Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Е. Маринова гр. дело № 12264 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 170728 от 06.08.2020 г., постановено по
гр.д. № 46413/2019 г. на СРС, ГО, 50 състав, е отхвърлен предявеният от Ц.А.Н.
срещу Д.Й.Л. иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД за осъждане на Д.Й.Л. да
освободи и предаде на Ц.А.Н. държането на едноетажна постройка с идентификатор
87401.7501.1174.5 по КККР на с. Яна, обл. София, с площ от 138 кв.м., в която
са находящи пет гаражни клетки, разположени в североизточната част на поземлен
имот с идентификатор 87401.7501.1174 по КККР на с. Яна, обл. София; едноетажна
производствена сграда с площ от 332, 10 кв.м. с идентификатор 87401.7501.1174.2
по КККР; складово помещение с площ от 80 кв.м., част от едноетажна
производствена сграда с идентификатор 87401.7501.1174.1 по КККР с площ от 252,
15 кв.м. в северозападната част на поземлен имот с идентификатор
87401.7501.1174 по КККР на с. Яна, обл. София, и едноетажна масивна
производствена сграда с площ от 112, 60 кв.м., застроена в северозападната
част на поземлен имот с идентификатор
87401.7501.1174 по КККР на с. Яна, обл. София, долепена от юг до едноетажна
производствена сграда с идентификатор 87401.7501.1174.1 по КККР на с. Яна, обл.
София, ведно с принадлежащото към тях дворно място на поземлен имот с
идентификатор 87401.7501.1174, находящ се в с. Яна, ул. „********, предадени на
основание договор за наем от 01.11.2017 г.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от ищеца Ц.А.Н.. Счита, че решението е неправилно, тъй като е постановено
в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е
необосновано. Навежда оплаквания във връзка с доклада по делото, който счита за
неизчерпателен. Оспорва като неправилни изводите на съда, че представеният
договор за наем е неотносим, тъй като в него е посочена ул. „********, а не
посочената от ищеца като адрес на процесните имоти ул. „********, а твърдението
на ищеца, че се касае за фактическа грешка в договора не се установява,
доколкото ищецът не може да опровергава съдържанието на изходящ от него частен
документ със свидетелски показания; че не са ангажирани доказателства в
подкрепа на твърдението на ищеца, че в с. Яна не съществува ул. „Каменоделска“;
че представената от ищеца разписка за обезщетение за престой след изтичане
срока на договора не е убедително доказателство за установяване предмета на
договора за наем, доколкото в нея не са удостоверени съществените елементи на
договора за наем; че липсата на изрично оспорване на твърденията в исковата
молба в срока по чл.131 ГПК за наличието на сключен договор и допуснатата
фактическа грешка в същия не освобождава ищеца от задължението му установи
фактите, на които основава исковата си претенция; че показанията на разпитания
по делото свидетел са недопустими, доколкото касаят обстоятелства, свързани с
договор на стойност над 5 000 лв., поради което съдът не може да изгради
въз основа на тях изводи относно сключване на договора за наем. Счита, че от
събраните по делото доказателства се налага извод, че между страните валидно е
възникнало наемно правоотношение относно недвижим имот, находящ се в с. Яна,
ул. „********. Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по
чл.131 ГПК, като в първото по делото заседание е заявил общо оспорване, без
посочване на конкретни възражение по предявения срещу него иск. Излага
съображения във връзка с допустимостта на ангажираните гласни доказателства. Моли
съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника Д.Й.Л., с който оспорва същата. Поддържа доводи
за неоснователност на заявените с въззивната жалба оплаквания. Счита за
неоснователни оплакванията на жалбоподателя във връзка с доклада по делото. В
тази връзка сочи, че в тежест на ищеца е било възложено да докаже, че е предал
имота на ответника въз основа на валидно сключен договор за наем с посоченото в
исковата молба съдържание, който е прекратен, като правилно съдът е приел, че
неподаването на отговор на исковата молба не освобождава ищеца от задължението
му да докаже иска си, каквото доказване в случая не е било проведено. Твърди,
че видно от протокола от откритото съдебно заседание и от писмената му защита,
е оспорил предявения иск както по отношение на наличието на валидно
облигационно правоотношение с предмет – недвижим имот, находящ се в с. Яна, ул.
„********, така и по отношение на неговото прекратяване и по отношение на
всички останали обстоятелства. Счита, че свидетелските показания не следва да
се кредитират в частта им относно местонахождението на имота. Оспорва от
показанията на свидетеля по делото да се установява, че имотът до ден днешен се
ползва от ответника. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение. Претендира
разноски.
Съдът, след
като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа
страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 01.11.2017 г. е сключил договор
за наем с ответника Д.Й.Л., по силата на който му е предоставил ползването на недвижим
имот с полезна площ от 650 кв.м., находящ се в с. Яна, обл. София, ул. „********,
представляващ 3 самостоятелни складови помещения и 5 самостоятелни гаражни
клетки, както и принадлежащото към тях дворно място. Твърди, че в договора е
допусната техническа грешка, като вместо ул. „******** е посочена ул. „********,
каквато не съществува в района, като посочената грешка не е съставлявала
проблем за страните до момента, като фактически ответникът полза именно имота
на ул. „********, видно и от изходящи от него документи – разписка от
27.12.2018 г. Договорът е сключен за срок от 12 месеца, считано от 01.11.2017
г. Твърди, че изрично се е противопоставил наемателят да продължи да ползва
имота след изтичане срока на договора, което се установява от двустранно
подписана разписка от 27.12.2018 г., в която страните са се съгласили, че
наемателят дължи обезщетение за престой в имота след изтичане на срока му.
Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да му предаде имота, с
оглед на което в полза на ищеца е възникнал правен интерес от превяване на
иска. Моли съда да осъди ответника да освободи имота и да му предаде същия.
Претендира разноски.
С молби от 27.08.2019 г. и 12.09.2019 г. ищецът е
извършил индивидуализация на имотите, предмет на договора за наем съобразно
указания на съда, уточнявайки, че процесните сгради се намират в поземлен имот
с идентификатор 87401.7501.1174 и представляват: едноетажна постройка от 138
кв.м., състояща се от 5 гаражни клетки, застроена в североизточната част на
поземления имот с идентификатор 87401.7501.1174.5; едноетажна производствена
сграда с площ от 332, 10 кв.м., разположена в северната част на имота и
залепена до масивна производствена сграда на два етажа със застроена площ от
160 кв.м., РЗП 320 кв.м., застроена в североизточната част на имота с
идентификатор 87401.7501.1174.2; складово помещение с площ от 80 кв.м.,
представляващо част от едноетажна производствена сграда с площ от 252, 15
кв.м., застроена в северозападната част на имота – сградата, част от която е
помещението, с идентификатор 87401.7501.1174.1; едноетажна масивна
производствена сграда с площ от 112 кв.м., застроена в северозападната част на
имота, долепена откъм юг до едноетажната производствена сграда, описана в т.3 и
т.4 от нотариален акт № 41,том BI, рег. № 507, дело № 40/2002 г. на
нотариус рег. № 45 на НК с идентификатор 87401.7501.1174.1.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника Д.Й.Л..
Представен е нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 041, том BI, рег. № 507, дело № 040/2002 г. от 11.03.2002 г., с
който Ц.А.Н. е признат за собственик на следните недвижими имоти, находящи се в
с. Яна, обл. София, Столична община, район „Кремиковци“, ул. „********, а
именно: I. 7/20 ид.ч.
от УПИ с планоснимачен номер 393 в кв. 43 по плана на с. Яна, целият с площ от
8911 кв.м. при съседи: север – ул. „Керамична“, запад – имот пл. № 401 и имот
пл. № 402, юг – имот пл. № 392, изток – имот пл. № 390 и 389, заедно с ½
ид.ч. от построените в имота сгради, а именно: 1. едноетажна постройка на площ
от 138 кв.м., състояща се от 5 гаражни клетки, застроена в североизточната част
на имотa; 2. масивна
производствена сграда на два етажа със застроена площ от 160 кв.м., РЗП 320
кв.м., застроена в североизточната част на имота; 3. Едноетажна производствена
сграда на площ от 332, 10 кв.м. в северната част на имота и залепена до
сградата, описана в т.2; 4. едноетажна производствена сграда с площ от 252, 15
кв.м., застроена в северозападната част на имота; 5. Едноетажна масивна
производствена сграда на площ от 112, 6- кв.м., застроена в северозападната
част на имота, долепена откъм юг на сградата, описана в т.4; 6. едноетажна
паянтова сграда на площ от 90, 25 кв.м., застроена в северозападната част на
имота, долепена откъм юг на сградата, описана в т. 5; 7. Едноетажна масивна
сграда – склад, състояща се от три складови помещения и баня на застроена площ от 78, 55 кв.м.,
построена в западната част на имота, и II. 7/20 ид.ч. от УПИ с пл. № 392 в
кв. 43 по плана на с. Яна, с площ от 2 482 кв.м. при граници: север – имот
пл. № 393; запад – имот пл. № 402 и 402; юг – имот пл. № 391 и изток – имот пл.
№ 390.
Представен е договор за наем от 01.11.2017 г., сключен
между Ц.А.Н. в качеството на наемодател и Д.Й.Л. в качеството на наемател, по
силата на който наемодателят се задължава да предостави на наемателя за
временно възмездно ползване собствения си имот с полезна площ от 650 кв.м.,
находящ се в гара Яна, обл. София, ул. „********, представляващ 3 самостоятелни
складови помещения и 5 самостоятелни гаражни клетки, както и принадлежащото към
тях дворно място /чл.1/ срещу месечна наемна цена в размер на 600 лв. /чл.2,
ал.1/. Имотът се предоставя за срок от 12 месеца, считано от 01.11.2017 г.
/чл.2, ал.2/. Наемателят се задължава да върне наетия имот след изтичане на
срока на договора или при неговото прекратяване във вида, в който го е приел
/чл.13/.
Представена е разписка за обезщетение за престой в
обект с. Яна, ул. „Керамична“ след изтичане на срока на договор от 01.11.2017
г. с Д.Л., подписана за предал сумата от Д.Л. и за приел сумата от Ц.Н., за
получаване на сумата от 600 лв. като обезщетение за престой за м.12.2018 г. и
м.01.2019 г., която сума се явява 50% от общата сума по договора.
Представени са доказателства за извършен кредитен
превод на 13.04.2018 г. в размер на 600 лв. и на 08.03.2018 г. в размер на 600
лв. с наредител Е. Волен Крумова и получател Ц.А.Н. с посочено основание
съответно – „Д.Л., наем“ и „гараж, Д. Л., март 2018“.
В проведеното на 20.07.2020 г. открито съдебно
заседание пред СРС ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
предявения иск.
Пред СРС е разпитан свидетелят Г.К.П., който заявява,
че познава отдавна г-н Н., като есента на 2019 г. е бил помолен от него да му
помогне да подготвят една сграда за зимуване, която е била със счупен прозорец,
намираща се в северната част на с. Яна, но тъй като Н. не е имал достъп до
сградата, са направили рамка от външната й страна. Заявява, че на място са били
само двамата, сградата е била заключена, а Н. не е имал ключ от нея. Депозира
показания, че дворът е бил пълен с автомобили със западна регистрация, като е забелязал
и моторна шейна, както и че от Н. знае, че сградата е била дадена под наем на Д.Л.,
а срокът на наема е изтекъл след многократни настоявания да бъде освободен
имотът, като практически до ден днешен имотът се ползва от Д.Л.. Заявява, че Н.
многократно му се е оплаквал, че наемателя не заплаща наема си и ползва имота
до ден днешен. Заявява, че е бил в имота преди една седмица, видял е същите
автомобили с чуждестранна регистрация, забелязаната при предишното му посещение
моторна шейна я е нямало. При посещението седмица преди показанията му в
сградата не е можело да се влиза, тъй като е била заключена. Когато са отишли,
са отворили крана, като това е направил Н., а свидетелят е бил на няколко
метра. Заявява, че сградата се намира на ул. „********, веднага след отбивката
от магистралата, като се влезе в с. Яна, челната страна, като входът на имота е
през ул. „********. Според свидетеля при влизане веднага вляво е сградата, на
която са сложили рамка отвън на счупения прозорец, след това има още една
по-висока долепена тухлена сграда и зад нея са гаражните клетки. Заявява, че 2
от клетките са били без врати, другите 3 – с врати, като уточнява, че Н. му е казал,
че 2 от тях са без врати и самият той не е стигал до гаражите.
Видно от заключението на изслушаната и приета пред
въззивния съд СТЕ, изготвена от инж. Д.М. въз основа на материалите по делото и
оглед на място, се установява следната индивидуализация на имотите: 1)
едноетажна постройка от 138 кв.м., състояща се от пет гаражни клетки, застроена
в североизточната част на процесния поземлен имот. При огледа на място вещото
лице е констатирало, че сградата е ситуирана в северната част на поземления
имот, по югоизточната му граница, като е едноетажна, масивна, с тухлени стени и
със стоманено-бетонна конструкция. Сградата е с правоъгълно очертание в план и
се състои от 5 бр. гаражни клетки. Част от североизточната фасада на сградата е
долепена до двуетажната сграда, изградена в същия поземлен имот. В приложената
по делото скица на сграда № 15- 813112-05.09.2019 г., издадена от АГКК, тази
сграда е нанесена е идентификатор 87401.7501.1174.5 и е с отразена площ от 138
кв.м. Същата е при граници: от североизток - ПИ е идентификатор 87401.7501.1174
и двуетажна сграда с идентификатор 87401.7501.1174.4; от югоизток – ПИ с
идентификатор 87401.7501.1189; от югозапад и от северозапад – ПИ с
идентификатор 87401.7501.1174; 2) едноетажна производствена сграда със
застроена площ от 332 кв.м., разположена в северната част на имота и залепена
до масивна производствена сграда на два етажа, със застроена площ от 160 кв.м.
и разгъната застроена площ от 320 кв.м., застроена в североизточната част на
имота. При огледа на място вещото лице е констатирало, че сградата е ситуирана
в средната, северна част на поземления имот, като част от югоизточната й фасада
е долепена до двуетажната сграда, изградена в същия поземлен имот. Сградата е
едноетажна, масивна с ограждащи стени от бет. панели и с плосък покрив. Същата
се състои от едно голямо складово помещение с два входа, разположени по
югозападната фасада на сградата, помещение за охрана със самостоятелен вход от
двора, разположен по северозападната фасада на сградата и котелно помещение,
също със самостоятелен вход от двора, разположен по северозападната фасада на
сградата. В приложената по делото Скица на сграда № 15-813106-05.09.2019 г.,
издадена от АГКК, тази сграда е нанесена с идентификатор 87401.7501.1174.2 и е
с отразена площ от 333,00 кв.м. Същата е при граници: от североизток, от
северозапад и от югозапад – ПИ с идентификатор 87401.7501.1174; от югоизток -
ПИ с идентификатор 87401.7501.1174 и двуетажна сграда с идентификатор
87401.7501.1174.4; 3) складово помещение с площ от 80 кв.м., представляващо
част от едноетажна, производствена сграда с площ от 252,15 кв.м., застроена в
северозападната част на имота. Вещото лице е посочило, че сградата, в която се
намира процесното помещение, е ситуирана в северозападния ъгъл на поземления
имот, като част от югозападната й фасада е долепена до друга сграда. Процесната
сграда е едноетажна, масивна, с ограждащи стени от бет. панели и с плосък
покрив. Същата е с правоъгълно очертание в план и се състои от три отделни
части със самостоятелни входове от двора. Процесното помещение е площ от 80
кв.м. По данни на ищеца е разположено в югозападния ъгъл на сградата и е с
вход, разположен по северозападната фасада на сградата. Съгласно приложената по
делото скица на сграда № 15-845357-15.09.2020 г., сградата, в която се намира
процесното помещение, е нанесена е идентификатор 87401.7501.1174.10 и е с
отразена площ от 255 кв.м. Съгласно Скицата, процесното помещение е при съседи:
от североизток и от югоизток – помещения в сградата с идентификатор
87401.7501.1174.10; от югозапад - ПИ с идентификатор 87401.7501.1174 и
едноетажна сграда с идентификатор 87401.7501.1174.11; от североизток – ПИ е
идентификатор 87401.7501.1174; 4) едноетажна масивна производствена сграда с
площ от 112,60 кв.м., застроена в северозападната част на имота, долепена откъм
юг до едноетажната, производствена сграда, описана в предходната позиция и в
т.4 от Нотариален акт № 041, том BI, peг. № 507, дело № 040/2002 г. При огледа вещото
лице е констатирало, че сградата е разположена в северозападната част на
поземления имот и е долепена с част от североизточната си фасада към
едноетажната сграда, описана в т.3. Сградата е едноетажна, масивна, с тухлени
стени и с двускатен дървен покрив, покрит с JIT ламарина. Сградата е с
правоъгълно очертание в план и се състои от едно помещение, което е с два
входа, разположени по югозападната и по югоизточната фасади на сградата.
Съгласно приложената по делото Скица на сграда № 15-845361-15.09.2020 г.
процесната сграда е нанесена с идентификатор 87401.7501.1174.11 и е с отразена
площ от 118,00 кв.м. Същата е при съседи: от североизток – ПИ с идентификатор
87401.7501.1174 и сградата с идентификатор 87401.7501.1174.10; от югоизток, от
югозапад и от северозапад – ПИ с идентификатор 87401.7501.1174
Поземленият
имот, в който са изградени процесните сгради, представлява ПИ с идентификатор
87401.7501.1174 по одобрената КККР на София. Същият, съгласно приложената по
делото Скица на поземлен имот № 15-60803-14.02.2017 г., издадена от АГКК, е с
площ от 12 309 кв.м. Същият е при граници: от североизток - ул. „Керамична“; от
югоизток – ПИ с идентификатор 87401.7501.1188 и ПИ с идентификатор
87401.7501.1189; от югозапад – ПИ с идентификатор 87401.7501.1187; от
северозапад - ул. „Хр. Ботев“, ПИ с идентификатор 87401.7501.107, ПИ с
идентификатор 87401.7501.1172 и ПИ с идентификатор 87401.7501.1173.
Вещото лице е посочило, че съгласно установеното на
място действително положение на поземлен имот с идентификатор 87401.7501.1174 е
ъглов и е с лица по ул. „Керамична“ и по ул. „Христо Ботев“, видно от
скица-извадка от кадастралния план на с. Яна (към отговора по т.2 от
заключението, л.6 от заключението на СТЕ, съответно – л.98 от делото), като
достъпът до сградите, разположени в северната част от имота, се осъществява от
ул. „Керамична“, през двукрилна дворна врата. Посочило е също, че в приложения
по делото нотариален акт са описани два поземлени имота, съответно с пл. № 392
и 393 в кв. 43 по плана на с. Яна, а в приложената по делото скица на ПИ с идентификатор
87401.7501.1174 е посочено, че по предходен план имотът представлява имоти с
пл. № 392, 393 и 401 в кв. 43.
Вещото лице е дало заключение, от една страна – че
поземлените имоти, описани в нотариалния акт, с адрес: с. Яна, обл. София,
Столична община, район „Кремиковци“, ул. „********, са идентични с част от ПИ с
идентификатор 87401.7501.1174, и от друга – че описаните в договора за наем сгради
са идентични с част от сградите, изградени в северната част на ПИ с
идентификатор 87401.7501.1174, както следва: описаните в договора за наем 3
самостоятелни складови помещения са идентични със следните сгради: сграда с
идентификатор 87401.7501.1174.2 със застроена площ от 333 кв.м.; югозападно
помещение, разположеното в сградата с идентификатор 87401.7501.1174.10 със
застроена площ от 80 кв.м.; сграда с идентификатор 87401.7501.1174.11 със
застроена площ от 118 кв.м., а описаните
в договора за наем 5 самостоятелни гаражни клетки са идентични със сграда с
идентификатор 87401.7501.1174.5 със застроена площ от 138 кв.м.
Във връзка с констатираната идентичност с югозападно
помещение, разположеното в сградата с идентификатор 87401.7501.1174.10 със
застроена площ от 80 кв.м. и сграда с идентификатор 87401.7501.1174.11 със
застроена площ от 118 кв.м. следва да се има предвид, че със заповед №
18-12401/26.11.2019 г. на началника на СГКК-София, на основание чл.54, ал.4,
вр. чл.54, ал.1 и чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР е одобрено изменение на кадастралните
регистри на с. Яна, състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР: сграда с
идентификатор 87401.7501.1174.10 с площ от 255 кв.м. с предназначение: складова
база, склад и сграда с идентификатор 87401.7501.1174.11 с площ от 118 кв.м. с предназначение:
складова база, склад, при заличени обекти от КККР: сграда с идентификатор 87401.7501.1174.1
с площ от 373 кв.м. с предназначение складова база, склад, с посочените данни
за собственост: Е.А.Н.и Ц.А.Н., за последния – въз основа на нотариален акт №
200, том XVI, рег. №
5342, дело № 3727 от 11.03.2002 г., които номера съвпадат с посочените номера
от вписване в Служба по вписванията на представения по делото нотариален акт с
вх. рег. № 5342 от 2002 г., акт № 200, том XVI, дело № 3727/2002 г. от 11.03.2002
г.
С оглед констатираната идентичност от една страна – между
описаните в договора за наем сгради с част от сградите, изградени в северната
част на ПИ с идентификатор 87401.7501.1174, който видно от изготвената от
скица-извадка от кадастралния план на с. Яна към отговора по т.2 от заключението,
има лице към ул. „Керамична“, откъдето се осъществява достъпът до сградите,
намиращи се в северната част на имота (през дворна врата от ул. „Керамична“), и
от друга – на част от ПИ с идентификатор 87401.7501.1174 с поземлените имоти,
описани в нотариален акт за собственост на недвижим имот № 041, том BI, рег. №
507, дело № 040/2002 г. от 11.03.2002 г., които видно от последния, са с адрес:
с. Яна, обл. София, Столична община, район „Кремиковци“, ул. „********, съдът
намира, че процесният договор за наем от 01.11.2017 г. касае именно посочените
имоти с адрес: с. Яна, обл. София, ул. „********. Този извод се потвърждава от представената
по делото разписка за обезщетение за престой в обект в с. Яна, ул. „Керамична“
след изтичане срока на договор от 01.11.2017 г. с Д.Л., която дата съвпада с
датата на процесния договор за наем. От страна на наемателя не се твърди и
установява между страните да са налице други правоотношения, във връзка с които
да е била издадена представената разписка, подписана за предал и получил сумата
от 600 лв., с оглед на което и при съвкупна преценка на останалите ангажирани
по делото доказателства, следва да се приеме, че същата касае именно процесния
договор за наем и потвърждава извода относно местонахождението на имотите.
Въз основа
на така установеното съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо,
поради което съдът следва да пристъпи към обсъждане на доводите относно
правилността му.
Основателността
на предявения иск по чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД се предпоставя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1/ валидно възникнало правоотношение по
договор за наем, по силата на който ищецът да е предоставил за временно
възмездно ползване на ответника процесната недвижима вещ срещу заплащане на
наемна цена; 2/ наемното правоотношение да е прекратено на някое от правопрекратителните
основания, респ. да е било развалено с едностранно волеизявление от наемодателя
поради виновно неизпълнение на поето от наемателя договорно задължение; 3/ ответникът
да държи без правно основание наетата вещ и да не я предава на наемодателя.
В
доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно възникнало правоотношение по договор за наем с
насрещната страна и прекратяване на действието на договора. В тежест на ответника
е докаже, че е върнал вещта.
Неоснователно
е оплакването на жалбоподателя във връзка с доклада по делото, доколкото видно
от последния, първоинстанционният съд е указал, че в тежест на ищеца е да
докаже, че е предал процесния имот на ответника въз основа на валидно сключен
между тях договор за наем с посоченото в исковата молба съдържание, който е
прекратен, а в тежест на ответника – че е върнал имота на наемодателя, като е
указал на ответника, че не сочи доказателства за установяване на фактите, които
са в негова доказателствена тежест.
От
представения по делото договор за наем от 01.11.2017 г., сключен между Ц.А.Н. в
качеството на наемодател и Д.Й.Л. в качеството на наемател, се установи, че
помежду им валидно е възникнало наемно правоотношение, по силата на което
наемодателят е предоставил за временно възмездно ползване на ответника процесните
имоти. Пред
настоящата инстанция е изслушана СТЕ, която е дала заключение относно
актуалната индивидуализация на имотите съобразно действащия кадастрален план и
идентичността на имотите, предмет на иска, с тези, предмет на договора за наем.
Представеният от страните договор за наем по своя
характер е частен документ, като в частта относно адреса на имотите – улицата и
номера, на който същите се намират, съдържанието му съдът намира за опровергано
на база ангажираните по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ,
като се налага извод, че адресът на имотите е не посоченият в договора ул. „******** в с. Яна, а ул. „********.
Ответникът
не е оспорил предаването на имотите от страна на наемодателя нито пред първата, нито пред
настоящата инстанция. Ответникът не е подал отговор на исковата молба, а в
първото по делото заседание е заявил чрез процесуалния си представител, че оспорва
иска, без въвеждане на конкретни възражения в тази връзка. Независимо от
липсата на оспорване обаче, доколкото се касае за обстоятелство, тежестта за
доказване на което се носи от ищеца, следва да се посочи, че последното е
установено с оглед представената по делото разписка от 27.12.2018 г., подписана
от страните по договора за предаване на сума, за която се сочи, че представляваща
обезщетение за престой в обект в с. Яна, ул. „******** след изтичане срока на
договор от 01.11.2017 г. с Д.Л., който при липса на твърдения и доказателства
за други правоотношение между страните, съдът намира, че е именно процесният
договор.
Видно от договора за наем, последният е сключен за
срок от една година и следователно – до 01.11.2018 г. С изтичане срока на
договора действието му е било прекратено, с оглед на което за наемателя е
възникнало задължението за връщане на процесните имоти.
В случай
че ответникът твърди след прекратяване на договора за наем да е изпълнил
задължението си за връщане на имота, в негова тежест е да го докаже, в какъвто
смисъл е и докладът на първоинстанционния съд. С отговора на въззивната жалба
са наведени доводи във връзка с показанията на свидетеля Попдимитров, от които
не можело да се установи, че и към момента на депозирането им имотът се ползва
от въззиваемия. Ищецът не носи доказателствена тежест за установяване на
обстоятелството, че след предаване на имота наемателят продължава да се намира
в него. В тежест на ответника е да установи връщане на имота, каквито
доказателства своевременно не са били ангажирани от страна на ответника.
С оглед
изложеното, предявеният иск се явява основателен. Тъй като крайните изводи на
двете инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да бъде отменено, като
вместо това бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.
По разноските:
С оглед
изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 588 лв. разноски за
първата инстанция, в т.ч. претендираното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред СРС в размер на 300 лв.
Съдът
намира за неоснователно своевременно заявеното от страна на ответника пред
първата инстанция възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като последното е под минимума
съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Ответникът
няма право на разноски по делото.
На
жалбоподателя-ищец следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 994 лв. разноски за въззивната инстанция, в т.ч. 500 лв. адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред СГС.
Съдът
намира за неоснователно своевременно заявеното от страна на въззиваемия
възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, тъй като последното е под минимума съгласно чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът
по жалбата няма право на разноски за въззивната инстанция.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
170728 от 06.08.2020 г., постановено по гр.д. № 46413/2019 г. на СРС, ГО, 50
състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.Й.Л., ЕГН **********
да опразни и предаде на Ц.А.Н., ЕГН **********, на основание чл.233, ал.1 ЗЗД
държането на: 1) едноетажна постройка с
идентификатор 87401.7501.1174.5 по КККР на с. Яна, обл. София, с площ от
138 кв.м., в която са находящи пет гаражни клетки, разположени в североизточната
част на поземлен имот с идентификатор 87401.7501.1174 по КККР на с. Яна, обл.
София; 2) едноетажна производствена
сграда с идентификатор 87401.7501.1174.2 по КККР с площ от 332, 10 кв.м.; 3)
складово помещение с площ от 80 кв.м.,
част от едноетажна производствена сграда с идентификатор 87401.7501.1174.10
съгласно заповед № 18-12401/26.11.2019
г. на началника на СГКК-София с площ от 252, 15 кв.м. в северозападната част на
поземлен имот с идентификатор 87401.7501.1174 по КККР на с. Яна, обл. София, и 4)
едноетажна масивна производствена сграда
с площ от 112, 60 кв.м. с идентификатор 87401.7501.1174.11 съгласно заповед № 18-12401/26.11.2019 г. на
началника на СГКК-София, застроена в северозападната част на поземлен имот с идентификатор 87401.7501.1174
по КККР на с. Яна, обл. София, ведно с
принадлежащото към тях дворно място на поземлен имот с идентификатор
87401.7501.1174, находящ се в с. Яна, ул. „********.
ОСЪЖДА Д.Й.Л., ЕГН ********** да заплати на
Ц.А.Н., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 588 лв. разноски за производството пред СРС и
сумата от 994 лв. разноски за производството пред СГС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличието на
предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.