№ 6469
гр. София, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря В.ХР.К.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20221110157352
по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от
"Топлофикация София" ЕАД срещу наследника на Б. М. Г. – Т. Г. Г., с която
са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответника е възникнало
договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за
битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 11, находящ се в гр.
София, общ. КР.С., ул. "20****" №5, надпартерен, с абонатен номер
********, за следните суми: 173,05 лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законна лихва от исковата молба до окончателното изплащане; 25,41 лв. -
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 29.09.2022 г.; 30,13 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.09.2019
г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното
изплащане; 6,12 лв. - мораторна лихва за природа 31.10.2019 г. – 29.09.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с наследотателя на
ответника като собственик на описания в исковата молба имот, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на наследодателя на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно приложимите
общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45 дневен срок от датата на публикуване на месечните
дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, а като не е
сторила това, наследодателят на ответника е изпаднал в забава, поради което
1
се дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия.
Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в
СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в
случая услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се
извършва от "Техем Сървисис" ЕООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за
уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
Г., депозиран от служебно назначения особен представител. С отговора искът
се оспорва по основание и размер. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД
не оспорва исковете.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главница за топлинна енергия и лихва за забава - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на топлинна енергия - че облигационното правоотношение е
възникнало на соченото от ищеца правно основание – по заявление-
декларация, подадена от наследодателя на ответника, обема на реално
доставената до имота на наследодателя на ответника топлинна енергия, както
и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, изпадането в забава
в плащането на главното задължение; по иска за главница за цена на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия - че услугата за дялово
разпределение на ТЕ е извършена през исковия период, както и
легитимацията си да претендира дължимостта на това вземане и неговия
размер и изпадането в забава на наследодателя на ответника.
Ответника следва да докаже възраженията си (правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи) срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването
на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността по чл. 115
ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
Спорно на първо място е дали наследодателя на ответника е клиент на
топлинна енергия за исковия период, като в тази връзка съдът приема
следното:
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Според чл.
2
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. №
2/2017 г. по описа на ОСГК, ВКС, освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни
субекти (собствениците и титулярите на ограничено вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към
топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице
следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства,
например с открване е на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество.
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция
на закона се смята потребител и на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая от приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим
имот от 05.12.1997 г., се установява, че на 05.12.1997 г. М.ХР.ХР. и Ц.Н.ХР.
са дарили на дъщеря си Б. М. Г. собствения си недвижим имот – апартамент
№ 11, находящ се в гр. София, ул. "20****" №5, като са си запазили
пожизнено право на ползване върху дарения имот.
От удостоверение за наследници на М.ХР.ХР. от 16.11.2004 г. се
установява, че същият е починал на 03.11.2004 г. като е оставил за единствен
наследник по закон дъщеря си Б. М. Г..
От заявление-декларация от 07.12.2009 г. се установява в производството,
че на 07.12.2009 г. до ищцовото дружество е подадено заявление от
наследодателя на ответника - Б. М. Г., в което е обективирано искане на
нейно име да бъде открита партида за топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 11, находящ се в гр. София, ул. „20****“ № 3, ет. 6, като
партидата бъде променена на нейно име, съгласно общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на клиенти в
3
гр. София.
Настоящият съдебен състав намира, че с подаденото заявление-декларация,
подадено от името на Б. М. Г. до „Т.С.“ ЕАД, Г. е заявила пред ищцовото
дружество, желанието си партидата за процесния имот да бъде прехвърлена
именно на нейно име. Заявление-декларация, подадено от името на Г. до
ищеца не е оспорено от страните, като същевременно от останалия събран по
делото доказателствен материал, в това число съобщения към фактури от
31.07.2020 г. и 31.07.2021 г., се установява в производството, че във връзка с
отправеното до ищцовото дружество заявление-декларация от 07.12.2009 г.,
последното е открило партида именно на името на лицето подало заявление-
декларацията – Б. М. Г..
В конкретния случай, съгласно заявление-декларация, чиято автентичност
не е оспорена по делото, Г. е отправила искане цялата енергия доставена до
имота да се заплаща от нея.
При така възприето и като съобрази заявление-декларацията на Г. от
07.12.2009 г., и обстоятелство, че ищецът е открил партида именно на нейно
име за целия имот въз основа на това заявление, то съдът приема, че по
делото е установено, че Г. е заявила пред "Т.С." ЕАД, че тя ще ползва имота и
ще заплаща енергията /т. е. отправила е предложение до „Т.С.“ ЕАД за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия до посочения в
заявление-декларацията недвижим имот/, ищецът се е съгласил със същото и
е открил партидата за имота само на нейно име /с което е приел отправеното
предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия до
посочения в заявление-декларацията недвижим имот/, поради което и съдът
приема, че след 07.12.2009 г., т. е. за исковия период /01.05.2019 г. –
30.04.2021 г./ само Г. е следвало да отговаря за заплащането на цялото
количество потребена енергия в имота, въз основа на сключения между нея и
ищцовото дружество договор за доставка на топлинна енергия.
От удостоверение за наследници на Б. М. Г. от 31.10.2022 г. се установява,
че Г. е починала на 10.04.2022 г., като е оставила за единствен наследник по
закон ответника в настоящия процес – Т. Г. Г.. При наследяване по закон
призованите към наследяване наследяват както активите, така и пасивите,
съставляващи наследствената маса. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН
наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда
действие с откриване на наследството, т. е. въвежда се законова презумция,
по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1
ЗН от откриване на наследството по смисъла на чл. 1 от същия до доказване
приемане на наследството по опис или отказ от наследство (в този смисъл
Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011 г., III Г. О., ВКС).
Ответникът е пряк единствен наследник на собственика на имота, който е
починал и няма данни да се е отказал от наследството или да го е приел по
опис, поради което съдът приема, че е налице отговорност за задълженията на
наследодателя.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.
139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването.
4
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От събраните по делото доказателства се установява, че сградата, в която
се намира процесният имот е топлоснабдена.
Установява се, че на проведено на 11.06.2002 г. общо събрание на етажните
собственици е взето решение да бъде сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с "Техем Сървисис" ЕООД, какъвто е
представен по делото – договор № ******/26.07.2002 г., както и че през
исковия период "Техем Сървисис" ЕООД е осъществявало дяловото
разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна
собственост, в която се намира процесният апартамент и е съставяло
изравнителните сметки след края на всеки отоплителен сезон, в която връзка
са приети индивидуални справки за процесния период, както и документи за
годишен отчет на имервателните уреди.
Относно количеството и цената на топлинната енергия е изслушано и
прието заключение на съдебно – техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от
страните, което съдът кредитира като компетентно изготвено и в пълнота
отговарящо на поставените задачи.
От заключението настоящата инстанция приема, че за процесния период
количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща
процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, е измервано и
отчитано от общ топломер. Технологичните разходи в абонатната станция са
отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били
за сметка на ищеца. Дяловото разпределение е осъществявано от "Техем
Сървисис" ЕООД. За процесния период за имота е начислена топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация. В имота не е имало отоплителни
тела, с монтирани разпределители на ТЕ. Не е изчислена и начислена ТЕ,
отдадена от отоплителните тела в имота. Не е начислявана ТЕ за отопление
на имот от отоплителни тела в общите части като дял за имота. За имота е
начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен
отопляем обем 129 м3 – 832,753 кВтч. За имота е изчислена и начислена ТЕ за
подгряване на вода за БГВ на база реален отчет. За периода е осигурен
достъп до имота за отчет на водомер за топла вода.Според вещото лице
дяловото разпределение за процесния период е извършено съобразно
нормативната уредба. След извършеното изравняване вещото лице е
посочило, че стойността на ТЕ за процесния период възлиза на 244,76 лв.
Вещото лице е подчертало, че тази сума не включва предишни неплатени и
просрочени суми извън периода, както и лихви по тях. Ищецът при
начисляване на сумите по фактури е прилагал одобрените цени на ТЕ,
действащи през процесния период. Посочено е, че общият топломер е
преминавал метрологични проверки на 29.06.2017 г., 17.06.2019 г. и на
14.01.2022 г., като не са констатирани отклонения.
5
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза (ССчЕ), неоспорена
от страните, която съдът кредитира като компетентно изготвена и
неопровергана от други доказателства по делото, се установява, че няма
данни за извършени плащания на сумите, предмет на процеса.
Настоящият съдебен състав приема, че от СТЕ се доказва, че през исковия
период до имота е доставяна топлинна енергия на стойност 244,76 лв. Касае
се за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и за БГВ.
В заключението на СТЕ е посочено, че стойностите на топлинната енергия
са изчислени на база действащите цени, както и че изчисленията са направени
при спазване на нормативната уредба. Вещото лице е работило не само по
представените от ищеца доказателства, но и въз основа на допълнително
изискани от топлофикационния район и от фирмата, извършваща услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, като няма данни, които да внасят
съмнение в извода на експерта. Установено е, че общият топломер е
преминавал периодични проверки и не са констатирани отклонения, т. е.
съдът приема, че същият е бил годно измервателно средство на постъпилата в
абонатната станция топлинна енергия.
Ето защо съдът приема иска за главница за топлинна енергия за
основателен до сумата от 244,76 лв.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е направил възражение за погасяване
на вземанията по давност, по което съдът приема следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (така ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е
уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давностният срок се
прекъсва с предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за
продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД от 2016 г.,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй
като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на исковата
молба – 24.10.2022 г., от която дата давността е прекъсната, като в периода от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. срокът на погасителната давност е спрял да тече
на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 16.08.2019 г. (с
прибавяне на 69 дни, през които давност не е текла), са погасени по давност.
В случая това са вземанията за периода м. 05.2019 г. - м. 06.2019 г.
6
включително, тъй като вземането за м. 06.2019 г. е станало изискуемо на
15.08.2019 г., или непогасени са вземанията за периода м. 07.2019 г. – м. 04.
2021 г.
Въз основа на приложените по делото документи и данните от СТЕ (за
определяне размера на непогасените по давност вземания съдът кредитира
заключението на СТЕ, а не на ССчЕ в тази част, тъй като вещото лице по
техническата експертиза не е работило само по документи, представени от
ищеца, а е направило и собствени изчисления на дължимата цена на топлинна
енергия), съдът приема, че непогасена по давност е сумата от общо 222,32 лв.
за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г.
Доколкото ищецът претендира вземане в по-нисък размер за главница за
ТЕ – 173,05 лв., а съдът е обвързан от диспозитивното начало в гражданския
процес, то претенцията следва да се уважи за целия претендиран размер от
173,05 лв.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата следва
да се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
24.10.2022 г. до окончателното плащане.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в
която се намира жилището, описано в исковата молба, е била присъединена
към топлопреносната мрежа. От събраните в хода на производството
доказателства е установено, че услугата е извършвана през процесния период
от "Техем Сървисис" ЕООД. В отношенията между страните са приложими
общите условия, приети по делото като доказателство, като според тези
условия редът и начинът на заплащане на услугата "дялово разпределение" се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата
дялово разпределение. Според чл. 22 ОУ услугата "дялово разпределение" се
заплаща на продавача – "Топлофикация София" ЕАД, от което следва, че
именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е
установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на
същата е дължима на ищеца. Ето защо и този иск е доказан по основание и по
размер за сумата от 30,13 лв., която се доказва от експертните заключения.
Началната дата, за която се претендира цена на услуга за дялово
разпределение е м. 09. 2019 г., поради което няма вземания, които да са
погасени по давност и искът е основателен в пълен размер, ведно със
законната лихва от датата на подаване исковата молба – 24.10.2022 г. до
окончателното плащане.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение №
0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
7
периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3,
вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, доколкото
падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен
– с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след
края на отоплителния сезон. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в
размер на законната лихва. Следователно, задълженията за заплащане
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което
поставянето на потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана
от страна на кредитора или от публикуване на общата фактура на интернет -
страницата на дружеството. Лихва за забава се дължи само върху
непогасената по давност главница – чл. 119 ЗЗД. Съдът прие, че дължимата
главница за топлинна енергия е в размер на 222,32 лв. за периода м. 07. 2019
г. – м. 04. 2021 г. За вземането за м. 07.2019 г. – м. 04.2020 г. лихва се дължи
от 15.09.2020 г. до 29.09.2022 г., а за вземанията за периода м. 05. 2020 г. – м.
04. 2021 г. лихва се дължи от 15.09.2021 г. до 29.09.2022 г. Съобразявайки
погасената по давност част от главницата, момента на изпадане в забава за
заплащане на задължението по всяка от изравнителните сметки, ССчЕ и с
помощта на онлайн калкулатор, съдът изчисли на основание на чл. 162 ГПК,
че лихвата за забава е в размер на 26,21 лв. Ищецът претендира по-нисък
размер – 25,41 лв., поради което искът следва да бъде уважен до този размер.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща исковата молба, поради
което акцесорната претенция за сумата от 6,12 лв. е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за
двете страни съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от
исковете.
Ищецът претендира разноски в общ размер на 775 лв., както следва: 50 лв.
държавна такса, 420 лв. - депозити за експертизи, 5 лв. - такси за издаване на
съдебни удостоверения, 200 лв. - депозит за особен представител и 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК в минимален размер.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от
исковете, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 744 лв.
От страна на ответника не се претендират разноски, освен за внесения
депозит за особен представител, за което вече е издаден разходен касов ордер,
поради което съдът не присъжда такива.
8
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на "Топлофикация София"
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
"ЯСТР." № ******, по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 173,05 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент №
11, находящ се в гр. София, общ. КР.С., ул. "20****" №5, надпартерен, с
абонатен номер ******** за периода м.07.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законна лихва от исковата молба /24.10.2022 г./ до окончателното изплащане;
25,41 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 29.09.2022 г.; 30,13 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.09.2019
г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от исковата молба /24.10.2022 г./ до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "ЯСТР." № ******,
срещу Т. Г. Г., ЕГН **********,, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на Т. Г. Г., ЕГН **********, да
заплати на "Топлофикация София" ЕАД стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 11, находящ се в гр. София,
общ. КР.С., ул. "20****" №5, надпартерен, с абонатен номер ******** за
периода м.05.2019 г. – м. 06.2019 г.; както и сумата от 6,12 лв. - мораторна
лихва за периода 31.10.2019 г. – 29.09.2022 г. върху цената на услугата за
дялово разпределение на топлинна енергия.
ОСЪЖДА Т. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на "Топлофикация София"
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
"ЯСТР." № ******, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 744 лв. -
разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач "Техем
Сървисис " ЕООД, ЕИК *******, на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9