам, че подсъдимият е осъществил състава
на повдигнатото му обвинение. А именно за това, че на 18.7.2021 г. в гр. ************
чрез нанасяне на удари с ръка по лицето на К. Г. Д. е причинил средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. От обективна страна извършеното
престъпление представлява причиняване на средна телесна повреда, а от обективна
подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасния характер
на деянието, неговите последици и е искал тяхното настъпване. По отношение на
7
наказанието се солидализирам с посочения вид и размер от прокуратурата за една
година ЛС при прилагане института на чл. 66, ал. 1 от НК. Моля да присъдите
разноските в производството.
АДВ. К.: Уважаеми господин съдия, уважаеми съдебни заседатели, днес в
съдебно заседание прокурорът ви предлага да произнесете една осъдителна присъда,
която да почива единствено и само не предположения. В ДП са събрани множество
доказателства. Оспорвам изцяло обвинението срещу подсъдимия и моля съдебният
състав да постанови оправдателна присъда като признае подсъдимия за невиновен в
извършване на предявеното му с ОА престъпление. Какво ме кара да искам такава
оправдателна присъда от вас.
Прокурорът изцяло в обвинителния акт и днес в пледоарията, както и частното
обвинение, се позовава изцяло на свидетелските показания на групата свидетели
приятели на пострадалия К. Д.. Моля внимателно да прецизирате всички свидетелски
показания в ДП и дадени пред вас и вие ще се убедите, че тях ги обединяват два
основни факта. Първи факт: Всички свидетели, приятели на пострадалия, няма да ги
изброявам, те са пет човека, всички свидетели твърдят: „Ние на другия ден се видяхме
и си говорихме“. Всички до един и в ДП и тук пред вас казват „Ние се видяхме и си
говорихме”. Те са се видели и с К. Д. и са си говорили. Вторият, основен факт, който
обединява тези свидетели е фактът, че всички твърдят К. да не е участвал в мелето,
което меле се е състояло тук – отсреща на ъгъла на тротоара, срещу паркинга на съда.
К. Д. с показанията си се опитва да измести мястото на мелето, да се изкара невинен.
Ако прочетете и на Б. свидетелските показания ще видите, че същият заявява: „Ами аз
само го бутнах и той падна. Аз се опитах да го разбранявам”, имайки предвид
пострадалия К.. Как си го бутнал, той е паднал и ти след това се опитваш да го
разбраняваш. От кого? И всички до един твърдят: „Ама К. не беше с нас“. В същото
време свидетелят К. Д. казва: „Аз минах покрай поликлиниката. Бях сам. Звъннах по
телефона на К. и той ми каза: „Тук по площада гоним някого”. Какво значи „гоним
някого“. Значи всички са заедно. Значи К. е с останалите четирима, които гонят и
настигат К. и го пребиват, ето тук, на ъгъла на детската градина. Това е обединяващият
факт. К. по взаимно съгласие и споразумение с неговите приятели да бъде изключен от
мелето. Как тогава П. го е видял да тича заедно с всички. Как Р. казва „Ами ние бяхме
отзад“. Как Б. казва: „К. не беше с нас“. Как С. казва: „Ами въобще не съм виждал К.“.
Това е една уговорка между тези петима души с цел да изключат К. от мелето над
пострадалия К., за който Б. казва: „Момчето беше цялото в кръв“. Свидетелят Б. казва
това. Той е от тяхната група свидетели. Какво значи частното обвинение и държавното
твърдят, че пострадалият не е имал абсолютно никакви наранявания по себе си и
откъде се видя, че няма никакви наранявания, като част от групата на К. твърди, че той
е бил целият в кръв по лицето. Какво се е случило? Предупредени от П., че едно момче
ще бъде пребито, да го намерят да предотвратят нещо по тежко от нанасяне на телесна
8
повреда, подсъдимият К. с неговия колега са ги настигнали и са ги настигнали тук, на
ъгъла, слезли от колата и К. се е промушил вътре в групата, за да ги разтърве, момчето
което е било на земята, бито, ритано, пребито и цялото окървавено. Това е истината. В
този момент, когато се е мушнал вътре в групата, в която група безспорно е бил и К., в
този момент и Т. К. е получил нараняванията, описани в СМУ. Медицинското
удостоверение не е опровергано по никакъв начин. То е извадено, констатирани са
нараняванията, а защо К. се е срамувал да признае, ами защото едни с извинение на
израза „пикльовци, пияни-заляни“ са го пребили и са го наранили там, където не
трябва. Нормално е да каже на колегата си да не казва, да си трае, да не казва, че къде
е ударен еди-къде си. Аз възприемам тази позиция за нормална Това е млад мъж,
охранител е и не иска да се разчува в малкия град какво се е случило. Това е лесно
обяснимо за неговата психика, за неговото възпитание. Опитът на Д. и на неговите
двама свидетели – Б. и Р., които твърдят, че са видели К. да е ударен два пъти и то да е
ударен два пъти пред ресторант „************“, много по-нагоре, на 50 метра от това,
което се е случило на ъгъла при детската градина останаха недоказани. Това е така,
защото самият Д. опровергава техните показания със свидетелските си показания:
„Когато К. ме удари, приятелите ми бяха по-надолу на ъгъла и бяха на оградата на
детската градина“. Няма как да са достоверни свидетелските показания на тези двама
свидетели, че единият е бил на едната страна на автомобила при ресторант
„************“ и през капака на автомобила е видял как К. удря Д. и е бил долу на
земята. В същото време Д. твърди: „Моите приятели бяха малко по-надолу“. В ДП Д. е
заявил, че са били на 50 метра от него, а тук в съдебно заседание казва на 10-15 метра.
Направих си труда. Вие сте от малък град, знаете добре какви са разстоянията.
Направих си труда тази сутрин, идвайки тук, умишлено накарах мъжа ми да ме спре в
началото на улицата, за да видя има ли някаква видимост от ъгъла на ресторант
„************“, от който и да е ъгъл, от единия и от другия тротоар, към ъгъла на
детската градина. Няма видимост. Да не говорим, че всичко се е случило в тъмната
част на нощта. Къде са били двамата свидетели Горе при ресторант „************“,
при автомобила на сотаджиите или са били тук, където казва К. Д.. Това ви предлага
прокурора. Да дадете вяра на свидетели, които не знаят къде са били Да неговорим че
св. К. Д. и С. въобще трябва да се изключат като свидетели и да не кредитирате
показанията им, защото С. казва: „Избягах. Нищо не съм видял. Чух Б. да вика бягайте
и аз избягах. Въобще не съм виждал К.“. К. Д. казва: „Бягайте“ и аз и Н. избягахме“,
като най-вероятно е имал предвид Н. С., и са избягали. Нито Н. С., нито К. Д. са видели
нещо и са възприели нанасяне на удари. Явно на следващия ден групата се е събрала.
Първо, уплашени от това, че са били пияни и са дошли с кола. Второ, уплашени, че са
пребили човек и не знаят за състоянието му. В тази насока, че е бил пребит са всички
свидетелски показания, даже и техните. Трето, уплашени от това, че не знаят в кой
момент и как се е случило това с пострадалия Д.. Ами ако се е случило по път, когато
9
са тръгнали да гонят К. и се е спънал и е паднал и се е ударил и си е счупил челюстта,
ами ако това се е случило и П. го е възприел по този начин. Защо трябва да изключвате
св. П., защото държавното и частно обвинение пледират за това, че не е имало бой пред
дискотеката и пред Т-маркет. Имало е бой. Самият С. си признава, че е имало бой.
Самият С. твърди „Той се наведе да си върже обувката (има предвид К.) и със
ставането му ударил един юмрук“. След това казва: „Нанесе ми втори удар с юмрук“.
Ами събрали са се всички пред Т-маркет и П. е този, който е бил отпред и е възприел
всичко и той заявява „Бутаха се, дърпаха се. Имаше бой“. Той е възприел първия бой,
той е възприел и втората фаза на боя. Бягат като дявол от тамян свидетелите на
обвинението, че е имало бой, че те като настървени псета са хукнали да гонят
пострадалото момче К., а по какви съображения К. си мълчи за някои факти, аз не мога
и отказвам да гадая. Може би заради това, че вторият свидетел братовчед на К. казва,
че е приятел със С.. Може би защото са изплашени, което е нормално след този побой.
Може да има друга мотивация – финансова или друга, но тези трима свидетели от
битото момче, не казват истината. Те премълчават истината, заради това, защото
самият К. казва: „Нямах наранявания, помогнаха ми сотаджиите, качих се на колата и
си тръгнах“. Ами те има от какво да се страхуват - пили са и са карали кола, те са
пребити от групата на К.. К. е пребит. Нормално е да се страхува от последиците. От
сотаджията защо да се страхува. Той му е спасил живота С оглед тези противоречия
много е странно, защо да не се дава вяра на св. К.. Възможно е от СОТ изготвяйки
документите да объркат датата. Така е, факт ли е обаче, че е доказан факт, че в този
момент К. е бил дежурен, движел се е по маршрута и че К. е видял К.. Факт е.
Абсолютно с нищо не е опроверган този факт, най-малко със свидетелските показания
на К. Д. и неговите свидетели, които всячески се мъчат да го изкарат от играта, а
играта е там - на ъгъла при детската градина. При тези противоречиви показания на
самия пострадал, който изключва показанията на неговите свидетел, не виждам как ще
дадете вяра на тези свидетелски показания, ще им се доверите, кредитирате и
приемете, че подсъдимият е извършил престъплението. Допускам възможността, така
както е заявил подсъдимия в момента когато е бил в групата да разбранява и отбранява
падналия на земята ритан и бит човек, в този момент, когато е получил удар, видно е от
медицинското къде е и сте наясно какви са болките при удар в тази област, нормално е
да замахне, нормално е да удари. Възможно е и това. Той сам казва, може да съм
ударил някого, но не знам кого и в кой момент. Няма никакви данни да е имало удари
пред ресторант „************“. Това го твърди единствено пострадалият К. Д. с цел
да се измъкне от групата пребила К.. Това го твърдят двама негови свидетели, но не се
знае къде са били те - дали са били при колата пред ресторант „************“ или са
били тук – на ъгъла на детската градина.
Като имате предвид всички тези противоречия, смятам, че обвинението не
доказа по несъмнен начин вината на подсъдимия. Не доказа по несъмнен начин
10
авторството на деянието и най-малкото съмнение ще следва да кредитирате в полза на
подсъдимия, а не в полза на обвинението. Тук в този казус съмненията са много, не
едно и не две.
Моля, на основание чл. 304 от НПК да постановите оправдателна присъда,
поради недоказаност на авторството на деянието и поради недоказаност на виновно
причиняване на средна телесна повреда.
От друга страна, ако приемете, по някакъв начин, аз не виждам на какво пряко
доказателство вие бихте могли да се позовете, обосновавайки една осъдителна
присъда, но ако все пак приемете, че подсъдимият е причинил телесна повреда на
пострадалия, моля да приемете, че е при условията на чл.12 – неизбежна отбрана и то е
причинена телесната повреда тук – на ъгъла на детска градина „Райна Княгиня” срещу
паркинга на съда, в момент, в който К. се е опитвал да спаси падналия на земята К.,
ритан и бит от всички от групата на К., включително и от К. Д., поради което е налице
института на неизбежна отбрана.
Имахме достатъчно време всички, изслушаха се всички свидетели, констатираха
се противоречия. Нямаше свидетел на който да не бяха констатирани противоречия с
показанията дадени в ДП и пред Вас. Пак заявявам, че не може една присъда да почива
на предположения. Основен принцип на наказателното право и процес. Моля за
присъдата ви по изложения горе смисъл.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДС. Т. Д. К.: Придържам се към казаното
от адвоката ми. Не се признавам за виновен. Дори съм потърпевш от това нещо. Току-
що много добър урок ми дадоха и понеже работата ми е такава да не се намесвам,
отсега нататък виждайки вече на улицата да пребиват някого, вече няма да се
намесвам. Намесих се тогава като човек, като служител, за да предотвратя побоя.
Изключвам да съм удрял някой. Подразбрах от всичко тук, че се иска да се вземат пари.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДС. Т. Д. К.: Моля съда да бъда оправдан. Това е.
Съдът се оттегля на тайно съвещание, за да постанови присъдата си.
След съвещание на съдебния състав присъдата се изготви, написа се и се
подписа от всички членове на състава на съда, след което се обяви на страните от
председателя на състава. Разясниха се реда и сроковете за обжалване и протестиране.
Протоколът се написа в съдебно заседание на 30.01.2022 г., което приключи в
12,35 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11