Решение по КНАХД №753/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на С. И. С., с адрес [населено място], [улица], действащ чрез упълномощения адвокат от ВТАК.

На касационен контрол е подложено Решение № 15 от 24.07.2025г. по АНД № 20254130200019/2025г. по описа на Районен съд – Елена. Със същото е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № **********/31.12.2024г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново /РДГ– Велико Търново/, с което на С. И. С. за извършено от него нарушение по чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и на основание чл. 275, ал.1, т.2 от Закона за горите, чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл.272 във вр. с чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/, му е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 900,00 лева.

Касаторът твърди, че обжалваното решение на Еленския районен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон. Посочва, че съдът не е отчел, че в АУАН и НП няма ясно, пълно и конкретно описание на нарушението, като липсва посочване и кое от предложенията на т.5 на чл.12б, ал.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е нарушено. Извън горното сочи, че според отразяванията в приобщения като доказателство по делото констативен протокол, в сечището са изградени 5 бр. извозни пътища, неотразени в технологичния план, и са налице 30 бр. отсечени дървета, немаркирани с контролна горска марка, които дървета според свидетелските показания са в неотразените в технологичния план извозни пътища. Изтъква обаче, че за така констатираното са му съставени два АУАН и две НП, съответно за нарушение по чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. и за нарушение по чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г., като по този начин е санкциониран дава пъти за едно и също нещо, т.е. намира за нарушен принципа „non bis in idem“. От настоящата инстанция се иска да отмени решението на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като отмени наказателното постановление, издадено от Директора на РДГ– Велико Търново. Претендира разноски.

В о.с.з. касаторът не се явява и не се представлява. Представя молба с вх. №4799/16.10.2025г., чрез упълномощения адвокат, с която моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, като заявява, че поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, в представения по делото отговор на касационна жалба и в съдебно заседание, чрез главен юрисконсулт Ц., заема становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Намира за неправилни твърденията в касационната жалба за нарушение на принципа „non bis in idem“, като изтъква, че в случая с деянието си касаторът е нарушил забраната по чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. и тази по чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г., като нарушението на посочените забрани представлява отделно нарушение, за което е предвидена санкция в чл.257, ал.1 от Закона за горите. Моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново, дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира, че РС е направил задълбочен анализ, изяснил е правилно фактическата обстановка и е приложил правилно материалния закон. Предлага решението да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново прецени допустимостта и основателността на касационната жалба. Въз основа на установените от първата инстанция факти, приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, за която оспореният акт е неблагоприятен, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Оплакванията в КЖ съдът квалифицира като такива за неправилно приложение на материалния закон от РС, касационно основание по чл.348, ал.1, т.1, вр. с ал.2 от НПК.

Настоящият съдебен състав като прецени поддържаните касационни основания и доказателствата по делото намира касационната жалба за допустима, а по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

В хода на въззивното производство са установени следните факти:

На 25.09.2024г. от горски инспектори в РДГ – Велико Търново и лесоинженер в ТП "ДГС Буйновци" била извършена проверка в отдел 90, подотдел „ж“, находящ се в землището на с. Мийковци, общ. Елена, представляващ държавна горска територия, за който имало издадено позволително за сеч №07531687/09.01.2024г. на „Транслес 2000“ ЕООД с нает регистриран лесовъд С. И. С.. При проверката било установено, че са отсечени общо 30 броя дървета, както следва: 25 бр. дървета от дървесен вид бял бор, от които 1 бр. дърво с диаметър 18 см, 3 бр. дървета с диаметър 20 см, 1 бр. дърво с диаметър 22 см, 2 бр. дървета с диаметър 24 см, 2 бр. дървета с диаметър 26 см, 4 бр. дървета с диаметър 28 см, 5 бр. дървета с диаметър 30 см, 3 бр. дървета с диаметър 32 см, 1 бр. дърво с диаметър 34 см, 1 бр. дърво с диаметър 36 см, 1 бр. дърво с диаметър 40 см и 1 бр. дърво с диаметър 42 см, и 5 бр. дървета от дървесен вид габър, от които 1 бр. дърво с диаметър 16 см, 2 бр. дървета с диаметър 20 см и 2 бр. дървета с диаметър 22 см, всички немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна. Констатирано било също, че са направени 5 броя извозни пътища – първия, в посока юг – север с дължина 20 м и ширина 3 м, втория, в посока изток – запад с дължина 28 м и ширина 3 м, третия, в посока юг – север с дължина 30 м и ширина 3 м, четвъртия, в посока юг – север с дължина 30 м и ширина 3 м, и петия, в посока от юг – север с дължина 15 м и широчина 3 м, които не били обозначени на терен и в технологичния план. За установеното при проверката е съставен Констативен протокол сер. В № 011763 (сер. В №011764)/25.09.2024 г. При така констатираното от проверяващите е било преценено, че е налице нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, извършено от С. И. С.. За нарушението е бил съставен АУАН сер. В № 007654/25.09.2024 г., връчен на нарушителя на същата дата. Въз основа на съставения АУАН и изброените по-горе доказателства от директора на РДГ - гр. В. Търново е издадено Наказателно постановление № **********/31.12.2024 г., с което на С. И. С., лицензиран лесовъд, за това, че за периода от 12.01.2024 г. до 25.09.2024 г. не изпълнява задължението си да следи за спазване на правилата за сеч – да се извършва сеч само на определените и отбелязани за сеч дървета, като в описания по-горе имот има извършена сеч на 25 бр. дървета от дървесен вид бял бор и 5 бр. дървета от дървесен вид габър, или общо 30 бр. дървета от дървесен вид бял бор и габър, немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна, му е наложена глоба в троен размер, а именно в размер на 900 лева, предвид наличието на влязло в сила НП №**********/29.11.2023г. за друго такова нарушение. НП е връчено на С. на 14.01.2025 г. и е обжалвано от него в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

При така установеното от фактическа страна Еленският районен съд е формирал извод за законосъобразност на оспореното пред него НП. Въззивният съд е обсъдил всички наведени в жалбата възражения като е преценил същите за неоснователни. Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в законоустановените срокове и при издаването им не са допуснати нарушения от формална страна. Посочил е, че жалбоподателят е лице, упражняващо лесовъдска практика, което е вписано в регистъра по чл.235 от Закона за горите, тоест същият може да бъде субект на нарушението. Анализирайки събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е намерил нарушението за безспорно доказано, като същото е описано със съставомерните му елементи – форма на изпълнителното деяние, време и място на извършването му. Изложил е и мотиви, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен. Наложеното наказание е правилно и законосъобразно определено по вид и размер, като са съобразени правилата на чл.12 и чл.27 от ЗАНН и чл.272 от ЗГ. Същото е в размер на 900,00 лв., т.е. в троен размер (на база 300,00 лв.) и отговаря на тежестта на нарушението, както и на значимостта на нарушените обществени отношения. С тези мотиви РС – Елена е потвърдил обжалваното пред него НП.

При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че в производството по постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Еленският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че нарушението не било описано ясно, пълно и конкретно. Видно от съдържанието на АУАН и НП е, че в същите с изискуемата се от закона конкретика е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като е посочено, че С. И. С. – лесовъд на частна практика, не е изпълнил задължението си да следи за спазване правилата за сеч в имота - да се извършва сеч само на определените и отбелязани за сеч дървета, като е налице и изчерпателно посочване на видовете на констатираните отсечени общо 30 броя дървета от дървесен вид бял бор и габър, немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна. Така описаните обстоятелства, според настоящия състав, са напълно достатъчни за описание на нарушението по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии. Действително, както правилно твърди и касатора, нарушената правна норма е посочена непрецизно като чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. на МЗХ и МВР, тъй като не е посочена конкретната хипотеза от същата, която е приета за нарушена. В случая обаче това нарушение не е довело и не би могло да доведе до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, доколкото посредством текстовото описание на деянието в АУАН и НП достатъчно конкретно е доведено до знанието му в какво точно се изразява нарушението.

Неоснователно е и възражение на касатора, че е нарушен принципа "non bis in idem", тъй като за констатираното при проверката нарушение са му съставени два АУАН, съответно две НП. Същите актове не са посочени конкретно. Следва да се отбележи, че касационните основания следва да бъдат посочени и доказани от касатора. От КЖ и данните по делото не е налице информация, кое е второто НП, като касационната инстанция няма задължение да го издирва, т.к. става въпрос за доказване. В случая с оспореното пред първоинстанционния съд НП № **********/31.12.2024г. касатора е санкциониран за нарушение на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. на МЗХ и МВР поради неизпълнение на задължението си да следи за спазване правилата за сеч – да се секат само определените и отбелязани за сеч дървета. На съда е служебно известно, че въз основа на констатациите от проверката, дала основание за издаване на горепосоченото НП № ********** от 31.12.2024г., на С. е било издадено и друго НП - НП № ********** от 31.12.2024 г. Със същото е санкциониран за нарушение на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. на МЗХ и МВР поради неизпълнение на задължението си да следи за спазването на одобрения технологичен план, допускайки изграждането на нерегламентирани в плана извозни пътища. Следва да се отбележи обаче, че посочените като нарушени в двете НП разпоредби установяват отделни задължения на лицето по чл. 108, ал. 2 ЗГ, като неспазването на всяко от тези задължения съставлява отделна форма на неизпълнение на контролните правомощия по чл. 108, ал. 3 ЗГ. Ето защо и санкционирането на нарушителя за всяко от тях не е недопустимо и е в съответствие с нормата на чл. 18 от ЗАНН.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, заявеното от процесуалния представител на директора на РДГ – Велико Търново искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като касаторът С. И. С. следва да бъде осъден да заплати в полза на РДГ – Велико Търново сумата от 130 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът в посочения касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15 от 24.07.2025г. по АНД № 20254130200019/2025г. по описа на Районен съд – Елена.

ОСЪЖДА С. И. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], да заплати на Регионална дирекция по горите – Велико Търново сумата от 130 (сто и тридесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.