РЕШЕНИЕ
№ 2821
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20241110209479 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Н. А. срещу наказателно постановление
/НП/ № 24-4332-011923/31.05.2024г., издадено от началник сектор, отдел
”Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя са наложени следните
административни наказания: глоба в размер на 200 лева на основание чл. 179,
ал. 2, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и лишаване от право да
управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца и глоба в размер на 2000
лева на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3
ЗДвП.
С жалбата се моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно. Твърди се, че са допуснати съществени нарушения, с които е
нарушено правото на защита на жалбоподателя. Изтъква се, че към момента на
проверката жалбоподателят не е имал качеството на водач на МПС. Не били
налични свидетели, че по време на ПТП жалбоподателят е бил в пияно
състояние, което да налага да бъде тестван впоследствие.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. А, която моли за отмяна
1
на НП. Счита, че то не съдържа мотиви относно индивидуализация на
наказанието. Поддържа, че не се установява надлежно отказ от страна на
водача за проверката с техническо средство.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. М, която моли НП да бъде
потвърдено. Счита, че отказът е безспорно доказан, а санкцията е във
фиксиран размер. Намира за доказано, че жалбоподателят е бил водач на
МПС, като е предизвикал ПТП. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 17.05.2024 г. около 22.25 ч. в гр. София по Северна скоростна
тангента с посока на движение от с. Чепинци към с. Требич жалбоподателят Г.
А. управлявал л.а. "БМВ 535" с ДК № . Жалбоподателят се движел със
скорост, несъобразена с интензивността на движението – множество други
автомобили, вследствие на което на моста на Перловска река реализирал ПТП
в движещия се пред него в средна лента л.а. „Фолксваген Поло“ с ДК №,
управляван от св. С. И.. Вследствие на удара л.а. „БМВ 535“ се завъртял и се
ударил в метална предпазна мантинела вдясно от платното за движение и
автомобилът се обърнал на лявата си страна.
Бил извикан екип на ОПП-СДВР, като на място пристигнали
полицейските служители Г. Т и Р. У.. Самоличността на водача на л.а. „БМВ
535“ била установена. Местопроизшествието било посетено от екип на
ЦСМП, като водачът Г. А. отказал да бъде транспортиран до лечебно
заведение. Случаят във връзка с настъпилото ПТП св. Та отразил в изготвена
докладна записка. След пристигане на място св. Г. Т и св. Р. У. предложили на
водача Г. А. да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 ARNA-0135, но водачът А. категорично отказал. Св. С.
И. попълнила декларация за причините за настъпване на ПТП. Била изготвена
скица на ПТП, св. Г. Т издал на Г. А. талон за медицинско изследване, а св. Р.
У. съставил протокола за ПТП. След това св. Г. Т съставил на Г. Н. А. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 1219172/17.05.24г. за
нарушения на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП № 24-4332-
2
011923/31.05.2024г., с което на жалбоподателя са наложени глоба в размер на
200 лева на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2
ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири
месеца и глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на свидетелите Г. Т, Р. У., С. И., както и въз основа на писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по
делото - АУАН № 1219172/17.05.24г., декларация от С. И., докладна записка,
протокол за ПТП, скица на ПТП, талон за медицинско изследване, заповед №
513з-3814/19.05.16г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13318/28.10.19г.
на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, справка-картон на водача.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат
фактическата обстановка по случая, поради което съдът ги кредитира в цялост.
Св. С. И. е очевидец и участник в ПТП, като показанията й спомагат за
установяване на механизма на настъпване на ПТП, както и за установяване на
авторството на нарушенията. Несъмнено от показанията на св. И. се
установява, че именно лицето от мъжки пол, което е управлявало другия
автомобил, участник в ПТП, е било подложено на полицейска проверка след
пристигане на служители на ОПП-СДВР.
Показанията на св. Т и св. У., които съдът също изцяло кредитира,
доказват категорично извършването на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
тъй като пред тях водачът А. е отказал да бъде проверен с техническо средство
за употреба на алкохол. Показанията на полицейските служители допринасят
и за установяване на другото вменено нарушение, като възпроизвеждат
съобщеното им от свидетеля очевидец, както и фактите, които непосредствено
са възприели, вкл. разположение, щети на автомобилите, участвали в ПТП,
отразени в изготвените скица и протокол за ПТП.
Събраните свидетелски показания напълно кореспондират с
приобщените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
3
Жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
Видно от приобщените по делото заповеди заповед № 8121к-
13318/28.10.19г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 513з-
3814/19.05.16г. на директора на СДВР АУАН и НП са издадени от компетентни
органи.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН както в АУАН, така и
в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и обстоятелствата,
при които то е извършено. В конкретния случай и в акта, и в НП са посочени
всички обстоятелства, при които са извършени нарушенията. Изрично са
отразени време, място, МПС, което е управлявал жалбоподателят, фактите,
свързани с интензивността на движението, резултатът - настъпилото ПТП и
другият участник в ПТП. Описани са и изискуемите признаци от обективната
страна на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят
е извършил нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като в посочените време и
място е управлявал лек автомобил "БМВ 535" с ДК № като се е движел със
скорост, несъобразена с пътните условия, а именно интензивността на
движението – наличие на много други автомобили, вследствие на което е
реализирал ПТП в движещия се пред него в средна лента л.а. „Фолксваген
Поло“ с ДК № , управляван от св. С. И.. Именно поведението на водача –
движение на МПС при избиране на скорост, несъобразена с интензвиността на
движението, е в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат –
настъпване на ПТП.
От субективна страна нарушителят умишлено е нарушил правилото на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като се е движел със скорост, несъобразена с
интензивността на движението, като досежно настъпилото ПТП е действал
при условията на небрежност – не е предвиждал настъпването на ПТП, но е
бил длъжен и е могъл да избере скорост, която да е съобразена с
интензивността на движението, и да му позволява да избегне настъпването на
ПТП.
4
Законосъобразно на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Г. А., като наложеното
наказание глоба е в законоустановения фиксиран размер от 200 лева, с оглед
на което отсъстват предпоставки за промяна размера на наказанието.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП водач на МПС, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за
срок от две години и глоба 2000 лв.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗдвП не се интересува от това дали водачът
на МПС е управлявал същото след употреба на алкохол или не. За да е
съставомерно деянието по реда на цитираната разпоредба, необходимо и
достатъчно е лицето да е водач на МПС и след като е било поканено да бъде
изпробвано с техническо средство за употреба на алкохол, да е отказало да му
бъде направена проверка.
В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на 17.05.2024г.
около 22.25 часа жалбоподателят Г. А. е управлявал лек автомобил “БМВ 535”
с ДК № по Северна скоростна тангента с посока на движението от с. Чепинци
към с. Требич, като е реализирал ПТП. Безспорно също така се установява, че
след като св. Т и св. У. са предложили на Г. А. да бъде изпробван за употреба
на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARNA-0135,
жалбоподателят е отказал да му бъде направена проверката.
Несъмнено се доказва, че именно Г. А. е бил водач на МПС, което е
участвало в процесното ПТП. Показанията на св. И. установяват, че
автомобилът се е обърнал, водачът е излязъл от автомобила си, като е чакал до
автомобила идването на полицията. Именно водачът на л.а. „БМВ“ е подложен
на полицейска проверка, като обективно едва след преустановяване
управлението на МПС водач може да бъде подложен на проверка за употреба
на алкохол с техническо средство.
Абсолютно ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание, въз
основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, е дали Г. А. е бил употребил алкохол или не, респ. дали е
управлявал МПС след употреба на алкохол. Отказвайки да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство /независимо дали преди това
5
жалбоподателят е бил употребил алкохол или не/ А. е осъществил от
обективна страна състава на административното нарушение, визирано в чл.
174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната
му отговорност. Показанията на разпитаните по делото свидетели Г.
Тафраджийски и Р. У. категорично установяват това обстоятелство, така че
възражението на адв. Аначкова, че отказът не е установен по надлежен ред е
неоснователно.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им.
На жалбоподателя Г. Н. А. са наложени административни наказания
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба в размер
на 2000 лв. Такъв е законоустановеният размер на предвидените кумулативни
административни наказания за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, които са в
абсолютен размер. С оглед на това не са налице предпоставки за обсъждане
размера на административните наказания и за второто нарушение, извършено
от жалбоподателя, които са съобразени по размер със законовата норма.
Тъй като административните наказания и за двете нарушения са във
фиксиран размер, е необосновано възражението на адв. Аначкова за липса на
мотивиране размера на наказанията. Същите са законосъобразно определени.
Предвид изложеното съдът преценява, че атакуваното НП е правилно и
законосъобразно, при издаването му не са допуснати процесуални нарушения,
поради което следва да бъде изцяло потвърдено.
В полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение предвид изхода на делото. Съдът прие, че
жалбоподателят Г. Н. А. следва да бъде осъден да заплати в полза на СДВР 80
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-
011923/31.05.2024г., издадено от началник сектор, отдел ”Пътна полиция” при
СДВР, с което на Г. Н. А. наложени административни наказания глоба в размер
на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал.
2 ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири
месеца и глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя Г. Н. А. да заплати в полза на СДВР 80 лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
от страните, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7