РЕШЕНИЕ

гр. София, 09.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, ГО, ІI-Е въззивен състав, в закрито заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

   мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Христова въззивно гражданско дело № 9988 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Образувано е по молба от „Д.Е.Е.П.Б.“ ООД, в която се сочи, че при постановяването на решение № 3677/23.06.2020 г. по настоящото дело съдът е допуснал очевидна фактическа грешка. Поради което се отправя искане на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК да бъде постановено решение, с което да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 23.06.2020 г., като в диспозитива на същото след текста „потвърждава решение № 31688/03.05.2018 г., постановено по...“ вместо неправилно посоченото „гр. д. № 21883/2017 г.“, да бъде посочено „гр. д. № 78119/2017 г.“, и вместо „Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК“, да бъде посочено, че решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК насрещната страна Община Ч. не е изразила становище по молбата.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

По отношение искането на молителя в диспозитива на решение № 3677/23.06.2020 г. по настоящото дело след текста „потвърждава решение № 31688/03.05.2018 г., постановено по...“ вместо неправилно посоченото „гр. д. № 21883/2017 г.“, да бъде посочено „гр. д. № 78119/2017 г.“.

По смисъла на константната съдебна практика, очевидна фактическа грешка е всяко явно несъответствие между формираната от съда воля и нейното външно изразяване на текста на решението, както и при случаите на очевидна техническа грешка /в този смисъл Решение № 34/14.02.2012 г. по гр.д. № 684/2011 г. на III г.о. постановено по реда на чл. 290 от ГПК; Решение № 629/26.02.1982 г. по гр.д. № 92/92 г. на I г.о.; Решение № 16/03.02.2010 г. по гр.д. № 135/2008 г. на IV г.о/.

В настоящия случай съдът установи, че в мотивите на решение № 3677/23.06.2020 г., постановено по настоящото дело, въззивният съдебен състав се е произнесъл по въззивна жалба с вх. № 5101568/15.06.2018 г. на СРС от Община Ч. срещу решение от 03.05.2018 г. по гр. д. № 78119/2017 г. на Софийски районен съд. Същевременно СГС неправилно е посочил номерът на делото на СРС, по което е постановено обжалваното решение, като вместо гр. д. № 78119/2017 г. в мотивите и диспозитива си е посочил гр. д. № 21883/2017 г. С неправилното посочване номерът на делото на СРС, по което е постановено обжалваното пред въззивния съд  решение, СГС е допуснал очевидна техническа грешка. Поради което и на основание чл. 247 от ГПК решението следва да бъде поправено, като в диспозитивната му част следва да се посочи коректния тномер на първоинстанционното дело по описа на СРС, по което е постановено обжалваното решение.

По отношение искането на молителя в диспозитива на решение № 3677/23.06.2020 г. по настоящото дело вместо текстът „Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК“, да бъде посочено, че решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В предмета на в. гр. дело 9988/2018 г. на СГС са включени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като с обжалваното единствено от ответника първоинстанционното съдебно решение, последният в осъден да заплати на „Д.Е.Е.П.Б.“ ООД, ЕИК: ********, на основание чл. 266 ЗЗД сумата от 6680 лв. без ДДС – незаплатено възнаграждение по Договор ЗД-135/19.11.2012г. /съставляващо разлика между общо дължимата сума от 9545 лв. без ДДС и заплатената сума от 2865 лв. без ДДС/, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2017 г. до окончателното изплащане, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 322,89лв. – обезщетение за забава, дължимо за периода 11.05.2017г. – 31.10.2017г. върху главницата от 6680 лв. без ДДС. По аргумента на чл. 286, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ настоящото дело е търговско, като в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Същевременно, в диспозитива на съдебното решение на СГС неправилно е посочено, че решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. В тази част съдебното решение има характера на указание до страните, доколкото с нея не се решава въпрос по съществото на спора, а касае въпроса дали постановеното съдебно решение подлежи на обжалване или не. Ето защо установената в нормата на чл. 246 от ГПК забрана, след като обяви решението по делото, съдът да не може сам да го отмени или измени, не намира приложение спрямо посочената част от диспозитива на съдебното решение. Вписаното указание към страните е на основание чл. 236, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което посочването, че решението може да се обжалва, не поражда само по себе си право на обжалване на решението, след като такова не е предвидено в закона (определение № 58 от 11.03.2020 г. по т. д. № 341/2020 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО). Ето защо на общо основание постановилият съдебното решение съд може да отмени указанието до страните, че решението подлежи на обжалване, когато то е дадено в нарушение на изискванията на процесуалния закон. С оглед на това разглежданото указание следва да се отмени, като на страните следва да се укаже, че решението не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК. 

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

РЕШИ:

 

ДОПУСКА на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на решение № 3677/23.06.2020 г., постановено по настоящото дело, като в диспозитива на решението след „постановено по“ да се чете „гр. д. № 78119/2017 г.“, вместо „гр. д. № 21883/2017 г.“.

ОТМЕНЯ указание към страните, съдържащо се в диспозитива на решение № 3677/23.06.2020 г., постановено по настоящото дело, че решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Настоящото решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.