№ 43
гр. , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Гюров
като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Гражданско дело №
20211860100237 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 530 – чл. 541 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/,
във връзка с чл. 19 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.Производството по делото е
образувано по молба на Ц. А. К., ЕГН **********, съдебен адрес: град С., кв. *******, ул.
******** 1, бл. 44, вх. Б, ет. 1, aп. 1. В молбата молителката твърди, че е родена на 15 август
- празник, който според народната традиция се нарича „Голяма Богородица“ и този ден е
посветен на смъртта на Божията майка или на успението й. Твърди, че със съпруга й, с
когото имат две общи деца, живеят в християнско семейство, и водят живот съобразен с
нормите на религията. Твърди, че със съпруга й, са вярващи и когато присъстват на родови
срещи и правят курбан за здраве на този ден той винаги я нарича „М.“. Твърди, че съпругът
й е изучавал и завършил богословие в Духовната Академия на гр.С. и винаги е твърдял, че
името й с предопределено от датата й на раждане. Твърди, че приятелите я наричат „М.“,
защото мислят, че се казва „М.“, а не „Ц.“ и са много изненадани, ако някъде се наложи да се
представи с точното си име. Твърди, че освен това иска да носи единствено фамилията на
съпруга си, тъй като безкрайно го обича и желае да го изненада приятно, тъй като към
момента пълното наименование на фамилията й звучи тромаво „К.“. В молбата молителката
твърди, че още от малка хората я наричат „М.“, с това лично име свикнала и тя, не й е
чуждо, така се обръщат към нея и съседите й, както и колегите й. Твърди, че името „Ц.“,
като лично име й е чуждо, объркващо и й създава изключителни затруднения в личния и в
обществен живот. Молителката счита, че затрудненията, които изпитва като ползва личното
си име представляват важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Молителката
моли съда да постанови решение, с което да промени личното й име, като същото се чете
„Ц.-М.“ вместо настоящето й лично име „Ц.“, а фамилното й име да промени на „В.“, вместо
настоящето „К.“, като разпореди препис от решението да се изпрати в Столична Община,
1
район „И.“, гр.С., където да се извърши поправка в съответния регистър от длъжностното
лице по гражданското състояние, относно записването на личното и фамилното й имена.
В проведеното съдебно заседание молителят лично и чрез процесуалния си представител,
поддържа молбата, като сочи, че са налице важни обстоятелства, които обуславят исканата
промяна на личното и фамилното му име.
Община-Столична, район „И.”, не изразява становище.
Представителят на Районна прокуратура-Пирдоп изразява становище да бъде уважена
молбата, като основателна.
Районен съд-Пирдоп, първи състав, като взе предвид доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от приети по делото писмени доказателства: Свидетелство за съдимост;
Удостоверение за раждане; Лична карта; Служебна бележка за липсата на образувани
досъдебни производства; Декларация по чл. 534 от ГПК; Удостоверение за сключен
граждански брак № ************* г. на Столична община, район „С.“, е че молителя носи
лично, бащине и предбрачно фамилно име „Ц.А. К.”, като след брака молителя е с лично,
бащино и фамилно име „Ц. А. К.”.
От разпита на свидетеля Б. К., майка на молителя, се установява, че датата на раждане на
дъщеря и е 15.08.1981 г. Това е деня на „Голяма Богородица". През онези години тези неща
се почитали в семейството, но не толкова много. Още докато била бременна с нея, със
съпруга и били взели решение да я кръстят на нейната свекърва, защото има и по-голям син,
който била кръстила на баща си. Свидетелят уважава семейните традиции и затова се
съгласила и така били взели решение с баща й. Но тя се родила на 15-ти август сутринта в
06.50 часа и това било наистина един много голям ден в тяхната религия, тя е християнка. И
въпреки всичко уважила желанието на съпруга и и я кръстили Ц. на свекърва и. След като
поизраснала, тръгвайки на детска градина, винаги е споменавала, че името М. много й
харесва. Дори когато са били навън, като я питали как се казва и тя казвала „М.... Ц." и това
било доста неосъзнато от нейна страна. Свидетелят не е говорила с нея в детската й възраст,
но постепенно, когато станала по-голяма, започнала да и задава тези въпроси. Те тогава
започнали и в училище да ги учат, да ги запознават с религията и винаги я е питала защо не
я е кръстила „М.". Тя си харесвала това име. Така се представяла и в училище, и на
приятелки като по-мъничка. Тя казвала не „Ц.“, а „Ц.“, „Ц.“, но „М.“ винаги е присъствало в
нейното ежедневие. Когато влязла в буйната възраст дори са имали спорове и й е казвала:
„Стани на 18 години и имаш право да си смениш името“. Но тя била също много привързана
към своята баба, на която е кръстена и години наред не вземала това решение. Нейният
съпруг е богослов и откакто се омъжила, тя доста се запознала с канона и много от нещата в
религията започнала да възприема и взела твърдо решение, че иска да промени името си.
Нейните приятели обикновено, дори когато са звъняли на свидетеля по телефона и техни
приятели, като се срещнели на улицата са я питали „Как е М.? Добре ли е?“. Когато тя се
2
омъжила, приела фамилията на съпруга си, но запазила и тяхната фамилия. Но разговаряла
със свидетеля и с баща й, защото те наистина били много привързани със съпруга си, и
понеже тяхната фамилия била по-сложна - имало недоразумения дали с две „ю“, дали с две
„у“ и имала желание да я премахне и да остане само „В.", както била по съпруг. Те дали
съгласие, то не, че било нужно тяхното съгласие, но одобрявали с баща й това нейно
решение. „М.“ я наричали и „Ц.“ от време на време техни приятели в по-младежките години.
По-нататък вече всички знаели за това нейно желание и така се обръщали към нея.
При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни съображения:
Молбата е ОСНОВАТЕЛНА.
І. По характера на съдебното производство.
Предметът на производството е установяване наличието на предпоставки, обуславящи
допустимост на промяна на вписано в регистъра на населението обстоятелство - името на
личността. В обществен интерес е стабилност и достоверност на отразените в този регистър
данни, поради което именно и за допускане промяната е необходимо и достатъчно да се
установи, че съществува значимо от гледна точка на обществото обстоятелство, обуславящо
пренебрегване на стабилността досежно вписаните в регистъра данни. Ето защо, съдът
счита, че производството по промяна на името е охранително по своя характер. По
изложените съображения решението по чл. 19 от ЗГР е израз не на правосъдната
компетентност на съда (като охранителен акт решението не се издава в името на народа –
арг. от чл. 118 от КРБ), а на предвидената в чл. 2, in fine от ГПК компетентност да оказва
съдействие при упражняването на лични права. Сега действащият закон не установява
особени изисквания за производството, поради което съдът приема, че искането следва да се
разгледа при общите правила на охранителното производство – чл. 530 – чл. 541 от ГПК,
съгласно които производството се развива едностранно - с участието на молителя и съда.
Няма пречка обаче, макар и при липса на изрична правна норма, даваща право на участие на
прокуратурата при този вид дела, т.е. при разглеждането на молбите по чл. 19 от ЗГР, в
производството да вземе участие и прокурор. Този извод съдът прави по арг. на чл. 537, ал.
3 от ГПК, според който за защита на обществения интерес, законодателят е предвидил
правомощие на прокуратурата да иска отмяна на издадения акт, когато той е постановен в
нарушение на закона. След като е предвидена възможност прокурорът да може да иска
отмяна на вече издаден охранителен акт, то по аргумент на по - силното основание, няма
пречка да вземе участие и в самия процес по издаването му, в който да изложи
съображенията си във връзка с него. В тази връзка настоящия съдебен състав следва да
отбележи, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР - „Промяната на собствено, бащино или фамилно
име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е
осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това”. В случая молителя е поискал с молбата си промяна на личното
и фамилното си имена, като е сезирал с молбата си Районен съд-Пирдоп. След като за
местната подсъдност не се следи служебно, а тя се определя от волята на молителя, той
единствен може да прецени кой родово компетентен съд да сезира. Веднъж сезирал
3
определен родово компетентен съд обаче, молителят не разполага с предвидена в закона
процесуална възможност да поиска прекратяване на производството и изпращане на делото
на друг съд. В тази хипотеза, първоначално сезираният съд също не разполага с
процесуална възможност да прекрати производството и да го изпрати на друг родово
компетентен съд. В този смисъл е определение № 187 от 16.04.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. №
197/2009 г., III г. о., ГК, - задължително за настоящия съд, в което е прието, че установената
в чл. 531, ал. 2 от ГПК подсъдност по характера си е местна и е за улеснение на молителите.
За нея, при съответно приложение на общите правила на исковия процес, съдът не следи
служебно, по арг. от чл. 119, ал. 1 и 2 от ГПК и чл. 533 от ГПК - тя не е условие за издаване
на искания акт. В случая не се твърди, а не се и установява по делото собственото,
бащиното и фамилното име на молителя да са осмиващи, опозоряващи и обществено
неприемливи, с оглед на което произнасянето на настоящия съдебен състав е ограничено до
това налице ли са „важни” обстоятелства, които да обуславят допускане на исканата
промяна, което е предмет на установяване и доказване в настоящото съдебно производство.
В закона не са посочени какви обстоятелства следва да се преценяват като „важни”, за да са
основание за промяна на името, т.е. липсва легална дефиниция на това понятие.
Законодателят е предоставил на съда във всеки конкретен случай да преценява, дали
изложените пред него доводи за направеното искане за промяна на име представляват
„важни” такива по смисъла на закона. В тази връзка следва да се съобразят и решенията на
ВКС по чл. 290 от ГПК и с които се цели преодоляване на противоречивата практика на
съдилищата и точното прилагане на закона по отношение на това какво се влага под „важни
обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. В решение № 346/25.11.2011 г. по гр. дело
№ 1387/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр. дело № 1164/2009 г.
на ІV ГО на ВКС и решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр. дело № 227/2010 г. на ІІІ ГО на
ВКС, изрично е посочено, че значимостта на обстоятелствата следва да се преценяват в
контекста на всеки отделен случай, като се имат предвид основните принципи на
гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая, при преценка на доказателствата по делото в
тяхната съвкупност се установи наличие на „важни” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР
обстоятелства, които обосновават исканата от молителя промяна на носените от него лично
и фамилно имена.
ІІ. По молбата с правна квалификация чл. 19 от ЗГР.
Според чл. 19, ал. 1 и ал.2 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се
допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства
налагат това. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице,
което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите
физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при
наличие на някоя от посочените по - горе предпоставки, каквато в случая съдът намира, че е
налице. Името е призвано да обезпечи и определени обществени функции, в т.ч. и да
4
индивидуализира личността при участието й в социалния живот. Правото на име е
субективно, лично, неотчуждимо и неотменимо право от категорията на естествените,
свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически то е уредено с императивни
правни норми. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което
възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК
ред /в този смисъл е решение № 256 от 29.04.2004 г. по гр. д. № 513/2003 г., ІІ г. о. на ВКС/.
Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части - собствено, бащино
и фамилно, като всяка от тези части се използва при различни условия на социално
общуване. В тази връзка и законът установява различни критерии за формиране на
различните части на името - пълна свобода при подбора на собственото име, през
вариантите за фамилно име, до стриктно указани правила за съдържанието на бащиното
име.
В случая се иска промяна на личното и фамилното имена на молителя от „Ц. А. К.“ да
бъдат променени на „Ц.-М. А. В.“. От представените по делото официални свидетелстващи
документи / Копие от акт за раждане; Копие от лична карта, Копие от удостоверение за
сключен граждански брак/, доказващи с обвързваща съда материална доказателствена сила,
че фактите предмет на изявление на органа, са се осъществили така, както е посочено в него
- чл. 179 от ГПК, във връзка с чл. 540 от ГПК, се установява, че понастоящем молителя
фигурира в регистрите на населението с лично име „Ц.”, бащино име „А.” и с фамилно име
„К.”, противното не се установи по делото. От събраните по делото писмени доказателства,
се установява, че в обществото, при условията на ежедневното му професионално и
социално общуване, молителя в професионалните си живот и контакти е използвал и е
известен с лично име „М.”. С оглед горното, може да се направи извод, че молителя Ц. А. К.,
търпи неудобство от факта, че в регистрите за населението и в обществото, при условията на
социално общуване е индивидуализиран с различни имена. Като се има предвид това, а и че
името е и право на лицето, призвано да отстоява неговата индивидуалност, като то следва да
бъде използвано реално за идентифициране на лицето, както в семейството, така и при
социалните му контакти извън рамките на последното, където именно намира приложение,
то в конкретният случай се установява, че провеждането на възложената от закона
идентификационна функция създава и емоционален дискомфорт у молителя Ц. А. К. и е
породило реален риск от засягане процеса на социалната и професионалната му адаптация.
С оглед доказаното по безспорен начин, че молителя Ц. А. К. в действителност се
идентифицира с лично име „Ц.-М.” и фамилно име „В.”, а не със сегашното си лично и
сегашното си фамилно име, съдът прави извод, че са налице “важни обстоятелства” по
смисъла на чл. 19 от ЗГР обуславящи промяна на личното и на фамилното имена на
молителя.
Ето защо съдът намира, че за молителя е налице законен интерес да бъде променени личното
име на молителя от „Ц.” на „Ц.-М.” и фамилното име на молителя от „К.” на „В.”. Налице са
важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ЗГР, които са направили лично и обществено
неудобно за него носенето на името в частта, в която се иска промяна.
5
С оглед на изложеното молбата следва да се уважи, като се допусне исканата промяна на
личното име и фамилното име на молителя.
Предвид гореизложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
РЕШИ:
ДОПУСКА ПРОМЯНА на личното име и на фамилното име на лицето Ц. А. К. с
ЕГН:**********, като в документите му за самоличност и в актовите книги, вместо лично
име „Ц.”, следва да бъде вписано лично име „Ц.-М.” и вместо фамилно име „К.“, следва да
бъде вписано фамилно име „В.“, като занапред (ex nunc), имената на молителя Ц. А. К. с
ЕГН:**********, следва да се четат: Ц.-М. А. В. с ЕГН:**********.
ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от решението да се изпрати служебно на общинската администрация по
постоянния адрес на лицето за отбелязване в актовете за гражданско състояние, копие от
същото да се изпрати на Териториално звено “ГРАО” – Община Столична, район „И.”, за
вписване на промененото име, както и на съответната служба “Бюро съдимост” за сведение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
6