№ 274 / 28.6.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 28.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: К. Семов
При секретаря…Тодора Владинова…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 767 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0996-001058/25.04.2019г. на Началник Сектор “Пътна полиция” /ПП/ при ОДМВР Монтана е наложено на Г.Д.Л. с посочен адрес xxx административно наказание - глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.4. от ЗДвП, санкционирано на основание чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП в редакция след изм., бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя Л. моли да бъде отменено.
Въззиваемата страна ОДМВР Монтана сектор ПП не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото С. писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, но неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
На 06.03.2019г. около 08:30 часа в гр.Монтана, по ул.”Васил Левски” с посока на движение към Автогара – Монтана жалбоподателя Л. управлявал служебен специален автомобил „Ф. Т.” с рег. № С. 4. 5. С., като на нерегулирано кръстовище с ул.”Хан Аспарух” – пресечка от междублоково пространство, станал участник в ПТП – водача Л. не пропуснал приближаващия от дясната му страна л.а. „М.. К.” с рег. № М. 3. 2. А., управляван от водача – св.К.В.И. xxx. Сблъска между двете мпс-ва бил челен, вследствие на който настъпили материални щети и по двете мпс-ва, от които тотални по размер и вид били за л.а. управляван от св.И., които наложи впоследствие л.а. на св.И. да бъде бракуван и предаден на вторични суровини. Заради случилото се, по сигнал на тел.112 подаден от св.И., на мястото на ПТП пристигнали св.К.Г.Д. и св.А.П.Д. – и двамата мл. авто-контрольори в сектор ПП при ОД МВР – Монтана. Двамата водачи – участници в ПТП, били проверени за употреба на алкохол чрез техническо средство „АЛКОТЕСТ 7510” с № ARDM 0227, като пробата и на двамата била отрицателна. След анализ на причините да настъпи ПТП, св.К.Д. в присъствието на св.А.Д., съставил АУАН № 1058/832181/06.03.2019г. спрямо жалбоподателя Л. за нарушение по чл.4. от ЗДвП. Във връзка с постъпили писмени възражения от Л., при условията на чл.52, ал.4 от ЗАНН, административнонаказващия орган /АНО/ издал Решение № 301000 – 6501/29.03.2019г., с което АНО не уважил възраженията на Л., и издал на 25.04.2019г. обжалваното НП. По повод на ПТП е съставен и протокол за ПТП от 06.03.2019г. приложен на л.28 от делото.
В рамките на съдебното следствие пред въззивния съд /имайки предвид вида дело/ се събраха гласни доказателства – показанията на св.К.Г.Д., св.А.П.Д., св.К.В.И. и обяснения в лицето на жалбоподателя Л.. Преценявайки непосредствено събраните доказателствата по делото – писмени и гласни, съдът намира, че наказващия орган правилно е приел, че е налице нарушение по смисъла на чл.4. от ЗДвП с автор жалбоподателя Л.. Съдът анализира обясненията на Л., но кредитира показанията на св.Д., св.Д. и св.И.. След разбора на посочените гласни доказателства се извежда извода, че ПТП възникнало на 06.03.2019г. с участници в него водача Л. и водача И. не е съпричинено от действията на двамата водачи участници в ПТП, последното е възникнало заради неспазване от водачът Л. на изискванията по чл.4. от ЗДвП, и най – вече заради това, че е пренебрегнал основно задължение - да пропусне пътното превозно средство управлявано от св.И., което се е намирало и приближавало от дясната му страна. Св.И. като водач на другия л.а. участник в ПТП, по разбиране на настоящия съд, не е допуснала нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.37, ал.3 от ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например ............... да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.” „Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път.” В АУАН и НП е използван термина „междублоково пространство”, но водещи С. мястото на възникване на ПТП, и преди това - посоките на движение и местоположението на двете мпс-ва, така, че св.И. не е нарушила чл.25 от ЗДвП и/или чл.37, ал.3 от ЗДвП.
Причинените по вид и размер щети по двете мпс-ва участници в ПТП също С. в подкрепа на доказателствената сила на съставения АУАН спрямо жалбоподателя, която не е оборена. Видно е, че при съставяне на АУАН, Л. лично е отразил в АУАН, че няма възражения. Впоследствие е представил писмени възражения и скица към тях, които правилно не С. възприети като обосновани от АНО и правилно е било издадено НП. Настоящият съд след като анализира събраните непосредствено доказателства, намира, че единствено и само поведението на водача Л. е станало причина на 06.03.2019г. да възникне ПТП, без св.И. като другия участник в ПТП да има съвина или вина за настъпване на вредоносния резултат. В рамките на съдебното следствие се установиха допълнително данни, които не С. посочени в АУАН и НП, но С. важни за установяване на обективната истина и за правилното решаване на спора. Видно от показанията на св.И., Л. се е движел с не малка скорост за населено място, предприел е маневра изпреварване на друго мпс, което със светлинен сигнал е подало знак на св.И., че може да се изнесе, като при изнасянето й е възникнало ПТП с челен сблъсък в насрещната лентата, която е била за движение на управлявания л.а. от св.И..
Вината на водача Л. е доказана и правилно е бил съставен спрямо същия АУАН при липсата на съгласие относно причините за ПТП между участниците в него. Съдът намира, че при установяване на административното нарушение по чл.4. от ЗДвП не С. допуснати съществени процесуални нарушения. Правилно е приложен и материалния закон, като видно от събраните доказателства нарушена е разпоредбата на чл.4. от ЗДвП от водача Л..
Извършвайки цялостен съдебен контрол, в т. ч. и за законосъобразността на преценката за маловажност на случая, настоящия съд установява, че наказващия орган не е нарушил чл.28 от ЗАНН като въз основа на данните за нарушението по чл.4. от ЗДвП, неговата тежест и последиците му, АНО законосъобразно е отказал приложение на чл.28 от ЗАНН. Събраните непосредствено доказателства по делото навеждат на извода, че в случая не се касае за маловажен случай на нарушение по чл.4. от ЗДвП, респ. чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП. Съдът преценява тежестта на нарушението и последиците му, имайки предвид изложеното от св.К.Д., св.А.Д., св.К.И., като го намира за такова с висока тежест, по отношение на което не е приложим чл.28 от ЗАНН. Съдът преценява тежестта на всяко отделно нарушение като има предвид конкретните обстоятелства, при които е извършено, съобразявайки ТР № 1/12.12.2007г. по т. н. д. №1/2005г. на НК на ВКС.
АУАН и НП С. издадени при спазване изискванията на чл.42, чл.52, ал.4 и чл.57 от ЗАНН и при правилна преценка, че не С. налице условията на чл.28 и чл.29 от ЗАНН. Видно от приетата по делото справка/картон на водача Л., последният е правоспособен водач и има установени с влезли в сила наказателни постановления и други нарушения по ЗДвП, освен процесното.
Не С. налице правни основания за изменение на наложеното като вид и размер точно фиксирано по размер административно наказание на основание чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП. Настоящият съд намира наложеното административно наказание за съответно, правилно определено и справедливо, съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН. Практиката на водача Л. е безспорно не малка, но според настоящия съд, не е определяща за тежестта на настоящето му нарушение и последиците от него. Напротив именно като дългогодишен водач на мпс, притежаващ СУМПС и работещ като шофьор управляващ специален автомобил, Л. е бил длъжен да бъде по–внимателен и по–дисциплиниран водач в сравнение с останалите водачи.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0996-001058/25.04.2019г. на Началник Сектор ПП при ОДМВР Монтана, с което на Г.Д.Л. с посочен адрес xxx е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП в редакция след изм., бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 / четиринадесет / дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Председател: